РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110129296 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно и субективно пасивно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че ответниците Б. М. П. и М. М. П. са
потребители на топлинна енергия, доставена от него в апартамент № 91,
находящ се в [адрес], абонатен № *****. Поддържа, че в периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е доставил топлинна енергия на обща стойност
1277,99 лева, която не е заплатена. Сочи, че ответниците дължат по 1/3 от
тази сума. Заявява, че поради изпадането им в забава за тях възникнало
задължение за заплащане на обезщетение за забава. В исковата молба се
твърди, че Б. М. П. и М. М. П. дължат на [фирма] и възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019
г., както и обезщетение за забава върху него за периода от 01.07.2017 г. до
11.06.2020 г. Сочи се, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК в полза на
ищцовото дружество срещу ответниците била издадена заповед за
изпълнение, но последните възразили срещу нея. Поради това [фирма]
предявило исковете, предмет на настоящото дело, с които иска да бъде
признато за установено, че Б. М. П. му дължи 425,99 лева - стойност на
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането, 54,10 лева - обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2020 г., 20,69 лева -
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както
и 3,93 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
1
разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 11.06.2020 г., а М. М. П. - 425,99
лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, 54,10 лева - обезщетение за забава върху стойността
на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2020 г., 20,69 лева
- възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както
и 3,93 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 11.06.2020 г.
Ответниците Б. М. П. и М. М. П. не са подали отговор на исковата
молба. С възражения по чл. 414 ГПК, депозирани по ч.гр.д. № 25408/ 2020 г.,
по описа на Софийски районен съд, 51 състав, заявяват, че не дължат
претендираните суми, че процесният имот не се използва, както и че сумите
са формирани основно от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - [фирма] изразява
становище, че искове са основателни и доказани.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по
делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и
съществуването на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия в процесния имот между него и ответниците, по силата на
което в качеството му на продавач се е задължило да достави на ответниците
топлинна енергия, а за последните е възникнало задължение да я получат и да
заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им
писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се
налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право
на ползване на топлоснабдените имоти, в които ищцовото дружество доставя
топлинна енергия. В настоящия случай ищецът не е доказал съгласно
възложената му доказателствена тежест, че ответниците Б. М. П. и М. М. П. са
собственици или титуляри на право на ползване върху процесния апартамент.
По делото е представено копие от молба на Държавна спестовна каса за
вписване на договорна ипотека върху апартамент 27, находящ се в [адрес], за
обезпечаване изплащането на заем за жилищно строителство на С.П.К. и
2
С.В.К., както и копие от постановление за налагане на възбрана върху ½ ид.ч.
от същия имот, собственост на С.В.К., по изпълнително дело № ***, по описа
на ЧСИ С.Х.. Тоест посочените документи касаят жилище, различно от
процесното, чиито собственици са лица, различни от ответниците по
настоящия спор. С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е
указал изрично на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на
облигационно правоотношение между него и ответниците по договор за
доставка на топлинна енергия в процесния апартамент. Въпреки това същият
не е предприел процесуални действия да поиска събиране на доказателства за
това обстоятелство.
С оглед на изложените съображения съдебният състав приема, че не е
доказана една от кумулативните предпоставки на исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, а
именно наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото, по силата на което Б. М. П. и М. М. П. да са задължени да заплащат на
[фирма] стойността на топлинната енергия, доставена в процесния имот,
поради което и без да обсъжда другата предпоставка намира, че исковете са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради неоснователността на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, неоснователни се
явяват и следва да бъдат отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетението за забава върху стойността на топлинната енергия, за
възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия и за
обезщетението за забава върху възнаграждението за дялово разпределение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], срещу Б. М. П., ЕГН
**********, с адрес: [адрес],
за сумите 425,99 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., доставена в апартамент № 91, находящ се в [адрес], абонатен № *****, 54,10
лева -
oбезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г.
до 11.06.2020 г., 20,69 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
и 3,93 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за
периода от 01.07.2017 г. до 11.06.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
3
410 ГПК по ч.гр.д. № 25408/ 2020 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав.
OТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: [адрес], срещу М. М. П., ЕГН **********, с адрес: [адрес], за сумите 425,99
лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в
апартамент № 91, находящ се в [адрес], абонатен № *****, 54,10 лева - обезщетение за
забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.06.2020 г.,
20,69 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и 3,93 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за
дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 11.06.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25408/ 2020 г., по описа на Софийски
районен съд, 51 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
– [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес].
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4