№ 144
гр. Велико Търново, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102363 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „О-2007” ЕООД против ЕТ „Т. - Г.
Т.“, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца за
сумата от 9 129.60 лева - цена на закупено слънчогледово кюспе, по повод на която е
издадена фактура № 665/31.3.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 162.30 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода от 1.4.2021 г. до 3.6.2021 г.
Ищецът твърди, че е продал на ЕТ „П. - М. Т.“, чиито универсален правоприемник е
ответникът, 12 680 кг. слънчогледово кюспе, по повод на което е издал фактура №
665/31.3.2021 г. на стойност 9 129.60 лева с вкл. ДДС. Заявява, че стоката е доставена и е
приета от продавача без възражения, но и че понастоящем не е заплатена.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведените открити заседания прецесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете. Заявява, че процесното количество
слънчогледово кюспе е доставено на праводателя на ответника, като приемането е
извършено с протокол, подписан от представител на купувача.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете. Заявява, че към 31.3.2021
г. праводателят на ответния търговец се е намирал в болница и не е възможно да е
подписвал документи, свързани с исковата претенция, като сочи, че същият е починал на
1.4.2021 г. Твърди, че доверителят й е търсил следи от соченото за доставено кюспе, но не е
установил такива.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължение за заплащане на цена по
неформален договор за покупко-продажба, по който ищецът следваше да установи
наличието на валидно облигационно отношение, възникнало с правоприемника на
ответника с посоченото съдържание, изпълнение на задълженията си съобразно
уговореното, вкл. предаването на стоката, предмет на продажбата, възникване на
задължение на ответника за заплащане на продажната цена, както и размера на
задължението и неговата изискуемост.
От представения с исковата молба приемо-предавателен протокол се установява, че на
30.3.2021 г. ищецът е предал на ЕТ „П. - М. Т.“, чиито универсален правоприемник е
ответникът ЕТ „Т. - Г. Т.“, 12 680.00 кг. слънчогледово кюспе при цена 7 608.00 лева без
ДДС. От представената кантарна бележка от 30.3.2021 г. става ясно, че стоката е натоварена
на автомобил с рег. № ВТ **** КМ, което превозно средство според писмото от ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция“, гр. Велико Търново е собственост на ЕТ „П. - М. Т.“. Във връзка с
продажбата е издадена фактура № 665/31.3.2021 г. за сумата от 9 129.60 лева с вкл. ДДС.
От заключението на счетоводната експертиза става ясно, че фактура № 665/31.3.2021 г.
е осчетоводена от продавача, като отговор на въпроса дали същата е осчетоводена от
купувача не е даден, поради това, че последният не е представил на вещото лице
необходимите документи. Въпреки това, с оглед искането на ищеца от страна на вещото
лице е изискана информация от ТД на НАП – Велико Търново, от която се установява, че
фактура № 665/31.3.2021 г. е включена в дневника за покупки и в подадената справка –
декларация по ЗДДС от ЕТ „П. - М. Т.“ за съответния период и за същата е ползван данъчен
кредит.
Съгласно константната съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав,
издадената фактура може да се приеме като доказателство за сключения договор, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката или услугата,
стойност, начин на плащане, имена на доставчика и получателя, респ. на техните
представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата да не съдържа
всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т.ч. и подпис на получателя, или
да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително
вписването й в дневниците за продажби и покупки на доставчика и получателя,
отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен
кредит. Включването на фактурата в дневника на покупките на ответника, както и фактът,
че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание както
за съществуването на договорното правоотношение, така и на извършената доставка.
Съдът намира, че с оглед гореизложеното включването от страна на праводателя на
ответника на фактурата в дневника на покупки, както и ползването на данъчен кредит по
нея, представляват недвусмислено признание за съществуването на договорното
правоотношение и на извършената доставка, като възражението за липса на реална доставка
2
се явява недоказано. От друга страна, реалното извършване на доставката се установява по
безспорен начин и от представения приемо-предавателен протокол, който е подписан за
купувача и чиито печат носи. Оспорването, че протоколът не носи подпис на праводателя на
ответния търговец или на оправомощено от него лице също остана недоказано.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед извода за основателност на главния иск, доказана по основание се явява и
акцесорната претенция за установяване дължимостта на мораторна лихва, чиито размер,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 162.30 лева.
По разноските:
С оглед изхода от делото ищецът има право на направените в настоящото производство
разноски в общ размер от 1 216.00 лева, от които 186.00 лева за държавна такса, 250.00 лева
за депозит за вещо лице и 780.00 лева за адвокатски хонорар. Ищецът има право и на
разноските по заповедното производство в размер от 735.00 лева – заплатените държавна
такса и адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „Т. - Г. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Б.Б.” № 8В, представляван от ***, дължи на „О-2007”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Р.” № 2,
представлявано от ***, сумата от 9 129.60 лева - цена на закупено слънчогледово кюспе, по
повод на която е издадена фактура № 665/31.3.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 3.6.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 162.30 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 1.4.2021 г. до
3.6.2021 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Т. - Г. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, ул. „Б.Б.” № 8В, представляван от ***, да заплати на „О-2007” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Р.” № 2, представлявано от
***, сумата от 1 216.00 лева – разноски за исковото производство, както и сумата от 735.00
лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3