№ 54
гр. Варна, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело
№ 20213100900150 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:04 часа се явиха:
При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното
повикване в 14:04 часа, на второ четене се явиха:
Ищецът Н.М. Х. - Б., редовно уведомена, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат С.М., редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно уведомен, не се
явява представител в съдебно заседание.
Вещото лице Р. Хр. Ст., редовно уведомен, явява се лично в съдебно
заседание, депозирал заключение по делото.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 1677 на 24.01.2022 г. от
юрисконсулт Анна Чалева, пълномощник на ответника, в която моли да се
даде ход на делото в тяхно отсъствие. Няма възражения по представената
съдебно-счетоводна експертиза и моли да бъде приета. Изразява становище
по същество на спора. Моли за присъждане на разноски, за които представя
списък. Моли за незаверен препис от протокола от съдебно заседание да бъде
изпратен на имейл.
СЪДЪТ връчва препис от молбата на процесуалния представител на
ищеца.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното уведомяване на страните, счита, че не са
1
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по делото бе отложено в
предходно съдебно заседание за изготвяне на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпила по имейл молба с вх.№ 24227 на
24.11.2021 г. от адвокат С.М., пълномощник на ищеца, към която е
приложено и преводно нареждане за платена допълнителна държавна такса в
размер на 6.71 лв. във връзка с поисканото изменение на предявен иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като се иска сумата от 34 083.16
евро да се счита предявена за сумата 34168.87 евро, като разликата идва от
изменението на сумата 739.47 евро, представляваща заплатени такси и
комисионни, която се претендира в размер на 825.17 евро.
Съдът констатира, че препис от молбата е изпратена по имейл на
ответната страна.
Адв. М.: Поддържам искането.
СЪДЪТ като взе предвид направеното искане от ищцовата страна в
молба от 19.10.2021 г. и представеното доказателство за допълнително
внесена държавна такса, счита, че искането е своевременно направено и
допустимо, поради което следва да бъде уважено, на основание чл. 214, ал.1,
изр. 2 от ГПК.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като УВЕЛИЧАВА размера на
предявения иск за сумата от 34 083.16 евро и главният иск се счита предявен
за сумата 34168.87 евро, представляваща лихва в размер на 33002.21 евро, за
периода от 08.01.2016 до 08.01.2021 г., такси в размер на 825.17 евро и
застраховки в размер на 341.49 евро, представляваща платена при начална
липса на основание сума във връзка с Договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х. и
Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит
2
HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013
г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н.М.
Х., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 615 на 12.01.2022 г. по
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. М.: Запозната съм и не възразявам да се изслуша експертизата.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
лице, както следва:
Р. Хр. Ст. - 42 годишен; българин; български гражданин; женен; с
висше образование; неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден
за наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. С.: Поддържам представеното заключение, което е доста
изчерпателно и не бих могъл да кажа нещо допълнително.
На въпроси на адв. М.:
В.л. С.: По т.1, първи абзац, третото изречение относно служебните
такси обяснявам следното: тъй като по договора за кредит следва да се
преведе равностойността на определени евра в швейцарски франка. Тоест по
сметката, когато постъпят швейцарските франкове, те се превалутират в евро
по съответния курс на Банката и сумата в евро се предоставя по друга
банкова сметка на ищцата. Като от момента на получаване на швейцарските
франкове до изпълнение на тези условия по договора за кредит, /тоест
превалутирането му в друга валута/, ищцата не е имала право да оперира с
тази сметка - това се има предвид под служебни операции. Събира се и
съответната такса, тя е упомената в договора за кредит. Това също е част от
служебните операции.
След приключване на тези операции по усвояване на кредита, сметката
се отблокира, но не само за обслужване на кредита, а и за внасяне и теглене на
суми. Написал съм това, тъй като в договора за кредит е посочено, че по тази
банкова сметка ще бъде обслужван кредита. Това е формална операция по
3
отблокиране. По нея може да се извършават всякакви операции: теглене,
внасяне, превеждане в други сметки и така.
Нямам задача да изследвам дали автоматично Банката ги е усвоявала
сумите, но така като прегледах операцията по банковата сметка и от опита,
който имам от изготвянето на подобен тип експертизи, моето мнение е, че
Банката автоматично е събирала суми на падежната дата от разплащателната
сметка. Или превежда суми от друга собствена сметка. Има внесени суми от
трети лица, както се вижда там. Това е обикновена разплащателна сметка, от
която Банката си удържа сумите.
По т. 2 - Първият погасителен план е изготвен от Банката към договора
за кредит. Той се прави на база показателите описани в договора, а именно:
какво е нужно да се изготви такъв погасителен план. Първият план, трябва да
е към договора за кредит. Действително по делото нямаше представен такъв
погасителен план. Последващи категорично има, представени са по делото.
Сега като си гледам записките виждам, че на мен първоначалния
погасителен план към договора ми е представен. Понеже беше голяма
експертизата, не съм представил допълнително представените ми документи,
които ги получих от Банката. Но щом съм го записал със сигурност са ми
предоставили първоначален план. Не мога да кажа към коя дата е. Но от
опита ми знам, че винаги към договора за кредит има и погасителен план.
Досега не съм виждал да има подписан договор, без погасителен план. В
момента не мога да кажа от коя дата е. По принцип това е единият от
документите, които със сигурност изисквам от Банката, когато не е
представен по делото, а то го нямаше.
Адв. М.: Към момента на подписване на договора беше ли Ви
представен погасителен план?
В.л. С.: През 2008 г. изобщо не съм знаел за това дело, за да изисквам
такъв погасителен план. Но съм изисквал такъв погасителен план към
договора, когато съм изготвял това заключение и ми е представен. Написал
съм го в проверени документи и книжа, в последния абзац.
В задачата е написано: „първоначален погасителен план“. Аз
„първоначален“ съм го възприел като погасителния план към договора за
кредит, изготвен на база параметрите, заложени в договора за кредит:
главница, брой погасителни вноски, лихвен процент, годишна такса. В
4
момента не мога да отговоря към коя дата е бил първоначалния погасителен
план, но съм го получил със сигурност. Не съм имал такава задача да посоча
към коя дата е бил първоначалния погасителен план.
На въпроси на адв. М.:
В.л. С.: Посоченото по т.3, на стр.7, преди таблицата - при
превалутирането на сумата от 85 006.48 шв.ф. в сумата 51 515.80 евро
Банката е реализирала печалба от валутната разлика. Това е курсовата
разлика, която е от превалутирането на швейцарския франк в евро. Нямал съм
такава задача да изчисля колко е печалбата на Банката. Между другото
счетоводното записване и мемориалния ордер е представен по делото и може
да се види това нещо. Мисля, че в хронологичен ред бяха представени
нещата. Мисля, че с исковата молба беше представен мемориалния ордер.
По т.4, в четвърти абзац - Под „спекулация“ във финансите се има
предвид, дори и превалутирането на швейцарските фракове отпуснати от
Банката в евро. Това е курсовата разлика и това се има предвид. Спекулантът
е един търговец, който успява на предвиди евентуално бъдеща цена на даден
актив или пасив, няма значение - да го купи по-евтино и да го продаде по-
скъпо. Това е спекулативната сделка. В конкретния случай, не се има предвид
лошата спекулация.
Явно Банката е заложила в изчисляването на базовия лихвен процент
/БЛП/ показател, който е обект на спекулации. Това е показател, който
формира изчисляването на БЛП – това са суаповете на България, Гърция и на
„Юробанк“. Под „спекулация“ в случая се има предвид, че този финансов
инструмент се търгува на вторични пазари. И на вторичните пазари могат да
участват тези търговци, така наречени „спекуланти”. Това се има предвид, че
могат да се търгуват и от спекуланти.
По т.4 - не мога да кажа дали кредитния суап на „Юробанк“ се влияе от
финансовите показатели на Банката и от информацията, която се публикува в
официалните им финансови отчети. Не мога да кажа дали има връзка между
резултатите на Банката и стойността на този показател. Теоретично би
трябвало да има връзка, но не може да се отговори с категоричност, поради
простата причина, че начина на изчисляване на тези показатели не е
общодостъпен, те и самите стойности не са общодостъпни.
По т. 9 - Не може Банката да влияе върху валутния курс. Голямото
5
повишение на курса на франка започна от 2008 г. до 2015 г., но това беше
свързано със световната криза. Честно казано не смятам, че някой можеше да
я предвиди тази световна криза.
По т.10 - В момента не мога да кажа на кои дати са тези отклонения в
стойностите на курса на швейцарския франк. Представил съм приложение и
там могат да се видят по дати. Големият марж, който наистина е малък, но
относително голям на база средния марж - 6,7 и съответно 4,87 – съм
абсолютно сигурен без да съм гледал резултатите, че това е когато в рамките
на деня рязка промяна на фиксинга на швейцарския франк. Независимо колко
е голям или колко нисък, просто има рязка промяна нагоре или надолу.
Тогава се постигат тези големи разлики. Иначе отклоненията са минимални и
са в рамките на нормалното.
По т.12, втори абзац - Те бяха две допълнителни споразумения. Мисля,
че някъде по-напред в заключението съм ги посочил двете допълнителни
споразумения, в които имаше предвидено да не се погасява цялата главница.
Конкретно в тези две допълнителни споразумения от 24.10.2009 г. и от
24.03.2015 г. в тях има намаляване на размера на главницата. Те са приложени
по делото и може да се видят.
По т.14 - Написал съм, че има постъпили суми във швейцарски
франкове или от трето лице. Тоест на ред трети сумата от 800 шв.ф. е
постъпила от Нина Х. - Б. и тя е в швейцарски франкове, а не е от трето лице.
Но задачата е такава: да се отрази, както от трети лица, така и в швейцарски
франка. В забележка съм вписал, че сумата е внесена в швейцарски франкове
и поради тази причина е вписана Нина Х. -Б. в таблицата. Такава е задачата.
Във връзка със записаните данни в последните три реда на първата
таблица по задача 14 с датите: 12.04.2021 г.; 11.05.2021г.; 08.09.2021 г. - по
принцип задачата е за периода до 11.01.2021 г., но така или иначе ми беше
предоставено извлечения от банковата сметка към датата на проверката,
затова съм ги добавил. Във втората таблица по т.14 е само с извадените суми.
При изчисленията след това във връзка с тази задача последните три суми не
са взети под внимание. Действително мой пропуск е, че съм ги включил в
таблицата. Просто съм пропуснал крайния период.
Във втората таблица са само сумите, които са надвишили плащания на
главници, лихви и такси от третите лица. Защото тук освен, че трябва да
6
извадят в табличен вид, трябва да се преизчислят сумите и по т. 12 и т.13 и
втората таблица е именно във връзка с т.12 и т.13. Само да обясня: ако на
падежната дата е следвало сумата, която трябва да се плати по кредита
примерно да бъде 100 швейцарски фр., а по променения погасителен план е
150 швейцарски фр., то не цялата сума, а става въпрос за цяла внесена сума,
трябва да се включи, а само част от нея. Затова има тази разлика между
първата и втората таблица.
В заключителната част по т.1 - Не съм изследвал такова нещо. Няма съм
и за задача да проверя, евентуално от коя друга сметка са постъпили тези
швейцарски франкове. Като счетоводен документ е представен мемориалния
ордер, който е представен по делото. От едната страна, са постъпилите сумите
по банковата сметка в швейцарски франкове - срещу това има заведено
вземане от Банката в този размер на швейцарски франкове.
„Сметка 227 дебит“ - по тази сметка се отчитат вземанията на Банката
във връзка със заемите. Във всяка Банка има индивидуален сметкоплан и
трябва да се изследва индивидуалния сметкоплан. Аз не съм го изисквал, но
без да съм го гледал на 99% мога да Ви кажа, че не е сметка за просрочени
заеми. Още повече, че всеки месец те изпращат справка към БНБ за
просрочени и непросрочени заеми. Всяка банка може да ползва индивидуален
сметкоплан, не е задължително да ползва този национален сметкоплан. Често
казано не съм изследвал в сметкоплана какво точно значи тази сметка, но със
сигурност не е просрочен кредит от никъде.
„Сметка 181“ - това е банковата сметка във валута.
Цифрата 1.21654, би трябвало да бъде фиксинга на БНБ като дебит.
Говорим за мемориалния ордер, в който е вписан фиксинг на БНБ 1.21654.
това точно го коментирахме с г-жа Б. - действително са взели курс на БНБ от
предходна дата при осчетоводяването. Съобразно това счетоводно записване
не е ощетена по никакъв начин ищцата - това мога да го твърдя. Категорично
е, че трябва да се ползва фиксинг на датата, на която е осчетоводен, а не един
ден по-рано. При осчетоводяването на кредита, категорично е трябвало да
полза кредитодателя фиксинг, актуален към дата, на която кредитът е
осчетоводен, а не от предходна дата, както е сторено в случай. Но твърдя, че
това по никакъв начин не е в ущърб на ищцата.
От счетоводното записване се вижда, че този кредит е осчетоводен като
7
кредит в чужда валута.
Адв. М.: Задавам този въпрос, защото кредитът е осчетоводен като
предсрочен още при отпускането му. Затова искаме да видим по какъв начин
този кредит е осчетоводен. Той е записан по сметка просрочени кредити, още
на датата на отпускането.
В.л. С.: Аз Ви разбирам, но личното ми мнение е: много се съмнявам
кредитът да е осчетоводен по сметка просрочени кредити. Но аз не виждам
какво значение има по коя сметка е осчетоводен кредита, защото чисто
счетоводно няма кой знае какво значение.
Адв. М.: По т.3 от заключителната част на експертизата, на стр.19, в
таблицата на ред трети, за периода 16.10.2008г. - 23.10.2009г. установихме, че
БЛП е бил 7.20%, а не 6%, както сте посочили. Мисля, че към исковата молба
го има приложено, но не мога да намеря доказателството, което е представено.
В.л. С.: На първо място, тези 6% съм ги установил от протокола на
Комисията за управление на активите и пасивите /КУАП/. И на второ място
съм извършил допълнителни изчисления в тази връзка. Така, че съм го
установил в този процент.
Адв. М.: В таблицата по т.3 сте посочили Протокола на КУАП № 94 от
17.10.2008 г., а сте посочили, че изменението на лихвения процент е от
16.10.2008 г. Въпросът ми е може ли протокола на КУАП да е с по-задна дата
от изменението на лихвения процент.
В.л. С.: Не мога да отговоря на така поставения въпрос. Този въпрос
по-скоро трябва да го отправите към Банката, а не към мен. Не мога да
отговоря защо е направено така.
На въпроси на адв. М.:
В.л. С.: В приложение 10 установената курсова разлика за периода
11.01.2016г.- 11.01.2021 г. в размер на 16513.83 е в евро. То най-отгоре на
всяка страница си пише, че разликата е в евро.
В приложение 8 е посочено към всяка дата какъв е курс продава.
Адв. М.: Не следва ли курсовите разлики да се изчисляват по курс
купува?
В.л. С.: Задачата е така зададена. Не съм се отклонявал от поставената
задача. Курсовата разлика, винаги е разлика между фиксинг или определен
8
курс по някакъв друг начин, съпоставено с курс купува или курс продава. Аз
съм изчислявал по курс продава - така, както е поставената задача.
На въпроси на адв. М.:
В.л. С.: По т.4 от заключителната част - Банката ми предостави тази
рискова премия. Тя се формира - описал съм от кои фактори. Сравнил съм ги
с наличните данни и от моя опит.
Банката няма формула при определяне на БЛП. Това съм го написал в
заключението.
По т.7 от заключението - Не мога да кажа в какъв интервал от часове
след постъпването на сумата във франкове е извършено превалутирането им в
евро. Предполагам, че в деня, в който е отпуснат кредита във франкове е
събрана таксата и то в много близък интервал от време, защото между тези
два счетоводни записа има само още два други записа на Банката. Фиксингът
е дневен, а не почасов и не сме сменя от началото до края на деня. Това
означава, че в същия ден е превалутиране на сумата. Категорично сумата е
превалутирана в същия ден. Мемориалните ордери са приложени по делото,
там би следвало да фигурира час. Банките изготвят много точни такива
документи.
Категорично при превалутиране Банката е реализирала печалба. Това го
казах вече преди това, по други въпроси.
Адв. М.: Аз нямам повече въпроси към вещото лице. Оспорвам
експертизата. Считам, че е неправилна. Считам, че има неправилни
изчисления, като размера на сумите относно курсови разлики и лихви
съществено се различават от нашите изчисления. Тъй като доколкото
установихме, вещото лице ги е изчислило по курс продава, а ние държим
същите да се изчислят по курс купува от потребителя. Предвид което искаме
съдът да допусне повторна експертиза.
Считаме, че експертизата е неправилна по отношение на курсовите
разлики. Неправилно е изчисления по отношение на лихвения процент. Не
мога да посоча кое е доказателството, но твърдим, че е неправилно изчислен
лихвения процент. По отношение на таблицата с третото лице по т.14. По
отношение на БЛП и показателите не сме съгласни. Както и по отношение на
това, че Банката не може да предвиди валутния риск.
9
СЪДЪТ като взе предвид изявлението на ищеца в съдебно заседание и
на ответника в писмената молба и като съобрази представеното по делото
заключение от вещото лице Р.С., счита следното: Експертизата е изготвена
съобразно поставените задачи и съдържа съответната мотивировка. В днешно
съдебно заседание вещото лице отговори на всички поставени въпроси по
повод неясноти в експертизата и не отговори на въпроси, които не касаят
уточнения по експертизата, а не са му поставени като задача. Относно
правилността на изчисленията, с оглед етапа на производството същите не
могат да бъдат обект на преценка. Доколкото експертизата е изготвена от
вещо лице със съответната компетентност и съобразно поставените задачи,
съдът счита, че същата следва да бъде приета и приобщена към
доказателствения материал по спора.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице Р.
Хр. Ст. в размер на 1000 лева, съобразно приложената справка-декларация от
вещото лице, от внесения от ответника за тази цел депозит. (Изд.РКО по вн.б.
от 14.10.2021 г.)
Адв. М.: Бихме искали да се назначи повторна експертиза, както казах
вече и да ни се даде възможност да зададем допълнителни въпроси към
вещото лице, като ни се предостави подходящ срок, в който да ги
формулираме.
Бихме искали да се назначи повторна експертиза по т.8 от задачите.
Считаме, че има грешка в посочения процент. По т.4 от поставените задачи.
По т.6 е посочен грешен процент. В таблицата също е посочен грешен
процент, затова пак искаме повторна експертиза. По т.3 от задачите, считаме,
че не са правилно изчислени плащанията за лихва в голямата таблица по т.3.
Съответно искаме да поставим и допълнителна задача към експертизата.
Считам, че не е достатъчно пълна и ясна експертизата и поради тази
причина искаме да ни допуснете допълнителна задача. Искаме повторна
10
експертиза по тези, които посочих. И допълнителни задачи към вещото лице,
съвсем различни въпроси по тази експертиза. Искаме повторна експертиза да
се назначи по тези три точки.
Искам съдът да допусне допълнителни въпроси към вещото лице, тъй
като считам експертизата да непълна и неясна - по т.2, т.3, т.4, т.6, т.8 и т.16,
като моля да ми бъде дадена възможност в писмена молба да уточня
въпросите. По останалите въпроси нямаме неясноти. Моля за тридневен срок
от днес да формулираме задачите.
СЪДЪТ, с оглед направените възражения от ищцовата страна, счита, че
става ясно, че не се оспорва правилността на експертизата, а нейната пълнота.
В тази насока е обстоятелството, че се иска допускане на допълнителни
въпроси за изясняване на отговорите по поставените задачи по т.2, т.3, т.4, т.6,
т.8 и т.16.
Доколкото в днешното съдебно заседание не са формулирани
непълнотите на заключението, такива не могат да бъдат преценени и от
изявленията на процесуалния представител по време на изслушване на
експертизата, поради което съдът счита, че следва да даде възможност на
ищцовата страна да формулира исканията си за допускане на допълнителни
въпроси към вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна , в едноседмичен срок от
днес да формулира допълнителни въпроси към изготвената съдебно-
счетоводна експертиза след запознаване, с които съдът ще се произнесе по
основателността на искането.
Адв. М.: Нямам други искания по доказателствата.
С оглед искането на ищцовата страна за допускане на повторна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 21.02.2022 година от 14:00 часа, за която дата и час
ищцовата страна ще се счита за редовно уведомена от съдебно заседание чрез
11
процесуалния си представител, а ответникът ще се счита за редовно уведомен
по реда на чл.56 ал.2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответната страна препис от протокола на
посочения в молбата имейл, както и от евентуално постъпилата уточнителна
молба от ищцовата страна за поставяне на допълнителни задачи на вещото
лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:31
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12