РЕШЕНИЕ
№ 4176
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110146037 по описа за 2021 година
иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с
чл. 7, т. 1, б. В от Регламент (ЕС) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004г:
Ищецът – ФР. СК. (Fr.Sc.), в исковата си молба и уточнение на същата от
18.11.2021г., моли да се признае по отношение на ответника, че дължи във връзка с полет
BGH*** – Бургас Глазгоу Бургас, осъществен на 11.07.2019г., сумата от 400 евро (€)
Претендира, законната лихва и разноски.
Ответникът - "Фирма, оспорва иска:
- не било доказано, че ищецът бил ползвал полета; а и
- регламентът не бил приложим.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че ищецът е сключил договор за редовен полет (арг. от началото на отговора на
ответника - л. 20). Резервацията на самолетен билет не доказвала качеството на пътник.
Както бе посочено в доклада, ответникът би следвало да е наясно, дали ищецът е ползвал
или не полета. Подобно оспорване е недопустимо (арг. за обратното от чл. 3 от ГПК), тъй
като дружеството би трябвало да има данни за ФЛ-а, които са били на борда на съответния
1
самолет.
Доводът от о.с.з., че след една година не се съхранявали данни, е абсурден (Няма
задължение авиокомпанията да съхранява за такъв период от време и не съхранява списъци
с пътници. Присъствието на лице на борда се установява с бордна карта. В момента на
полета се знае кой пътува, една година и повече никой не съхранява данни). След като
авиокомпанията реално отказва да вземе становище по въпроса, то съдът приема, че ищецът
е бил на борда на самолета. В тази връзка: „резервация“ означава фактът, че пътникът има
билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от
въздушния превозвач или туроператор (чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91).
Полетът е осъществен по отношение на дестинацията Бургас Глазгоу и със закъснението,
описано в исковата молба (по отношение на последния факт не са наведени възражения за
невярност).
от правна страна:
Настоящият регламент се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ
транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ
въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно
настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с
този пътник (чл. 3, ал. 5 от регламента, във вр. и с б. А, В и Г). Доводите за неприложимост
на регламента са неоснователни.
Няма никакво значение дали превозвачът е чартърен или не. Регламентът не прави подобна
разлика.
Според Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) №
2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия,
изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския парламент и на Съвета,
Мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид транспорт в рамките на
единен договор за превоз, не са обхванати от регламента. Допълнителна информация по
този въпрос се съдържа в раздел 6 (чл. 2.2.5). В раздел 6 се сочи, че: Мултимодалните
пътувания, включващи повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз
(например пътуване с железопътен и въздушен превоз, продавано като едно пътуване), не са
обхванати нито от регламента, нито от друг законодателен акт на Съюза относно правата на
пътниците, използващи други видове транспорт. Ако пътник изпусне полет поради
закъснял влак, той ще се ползва единствено от правата на обезщетение и помощ,
предоставени съгласно Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета
(54) по отношение на железопътния превоз, и то само ако закъснението му е било с повече
2
от 60 минути при крайния пункт на пристигане (55). Аналогично, в случай на изпуснат
полет поради закъснение при пътуване с кораб или автобус в рамките на единен договор за
превоз, се прилагат други разпоредби (56). Ако обаче мултимодалното пътуване е част от
пакет, включващ други пътнически услуги (например настаняване), съгласно Директива
90/314/ЕИО или Директива (ЕС) 2015/2302 отговорност за изпуснатите полети и за
въздействието върху пакетното туристическо пътуване като цяло могат да носят неговите
организатори.
Очевидно идеята е, че ако се пропусне полет поради закъснение на друг транспорт, а не
поради забава на въздушния превозвач, регламентът не би бил приложим. Ответникът не
доказва мултимодалитеттно пътуване, което, ако действително е било налице, още повече
затруднява възможността на съда да приеме, че не бил наясно с участниците във въпросното
пътуване.
Съобразно изложеното, документацията, представена в о.с.з. от страна на ответника, е
ирелевантна.
Искът е основателен.
само за пълнота следва да се посочи, предвид възраженията на ищеца:
По правило преклузията на доводи и твърдения настъпва с депозирането на отговор или с
исковата молба (съобразно ролята на съответната страна в процеса) - Т. 4 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС.
Но, с измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) в ал. 3 на чл. 146 се създаде ново
изречение второ, съгласно което, ако в изпълнение на предоставената от съда възможност за
становище и ангажиране на доказателства страните не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. С това
изменение нормативно се закрепи съществуващото и преди това тълкуване на закона, а и
създадената вече съдебна практика (Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV
г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на
чл. 290 ГПК), че окончателната преклузия за ангажиране на доказателства от страните по
делото не настъпва преди края на първото съдебно заседание, както и, че същата е свързана
със служебното изпълнение на задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания
и разпределяне на доказателствената тежест.
Или, ако няма доклад, няма и преклузия: Р. № 359 от 05.10.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
1878/2010г.; също: Същественото е, че при разпределяне доказателствената тежест между
страните относно релевантните за спора факти съдът следва конкретно, точно и ясно да
укаже на всяка една от тях за кои факти носи тежестта на доказване - Решение № 549 от
29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС. Не представлява изпълнение на
задължението на съда за разпределяне на доказателствената тежест указанието всяка една от
страните да докаже например „твърдените от нея факти", „датата на изискуемостта", „че е
собственик на процесния имот" и т.н. Съдът не следва да указва доказването на правни
3
последици - Решение № 385 от 10.05.2010г. по гр.д. № 1245/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, а трябва
да посочи на всяка една от страните конкретните подлежащи на доказване от нея факти, на
които тя основава своите твърдения и възражения.
И накрая: Едно жалба ще представлява злоупотреба с правото на жалба, ако съзнателно е
основана на неверни факти с цел да подведе съда (ЕСПЧ - V. v. B.). С други думи,
умишлено навеждане на неверен довод е хипотеза на недопустимо процесуално поведение.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 385 лева.
2. На ищеца се дължат разноски – 25 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 7, т. 1, б. В от
Регламент (ЕС) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г.,
по исковете предявени от ФР. СК. (Fr. Sc.), гражданин на О.к. на В. и С. И., роден на
*********., чрез адв. К.В., САК, личен номер на адвокат: **********, Адвокатско
дружество „В. и партньори“, съд.адр.: гр. С., 1000, ул. „П.“ № **, бл. **, вх. **, ет. **, офис
*, тел.: + 359 2 *****, ел. поща:*********, срещу Фирма, ЕИК ********1, представлявано
от Я.Ст.И., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д.И. № **, ет.*, e-mail: **********,
че ответникът дължи сумата 400 (четиристотин евро) €, обезщетение за закъснение на
полет BGH5545 – Бургас Глазгоу Бургас, осъществен на 11.07.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 22.03.2021г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, от ГПК, Фирма, ЕИК *********, представлявано от
Я.Ст.И., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.И“ № **, ет.**, e-mail:**********, да
заплати на ФР. СК. (Fr. Sc.), гражданин на О. к. на В. и С. И., роден на ****., чрез адв. К.В.,
САК, личен номер на адвокат: **********, Адвокатско дружество „В. и партньори“,
съд.адр.: гр. С., 1000, ул. „П.“ № **, бл. **, вх. **“, ет.**, офис* тел.: + 359 2 ********, ел.
поща: **********, сумата от 385 (триста осемдесет и пет) лева, разноски, сторени в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,Фирма ЕИК **********, представлявано от
Я.СТ.И., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.И № **, ет. ** e-mail: *******, да
заплати на ФР. СК. (Fr.r Sc.), гражданин на О. к. на В. и С. И., роден на ***********., чрез
адв. К.В., САК, личен номер на адвокат: **********, Адвокатско дружество „В. и
партньори“, съд.адр.: гр. С., 1000, ул. „П.“ № **, бл. ** вх. * ет. *, офис *, тел.: + 359 2
*********, ел. поща: **************, сумата от 25 (двадесет и пет) лева – сторени
4
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5