Определение по дело №279/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 94 от ЗАПСП и с цена общо в размер на 53300 лв., представляваща имуществени и неимуществени вреди, както и за сумата в размер общо на 25630.51 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че в средата на 2003 г. имал няколко срещи с И. Б. в качеството му на управител на „И. К.- Р. О. и главен редактор на вестник „. Ж. който му казал, че е замислил цялостно обновление на издателската си дейност и му възложил да изработи нова художествена концепция и ново графично оформление на в. „. ж.". В края на месец ноември ищецът изработил художествена концепция и графично оформление на в. „. Ж. който направил факт с брой 229/11334/ от 04.12.2003 г. И. Б. признал авторството му, изписвайки в редакционното каре на в. „. ж."- художествена концепция и графично оформление: К. К.. В брой 223/11803/ от 26- 28 ноември 2005 г. на в. „. Ж. ответникът Б. започнал да влага в. „П." в страниците на в. „. ж.". От брой 229 /12052/ от 2- 4 декември 2006 г. в. „. ж." станал таблоид с пълна цветност. От първия брой с неговото авторство 229/11334/ от 04.12.2003 г. до брой 6/12069/ от 11.01.2007 г. включително, ответникът Б. изписвал името на ищеца зад „художествена концепция и графично оформление”. Във в. „. ж." брой 7/12070/ от 12.01.2007 г., брой 8 /12071/ от 13- 15 януари 2007 г., брой 9/12072/ от 16.01.2007 г. и до брой 158/12465/ от 22.08.2008 г., от брой 159/12466/ от 23.08.2008 г., ответникът изписвал името на ищеца зад „графична концепция” до брой 33/12585/ от 19.02.2009 г. От брой 34/12586/ от 20.02.2009 г. на в. „. ж." ответникът премахнал името на ищеца и не го изписвал в редакционното каре по никакъв начин. Ответникът възпроизвеждал графичното оформление във всяка една страница и във всеки един брой на в. „. ж." без да заплаща възнаграждение на ищеца, променял квалификациите, изписани преди името му и направил промени в графичното оформление, нарушавайки целостта му без изричното съгласие на ищеца и без да му плати възнаграждение за нито един брой на в. „. ж." за ползваното авторско право. Искането му е да бъде осъден ответникът "И. К.- Р. О.- гр. К. да му заплати обезщетение вместо възнаграждение, както следва: 1/ 1015 лв. за причинени имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху главницата за всеки един брой в размер на 50 лв., за периода от 09.12.2004 г. до 19.02.2009 г. за 1015 бр. на в. „. ж." от брой 231/11570/ от 09.12.2004 г. до брой 33/12585/ от 2009 г. за всеки брой по 1 лв., за нарушаване на авторското му право от ответника, изразяващо се във възпроизвеждането на графичното оформление на всяка страница без да имат договор с ищеца; 2/ имуществени вреди в размер на 189 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата за всеки един брой в размер на 5 лв., за периода от 20.02.2009 г. до 01.12.2009 г., за това, че ответникът нарушил авторските му права, като спрял да изписва името му в редакционното каре на в. „. ж." от брой 34/2009 г. до брой 224/01.12.2009 г.; 3/ неимуществени вреди в размер на 25.70 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата за всеки един брой в размер на 2 лв. за периода от 12.01.2007 г. до 19.02.2009 г., за това, че ответникът променил квалификацията „художествена концепция и графично оформление" пред името му, като в брой 7/12070/ от 12.01.2007 г. и от брой 9/12072/ от 16.01.2007 г. до брой 33/12585/ от 19.02.2009 г. изписал името му зад „художествена концепция" и „графична концепция"; 4/ неимуществени вреди в размер на 18.90 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата за всеки един брой в размер на 1 лев, за периода от 20.02.2009 г. до 01.12.2009 г., за това, че ответникът премахнал името му от брой 34/12586/ от 20.02.2009 г. до брой 224/12775/ от 01.12.2009 г. С допълнителна молба с вх. № 143/15.01.2010 г., ищецът поискал да се допусне поправка на явна фактическа грешка в петитума на исковата молба като мораторната лихва от 50 лв. за главницата по първия иск да се счита общия претендиран размер върху цялата сума за периода от 09.12.2004 г. до 19.02.2009 г.; мораторната лихва от 5 лв. по главницата за втория иск да се счита общия претендиран размер за периода от 20.02.2009 г. до 01.12.2009 г. Претендира и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. На основание чл. 214 от ГПК е допуснато увеличение на предявените от ищеца обективно съединени искове, както следва: 1/ предявения за причинени имуществени вреди иск за 1015 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата за всеки един брой в размер на 50 лв., за периода от 09.12.2004 г. до 19.02.2009 г., за 1015 броя на в. „. ж." за нарушаване на авторското му право от ответника, изразяващо се във възпроизвеждането на графичното оформление на всяка страница без да имат договор, да се счита предявен за сумата от 40600 лв., а иска за мораторните лихви от 50 лв. да се счита предявен за сумата от 23301.34 лв. 2/ предявения иск за причинени имуществени вреди в размер на 189 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата за всеки един брой в размер на 5 лв., за периода от 20.02.2009 г. до 01.12.2009 г., за това, че ответникът нарушил авторските му права, като спрял да изписва името му в редакционното каре на в. „. ж." от брой 34/12586/ от 2009 г. до брой 224/12775/ от 01.12.2009 г. да се счита предявен за 7560 лв., а иска за мораторни лихви да се счита увеличен от 5 лв. на 729.52 лв.; 3/ предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 25.70 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата за всеки един брой в размер на 2 лв. за периода от 12.01.2007 г. до 19.02.2009 г., за това, че ответникът променил квалификацията „художествена концепция и графично оформление" пред името му, като в брой 7/12.01.2007 г. и от брой 9/16.01.2007 г. до брой 33/12585/ от 19.02.2009 г., изписал името му зад „художествена концепция" и „графична концепция", да се счита увеличен на 5140 лв. Сочи доказателства. В съдебно заседание поддържа исковете и моли да бъдат уважени, ведно със законна лихва. Счита, че не следва да се приемат заключенията на вещите лица, тъй като били изготвени въз основа на доказателства, които не били приети като такива, а заключението на вещото лице Ш. било изготвено въз основа на свидетелски показания и представлявало правен извод. В съдебно заседание поддържа исковете, а в писмена защита излага допълнително подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК от ответника по иска е постъпил отговор на исковата молба, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Ответникът твърди, че ищецът подписал фактура за извършено плащане на "К.", който следвало да бъде страна по спора. Сочи, че графичното оформление на периодичното издание, е свързано с определен научен, журналистически или друг литературен текст и има за задача да оформя визуално вестници и списания. Бил самостоятелен обект на авторското право. Графичното оформление в периодичното издание бил всекидневен процес и се извършвал в редакцията при създаването на поредния брой и за всяка страница бил различен. Най- често това било колективна дейност, имало творчески момент, но без редактора, той бил неосъществим. Журналистите оформяли текстовете със заглавия, подзаглавия, акценти и разбивки. Главният и заместник главният редактор определяли дали информацията, репортажът или кореспонденцията ще бъдат на челно място, или ще паднат в партер, дали заглавието ще бъде цяло, дали ще бъде на два реда или флагово, или потопено. Авторското право върху графичното оформление принадлежи съгласно ЗАПСП на този, който го е създал- в случая, това са лица, които са в трудово- правни отношения с издателя, но имало и външни автори. С договор между автора и издателя, авторът отстъпвал изключителното право да използува създадените и предложени от него на вестника и приети публицистични материали, преводи и преработки на публицистични материали при условията на договора и срещу възнаграждение съгласно Тарифата за авторски възнаграждения на в- к „. ж.". Оформлението се хонорувало на всяка страница. Хонорарите се вписвали на всеки брой, оформяли се надлежно от счетоводителя в документацията години наред. В хоноруваните броеве на в- к „. ж." никъде не съществувало името на ищеца. Той не бил подписвал договор и не бил автор по смисъла на ЗАПСП. Извършил бил консултантска дейност към "П." ЕООД, за което му било платено. Ищецът целял да се позове на законовата презумция на чл. 6 от ЗАПСП, съгласно който до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия, екземпляри и др. Тази презумция била оборима и важала до доказване на противното. В тази насока ответникът по иска твърди, че ищецът не е създавал графично оформление на вестник „. ж." и не следвало да има претенции. Ищецът "работил" 4- 5 дни в компютърното в редакцията на „. Ж. при това без да чете текстовете, тъй като му били дали поръчка да мисли за концепцията на бъдещ вестник „П.”. Тогава разбрали, че бил компютърно неграмотен. Бил просто един страничен наблюдател, до когото ответникът мислел, че може да се допита. В началото на месец ноември 2003 г. решили да подобрят някои графични елементи във вестник „. ж." и тази задача била възложена на А.С.Т.- компютърен дизайнер във вестника, който имал вече разработена художествена концепция- страниците били разделени тематично, челните материали били с пълен заглавен комплекс, имало рубрични материали със свои постоянни места. Изрично се разбрали с А.Т., че няма да се променя художествената концепция на вестника. С ищеца не са разработвали художествена концепция, а работили единствено върху подобрението на някои графични елементи. Бил поканен само в качеството си на консултант. Шрифтът, кегелът и междуредието на основния текст били определени много преди ищецът да се появи. Имали създадени вече маски за рубрика, надзаглавие, подзаглавие и др. и на компютъра работела само Т. Ищецът помолил управителя на ответника да го впише в карето на вестника като автор на концепцията и графичното оформление на вестника, за да му се направи реклама. Бил без работа и доход, зле материално и искал по този начин да получи известност, да си създаде име и да получава поръчки. Било важно за него в родния му град К.. Ищецът получил поръчка и аванс на 22.12.2003 г. в размер на 1200 лв. от "П." ЕООД- издател на "Й. х." и на бъдещия вестник "П." за създаване на нова графична концепция на седмичника. Твърди се в отговора, че претворяването на концепцията в графично оформление ставало всеки ден във вестниците и в нея участвуват редакторите и оформителите, назначени на работа или подписали договор за авторско право. Не било възможно да се прави графично оформление на вестник без присъствие на работното място и без да бъдат отчетени новите материали. Счита, че ищецът не е създал произведение на литературата, науката или изкуството, което да е резултат на творческа дейност и изразено в обективна форма, както и не е автор по смисъла на ЗАПСП, поради което искът бил неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Сочи доказателства. В писмена защита излага сходни съображения. Посочва, че ищецът участвал чрез идеи в колектива, работещ по подобрението на някои графични елементи, а претворяването им се извършвало от компютърния дизайнер А.Т., главния и заместник- главния редактори. Чл. 4 от ЗАПСП изключвал от обектите на авторското право идеи и концепции. От доказателствата по делото се установявало кои са авторите на графичното оформление на вестника. Ищецът не представял доказателства в подкрепа на твърденията си и формално оспорвал заключенията на вещите лица, без да е направил искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение от 10.02.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд за актуално състояние на „И. К.- Р. О. гр. К. се установява, че ответното дружество е със седалище гр. К., с управител И. Я. Б.. Дружеството има разнообразен предмет на дейност, в т. ч. И., печатарска, рекламна, информационна дейност и др.

Ответникът „И. К.- Р. О. гр. К. издавал вестник „. Ж. който имал разработена художествена концепция. В началото на м. ноември 2003 г. ответникът решил да подобри някои от графичните елементи на вестника за по- добрата му визия и възложил това на А.Т.- компютърен дизайнер, с която се разбрали художествената му концепция да не се променя. Ищецът бил поканен като консултант да предложи някои идеи. Той работел 4- 5 дни в компютърното върху подобрението само на някои графични елементи, като на компютъра работела само А. Т., която на практика реализирала идеите на всички, вкл. и на ищеца, които не били материализирани на носител. По графичното оформление на вестник „. Ж. което било екипна работа, работели главният редактор на вестника, А. Т., М. П. и И. Л.. Външни лица при оформлението нямало. За всеки брой на вестник „. ж.” графичното оформление било по- различно от предишния брой, винаги имало движение и промяна, като главният редактор И. Б. одобрявал кое ще се приложи и кое не. Всяка страница от вестника се хонорувала, отбелязвали се името и сумата с химикал, и след това се изготвял хонорарен лист с имената и заплащането. Ищецът помолил управителя на ответното дружество И. Б., името му да бъде вписано в карето на вестник „. ж.” като автор на концепцията и графичното оформление, за да му се направи реклама. Така, по договорка между двамата, името на ищеца било вписвано в карето на вестник „. Ж. макар, че ищецът участвал само при промяната на някои от графичните елементи на вестника. От брой 229/11334/ от 04.12.2003 г. на вестник „. Ж. издателят започнал да изписва в редакционното каре на вестника- „художествена концепция и графично оформление: К. К.”. Въпреки, че ищеца дълго време бил изписван като автор на графично оформление на вестник „. Ж. той лично не е оформял и не е участвал в комбинацията на отделни страници на следващите броеве на вестника.

Същевременно ответникът възложил на ищеца обмислянето на нова графична концепция на бъдещ седмичник- вестник „П.”. С фактура от 22.12.2003 г., ответникът заплатил на ищеца чрез неговата фирма „К.- К. Г.”, със седалище и адрес на управление- С., У. "С." * вх.*, А.*, сумата в размер на 1200 лв.- за консултански услуги- графично оформление на вестник. След около една година ищецът представил дискета с "главата" на новия вестник "П.", но без концепция. По създаването на вестник "П." работели управителя на „П.” ЕООД- И. Б., М. П.- първи зам. главен редактор на вестник „. Ж. И. Л.- зам. главен редактор на „. Ж. К. А.- кореспондент на БНТ, М. А.- компютърен дизайнер. Те направили сборно издание от идеите на всички, в това число и на ищеца, които М. А. претворила в страници. Ищецът участвал при създаването на главата на пилотния брой на вестник „П.” и при промяната на някои от графичните елементи на вестник „. ж.”.

От заключенията на вещото лице Д.- първоначално и допълнително такова и обясненията на същата в съдебно заседание, които съдът приема като правилни, компетентно изготвени и обосновани, се установява следното: След проверка на материалите по делото, направена справка във в. „.инар- юг" гр. Х. в. „О." гр. С. и в Българска асоциация на регионалните медии- гр. София, запознаване с лист за Авторски хонорари във в. „. ж." за графично оформление за всеки един брой от ежедневника, вещото лице посочва каква е средната стойност на обичайното възнаграждение, получавано от автор за ползване на графично оформление на всекидневно издание. По поставената втора задача, вещото лице заключава, че възнаграждението при използване на графичното оформление, когато се трансформират основни полиграфически параметри като формати и цветност на страниците на печатното издание се запазват в размерите, които са изплащани преди трансформацията. Констатацията за това била въз основа на данни, получени от счетоводството на в. „. ж." относно изплатените възнаграждения и информация, получена от издателя и главен редактор на в. „О." гр. С.-З. М. Относно поставената трета задача и във връзка с твърдяното от ищеца в исковата молба, че от в бр. 7/12070/ от 12.01.2007 г. и от брой 9/12072/ от 16.01.2007 г. до брой 33/12585/ от 19.02.2009 г. ответникът променил квалификацията "художествена концепция и графично оформление" пред името му на „художествена концепция" и „графична концепция", а от бр.34/12586/ от 20.02.2009 г. до брой *********/ от 01.12.2009 г.- премахнал името на ищеца от редакционното каре на в. „. Ж. вещото лице е приело, че за реално изработена концепция се заплащал обичайно еднократен хонорор от 700 лв. на база информация, получена от издателя и главен редактор на в. „О." гр. С.-З. М. и В. В.- изпълнителен директор на Българска асоциация на регионалните медии и управител на Рекламна агенция "Р.В" О. гр. С. По поставената четвърта задача- дали има завишение на цената на авторското право, ако са направени промени в графичното оформление без съгласието на автора, когато авторът е изписан без негово изрично съгласие зад квалификации, различни от „графично оформление", както и тогава, когато не е изписан изобщо, посочва, че в тези случаи няма завишение на цената на авторското право. Вещото лице посочва и това, че приходите, реализирани от ответника при евентуално нарушение, с оглед тиража на вестника, биха били в рамките на обичайното възнаграждение, получавано от автор за ползване на графично оформление на всекидневно издание и това била сумата, която би се определила като възнаграждение за автора, при положение, че бил сключен договор между него и издателя за цялостно графично оформление на всеки брой от в. „. ж.” в посочения по- горе период, без участието на други автори. При изпълнение на поставената задача- да прегледа тиража на в. „. ж." от декември 2004 г. до декември 2008 г. и да отговори на въпросите: отбелязан ли е на всеки брой автора на графичното оформление и хонорара, който следва да му бъде изплатен, начислен ли е този хонорар, с какъв документ и изплатен ли е, вещото лице е констатирало: В редакцията на в. „. ж. не се съхранява тиража от м. декември 2004 г. до м. декември 2006 г. Вещото лице прегледало тиража на печатното издание за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. и констатирало, че във всеки брой допълнително с химикал е отбелязан автора на графичното оформление и хонорара, който следва да му бъде изплатен. За графично оформление бил заплащан хонорар за всеки брой на различен брои лица, но никога само на едно лице. С лицата, на които бил изплащан хонорар за графично оформление, били сключени договори на основание чл. 36 ЗАСП. Хонорарите били начислени в лист за Авторски хонорар, изготвен за всеки брой на вестника. На външни автори хонорарите били изплащани с РКО, а на работещите във в. Нов Ж. хонорарите били начислявани по ведомост за заплати и сумите са превеждани по дебитни карти. В допълнителната експертиза, вещото лице посочва, че за исковия период от 09.12.2004 г. до 01.12 2009 г. включително, за графично оформление на вестник „. ж." са изплащани авторски хонорари на следните лица: на М. Д. П. през целия исков период; на И. П. Л. през целия исков период; на И. Я. Б. през целия исков период; на М. М. А. през целия исков период; на Г. С. Х. са изплащани хонорари за графично оформление на вестника от 26.03.2006 г. до 17.09.2007 г.; на Г. И. Г. са изплащани хонорари за графично оформление на вестника от 07.11.2005 г. до 24.02.2006 г.; на А.С.Т. са изплащани хонорари за графично оформление на вестника от 05.01.2005 г. до 03.10.2005 г . и от 16.06.2006 г. до датата на проверката. В съдебно заседание, вещото лице обяснява, че информацията, че в редакцията на в. „. ж.” не се съхранява тиража от м. декември 2004 г. до м. декември 2006 г., имала от гл. редактор И. Б. и гл. счетоводител на „И. К.- Р., като й били представени броевете от м. януари 2007 г. до 31.12.2008 г. Сумата в т. 5 от заключението от 23809 лв. била определена за 1015 бр., като вещото лице взело средната цена, която се изплаща за авторски хонорар от един брой от вестника. Дала е данните само за изплатени авторски хонорари за графично оформление. Стойността на обичайното възнаграждение определила като взела данни от в. „. ж.” от всеки един лист за авторски хонорар, които обобщила за месеците по броеве. За да получи средни данни, получила данни от издателя и гл. редактор на регионален ежедневник „.инар- юг” гр. Х.-Б. Г., относно изплатените хонорари за графично оформление на вестника, които съвпадали с тези на в.”. ж.”. Информация от други места й била отказана. Посочва също, че счетоводството на „И. К.- Р.О. било водено изключително прецизно и отговаряло на изискванията на Закона за счетоводството, всеки документ за изплатен авторски хонорар бил придружен с необходимите разходно- оправдателни документи.

Съдът възприема изцяло и заключенията на вещото лице В. В. Ш.- първоначално и допълнително такова, както и обясненията на същата в съдебно заседание, като правилни, обосновани и компетентно изготвени. Във връзка с поставената задача- ползвани ли са така, както са направени, всички елементи на графичното оформление на в. „. ж.”- К. в броевете, в които ищецът бил изписван като автор на графичното оформление, в броевете, в които бил изписван зад квалификации, различни от „графично оформление", както и тогава, когато не е бил изписван изобщо, вещото лице В. Ш. е използвало материалите по делото, броеве на вестник „. ж.” от 1992, 1994, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 години, Закона за авторското право и сродните му права, съдебна практика, Споразумението ТРИПС- ратифицирано от България на 24.10.1996, Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, литература, учебници, книги, речници, енциклопедии. Вещото лице се е запознало и с допълнителни броеве на в. „. Ж. описани подробно в заключението, част от които посочени от съда и от ищеца по делото, и останалите броеве- произволни извадки от теченията, както и мостри от други вестници, издавани от ответника. Ползвало е и редица научни разработки и материали на различни автори, като е сравнила броевете от в. „. ж.” по отношение на използваните елементи, за да установи има ли съвпадение или различие в тях преди, по време и след претендираните от ищеца периоди. В тази връзка е извършила проучване в нашата и европейската практика за начина на оформяне страници на вестници. За да отговори на поставения въпрос, експертизата е изследвала структурата на страниците на брой 229 от 04.12.2003 г. на вестника и дали има вложени нови елементи при графичното му оформяне, които са били или не, ползвани с това предназначение в други по- ранни материали. Изследвани са измененията на установения шаблон в бр. 229/2003 г. от първата му материализация до 01.12.2009 г. в т. ч. периода с индикация за името на ищеца и периодите без такава индикация, дали новите вложени елементи, ако ги има, са елементи от обичайно използвани графични редакторски програми. В изпълнение на поставената допълнителна задача- има ли създаден обект „графично оформление” на в. „. ж.” от ищеца през исковия период, вещото лице е извършило допълнително проучване в нашата и европейската практика за графичното оформление на периодично печатно издание, в частност на вестник, в неговия аспект на произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, както и аналогични практики. За да отговори на поставената задача, вещото лице е изходило от понятието обект на авторско право, което е преди всичко „произведение", продукт на физическа или умствена дейност, резултат от творческа дейност. Посочила е в заключението, че вестникът е периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация. В този смисъл вестникът е едновременно и печатно издание, понеже предлага текуща информация в словесна форма, така и периодично издание, понеже се издава циклично и може да бъде ежедневник, седмичник или месечник. Вестникът е и произведение, в което са включени материали, написани от отделни автори, които могат да се причислят към литературните произведения, както и графики или снимки. Това определяло всеки брой на вестника като сборно произведение, съставено от произведения на отделни автори. Европейската практика и принцип бил, че най- малката част от вестник, която може да бъде самостоятелен обект на графично оформление, била една цяла негова страница, но не и част от страница. Според европейската практика, графичното оформление на страницата на вестника е краен резултат от редакторската дейност. Посочила е, че графичната концепция на даден вестник определя неговия облик за определен период от време и се материализира в графичното оформяне на всеки негов брой и че графичното оформление на печатан вестник, за да бъде разпознаваемо, трябва да бъде материализирано на носител. Общият дизайн на вестниците бил начина на подреждане върху вестникарската страница на информационния материал, който е подчинен на редакторски цели и графични принципи. Вещото лице е идентифицирало относително постоянните елементи на изследваните броеве на в. „. Ж. които характеризират неговата графична концепция за изследвания период. Посочила е, че вестник „. ж.” е регионален вестник и съответно носи спецификата на такъв. Форматът му се повлиява, както от повсеместна преориентация към по- малък (таблоиден) формат, така и от печатарската техника и цената на печата. Експертизата е изследвала следните константи: формат на страницата, формат на колоната, графика на главата, местоположение на главата, вид на йерархичните полета с наличие или не на снимков материал, използвани шрифтове на заглавията, наличие или не на надзаглавия или подзаглавия, инициал, рекламни полета, цвят. Установила е, че форматът на вестника е различен през годините. Форматът на колоните бил съобразен с формата на вестника- първоначално 8 колони, в последствие намалени на 7 и при таблоидния формат- на 6. Шаблонът бр. 229 от 2003 г. бил с три четвърти формат. Главата на вестника бил основен автопрезентиращ елемент на периодичните издания. В случая във всички изследвани броеве била формирана от наименованието „. ж.” и била постоянна по вид и по размер, като е използван един и същи шрифт. Местоположението на главата на вестника било променливо, както преди, така и след шаблона. Нямало единна йерархична структура на колоните в изследваните броеве. Основно била използвана перпендикулярна страница, която се характеризира с комбинация от вертикална структура, хоризонтална структура и блоково свързване с различни по обем материали. Структурата на първата страница на вестника, както преди, така и след шаблона, била динамична, с низходяща градация и с доминанта. Самият шаблон- също. Всички изследвани броеве в три четвърти формат, в т. ч. и шаблона, били черно бели, а тези в таблоиден формат имали и цвят. Всички използвани елементи- шрифтове, линии и украсни акценти, били обичайни и можело да се намерят в стандартните графични инструментариуми на различни програмни продукти за текстообработка и изображения. Вещото лице констатира, че през изследвания период от 04.12.2003 г. до 01.12.2009 г. не всички елементи са използвани така, както се появяват в шаблона- бр. 229 от 2003 г. на вестник „. ж.”. Форматът на страницата на шаблона бил три четвърти, докато от бр. 231 от 06.12.2006 г. форматът бил променен на таблоиден, който бил използван, както в броевете, които съдържат името на ищеца под квалификацията „Художествена концепция и графично оформление", така и в броеве, където името му е под друга квалификация или въобще не е споменато. Главата на вестника в изследвания период била с постоянен шрифт и големина. Само при шаблона и следващия бр. 230 от 2003 г. думата „.” била със светли букви в контур. За мÕстоположението на главата бил използван динамично различен подход. Вещото лице подробно обяснява, че структурата на първата страница на вестника, както преди, така и след шаблона, вкл. и до 30 юни т. г., била динамична. Изследвала е подробно заглавието на вестника, използваното надзаглавие, шрифтове на заглавията на всички сравнявани броеве, в т. ч. и на шаблона, инициали, цвят, заглавия на рубрики, номерата на страниците, структурата на вътрешните страници, която била динамична, в броевете, които съдържали името на ищеца под квалификацията „Художествена концепция и графично оформление", така и в броеве, където името му било под друга квалификация или въобще не е споменато. Променяли се динамично имената на рубриките и датите върху нея, заглавията и надзаглавията, различни били буквите с акцент, различни- дължината на чертата над надзаглавието и пр. Непроменящи се статични константни елементи във всички броеве по вид, форма и местоположение били: името на вестника във вида, в който се появява в главата преди шаблона, номерата на едноименните страници върху растерен квадрат, двойната черта на колонцифрата, а от шаблона до бр. 34 от 2009 г. и писците отстрани на растерните ленти. Премахнати били симетричните растерни линии с писците и отправката. Стилът на елементите под колонцифрата- заглавие и надзаглавие с инициал, бил запазен. Вещото лице посочва, че всеки вестник, следвайки възприетата графична концепция, има някакво графично оформление на всяка страница от всеки брой, включващо главата на вестника и разположението на печатните материали, в т. ч. заглавията им, рекламните карета и фотографиите. Без такова графично оформление печатният вестник не може да съществува. То се материализира на електронен носител и така се носи за печат. Според европейската практика графичното оформление на вестник като печатно издание се отнася до целия вестник от даден брой- от първата до последната страница, а най- малката част, на която може да се раздели графичното оформление на вестника като печатно издание, била една страница. Така, вещото лице посочва, че графичното оформление на всяка страница от вестник, възприета като най- малката единица печатно издание, е разположението и взаимовръзката на всички елементи от дадената страница. Следвайки европейската практика, вещото лице заключава следното: Всеки брой на вестника се изработва чрез подбор, редактиране, разполагане и форматиране на отделните материали върху всяка страница, съобразно възприетата графична концепция, обикновено от целия редакционен екип на издателя. Работният екип включва кореспонденти, които пишат съдържание, подходящо за вестникарски формат; понякога писатели и поети, самостоятелни автори на литературни произведения, които издателят пригажда във форма, която да е подходяща за вестникарски формат; фотографи, автори на художествени фотографии; художници, автори на скици, карикатури, рисунки, графики; редактори, оформители и др., подреждащи материалите върху полетата на редакторските програми. Отговорен за крайното оформление на отделния брой на вестника бил главният редактор и това било обусловено от спецификата на издателската работа и характера на вестника като информационно издание. Така, графичното оформление на всеки брой на съвременния вестник, обикновено бил краен резултат от съвместния труд на екип от хора, който намира крайна реализация върху електронен носител, предаван в печатницата за размножаване на копия от него. След изследване на предоставените броеве на в. „. ж.” вещото лице установява, че ищецът е участвал в редизайн на вестника, като е предложил някои от елементите, по същество свързани с колонцифрата и оформянето на надзаглавия с акцент. Главата на вестника практически била непроменена поне от 90- те год. на миналия век. Ищецът не е присъствал и активно участвал в колектива по изработването и сглобяването на всяка страница от всеки брой на в. „. Ж. а само за страниците на шаблона бр. 229 от 2003 г. Той участвал като съавтор в графичното оформяне само на страниците на приетия за шаблон брой 229 от 2003 г. на в. „. Ж. като предлагал включването на конкретни графични и текстови елементи от колонцифрата, както и наличие на надзаглавие във вътрешните страници с негативен инициал. Ищецът предложил включването на писци, в качеството им на показалци към рубрики, които били непроменяни в изследвания период. Всички използвани елементи- шрифтове, линии и украсни акценти, били обичайни и в случая се използвали със същото предназначение. Сами за себе си тези елементи можело да се намерят в стандартните графични инструментариуми на различни програмни продукти за текстообработка и изображения. Издаването на всеки следващ брой на вестника не бил пряко размножаване на страниците на шаблона бр. 229 от 2003 г. Така, вещото лице заключава, че ищецът не е участвал пряко в реализирането на нито една страница от вестника, а е предложил някои от елементите, по същество свързани с колонцифрата и оформянето на надзаглавия с акцент за вътрешните страници на в. „. ж.”. Графичното оформление на страниците на в. „. ж.” през целия период от 01.12.2003 г. до 01.11.2009 г. не е създадено еднолично от ищеца К. К., а същият е участвал в колектив, работещ върху графичното оформление на бр. 229/2003 г. на в. „. ж.”. Същият не е извършвал еднолично цялата дейност по подбор, подредба, презентиране на материалите във всяка една от страниците на всеки брой на вестника, а е присъствал в редакцията и участвал в колектива при изработка на първия брой на вестник „. ж.”- брой 229/2003 г.

Фактическата обстановка по делото се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Д. П., И. П. Л., А.С.Т., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, от заключенията на вещите лица Г. Д. и В. Ш., които съдът кредитира като компетентни и обосновани, от представената от ответника по делото фактура с № 146/22.12.2003 г., и която не е оспорена от ищеца. Съдът не кредитира показанията на св. М. П. Б. като неотносими. Ищецът макар и да оспорва експертизите на вещите лица, по същество в тази връзка не прави нови доказателствени искания и не сочи нови доказателства. Несъстоятелен е и довода на ищеца, че заключението на вещото лице Д. почивало на доказателства, които не били приложени по делото, тъй като вещото лице е изпълнило задачата, съобразно определението на съда. Заключението на вещото лице Ш. почива на материалите по делото и европейската практика, и е изготвено съобразно специалните му знания.

За да постанови решението си, съдът от правна страна взе предвид следното:

Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, между които е и графично оформление на печатно издание. Обект на авторско право са и периодични издания. Чл. 4 от Закона изключва от обектите на авторското право „идеи и концепции”.

Съгласно чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в Закона. А съгласно чл. 6 ал. 1- до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 1. ал. 1, изречение първо и чл. 14. В чл. 10 ал. 1 от ЗАПСП е посочено, че авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

Съгласно чл. 94 от ЗАПСП при нарушение на авторски права се дължи обезщетение за всички причинени вреди. Искът по чл. 94 от ЗАПСП е деликтен, защото се основава на правото на автора да иска обезщетение за причинените му вреди от лицето, което неправомерно, в нарушение на нормите на ЗАПСП, ползува произведението, принадлежащо на автор или ползувател, без да е сключен договор или без да е заплатено за ползуването на автора. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП следва да се разглежда като специална в областта на авторското право по отношение на общия принцип на чл. 45 от ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска са установяване нарушаване на авторското право, вина у нарушителя, вреда и причинно- следствена връзка между нарушението и вредата. Дължимото обезщетение по чл. 94 ал. 1 ЗАПСП може да се търси, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, като вредите не се предполагат, а трябва да бъдат доказани от носителя на правото.

С оглед доказателствата по делото и сочените разпоредби, съдът приема, че предпоставките на иска по чл. 94 от ЗАПСП в случая не са налице. Поради това предявените искове като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят изцяло. В тази насока съдът съобрази следното:

Ищецът претендира да е автор на обект на авторско право- графичното оформление на вестник „. ж.” и се позовава на законовата презумция по чл. 6 от ЗАПСП- предположение за авторство. Твърди, че ответникът признал, че той е автор на графичното оформление на вестника, тъй като през исковия период изписвал името му в редакционното каре на вестника като автор на графичното оформление. Според ищеца вредите за него произтичали от това, че ответникът възпроизвеждал създадено от него графично оформление във всяка страница и всички броеве на вестник „. ж.” през исковия период без да му заплаща, за това, че ответникът спрял да изписва името му в редакционното каре на вестника, както и с това, че променил квалификацията „художествена концепция и графично оформление” пред името му като е изписвал името му зад „художествена концепция” и „графична концепция”.

При тези твърдения и с оглед нормите относно авторските права, ищецът носи доказателствената тежест да установи и докаже факта, че е налице обект на авторско право и, че именно той е автора, създателя на обекта на авторското право- графичното оформление на вестник „. Ж. а ответникът е нарушил авторските му права върху графичното оформление на вестника.

Съдът приема, че по делото не се установява, ищецът да е създал обект на авторско право, респ. да е автор на графичното оформление на вестник „. ж.” за посочените в исковата молба броеве на вестника. За да направи този извод, съдът отчете следното:

Вестникът е периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация, издава се циклично и може да бъде ежедневник, седмичник или месечник. Той същевременно е и сборно произведение, тъй като обичайно включва произведенията на много автори. Графичната концепция на даден вестник определя неговия облик за определен период от време и се материализира в графичното оформяне на всеки негов брой, като най- малката част от вестник, която може да бъде самостоятелен обект на графично оформление, е една цяла негова страница, но не и част от страница. Графичното оформление на вестник като печатно издание се отнася до целия вестник от даден брой- от първата до последната страница и обикновено е краен резултат от съвместния труд на екип от хора, който намира крайна реализация върху електронен носител, предаван в печатницата за размножаване на копия от него. Вестник „. ж.” е периодично печатно издание на ответното дружество с управител И. Б. и в случая няма спор, че в част от броевете на вестник „. Ж. името на ищеца е било изписвано в каре- „художествена концепция и графично оформление”. Графичното оформление в периодично печатно издание- каквото е вестникът, е всекидневен творчески процес, който се извършва на място в редакцията на вестника при създаване на всеки пореден брой, и за всяка страница, и на всеки пореден брой оформлението е различно и за това се плащат отделни хонорари. Касае се до колективна дейност, осъществявана с участието на главния или заместник- главния редактор, различни автори, компютърен дизайнер и др. Журналистите оформят текстовете, а главният и заместник- главният редактор определят мястото на информацията и това се определя за всеки брой. В крайна сметка, всеки ден на място се създава нов графичен продукт, който не може да бъде по- малък от страница, а по делото се установява, че ищецът е работил при ответника само няколко дни и то само върху подобрението на някои графични елементи на вестник „. ж.". Така, съгласно показанията на свидетелите, когато ответникът решил да промени облика на вестник „. Ж. ищецът посетил няколко пъти редакцията на вестника, където го ползвали като консул‗ант относно някои елементи от графичното оформление на вестника и на същия било възложено да мисли за концепцията на бъдещ вестник „П.”. От свидетелските показания се установява и, че ищецът дал само някои идеи за вестник „. Ж. които били обсъждани колективно. Ищецът извършил само консултантска дейност към "П." ЕООД, за което му било платено, видно и от представената по делото фактура. Още повече, както вещото лице Ш. посочва, цялата графика на вестника, както концепцията му, така и конкретното оформление на всеки от броевете, е динамична по характер и характеристиките се менят в зависимост от съдържанието и влаганите материали. По делото се установява и това, че трудът по графичното оформление се хонорувал на всяка страница и хонорарите се вписвали на всеки брой, като вещото лице Д. е констатирала, че в хоноруваните броеве на вестник „. ж." и в счетоводната документация при ответното дружество, никъде не съществува името на ищеца. През исковия период за графично оформление били изплащани авторски хонорари на М. Д. П., И. П. Л., И. Я. Б., М. М. А., Г. С. Х., Г. И. Г. и на А.С.Т., които били в трудовоправни отношения с издателя, между които не е ищеца по делото. Ищецът бил вписван като автор в издателското каре на вестниците по волята на издателя с рекламна цел за ищеца.

Както вече се посочи, съгласно чл. 6 от ЗАПСП, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, но до доказване на противното. Изхождайки от значението, съдържанието и характеристиките на понятието „графично оформление на печатно издание” и събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ответната страна, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, заключенията на назначените по делото експертизи, както и представената по делото фактура с № 146/22.12.2003 г., съдът приема, че презумцията по чл. 6 от ЗАПСП е оборена и ищецът не е автор на графичното оформление на вестник „. ж.”. От събраните по делото доказателства не се установява участието на ищеца в изработването на графичното оформление на посочените в исковата молба броеве на вестник „. Ж. за да претендира същият, че ответникът е възпроизвеждал създадено от него графично оформление във всички броеве в исковата молба на същия вестник. Или, ищецът не установява той да е автор на графичното оформление на посочените в исковата молба броеве на вестник „. ж.”. Така, събраните по делото доказателства оборват категорично презумцията по чл. 6 от ЗАПСП, на която се позовава ищеца по делото.

Впрочем, следва да се приеме, че ищецът не е създал самостоятелно графично оформление на нито една страница от в. „. Ж. тъй като не е участвал пряко и единствено в съставяне на такава през исковия период от 01.12.2003 г. до 01.11.2009 г. С оглед доказателствата по делото може и следва да се приеме, че той е участвал в колектив, работещ върху графичното оформление само на бр. 229 от 2003 г. на в. „. ж.”. И тъй като презумцията по чл. 6 от ЗАПСП е оборена и съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАПСП, авторското право върху периодични издания, каквото е вестник „. Ж. издавано от ответника по иска „И. К.- Р. О. гр. К. с управител И. Б., принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението, следва да се приеме, че в случая авторското право не принадлежи на ищеца по иска, а на ответника- издателя „И. К.- Р. О. гр. К., който е издавал вестник „. ж.”. Поради изложеното, предявените искове за обезщетение за вреди- имуществени и неимуществени, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят изцяло. При този изход на делото относно исковете по чл. 94 от ЗАПСП, неоснователни се явяват и исковете по чл. 86 от ЗЗД, поради което също следва да се отхвърлят.

При този изход на делото следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника по иска разноските по делото за тази инстанция в размер на 630 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. К. от гр. София с ЕГН * против „И. К.- Р. О. гр. К. с управител И. Я. Б. искове, както следва: 1/ за сумата в размер на 40600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за нарушаване на авторското му право, изразяващо се във възпроизвеждането на графичното оформление на всяка страница на вестник „. ж.” без да му се заплаща за периода от 09.12.2004 г. до 19.02.2009, както и за сумата 23301.34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.12.2004 г. до 19.02.2009 г.; 2/ за сумата в размер на 7560 лв., представляваща имуществени вреди за това, че ответникът спрял да изписва името му в редакционното каре на в. „. ж." от брой 34/12586/ от 2009 г. до брой 224/12775/ от 01.12.2009 г., както и за сумата м размер на 729.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2009 г. до 01.12.2009 г., 3/ за сумата в размер на 5140 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за това, че ответникът променил квалификацията „художествена концепция и графично оформление" пред името му, като в брой 7/12.01.2007 г. и от брой 9/16.01.2007 г. до брой 33/12585/ от 19.02.2009 г., изписал името му зад „художествена концепция" и „графична концепция", както и иска за мораторна лихва върху главницата в размер на 1599.65 лв. за периода от 12.01.2007 г. до 19.02.2009 г., и 4/ за сумата в размер на 18.90 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за това, че ответникът премахнал името му от брой 34/12586/ от 20.02.2009 г. до брой 224/12775/ от 01.12.2009 г., както и за сумата в размер на 1 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2009 г. до 01.12.2009 г.

ОСЪЖДА К. Г. К. от гр. София с адрес У. „А. К.” № * . офис *, с ЕГН * да заплати на „И. К.- Р. О. гр. К. с управител И. Я. Б. разноски по делото в размер на 630 лв. за адвокатски хонорар и възнаграждение за вещи лица.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: