О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.П., 30.10.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в  закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН ГЕРГОВ

                                        мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА                    

                                          

при секретаря …, и в присъствието на  прокурора …, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНЧД № 942 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

Производството е образувано по жалба от Ю.Т.Д. – управител на „***“ ЕООД – гр.П., подадена против определение № 625/25.09.2018г., постановено по НЧД № 2234/2018г. по описа на РС-П., с което е потвърдено постановление на РП-П. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д 376/2018г. по описа на същата прокуратура. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното определение, поради което жалбоподателят моли въззивната инстанция да отмени първоинстонционния съдебен акт, както и да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство по образуваното дознание, да се върне делото на прокурора с указания за продължаване на разследването.

Съдът, като провери обжалвания съдебен акт и се запозна с материалите по ДП № Д 276/2018г. по описа на РП-П., констатира следното :

Въззивната жалба е подадена в срока и по реда на чл.243, ал.7 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо.

По същество жалбата е основателна.

С определение № 625/25.09.2018г., постановено по ЧНД № 2234/2018г., Районен съд - П. е потвърдил Постановление от 10.08.2018г. на Районна прокуратура – П., с което е прекратено наказателното производство по ДП № Д 376/2018г. по описа на РП-П., образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, като обосновано и законосъобразно.

От възприетата фактическа обстановка и събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд намерил, че прокурорът правилно е приел за деянието по чл.323, ал.1 от НК, че то не съставлява престъпление, поради което и е прекратил производството. Според първоинстанционния съд, от доказателствата, събрани на досъдебното производство се е установило, че:

С Решение под № 159 от 15.12.2010 година, П.ски Окръжен съд обявил "***" АД в несъстоятелност, въз основа на което през месец януари 2011 година, при условията на чл.630, ал.1 от ТЗ, в правомощията си встъпил и назначения синдик – Й. С. Т.. Стопанисваните от дружеството имоти били обособени в около 40 различни части, като всяка от тях в различни периоди от време били отчуждавани за попълване масата на несъстоятелността на дружеството. По отношение на два от имотите се предприели действия по обявяване за продажба, като преговорите с потенциалните купувачи били проведени на 21.07.2017 година.

Проявилият интерес представител на "***" ЕООД-П. придобил, след провеждане на съответната тръжна процедура, собствеността на отразената база, на 29.09.2017 година, по съответния нотариален ред, от който момент фактически я стопанисвал. За обезопасяване на имотите, били поставени катинари.

В обявеното в несъстоятелност дружество, отделни складови помещения се стопанисвали от различни търговски субекти, между които "***" ЕООД - П. и "***“ ЕООД - П.. След провеждането на определени разговори, от страна на новия собственик на обектите – Р. И. с представители на наемателите, със значителна част от тях били прекратени наемните правоотношения с дружеството "***".

В началото на месец октомври 2017 година, в стопанисваната от И. база "***" ЕООД - П. продължило да осъществява дейност, въпреки отправената покана за освобождаване на помещението. Представителят на дружеството отказал получаването на известието за прекратяване на наемното правоотношение.

При извършения, от страна на представителя на "***" ЕООД – П., оглед на освободените от наемателите помещения, същият констатирал наличието на необезопасени участъци от електрозахранващата мрежа, което обусловило предприемането на действия по отремонтирването им.

На 27.09.2017 година договорите с всички наематели били прекратени, за което същите били уведомени от синдика на дружеството.

Същевременно, предходният собственик на имота – Г. П., в качеството си на кредитор към обявеното в несъстоятелност дружество, констатирал предприети в базата строителни мероприятия от страна на представляваното от Р. И. дружество и т.к. установил, че липсват покривни конструкции от определено помещение, сезирал Районна прокуратура П.. В обхвата на проведеното предварително разследване не се събрали каквито и да било данни за неправомерно осъществявани демонтажни или други строителни мероприятия от страна на дружеството, представлявано от Р. И.. Междувременно предходният управител на „***“ ЕАД - П. Г. П., с оглед правомощията си като мажоритарен собственик на обявеното в несъстоятелност дружество, сезирал Окръжен съд - П. с искане за отмяна на решенията на Общото събрание на кредиторите, приети на 27.09.2017 година, като неоснователни, което искане е оставено без уважение с определение № 912/16.11.2017 година по ч.т.д. № 161/2017 година по описа на ОС-П..

