Определение по дело №1949/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила частна жалба от С.П.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас, против Определение № 2327 от 15.09.2023 г. по адм.дело № 953/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас. С обжалваното определение е прекратено производството по исковата молба на частния жалбоподател с вх. № 5560/30.05.2023 г., в частта, относно искането „съдът да постанови решение, с което да бъде предписано на ответника да преустанови всички пропуски и нарушения (неосигуряване на медицинско обслужване) и да се въздържа от такива за в бъдеще“.

С частната жалба е заявено недоволство от обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна, като се сочи, че „действията и бездействията“ на затворническата администрация са конкретизирани с молба от 28.09.2023 г. Развити са и доводи по съществото на спора.

В законоустановения срок е депозирана частна жалба и от назначения процесуален представител на С.. В нея се сочи, че не са предприети от администрацията на затвора действия във връзка с диагностициране заболяването на ищеца и не са извършвани медицински прегледи във връзка с твърдените от същия здравословни проблеми. Изложени са и подробни съображения по съществото на спора, които не следва да се обсъждат с настоящия съдебен акт, доколкото преценката за основателност на заявената искова претенция е извън процесуалното предназначение на настоящото производство.

Ответната страна не представя становище по частната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 7-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С.П.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради неосигуряване на медицинско обслужване през периода 14.05.2023 г. - 22.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното иизплащане. Заявено е също искане да бъде предписано на ответника да преустанови всички пропуски и нарушения (изразени в неосигуряване на медицинско обслужване) и да се въздържа от такива в бъдеще.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения за влошаване здравословното състояние на ищеца С. през процесния период (силна кашлица, главоболие, запушен нос), по време на престоя му в Затвора Бургас за изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Твърди се, че за посоченото обстоятелство е информирана администрацията на затвора, но не е осигурена на С. необходимата здравна помощ, въпреки отправени искания от страна на последния, а са му предоставени единствено лекарствени средства, без извършен преглед от специалист. Изложено е, че предоставеното медицинско обслужване е неадекватно на заболяването и на практика медицинско обслужване не е осигурено, като това бездействие на ответника му причинява вреди- „страдания и болки, притеснения и омерзение от нечовешко отношение“.

С обжалваното определение е прекратено производството по така заявената претенция. Прието е от съда, че с обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите допълнителни молби е заявено несъгласие със съдържанието на предоставената медицинска помощ, а такава претенция не може да бъде разгледана по същество и удовлетворена по съдебен ред- от една страна защото евентуалното осъждане на ответника „да преустанови всички пропуски и нарушения и да се въздържа от такива за в бъдеще“ е общо и не касае конкретни действия или бездействия, поради което е недопустимо, а от друга страна, защото съдът няма компетентност и не може да осъществява функциите на здравен орган. Посочено е от съда, че по съдебен ред не може да се предписва лечение- какъв медицински преглед да бъде осигурен на ищеца, какви изследвания да му бъдат направени и какви лекарства да му бъдат предписани.

Според настоящия касационен състав жалбата е частично основателна.

С нормата на чл. 3 от ЗИНЗС е установена забрана за подлагане на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на осъдените лица и задържаните под стража, а за такова се смята и умишленото поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, в т.ч. неосигуряване на медицинско обслужване (ал. 2). На основание чл. 276 ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3.

Искането, с което първоинстанционният съд е сезиран, е основано на твърдение за противоправно бездействие на служители при ответника- неосигуряване на медицинско обслужване по време на изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“, в нарушение на установената в чл. 3 от ЗИНЗС забрана. Същото е процесуално допустимо, доколкото се търси защита на неудовлетворено притезателно субективно право и не са налице отрицателни процесуални предпоставки за разглеждането му по същество. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първата съдебна инстанция, че ефикасността на проведеното лечение не може да бъде предмет на разглеждане в образуваното съдебно производство, тъй като медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЛЗ не може да се определи като административна дейност. Въпросът дали такова е провеждано или не, обаче, е по съществото на спора и по него съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по чл. 280 от ЗИНЗС. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени в тази част и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част, досежно искането да бъде предписано на ответника да се въздържа от пропуски и нарушения в бъдеще, производството е недопустимо и законосъобразно е прекратено от съда. Недопустимо е искане за предоставяне на защита срещу действия/бездействие, каквито към момента на депозиране на искането не са настъпили.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 2327 от 15.09.2023 г. по адм.дело № 953/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас в частта, с която е прекратено производството по исковата молба на С.П.С. с ЕГН **********, относно искането „съдът да постанови решение, с което да бъде предписано на ответника да преустанови всички пропуски и нарушения (неосигуряване на медицинско обслужване)“, и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2327 от 15.09.2023 г. по адм.дело № 953/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас в останалата му част.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: