Решение по дело №311/2021 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№260014 15.11.2023 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение

На деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

при секретаря Ваня Димитрова

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 311/2021г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Т.М.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** против Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински.

Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 150000 лева за неимуществени вреди, претърпени от болки и страдания от смъртта на бащата на ищцата М. Б. от ПТП на 18.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на забавата - 05.10.2020г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 18.05.2020 г. около 13,20 часа, на път 1-5 Момчилград - ГКПП Маказа, в района на село Садовец е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“ е рег.№ ******* – Р.Г.А., който в нарушение на правилата за движение по пътищата излязъл на главния път от отбивката за село Садовец, без да отдаде предимство и без да е подал светлинен сигнал за маневрата, като не спрял на стоп-линия и на знак „Стоп“ и се ударил в правомерно движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Опел вектра“ с pег. № *******, управляван от Е. О. И.. От това ПТП пряко пострадал бащата на ищцата – М. А. Б., който се возел на предната дясна седалка в автомобила „Мерцедес“, който въпреки поставения предпазен колан, получил множество увреждания на вътрешните органи, политравма с масивен вътрешен кръвоизлив, откаран бил по спешност в болницата, но починал два часа по-късно. Конкретната причина за смъртта на пострадалия е острата сърдечносъдова и дихателна недостатъчност вследствие остра кръвозагуба, възникнала от разкъсванията на десния бял дроб и черния дроб.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач и собственик на увреждащото МПС „Мерцедес“ е с ответното дружество - полица № BG301190003519844, в сила от 23.12.2019г.

Срещу виновния водач Р.Г.А. е образувано ДП № 71/2020г. по описа на ОСС - Кърджали и пр.пр. при ОП - Кърджали, с обвинение за неспазване на разпоредбите на чл.28 ал.1, чл.50 ал.1, чл.46 ал.2 и сл. от ЗДвП, довело до причиняване на ПТП и смъртта на М. Б..

Претърпените от ищцата неимуществени вреди се изразяват в продължителни болки и страдания от внезапната и нелепа смърт на баща й, който бил само на 58 години, трудоспособен, любящ и грижовен баща, с когото имали изключително близки и емоционални отношения. Ищцата била силно привързана към баща си, разчитала много на неговата подкрепа, съвети и помощ.

На 05.10.2020г. в изпълнение на чл.380 и сл. от КЗ ищцата предявила претенцията си към застрахователя на виновния водач, който на 04.01.2021г. отказал изплащането на обезщетение и прекратил преписката. Ищцата се позовава на чл.496, ал.4 и чл.498 ал.2 от КЗ, като твърди, че пострадалият следва да представи само документите, с които разполага, а застрахователят е длъжен да изиска нужните му документи от компетентните държавни органи.

Искът с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.409 от КЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска и моли за отхвърлянето му, евентуално – за намаляване на претендираното обезщетение, което е завишено и не съответства нито на съдебната практика с оглед релевантните критерии на понятието „справедливост“, нито на реално претърпените от ищцата вреди. Твърди, че застрахованият водач на лекия автомобил „Мерцедес“ не е виновен за настъпването на ПТП и не отговаря за последиците от него.

Оспорва ищцата да е претърпяла претендираните неимуществени вреди, тъй като приживе между нея и баща й не са съществували твърдяните близки взаимоотношения, поради което смъртта му не е предизвикала претендираните болки и страдания. Сочи също, че претендирания размер на вредите не е съобразен и с приноса на пострадалия за вредоносните последици от ПТП, като прави и възражение за съпричиняване от страна на починалия /чл.51, ал.2 от ЗЗД/, изразяващо се в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП – непоставяне на обезопасителен колан, което в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания и последвалата смърт.

Оспорва и началната дата на претендираното обезщетение за забава, като твърди, че след предявяването на претенцията на 05.10.2020г., ответникът е изискал от ищцата представянето на допълнителни документи и информация, което тя не е сторила и понастоящем. Поради това при основателност на претенциите, лихва би се дължала най-рано от предявяването на иска.

С определение № 528/13.12.2022г. на БАС по ч.гр.дело № 429/2022г., след отмяната на определението на БОС, е конституирано ЗК“Лев Инс“ АД като помагач на страната на ответника.

ЗК“Лев Инс“ АД е подало становище, с което оспорва иска.

С протоколно определение от 14.09.2023г. съдът е приел заявеното увеличение на размера на предявения иск, като същият е увеличен на 200000 лева.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.05.2020 г. на път в землището на с.Садовица, се е случило ПТП, довело до смъртта на М. А. Б., баща на ищцата.