Г. П. сезирал и РДНСК-П., като изискал в придобитите от  „***„ ЕООД-П. имоти спиране на незаконно осъществяваното строителство. Вследствие на изявленията на лицето, легитимните органи предприели действия по извършването на лична проверка, като установили, че осъществяваните в предприятието мероприятия не било възможност да се квалифицират като строителни такива, по смисъла на относимите норми по ЗУТ, което изключвало уважаването на депозираната от П. претенция.

Представителите на „***“ ЕООД - П., „***“ ЕООД - П. и Г. П. били неудоволетворени от сключването на договора за покупко-продажба на определени части в обявеното в несъстоятелност дружество, както и заради привременното спиране на електрозахранването в складовите бази, с което се претендира възпрепятстване на упражняването на правата им от Р. И.. Това оформило у тях убеждение за неправомерно осъществени от страна на последния „самоуправни”  действия.

Досъдебното производство № Д 376/2018г. по описа на РП-П. е образувано затова, че в началото на месец октомври 2017 година в гр.П., самоволно не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от наематели на търговски обекти в „***“ ЕООД – П. право на достъп до стопанския обект, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.323, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство са извършени множество следствени действия за събиране на доказателства по делото и прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление по закон, поради това, че липсват елементи от състава му, при което е прекратил наказателното производство с Постановление от 10.08.2018г. По реда на обжалването, това постановление е било потвърдено от първоинстанционния съд със същите мотиви, като правилно и законосъобразно.

Настоящата въззивна инстанция констатира, че и съдебният акт, и прокурорският акт са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Част от изложените фактически изводи са неправилни. Както първоинстанционният съд, така и прокурорът са приели от фактическа страна, че един от наемателите на „***“ АД – П. /в несъстоятелност/ - „***“ ЕООД-П. е „продължило да осъществява дейност, въпреки отправената покана за освобождаване на помещението. Представителят на дружеството отказал получаването на известието за прекратяване на наемното правоотношение.“. Този извод е неправилен. От материалите по делото е видно, че нотариална покана в този смисъл от ЕООД „***“, представлявано от Р. И., е връчена на „***“ ЕООД, представлявано от Н. Г., на 21.12.2017г. /л.72-л.74 от том 3 от ДП/. Липсват доказателства преди началото на м.октомври 2017г. такава нотариална покана да е връчвана на същото дружество. Липсват доказателства представителят на „***“ ЕООД да е отказал получаването на известието за прекратяване на наемното правоотношение преди датата на инкриминираното деяние. В тази връзка е и другият погрешен извод на първоинстанционният съд : „На 27.09.2017 година договорите с всички наематели били прекратени, за което същите били уведомени от синдика на дружеството.“. Изясняването на този факт – дали наемателят „***“ ЕООД и наемателят „***“ ЕООД са били своевременно уведомени от собственика ЕООД „***“ за намеренията му да прекрати наемните отношения с произтичащите, съгласно наемните договори, последици от това и по какъв начин са уведомени, е от изключителна важност за изясняване на предприетите от лицето Р. И. действия по спиране на електрозахранването на помещенията, ползвани от наемателите, и ограничаване на достъпа на наемателите до тези помещения. След изясняване на този факт биха могли да се квалифицират действията на Илиев правомерни ли са или не са, осъществяват ли състав на престъпно деяние или не. Според въззивната инстанция, категорични доказателства, установяващи този факт, в досъдебното производство не са събрани. Има показания на разпитани като свидетели Р. И. и В. М., че са уведомили устно представител на „***“ ЕООД за прекратяване на наемния договор, но лично П. С. отрича проведени такива разговори.

Относно претенцията на Ю.Д., като представител на „***“ ЕООД, за металните изделия, които, според него, се намират в някое от помещенията, придобити от ЕООД „***“, първоинстанционният съд не е взел отношение по този въпрос. В постановлението за прекратяване на наказателното производство, изготвено от прокурора, е направен следния фактически извод: „През зимата на 2017г., при новия титуляр на собствеността се явило неустановено лице, което депозирало претенция въз основа на счетоводен документ за закупуването на определено количество метални изделия, които не бил своевременно получил от „***“. Въпреки усилията на Р. И. да получи от това лице определени складови разписки или други съхранявани при синдика счетоводно оправдателни документи, такива не съумял да констатира, което определено не довело до категоричното отричане наличието на подобни метални изделия, или „отпадъчно желязо“ в пределите на стопанисваната от негова страна база, въпреки оспорване претенцията на управителя на „***“ ЕООД – Ю.Д. ***.“. От тази констатация следва извод, че Р. И., преди да предприеме действия по ограничаване достъпа до придобитите от представляваното от него дружество складови помещения /чрез поставяне на катинари/, е бил уведомен, че в някое от тези помещения се съхраняват вероятно чужди движими вещи. Без да е изяснен въпроса за съществуването и собствеността на тези вероятно чужди движими вещи /метални изделия/, са предприети действия по ограничаване достъпа до тях. За да се квалифицират тези действия дали са правомерни или не, следва отново категорично да се установи налични ли са тези вещи, чия собственост са и има ли доказателства за собствеността им. Тези обстоятелства в досъдебното производство не са изяснени и изследвани.

Поради гореизложените съображения, въззивния съд приема, че, освен неправилните изводи по част от фактите, съдържащи се в първоинстанционния съдебен акт и в прокурорското постановление, делото не е попълнено с достатъчно доказателства, за да се налага категоричност в правните изводи. Не е категорично установено, че липсват данни за извършено престъпление. В тази връзка, въззивният съд намира, че съдебният и прокурорският акт са недостатъчно мотивирани и постановени при липса и анализ на доказателства. Без мотиви по фактите и доказателствата, няма как да се провери правилността на изложените правни изводи, дори да звучат правдоподобно.

За да бъде прекратено наказателното производство, то от събрания доказателствен материал следва да бъде установено че не е извършено престъпление изобщо. Правейки този извод, при изложените по-горе нарушения, довели до липса на мотиви на прокурорския акт, прокурорът е изготвил постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на отмяна. Вместо да го отмени заради посочения му порок, първоинстанционният съд го е потвърдил със същите мотиви и погрешни изводи. Прието е, че по делото липсват данни за самоуправни действия.

Съставът по чл.323, ал.1 от НК касае самоуправни действия на дееца, свързани със самоволно осъществяване на едно свое право, оспорвано от други лица, страни по едно имуществено правоотношение, което още не е разрешено от компетентните органи. Субект на престъплението самоуправство по чл.323, ал.1 от НК може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение или неин представител. Изпълнителното деяние изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия. Това оспорване не е задължително да е в съдебни рамки. Следователно, за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред - т. е. в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове. За да се приеме по конкретното дело, че няма самоуправство, то следва да се попълни още доказателствения материал и да се установят правилно фактите – отнесени към събраните доказателства.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира депозираната жалба за основателна. По тези съображения, атакуваното определение на РС-П. и постановлението на РП-П. за прекратяване на наказателното производство се явяват незаконосъобразни. Постановлението от 10.08.2018г. на РП-П., с което е прекратено наказателното производство по ДП № Д 376/2018г. и Определение № 625/25.09.2018г., постановено по ЧНД № 2234/2018г. на РС-П., следва да се отменят изцяло, като делото се върне на прокурора за изпълнение на посочените по-горе указания. Това предполага даване на задължителни указания относно прилагането на материалния закон, което прилагане може да стане в рамките на същото наказателно производство.

 

Водим от горното и на основание  чл.243, ал.8 от НПК, П.ски Окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 625/25.09.2018г., постановено по ЧНД № 2234/2018г. по описа на РС-П., с което е потвърдено Постановление на РП-П. от 10.08.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д 376/2018г. по описа на същата прокуратура, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление на РП-П. от 10.08.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д 376/2018г. по описа на същата прокуратура, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на разследването, съгласно дадените указания в настоящия съдебен акт.

 

Определението не подлежи на жалба или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                2.