Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ….06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ С.
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от мл. съдия С. в.гр.д. № 11459/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 26.08.2020 г. на П.Й. чрез адв. Н.А. срещу Решение № 169108 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 10039/2020 г. на СРС, с което е признато за установено по искове на „Топлофикация Разград“ АД по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П.Й. дължи на „Топлофикация Разград“ АД сумата от 2 469,25 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия през периода от 30.11.2016 г. до 26.06.2019 г. в имот на адрес: гр. Разград, бул. „*********, партер, с абонатен номер 90483, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.10.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 434,12 лв. обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 31.12.2016 г. - 10.10.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.10.2019 г. по гр.д. № 58711/2019 г. по описа на СРС, 162. състав.
Оспорва основанието за възникване на процесните вземания.
Твърди, че справка от Агенцията по вписванията, Имотния регистър и кадастрална
карта не представляват доказателства за правото на собственост върху процесния
имот. Въпреки изрична молба на ответницата съдът не й дал възможност да вземе
становище по горепосочените доказателства, представени и приети в открито
съдебно заседание на 16.07.2020 г., на което нейният процесуален представител
не могъл да присъства поради служебни ангажименти, както и да изготви писмена
защита. Иска отмяна на акта като неправилен и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Топлофикация Разград“ АД, в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения по същество на спора.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо доказването на следния фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в сграда - етажна собственост) на ответник, който е собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването на иска за мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през определен период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в определен размер.
По заявление по чл. 410 ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение, с която е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация Разград“ АД и е разпоредено длъжницата да му заплати главница за ТЕ и мораторна лихва за процесния имот и процесния период в размери, за които исковете са уважени с обжалваното решение. Възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск за установяването им (п. кл. от 12.02.2020 г. съгласно товарителница към молба от 17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 58711/2019 г. на СРС, както и на л. 44 от първоинстанционното производство).
Не е спорно количеството на доставената и потребена ТЕ с определена стойност, тъй като с Определение от 19.06.2020 г. по гр.д. № 10039/2020 г. на СРС между страните са отделени за безспорни следните обстоятелства: за посочените отчетни периоди е доставена ТЕ в процесния имот, както и че е натрупана лихва за забава в съответни размери, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Спорно е възникването на облигационно отношение по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ между страните, а именно дали ответницата е клиент на ТЕ за битови нужди в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период и дали е изпаднала в забава за главницата за ТЕ. Видно от представената Справка от Службата по вписванията – Разград за периода 01.01.1992 г. до 15.07.2020 г. ответницата е закупила от Община Разград на 21.03.2005 г. процесния имот, състоящ се от 5 партерни помещения, върху който е наложена възбрана по изп.д. № 1097/2018 г. на ЧСИ Г. С., рег. № 912 на КЧСИ (I – 89, 65). Това обстоятелство се потвърждава и от Копие от КК с данни от КРНИ, според която собственик на имота с площ от 156,01 кв.м. е ответницата. Така се приема, че П.Й. е собственик на топлоснабдения имот през процесния период и дължи главница за ТЕ в размер, неоспорен от нея, и съответно клиент на ТЕ съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Както във въззивната жалба, така и в отговора на исковата молба липсват конкретни оплаквания по иска по чл. 86 ЗЗД относно изпадането в забава на ответницата по отношение на главницата за ТЕ за процесния период, поради което се приема, че същият иск е основателен.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
По разноските
С оглед изхода на делото въззиваемото дружество има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169108 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 10039/2020г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.И.Й., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Р.“ АД, ЕИК: ******** сумата от 100 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.