Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети
февруари през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №6522/2019
година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от Е.К.К., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адв. Р.Е. ***, съдебен адрес:***, против „ЕНЕРГО
–ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1167,63 лева с ДДС, платена на 20.09.2016г. без
основание изисквана от потребителя, начислена служебно по „констативен
протокол" за обект с адрес на потребление: гр. Варна, местност Сотира №
220, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за недоставена и непотребена
електроенергия, обективирана във фактура №**********/30.05.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира
за присъждане и на сторените по делото разноски, вкл. адв. Възнаграждение, на осн. с чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителен
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Клиент е на ответното дружество
„Е.П." АД, ЕИК: **** за пренос, доставка и потребление на електрическа
енергия, на адрес: гр. Варна, местност Сотира № 220, с
абонатен № ********** и клиентски № **********. Твърди, че на 17.05.2016
г. служители на "Енерго-Про Мрежи" АД са съставили констативен
протокол за извършена проверка, въз основа на който след това от „Е.П." АД
е начислило сумата от 1167,63 лева с ДДС по Фактура от
30.05.2016 г., като в счетоводството на ответника е посочено, че се дължи „по
КП", като за неплащането на сумата в срок, ответникът начислява лихви за
забава. Твърди, че е оспорила издадената фактура, но от
ответното дружество преустановили електрозахранването в имота. Твърди,
че това я принудило на 20.09.2016 г. да заплати процесната сума, ведно с
неустойка за просрочие или общо сума в рамер на 1197,48
лева. Оспорва дължимостта на сумата от 1167,63 лева с
ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за електрическа енергия за
минал период. Твърди, че не дължи посочената сума, тъй като не е ползвала
енергията, която е начислена за процесния период, а размера на тази парична
сума е определен произволно, без правно основание и в нарушение на нормите,
които уреждат предоставянето и потреблението на електрическа енергия.
Счита, че
процесната сума е платена изцяло без правно основание по следните съображения: Оспорва
начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Всички,
начислени по партидата, периодични месечни сметки са изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки че доставчикът на електрическа енергия не е
представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на
Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване
на процесния адрес (СТИ) - електромери. Оспорва реалното
ползване на начисленото му количество ел.енергия. Оспорва
извършената корекционна процедура.
В
отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът "Енерго - Про Продажби" АД оспорва
изцяло предявения срещу него иск. Счита предявения иск
за изцяло неоснователен, поради наличието на правно основание за възникване на
оспорваното материално право. Не оспорва факта, че
между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение,
по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество
ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е
извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол. В резултат на
направените констатации е извършена корекция на количеството потребена
ел.енергия в сметката на абоната, за което ответникът е издал дебитно известие.
Сочи, че корекционната процедура има законово основание, тъй
като корекционните клаузи в Общите условия са валидни и действителни. На базата на тези клаузи е извършена корекция, съобразно относимата
за конкретния случай методика. Счита, че правилната
експлоатация на средството за търговско измерване е задължение и на
потребителя, като негов ползвател. Не оспорва
заплащането от страна на ищеца на процесната сума. Моли за постановяване
на решение по спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от
Констативен протокол №1200722/17.05.2016г. за техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление,
находящ се в гр.Варна, Вилна зона, ****, с клиентски №********** и абонатен
№ **********, при проверката са установени следните показания на
електромера:
в регистър 1.8.1. са отчетени 006913 кВТч, в регистър
1.8.2. - 004805 кВТч, в скрит регистър 1.8.3. - 008350 кВТч.
Видно от
представено становище от 19.05.2016г. за начисление на електрическа енергия за периода от 21.01.2016г. до
02.04.2016г., със същото е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 8350 кВТч. В становището е
отразено, че корекцията е извършена на основание чл.
50 от ПИКЕЕ- при наличие СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението.
Представена
фактура №**********/30.05.2016г.,
с падеж 20.06.2016г., за сумата от 1167.63лв.