С присъда № 2/19.07.2021 г., постановена по НОХД № 91/2021г. Окръжен съд Кърджали е признал за виновен подсъдимия Р.Г.А. в това, че на 18.05.2020г. на път I-5, в землището на с.Садовица, на кръстовището с път за с.Садовица, при управление на л.а. Мерцедес Е270 ЦДИ, с рег. № *******, нарушил правилата за движение и в условията на независимо съпричиняване с Е. О. И., водач на л.а. Опел Вектра, с рег. № *******, по непредпазливост причинил смъртта на М. А. Б. и телесни повреди на други две лица – престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“б“ и б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.58а, ал.1 НК и му е наложено наказание от лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Присъдата е само частично изменена по отношение на изтърпяване на наказанието, като изпълнението му е отложено на основание чл.66, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Доколкото в случая е налице влязла в сила присъда, следва да се приеме за безспорно извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо виновен за ПТП-то е Р.Г.А. /при условията на независимо съпричиняване с Е. О. И./, като на процесната дата А., управлявайки л.а. Мерцедес Е 270, рег. № *******, в който се е возел и пострадалият М. А. Б., е нарушил правилата за движение по пътищата и причинил сблъсък с л.а. Опел Вектра рег. № *******, управляван от Е. О. И.. Последният също е причинил ПТП-то, нарушавайки ЗДвП, като е признат за виновен с присъдата. От сблъсъка на двата автомобила пътникът Б. получил съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, травма на таза и крайниците, охлузване и кръвонасядане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния мозък, счупване на множество ребра, разкъсвания на бял дроб, на черен дроб, счупване на дясна срамна кост и оток на мозъка, като малко по-късно същия ден починал от остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност.

Смъртта на Б. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Това се установява както от влязлата в сила присъда, така и от изготвената съдебно-медицинска експертиза.

Няма спор и относно това, че водачът на лек автомобил л.а. Мерцедес Е270 ЦДИ, с рег. № ******* има валидна, към датата на произшествието, застраховка ”ГО” в ответното дружество.

Причинителят на смъртта на Б. е извършил деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Гражданската му отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното дружество.

Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответния застраховател за заплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 18.05.2020г. смърт на баща й, следствие на ПТП.

Ищцата е отправила претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение, но е получила отказ. Това е наложило завеждането на настоящото дело.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието ”справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

При определяне размера на обезщетението, съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид степента на родствена връзка и близост на ищцата с пострадалия, претърпените от нея болки и страдания. Ищцата е дъщеря на пострадалия Б.. Децата и родителите са най-близки по степен лица, на които смъртта на техния родственик се отразява най-тежко и в най-голяма степен. Пострадалият, в момента на произшествието е бил на 58 години, бил е физически здрав, жизнен и работоспособен за възрастта си. Ищцата е преживяла тежко смъртта на своя баща. Впрочем съвсем логично е да се приеме, че смъртта на толкова близък роднина причинява страдание, мъка и отчаяние на лицето, понесло загубата. В тази връзка са и показанията на св.Г., съпруг на Т.. Той е споделил, че ищцата е била в отлични отношения с баща си, виждала се е с него възможно по-често и задължително на празници. Т. всеки ден се чувала с баща си, била изключително емоционално свързана с него, постоянно го търсела за съвети. След смъртта на бащата, ищцата отишла за известно време да живее при майка си, за да я успокоява, макар самата тя да била в депресия. След като се върнала вкъщи, Т. се почувствала още по-зле, отдала се на депресията, била неспокойна, напрежението ескалирало в нея бързо, станала друг човек. Вече не е мотивирана, до известна степен се е предала.

Ето защо съдът намира, че загубата на толкова близък член на семейството се е отразило много негативно на ищцата, тя е била в стрес, в отчаяние, изпитвала душевни мъка и страдание. Смъртта на баща й е прекъснала връзката й с него и е причинила травма на ищцата. Независимо каква е възрастта на родителя загубата му, при това внезапна, както е в случая, безспорно причинява болки и страдания. Оттук нататък дъщерята безвъзвратно е лишена от общуването и подкрепата на баща си.

Съдът обаче отчита, че към момента на инцидента ищцата е пълнолетна, създала е и е установила свой начин на живот и отделно семейство. Тези обстоятелства трябва да се вземат предвид, тъй като те са важни за размера на обезщетението. Ищцата не е живяла постоянно с баща си в едно общо домакинство, не е разчитала единствено на неговата морална подкрепа, не е останала сама след смъртта му. Тя може да разчита на семейството, което е създала. Съдът освен това намира, че в хода на съдебното дирене не са установени претърпени от ищцата в по-голям обем, продължителност и интензитет от обичайните за такава загуба на много близък човек душевни болки и страдания. Тези обстоятелства налагат извода, че търсеното обезщетение от 200000 лева е прекомерно, а справедливото трябва да е в размер на 90000 лева.

По отношение на търсената лихва за забава:

Съдът намира, че в случая на ищцата не се дължи лихва за забава преди завеждане на делото. Според чл.380, ал.3 КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Конкретната хипотеза е такава. Подадена е била от страна на ищцата до ответния застраховател доброволна претенция да й се заплати застрахователно обезщетение за смъртта на баща й. В тази покана не е посочена банкова сметка. Поканата е получена от застрахователя на 05.10.2020г. С насрещно писмо застрахователят е изискал представянето на редица документи и е обърнал внимание на ищцата, че не е посочила банкова сметка. Такава сметка ищцата явно не е представила и след това, тъй като застрахователят е посочил това обстоятелство като един от мотивите да откаже плащане. Следователно, доколкото банкова сметка не е посочена, ищцата като кредитор е изпаднала в забава и ответникът не дължи мораторна лихва преди завеждане на делото. Дължи единствено законната лихва след подаване на исковата молба.

Своевременно, с писмения отговор, ответника е направил възражение за съпричиняване на резултата от пострадалия Б., тъй като е пътувал в автомобила без да постави предпазния си колан. По отношение на това обстоятелство съдебно-медицинската експертиза е установила, че в медицинската документация липсва описание на следи по гърдите от правилно поставен колан, но установените травми могат да се получат и при правилно поставен колан. Съдебно-автотехническата експертиза е установила, че характерни увреждания от притискане към предпазния колан се получават при челен удар на автомобила и движение на тялото само напред /какъвто в случая не са налице/. При страничен удар /както е в случая/ задържащото действие на колана не е така ефикасно, притискането на тялото не е така изразено и в тези случаи от колана се получават по-леки и нехарактерни увреждания или не се получават такива. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че пиропатронът на предпазния колан и въздушната възглавница, са свързани с общ електронен блок. Когато се задейства въздушната възглавница, точно в този момент трябва да блокира и предпазният колан. Но ако пътникът не е бил поставил колан, а възглавницата се е активирала, това значи, че пиропатронът също се е активирал. Според вещото лице пиропатронът може да се активира и без да е поставен предпазен колан. Съдът намира, че двете експертизи са дали уклончиви заключения по въпроса дали пострадалият е бил с предпазен колан по време на инцидента. Ето защо следва да се зачетат показанията на св.А., водач на автомобила, който е заявил, че в колата са пътували пострадалият Б. и брат му А.. Свидетелят категорично е заявил, че М. Б. е седял на предната седалка, а братът на свидетеля е седял вдясно отзад, като и двамата са били с поставени колани. Съдът кредитира показанията на свидетеля като правдиви, поради което намира, че пострадалият е бил с предпазен колан по време на ПТП-то. Ето защо възражението на застрахователя за съпричиняване е неоснователно. Освен това следва да се вземе предвид и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза в смисъл, че нараняванията на М. Б. могат да бъдат получени както да е бил с предпазен колан, така и ако е бил без колан. Следователно, в случая ползването на колан е било без значение. Не е налице съпричиняване на фаталния резултат от страна на починалия и съответно не се налага намаляване на обезщетението.

Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищцата сумата от 90000 лева обезщетение за душевните страдания, претърпени от нея заради смъртта на баща й, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, като се отхвърли искът за горницата до 200000 лева и за законната лихва от 05.10.2020г. до завеждане на делото.

По разноските:

Ответникът трябва да се осъди да заплати на ищцата разноски от 101.25 лева за експертизи, съразмерно на уважения иск.

Ищцата трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 220 лева за експертизи, съразмерно на отхвърления иск. Депозитът, платен за свидетел, не е послужил по предназначение и може да бъде върнат на ответника при поискване, поради което не се присъжда като разноски. Таксата, заплатена за частната жалба, представлява разноски, сторени по отделно производство и е следвало да се присъдят от въззивния съд. Търсеното юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда на ответника, понеже не е бил защитаван от юрисконсулт. От друга страна, представляващият го адвокат не е получил хонорар, ето защо не трябва да се присъждат разноски и за хонорар.

На основание чл.38, ал.2 ЗА, доколкото ищцата е била защитавана безплатно, ответникът трябва да се осъди да заплати на пълномощника й адвокатско възнаграждение от 5692.50 лева, съразмерно на уважения иск. Не трябва според БОС да се присъждат на адвоката и разноски за явяване в открито заседание, понеже такива не са реално платени, а чл.38, ал.2 ЗА следва да се разбира в смисъл, че се присъжда само уговорено адвокатско възнаграждение, а не и допълнителни суми, дължими за всяко явяване в открито заседание.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Бургас, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 3600 лева, върху размера на уважения иск.

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** сумата от 90000 лева /деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни страдания, в резултат на настъпилата смърт на баща й М. А. Б., в следствие на ПТП от 18.05.2020г., причинено по вина на Р.Г.А., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 22.02.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 90000 лева до целия търсен размер от 200000 лева, както и за мораторната лихва от 05.10.2020г. до 21.02.2021г.

ОСЪЖДА Т.М.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински сумата от 220 лева /двеста и двадесет лева/ разноски по делото.

Решението е постановено при участието на ЗК“Лев Инс“ АД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260014
Дата:	15 ноември 2023 г.
Съдия:	Иван Георгиев Дечев

Дело:	20212100100311
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	22 февруари 2021 г.

Решение по дело №311/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта