№ 235
гр. Русе, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100697 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Ищцата Д. Г. М., чрез пълномощника си адв. Д.Т., е предявила против
ответника Община Русе иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че на
23.03.2021 г. сутринта в гр. Русе, ул. „Д.Г.“ № 2 при пресичане на улицата,
движейки се по пешеходна пътека, се подхлъзнала и паднала на дясната си
страна, при което изпитала силни болки в таза и десния си крак. В момента на
инцидента ищцата била в добро здраве, обута с ниски зимни обувки, с
грайфер на подметките. Сочи се, че пътната настилка била хлъзгава,
непочистена и необезопасена от Община Русе. Наложило се да бъде
транспортирана до УМБАЛ „Канев“ АД за оказване на медицинска помощ и
лечение. От извършения преглед и изследвания било установено, че
вследствие на падането е получила фрактура луксацио бималеоларис крурис
декстра – травма в областта на дясна глезенна става. Извършена била
операция за имплантиране на метална остеосинтеза и било проведено
следоперативно лечение за 7 дни, след което амбулаторно такова в домашни
условия, при постелен режим.
Излагат се данни, че през периода на възстановяване ищцата не е
можела да се обслужва сама хигиенно-битово, придвижвала се с инвалидна
количка и патерици, била зависима от помощта на своите деца. Към момента
все още не се е възстановила, в невъзможност е да полага труд, продължава
да изпитва силни болки, от които не може да спи спокойно, трудно се
придвижва дори на малки разстояния, поради което използва бастун. Твърди,
че при движение болките се засилват до нетърпимост, което налага редовна
употреба на болкоуспокояващи лекарства. Заради получените увреждания на
глезенната става като цяло е в лошо физическо състояние и движенията в
травмираната област не могат да се възстановят в пълна степен. Физическите
1
страдания пораждат и негативни психически такива, свързани със страх и
несигурност у ищцата. Отделно от това, същата се чувства потисната от
обстоятелството, че не може да изпълнява ефективно обичайните си
ежедневни дейности, не може сама да задоволява ежедневните си нужди,
изпитва срам, че я обслужват битово децата , изпада в депресивни и
страхови състояния, получава нервни изблици вследствие на търпените
физически болки.
Горните обстоятелства обосновават и правния интерес на ищцата да иска
от съда произнасяне относно обезщетяване на причинените при инцидента
неимуществени вреди, като се отчетат всички болки и страдания, които е
претърпяла, психическите травми и негативните последици, за които да се
определи адекватен еквивалент, като счита, че справедливото обезщетение,
което би могло да ги репарира е в размер на 30 000 лв.
Освен описаните неимуществени вреди, ищцата претендира и
имуществени такива, които се изразяват в закупуване на медицински
имплант, лекарствени средства и други медицински материали, необходими
за лечението и възстановяването , които сочи, че са в общ размер 945.36 лв.,
остойностени по пера. Претендират се и лихви за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба.
Предявен е от Община Русе, в качеството на ответник в производството,
обратен иск срещу „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД /допуснато като
трето лице – помагач на страната на ответника/, като се твърди, че при
основателност на претенцията, последното следва да отговаря за вредите,
причинени на Д.М., заради своето виновно поведение, касаещо изпълнение на
обществена поръчка с предмет: „Обществена хигиена, снегопочистване и
зимно поддържане на територията за обществено ползване на гр. Русе“, тъй
като в предмета на тази дейност се включва и почистването от сняг и лед и
зимното поддържане на пътната настилка на процесната улица. Иска се, ако
главният иск бъде уважен, съдът да осъди третото лице - помагач на страната
на ответника да заплати на Община Русе обезщетението, което е осъдена да
заплати за причинените на Д.М. имуществени и неимуществени вреди, като
претенцията по обратния иск е за сумата от 10 000 лв., частично предявена от
общата претендирана сума от 30 945 лв.
С отговора ответникът по първоначалния иск Община Русе изразява
становище за неоснователност на исковете. Твърди, че Община Русе е
изпълнила задълженията си, вменени от Закона за пътищата. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме иска за основателен, счита същия за
недоказан по размер, а претенцията на ищцата за неимуществени вреди – за
прекомерна.
Третото лице - помагач на страна на ответника „РПС-Русе-ПЪБЛИК
СЪРВИСИЗ“ ЕООД оспорва главния и обратния иск - както по основание,
така и по размер. Излага съображения, че не са налице основания за
ангажиране отговорността на третото лице - помагач за претърпените от
ищцата вреди, тъй като то е изпълнило поетите от него задължения по
договора за обществена поръчка с Община Русе. Твърди, че падането на
2
ищцата не се дължи на неизпълнение на договорните задължения по
снегопочистването, тъй като е станало на място, почистено от сняг и
обработено със съответни смеси против заледяване. Сочи, че причина за
падането на пострадалата е използването на строителни продукти за пътна
маркировка върху конкретната пешеходна пътека, които не отговарят на
изискванията и стандартите за съпротивлението на хлъзгане на пътната
маркировка, установени с Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни маркировки. Затова се счита, че предявеният срещу тях иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност
се прави възражение за съпричиняване на увреждането от страна на Община
Русе, която следва да носи отговорност за своето виновно противоправно
поведение, като счита, че намаляването на претендираното по обратния иск
обезщетение за вреди следва да е с 90 %. Оспорва се и претенцията по
първоначалния иск за неимуществените вреди, като се твърди, че е
многократно завишена.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2021 г. сутринта, малко след 7.00 часа, ищцата Д. Г. М.,
пресичайки пешеходната пътека на ул. „Д.Г.“ № 2 в гр. Русе, се подхлъзнала и
паднала на дясната си страна, при което получила нараняване в десния крак.
Непосредствено след инцидента пострадалата била откарана по спешност в
УМБАЛ „Канев“ АД -Русе, където, видно от приложената към исковата молба
епикриза (л. 3), след извършване на образни изследвания е диагностицирана с
фрактура луксацио бималеоларис крурис декстра. Била извършена оперативна
процедура с голям обем и сложност на дясна глезенна става, по време на
която е направена репозизия и плакова остеосинтеза на фрактурата,
фиксиране с винт и антиротационна К игла, поставена е гипсова шина.
Ищцата била изписана на 29.03.2021 г. за домашно лечение с препоръки за
продължение на предписаната терапия, да не натоварва десен долен крайник
и необходимост от смяна на превръзки през два дни.
Горните факти относно телесните увреждания се установяват и от
приетата съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че
счупените глезени обикновено се причиняват от ротационна травма, при
която глезенът се усуква, обръща или преплъзва по време на ходене или
бягане, но могат да бъдат причинени и от удар с висока сила, като например
падане. В съдебно заседание от 08.06.2022 г. експертът уточнява, че е напълно
възможно при подхлъзването на ищцата и завъртане на тялото да се получи
точно този тип счупване. В експертизата е посочено, че след извършената по
спешност на 23.03.2021 г. оперативна интервенция с метална остеосинтеза, на
29.04.2021г. на ищцата е извършен платен контролен преглед, а на 06.04.2021
г. е сменена гипсовата шина с олекотена (закупуването не се поема от
НЗОК), която да се носи за срок от 30 дни. Последвала е рехабилитация в
домашни условия с кинезитерапевт. На 31.05, 28.06 и 26.07.2021 г. са
извършвани контролни прегледи и са издавани болнични листи, а на
23.08.2021 г. е направена Р0-графия и са подготвени документи за ТЕЛК. На
31.03.2022 г., (видно и от епикриза от същата дата - л. 99), ищцата е приета в
3
УМБАЛ „Канев“ АД и на 04.04.2022г. е извършена операция за планово
отстраняване на металните импланти. На 18.04.2022г. е извършен пореден
контролен преглед и поради получен оток е назначена терапия.
По време на проведен лично от вещото лице контролен преглед се
установява, че раните все още не са зараснали и няма възможност за
започване на рехабилитация, периодично се поставят превръзки при ОПЛ.
Движенията са ограничени, по-изразени в дорзалната флексия (вдигане на
ходилото нагоре), а ищцата се придвижва с помощно средство – бастун.
Съгласно заключението, зарастването на костите по принцип отнема около
шест седмици, но заздравяването на връзките, други меки тъкани и
хрущялните покрития може да отнеме повече време и упорита
рехабилитация, като често се случва възстановяването да е непълноценно. В
съдебното заседание експертът допълва, че по принцип е възможно да
настъпи възстановяване, но в случая усложненията няма да доведат до пълно
възстановяване на съответната става.
От събраните по делото писмени доказателства – фискални бонове №
0024699/06.04.2021 г., № 0024972/29.04.2021 г., № 0138444/04.04.2021 г., №
0069653/14.04.2021 г., № 0052336/29.03.2021 г., № 043291/31.03.2021 г. и
фактура № **********/23.03.2021 г. относно размера на заплатени суми за
поставения в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе метален имплант, за прегледи,
консумативи и медикаменти, се констатира, че ищцата е направила разходи в
общ размер 945.36 лв.
В подкрепа на твърденията на Д.М. за претърпените от нея
неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите Н.Й. (управител на
дружеството, в което е полагала труд ищцата) и М.М. (син на ищцата), които
изнасят данни за инцидента и за интензитета на болките и притесненията на
ищцата вследствие причинените телесни увреждания. Св. Й. твърди, че на
процесната дата чакала ищцата на спирката в близост до блока, в който
живее М.. Времето било студено, вечерта валял дъжд, по пътното платно
нямало сняг. Свидетелката видяла как ищцата тръгнала да пресича по
пешеходната пътека по посока към нейната паркирана кола, но в началото на
пътеката се подхлъзнала и паднала на дясната си страна. Притекла се на
помощ на пострадалата, където младо момче също помагало и извикало
линейка. Кракът на ищцата стоял неестествено обърнат на една страна, тя не
спирала да плаче от болка. Й. установила, че на мястото на падането и около
него има тънък слой лед, тя също се подхлъзнала, но се задържала и не
паднала. Двете жени били със зимни обувки, дори тези на М. били с грайфер.
Екип на Спешна помощ пристигнал веднага, след което дошли мъжът и синът
на ищцата.
Св. М. съобщава, че когато пристигнали на мястото, баща му също се
подхлъзнал, но лекарят от Спешна помощ го хванал, за да не падне. След като
откарали майка му в болница, направили операция с поставяне на импланти
в крака, като след 7 дни била изписана за домашно лечение. За пострадалата
се грижели свидетелят, сестра му и баща им.
Свидетелите установяват по безпротиворечив начин, че повече от три
4
месеца ищцата била на легло, налагало се да се сменят памперси, което я
разстройвало психически. Имплантите я притеснявали и причинявали болка.
Първоначално проходила с проходилка, използвала и инвалидна количка, а
след около четири месеца започнала да опитва да се придвижва с патерици.
След 4-5 месец започнала да ходи сама до тоалетна. В последните месеци
малко по малко започнала сама да ходи до магазина в близост до дома , но
това се случвало трудно и било съпроводено със силни болки от
натоварването на крака. На 04.04.2022 г. били премахнати металните
импланти с хирургична интервенция, след която ищцата отново се
придвижвала с патерици, изпитвала болки и не можела да отиде дори до
магазина. Случилото се я разтърсило и психически. Тя била жизнен и деен
човек, обичала работата си, обичала да излиза, а след инцидента се наложило
да спре да работи, постоянно плачела.
Като доказателство по делото е приета метеорологична справка на
НИМХ (л. 43) за метеорологичното време в района по ул. „Д.Г.“ в ж.к. „Д.“ 3
на територията на гр. Русе, видно от която в 7:00 – 8:10 ч. на 23.03.2021г. е
имало умерен до силен снеговалеж с образувана снежна покривка 3 см, а
предния ден - 22.03.2021 г. са се редували смесени валежи от дъжд и умерен
до силен сняг, с минимални температури на 23.03.2021 г. около 0°C,
максимални около 5-6°C.
С Договор № ЗОП-29 от 04.09.2020 г. между Община-Русе и “РПС-Русе
Пъблик сървисиз” ЕООД-Русе, Общината възложила на дружеството, а
същото като изпълнител приело да извършва срещу заплащане дейности по
„снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено
ползване на гр. Русе“. В чл. 9, ал. 1, т. 2.2. са описани всички дейности, които
дружеството-изпълнител следва да извършва по снегопочистване и зимно
поддържане, включително ръчно снегопочистване, в т.ч. почистване от лед и
ръчно третиране с материали и смеси на тротоари, подходи към пешеходни
пътеки и подлези, както и третиране на пътната настилка против заледяване с
одобрени от Община Русе материали, смеси и препарати. В т. 22 на чл. 9 е
посочено, че почистването на пътното платно и прилежащите площи следва
да осигурява проходимостта им при всякакви зимни условия. Съгласно чл.
11, ал. 3 от договора „възложителят не носи отговорност за действия или
бездействия на изпълнителя, в резултат на които възникват: …злополука на
което и да било физическо лице“, а според чл. 15, ал. 2 „ако в резултат от
неизпълнение на задължение по договора от страна на изпълнителя бъде
заведен иск срещу възложителя от трета страна, изпълнителят ще възстанови
на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/или разходи“.
По делото са приложени ежедневни отчети за извършена работа съгласно
договор с “РПС-Русе Пъблик сървисиз” ЕООД за дните 22 и 23.03.2021 г., от
които е видно, че дейности по зимно поддържане на териториите за
обществено ползване по ул. „Д.Г.“ са отчетени само за 22.03.2021 г., не и за
процесната дата – 23.03.2021 г.
По делото са представени копия от извадки за проследяване на
снегопочистваща техника в реално време (л. 89-92), от които е видно, че на
22.03.2021 г. в 09.50 ч. и на 23.03.2021 г. в 07.34 часа по ул. „Д.Г.“ е минал
5
специален автомобил за разпръскване на инертни материали и разриване.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на
приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и
последователни, като отчита възможната заинтересованост на сина на
ищцата, но ги възприема като обективни, защото се подкрепят от показанията
на незаинтересования свидетел, и от писмените доказателства. Съдът
кредитира заключението на вещото лице – ортопед, д-р С.Г. като компетентно
и обективно, отговарящо на поставените въпроси.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Претенцията на ищцата е за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно
основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица
за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят отговаря заради вината на свои
работници/служители, на които е възложил работа. За да възникне
отговорността по чл. 49 от ЗЗД, следва да са налице предпоставките: вреди,
причинени на пострадалия, те да са причинени от лице, на което отговорният
по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложил работата, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, като
същите трябва да са резултат на противоправно поведение на работника/
служителя и последният да има вина за причинените вреди. Възложителят
отговаря по чл. 49 ЗЗД и тогава, когато не е установено кой конкретно от
неговите длъжностни лица при или по повод възложената работа е причинил
вредите, поради което за отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се
персонифицира прекият причинител на увреждането, а е достатъчно да се
установи нарушението на правилата, които обезпечават безопасното
осъществяване на дейността. Отговорността по чл. 49 ЗЗД за възложителя
възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил дадените
му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи
отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.
45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат
6
от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
По силата на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е
задължение на общината, като нейно право е да реши дали да осъществява
тази поддръжка чрез свои служители или наети други лица. Съгласно чл. 3,
ал. 1 ЗДвП, задължения на лицата, които стопанисват пътищата, е да ги
поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да
организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Законът определя и изискуемия резултат - осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно
придвижване през цялата година. От тази правна уредба следва, че в
задължение на Общината е да поддържа общинските пътища и улици, което в
зимни условия предполага обработка на заледени участъци с материали или
почистване по начин, предотвратяващи замръзването с оглед безопасното
преминаване по тях. Затова, каквато и организация да създава, Общината като
собственик на пътя/улицата и лице, на което законът е възложил ремонтът и
поддържането на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е
налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя
носи отговорност.
В разглеждания случай съдът намира за установени предпоставките за
ангажиране на отговорността на Община Русе за претърпените от ищцата
вреди. От събраните по делото гласни доказателства се доказа, че в деня на
инцидента 23.03.2021 г. пътното платно на ул. „Д.Г.“ № 2 в град Русе е било
заледено, т.е. не са създадени необходимите условия за безопасно
придвижване, и така ищцата, стъпвайки на пешеходната пътека върху
уличното платно се е подхлъзнала и паднала, при което е получила подробно
описаните по-горе травматични увреждания. Несъмнено се доказаха
претърпените от М. неимуществени вреди, вследствие на причинените
увреждания, които са били съпроводени с усещания за силни болки,
продължителни страдания, ограничения на физическата активност и чувство
за дискомфорт.
При определяне размера на обезщетението, което би възмездило
претърпените от нея страдания, съдът съобрази практиката на ВКС и
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. На обезщетение подлежат всички вреди - както
имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като последните се определят от съда по
справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената
разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и психично
здраве на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети
предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително
периодът и интензитетът на търпените болки, страдания и душевни
преживявания, настъпило ли е възстановяване и дали въобще такова е
възможно.
Предвид конкретните и специфични особености в казуса, от събраните и
обсъдени доказателства, се установява, че от процесния инцидент на ищцата
7
са причинени телесни увреждания, като се касае за много тежко счупване,
довело до състояние на нетрудоспособност, значителни по интензитет и
продължителност физически болки, преживени две оперативни интервенции,
както и болничен престой, свързан с тях, последвалите обездвижвания,
рехабилитации, трудното и бавно възстановяване, изпитаните и
продължаващи болки, тревоги и стрес. По време на лечението ищцата е
изпитвала затруднения в обичайния си начин на живот, вкл. и периоди, в
които не можела сама да се придвижва и да се обслужва, от силните болки не
можела да спи. Като резултат от уврежданията М. изпитва страх и
несигурност, а също и срам от необходимостта да бъде обслужвана от
близките си, което се отразява неблагоприятно на психиката, изпада в
депресивни състояния и нервни изблици. При преценката следва да се отчете
и възрастта на М. – 55 годин,и към датата на увреждането. Получената травма
безспорно е влошила начина на живот, причинила е затруднения в
ежедневието , свързани с невъзможността да води нормалния си социален
живот и да полага труд, като се има предвид, че е в трудоспособна възраст, а
увреждането е било тежко. Следва да се отчете и продължителният период на
лечение – повече от година след инцидента, както и неблагоприятните
прогнози за бъдещото развитие на състоянието ѝ – посочените от вещото лице
ограничения на движението на глезена, като пълно възстановяване не е
настъпило и не се очаква да настъпи, т.е. тези неблагоприятни последици М.
ще търпи до края на живота си. От изложеното следва, че са налице
множество и съществени неимуществени вреди, които по справедливост
съдът определя в размер на 30 000 лева, поради което исковата претенция
следва изцяло да се уважи като основателна и доказана.
Съдът счита за основателна и доказана по размер и претенцията за
обезвреда на имуществените вреди, в размер на 945.36 лева – финансови
средства на ищцата, които са послужили за лечението ѝ.
Следва да се уважи и претенцията за законна лихва върху присъдените
обезщетения, считано от датата на завеждане на делото – 02.11.2021г.- както е
претендирано, до окончателното изплащане на главниците.
В производството по делото е приет за съвместно разглеждане
предявеният от Община Русе обратен иск срещу „РПС - Русе - Пъблик
сървисиз“ ЕООД. Правното основание на предявения иск е чл. 54 от ЗЗД,
съгласно който лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от
другиго, има иск против него за това, което е платил. Предмет на обратния
иск винаги е регресно притезание, като задължително следва да е налице
обвързаност на обратния с първоначалния иск. С оглед наличието на
валиден, действащ към момента на процесния инцидент Договор № ЗОП-29
от 04.09.2020 г., с който Община Русе е възложила изпълнението на
законовото си задължение по снегопочистване и зимно поддържане на
пътната настилка на ответника по обратния иск срещу възнаграждение,
регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е изплатил
обезщетение на пострадалия възниква от установените между възложител и
изпълнител отношения по договора за изработка – кои работи са възложени и
дали, кога и как са изпълнени. Съгласно уговореното в чл. 7, т. 22 от договора
8
за обществена поръчка, изпълнителят е поел задължение да почиства пътното
платно и прилежащите площи като осигурява проходимостта им при
всякакви зимни условия. От представените копия от извадки за проследяване
на снегопочистваща техника в реално време се установи, че след като в 09.50
ч. сутринта на 22.03.2021 г. по ул. „Д.Г.“ е минал специален автомобил за
разпръскване на инертни материали и разриване, последващо третиране на
пътната настилка по тази улица е извършено чак в 07.34 ч. на 23.03.2021 г. –
след настъпване на инцидента. В тази връзка не се доказват твърденията на
дружеството, че извършеното от него почистване и третиране на пътната
настилка е било с необходимото качество. Така по безспорен начин се
установява, че пряката и непосредствена причина за падането на ищцата и
оттам - получаването на описаното в исковата молба увреждане, е
състоянието на съответния участък от ул. "Д.Г.", който е бил заледен, хлъзгав
и нетретиран своевременно със съответните материали и смеси против
заледяване, на процесната дата. Последното обуславя извода, че е налице
неизпълнение на договорното задължение на дружеството във връзка със
зимното поддържане на процесния участък от пътното платно, така че същият
да бъде проходим при всякакви зимни условия.
Съдът намира възражението на ответника по обратния иск за
съпричиняване на увреждането от страна на Общината за неоснователно. По
делото не беше доказано твърдението на „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“
ЕООД, че причина за падането на ищцата е използване на строителни
продукти за пътна маркировка върху пешеходната пътека, които не отговарят
на изискванията и стандартите, установени с Наредба № 2/17.01.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка.
Гореизложеното, съответно уважаването на първоначалния иск, в пълния
му размер, обуславя уважаването на предявения обратен иск като основателен
до размера от 10 000 лв., претендиран като частичен от 30 945 лв., които
ответникът по обратния иск следва да заплати на Община Русе, след
изплащането от страна Общината на присъдените на ищцата обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди до този размер.
Съгласно чл. 78 от ГПК, с оглед изхода от спора ответникът по
първоначалния иск Община Русе дължи направените от ищцата Д. Г. М.
разноски /съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК - л. 140/ в общ
размер на 2817.82 лв., в т.ч. 1237.82 лв. – деловодни разноски за заплатена
държавна такса и 1580 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответникът по обратния иск „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД
дължи на ищеца по обратния иск Община Русе направените в
производството разноски за обратния иск в размер на 500 лв. /400 лв. за
заплатена д.такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение/, а с оглед
изхода на спора, разноски по главния иск не следва да ѝ се присъждат.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, адрес: гр. Русе, пл. „Свобода" № 6,
представлявана от кмета П.М., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. М., ЕГН **********
от гр. Русе, ул. „Д.Г.“ № 2, на основание чл. 49 от ЗЗД сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, вследствие на падане на непочистен от заледяване участък от
пътното платно на 23.03.2021 г. по ул. “Д.Г.“ № 2 в гр. Русе, сумата от 945.36
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото
увреждане, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
02.11.2021г. до окончателното им изплащане, както и сумата 2 817.82 лв. -
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Русе, бул. „Липник“ № 133, вх. А,
представлявано от управителя А.В.Л., ДА ЗАПЛАТИ на Община Русе, адрес:
гр. Русе, пл. „Свобода" № 6, представлявана от кмета П.М., сумата от 10 000
лв., предявена частично от 30 945.36 лева, за обезщетяване на причинени на
Д. Г. М., ЕГН **********, имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие на падане на непочистен от заледяване
участък от пътното платно на 23.03.2021 г. по ул. “Д.Г.“ № 2 в гр. Русе, както
и сумата от 500 лева – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на
страната на ответника – „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД с ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10