удостоверява, че в обект на потребление за периода от 21.01.2016г. до
02.04.2016г., за обект на потребление,
находящ се в гр.Варна, Вилна зона, ****,
с клиентски №********** и абонатен № **********, е служебно начислена като потребена ел.енергия такава, възлизаща на
стойност в посочения размер.
От
преддставените по делото доказателства се установва, че ищцата е заплатила
процесната сума в полза на ответното дружество на 20.09.2016 г., ведно с
неустойка за просрочие или общо сума в рамер на
1197,48 лева.
В хода на
производството по искане на ответната страна бе допуснато изготвянето на СТЕ и
допълнителни заключения по възложени въпроси.
От заключението на вещото лице след посещение в ответното дружество се установява,
че сам у предоставени справки от електронния регистър
на процесното СТИ, но не му е предоставена възможност да се запознае със самите
регистри и лично да се увери в достоверността на предоставената му информация.
Вещото лице изтъква, че от предоставената му
справка/частен документ изготвен от ответната страна в процеса/ се установява, че 21.01.2016 г. в 00:00 часа процесния
електромер е започнал да отчита в скрит регистър 1.8.3 потребявана ел.енергия. В същото време изтъква, че в същтост не са налице
преки доказателства, че тази енергия е преминавала именно през тарифа 1.8.3., а
просто е разлика между отчитаните в тарифа 1.8.1.,
1.8.2. и сумарен регистър 1.8.0. В разговор с представители на ответното
дружество му било обяснено, че след 02.04.2016 г. електромерът не е демонтиран,
а е оставен да измерва потребяваната ел.енергия в
обекта, тъй като е била налице добра връзка с модема, поради което на
02.04.2016 г. уредът е бил параметризиран да отчита ел.енергия вече само по
регистри 1.8.1 и 1.8.2. Вещото лице заявява, че
системата СМАРТ за дистанционен отчет има възможност дистанционно да
параметризира електромера от разстояние и да върне настройките към зададените
фабрично такива, а именно да се отчита само по регистри 1.8.1 и 1.8.2, като се
запазва и отчитането по сумарния регистър 1.8.0. Изтъква, че от 02.04.2016 г.
скритият регистър 1.8.3 на електромера не е бил вече активен.
Доколкото по делото не е приложен протокол от извършена експертиза в БИМ,
то съдат не кредитира останалата част от заключението на в.л., базирано
единствено на констативен протокол, изготвен от служители на ответното
дружество, както и предвид препятстването от страна на ответника, вещото лице
да се запознае на място с електронния регистър на процесното СТИ, както и със
самото средство за търговско измерване.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, полученото без
основание подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да установи, че е заплатил процесната сума, като корекция на потребена и
неотчетена ел. енергия, а
ответникът, че такава му се следва на годно основание, като по делото не се
спори, че ищецът е заплатил процесната сума.
По делото не
се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия. Не се спори, че имотът, където е монтиран процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща
използваната ел. енергия. Не се спори, че ищецът е заплатила на ответното
дружество, по издадената за корекция на сметката му за потребена ел. енергия.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на
констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, към датата на проверката и понастоящем е
уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ, с решение по
т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г., на основание чл.21
ал.1 т.9 вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ.
Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните.
Спорно
е налице ли са предпоставките за възникване на правото на ответното дружество
служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време,
каквато е начислената служебно по реда на чл. 38 от Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД (настоящо фирмено
наименование Електроразпределение Север АД) и чл. 24 от Общи условия за
продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, Ответната страна не представи
доказателства за това въз основа на кои точно Общи условия за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи
АД и Общи условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД е извършена
коракционната процедура по отношение дължима от ищцата стойност на потребена,
но неотчетена от СТИ ел. енергия.
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението на
ответника, че процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция на
сметка, тъй като по делото са представени констативен протокол и становище, от
които е видно, че дружеството е начислило допълнително общо количество ел.
енергия, като по този начин е коригирало количеството на доставената на
потребителя ел. енергия за минало време. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима според ответника за доставена
и консумирана от ищеца енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното
предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012
г., както и действащите от м.ноември 2013г.
ПИКЕЕ. В новоприетите Правила, е предвидена възможността за извършване
на корекции на сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период
при констатирани отклонения в точността на измерването на количеството
доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел. енергия, в случая са
приложими, доколкото процесните правоотношения с които е извършена корекцията
са се осъществили при съществуваща вече
нормативна уредба.
Във
връзка с изложеното в исковата молба, следва да се отбележи, че на съда е
служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради
допуснати съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение
на чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл. 195,
ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. В
случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията
по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови Правила
на мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото ѝ с нормата
на чл. 195, ал. 2 от АПК
задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с
решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките
на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото,
тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното
на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта
на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по
предложение на енергийните предприятия. Следователно
последните не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 21.02.2017г.,
не е съществувал приложим материален закон за извършването ѝ. Следователно правото на ответника – въззивник да начисли исковата
сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата следва да
се отрече изцяло.
В
случай, че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение,
обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50
и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че последните
материално-правни норми запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното
дружество да извършват едностранни корекция по този ред продължава да
съществува, тъй като Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите цитирани разпоредби обаче са били действащи
към момента на извършване на проверката по настоящото дело – 02.04.2016г. и до тяхната отмяна с
Решение №2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г.,
IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева, тъй като отмяната има действие
за в бъдеще.
В
светлината на гореизложеното, и дори да се приеме, че според действащото към процесния период
законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е предоставена възможност
за едностранна корекция в сметки за минало време, при наличие на предвидените в
чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки и в
съответствие с чл. 48, чл.49 и чл. 50
ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, искът се явява основателен
по следните съображения: Според
цитираните разпоредби, представляващи одобрена методика за коригиране на сметки
за минало време, условията
и предпоставките, при които „Енерго –Про Продажби” АД може да пристъпи към
корекция на консумираната за минало време ел. енергия
са следните: в случай на констатирано по правилата на ДКЕВР не измерване и/или
неточно измерване на ел. енергия в резултат на
осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно
присъединяване към разпределителната система, т.е. към датата на извършване
процесната проверка на СТИ на ищеца, принципно е съществувало законово
основание ответното дружество да извърши едностранна корекция на количеството
начислена ел. енергия на потребителя при неизправно
СТИ или при грешка в началните данни.
При
преценка на събраните по настоящото дело доказателства, съдът намира,
недоказана остава законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно
изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на подзаконов нормативен акт. Както от съдържанието на констативния
протокол е видно, че не е констатирана грешка при отчитането, а е замерено
натрупано количество ел.енергия в скрит регистър, така и от СТЕ и твърденията на ответника и представените от него доказателства се
установява, че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, за извършване на корекция на сметка поради липсата на
СТИ или грешка при измерването на СТИ. Вещото лице посочва /базиран на представените от самия ответник доказателства/, че
не е налице грешка в измерването, а е налице замерване, т.е. отчитане на
натрупано количество електроенергия от СТИ, но по скрит регистър
1.8.3 /който не
се визуализира на дисплея на СТЕ/. За да бъде
приложима корекционната процедура, установена в 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51
ПИКЕЕ, е необходимо изобщо да липсва СТИ или при метрологична проверка да се
установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не се установява
във вътрешността на електромера да е осъществяван достъп или да има повреда.
Посочено е, че тарифа 1.8.3. не се визуализира на дисплея. Служителите, извършващи проверката, според удостовереното в цитирания
протокол, също не са установили неправомерна намеса във вътрешността на
електромера или в схемата на свързване, поради което и не са демонтирали СТИ. В
тежест на ответното дружество
е било да установи способът, чрез който количеството електроенергия е отчетено
от регистър 1.8.3 на
електромера. Същевременно
не се установи и, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия
е реално доставено на, и съответно потребено от абоната.
Следва
да се отбележи също, че в приетото становище
за начисляване на електрическа енергия от 19.05.2016г. за обекта, за периода от
21.01.2016г. до 02.04.2016 г. е одобрено начисляването на допълнително количество енергия в общ размер
на 8350 кВТч, като е посочено, че корекцията се извършва на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на
показанията на паметта на СТИ, при което е установено точното количество на
неотчетена ел. енергия.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът счита, че в
конкретния случай, корекцията не е извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1а от
ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на тарифните регистри /скрити/ на СТИ и
по специално на регистър 1.8.3. Не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния
електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е
променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на
преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да намери приложение, тъй като
не се установи да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ
при ищеца и въведените при ответника
данни за нея. Следователно, от приложените по делото доказателства не
се установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното
дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция
съобразно правилата на разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради
което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат
процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната
процедура.
По делото не бе
безспорно установено, че външната софтуерна намеса, довело да активиране на
отчитане в скрит регистър 1.8.3. е дело на абоната, доколкото и от заключението
на вещото лице се установява, че ответното дружество разполага с възможност за
активиране/деактивиране по софтуерен път на различните тарифи на СТИ
дистанционно, а и обстоятелството, че тарифа 1.8.3. е активирана точно в 00.00
часа води до съмнение относно авторството на манипулацията.
В хипотезата
на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи основание, с оглед
на което е извършено плащането на спорната сума от страна на ищеца. Източниците
на облигационното право могат да бъдат договор, деликт, неоснователно
обогатяване, гесция. В настоящия случай между страните не се спори, че е налице
сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Ответникът
претендира, че заплатената сума е пряко възникнало от договора задължение за
потребителя в случай на констатирано неправомерно вмешателство върху СТИ.
С оглед
изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че въззивникът не е
съумял да
докаже осъществяваното на релевантните за възникването на вземането
предпоставки, а именно, че в качеството си на доставчик е доставил посоченото в
справката за корекция количество ел. енергия, което не е отчетено поради неизправност на СТИ, че
е извършена проверка изправността на електромера и впоследствие, че е извършена
законосъобразна корекция на сметката.
Не се
доказват елементите на фактическите състави на останалите източници на
облигационното право, поради което съдът прави извод, че праводателят на
въззиваемата страна е заплатила процесната сума без основание.
По
изложените съображения съдът приема, че сумата по процесната фактура е недължима от абоната. Предявеният осъдителен
иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен. Претендираната и
заплатена от ищцата сума по корекцията не се дължи, поради което и плащането й от ищцата е без правно основание. Същата подлежи на
връщане на основание чл.55 ЗЗД.
По
разноските:
Съгласно т.
1 от ТР 6/2012г., на ВКС, ОСГТК, Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението и съобразно доказателствата за размера му. С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на
ищцата направените от нея разноски по делото съобразно уважената част на
исковите претенции. Предвид представеното
Пълномощно за процесуален представител и изявлението, че представителството се
осъществява при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, то следва ответника да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата дължимото се
адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 312,76
лева. На ищцата се следва и репариране на
заплатената от нея държавна такса в размер на 50лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „****” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***
No258, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1167,63
лева
/хиляда сто
шестдесет и седем лева и 63 стотинки/ с
ДДС, платена на 20.09.2016г. без основание изисквана от потребителя, начислена
служебно по „констативен протокол“ за
обект с адрес на потребление: гр. Варна, местност Сотира № 220, с абонатен №
********** и клиентски № **********, за недоставена и непотребена
електроенергия, обективирана във фактура №**********/30.05.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК „****”АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 50/петдесет/лева,
представляваща сторени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** No258, да заплати на адвокат Р.Ж.Е.,***, сумата
от 312,76 лева /триста и дванадесет
лева и 76 стотинки/, представвяща дължимо
адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: