Решение по дело №11211/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              19.04.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11211 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11211/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.” АД *** срещу решение №244937 от 20.10.2017 г постановено по гр.д.№18461/17 г на СРС , 151 състав , с което е прието за установено по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.327 ТЗ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД  на “Л.” АД гр.София ЕИК *******гр.София срещу въззивника , че последният дължи сумата от общо 19 790,71 лева цени по изброени в решението на СРС фактури , ведно със законната лихва върху посочената главница от 10.10.2016 г до окончателното й заплащане ; както и сумата от 2182,33 лева лихви за забава върху осочената главница за периода 16.10.2015 г до 30.09.2016 г;  за които суми е издадена заповед за изпълнение от 12.10.2016 г по ч.гр.д.№56504/16 г на СРС , 151 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

         Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо кредитира ССЕ и не е изследвано какви са уговорките между страните и дали има частично изпълнение от страна на ищеца .

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. СРС е обсъдил всички писмени налични доказателства и правилно е приел , че искът е основателен. Осчетоводявянето на фактурите от ответника представлява извънсъдебно признание за извършеното изпълнение.

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.11.2017 г и е обжалвано в срок на 20.11.2017 г .

Налице е правен интерес на въззивника от обжалване на решението на СРС.

След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение , като подобни пороци в случая не се установяват . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че страните са сключили договори за търговски продажби , материализирани в процесните фактури . Фактурите са осчетоводени както от ищеца , така и от ответника ; и представляват доказателство за извършеното предаване на стоките . Ответникът е ползвал данъчен кредит  по процесните фактури , но е извършил само частично плащане .

Решението на СРС е правилно , а оспорванията на въззивника са формални , правно неиздържани и неподкрепени от доказателствата по делото. Както е посочил първоинстанционният съд процесните фактури доказват предаване на стоките от продавача-ищец , като ответникът е следвало да ги заплати по банков път , което не е направено.

Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването и включването на фактура от купувача по търговска продажба в дневника му за покупки по ЗДДС представлява извънсъдебно признание на задължението , както и потвърждаване по чл.301 ТЗ на евентуални действия без представителна власт / решение №252 от 03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС  II ТО , решение № 109 от 07.09.2011 г по т.д. № 465/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС и др./. Процесният случай е точно такъв – както установява ССЕ фактурите са били осчетоводени от ответника.

 Налага се извода , че въззивната жалба е неоснователна. Решението на СРС следва да се потвърди , включително и в частта за разноските.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски на въззивника в размер на 1300 лева /адвокатско възнаграждение/. Съдът намалява до този размер адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна от 2000 лева поради прекомерност , тъй като делото не е с фактическа и правна сложност .

С оглед материален интерес по всеки един от исковете под 20 000 лева по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.  

    

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №244937 от 20.10.2017 г постановено по гр.д.№18461/17 г на СРС , 151 състав .

 

ОСЪЖДА „Б.” АД *** да заплати на „Л.” АД гр.София ЕИК *******гр.София сумата от 1300 лева деловодни разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                  2.