Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……………..., гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., ХХV състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на прокурора при Окръжна прокуратура – В. Силвиян Иванов и секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 3572/2017 г. по описа на АдмС - В., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Д.Е.Г. с ЕГН **********
*** срещу Отказ с рег. № 433р-26246 от 30.11.2017 г., постановен от Началника
на Първо Районно управление при ОД на МВР В., с който е отказано издаването на
разрешение на оспорващия за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси.
С жалбата се поддържа, че оспореният
отказ е неправилен, незаконосъобразен, постановен при превратно тълкуване на
закона, като твърдяната липса на основателна причина в отказа е в противоречие
с действителния смисъл на понятието „основателна причина“, вложен от
законодателя. Сочи се, че в случая със заявление оспорващият е подал искане за
издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Изтъква се, че компетентният
орган следва да установи за всеки конкретен случай несъмнената необходимост от
предоставяне на огнестрелно лице на съответното лице-заявител, като в тежест на
заявителя е доказването на фактите и обстоятелствата, свързани с посоченото от
него основание (в случая самоотбрана), които да обосновават основателна причина
за издаване на разрешително. Настоява се, по аргумент на противното по чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ, оспорващият отговаря на условията по т. 1- 9 на чл. 58, ал. 1
от ЗОБВВПИ, а отказът е поради това, че нуждата от самоотбрана не е доказана от
заявителя по несъмнен начин, т.е. по т. 10 от посочената разпоредба, според
която не се издава разрешение на лице, което няма основателна причина –
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Оспорващият се позовава на
значението на думата „несъмнен“ според Тълковния речник на българския език и на
чл. 303, ал. 1 от НПК и Решение № 7 от 21.06.2016 г. на Конституционния съд на
РБ по к.д. № 8/2015 г., като сочи, че доказването по несъмнен начин на дадено
обстоятелство изключва позоваването на всякакви предположения. Според
оспорващият изводът в случая, че не са налице материалноправните предпоставки
за постановяване на позитивен административен акт по заявлението е
незаконосъобразен, доколкото в административното производство заявителят е
посочил основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за
граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Сочи се, че законът
изисква установяването на категорична необходимост от носене на огнестрелно
оръжие и наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в закона, тъй
като тези дейности са свързани с висок риск от обществена опасност. Изтъква се,
че определяща за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие за самоотбрана е реалната опасност от посегателства върху
живота, здравето и имуществото на физическото лице, което го иска, като
високият риск от обществена опасност, която се свързва с дейностите с
огнестрелно оръжие, следва да съответства на основателната причина, за да бъдат
разрешени. Според оспорващия самоотбраната като такава предполага реалното
съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по
друг начин, а срещу оспорващия е било извършено нападение, поради което е
налице необходимост от гарантиране на личната и на семейната му безопасност.
Искането е да се отмени оспореният отказ. В съдебно заседание адв. Г.В. –
процесуален представител на оспорващия поддържа жалбата, като изтъква, че
лицето, срещу което е подадена жалбата, живее в непосредствена близост с
оспорващия и неговото поведение представлява постоянна заплаха, с оглед на
което е и постоянна нуждата и необходимостта от снабдяването с разрешение за
придобиване на оръжие. По отношение необходимостта за снабдяване с такова
оръжие, адв. В се позовава на две решения на АдмС-В. по АД № 2999/2016 г. и АД
№ 3276/2016 г.
Ответникът – Началникът на Първо РУ при
ОД на МВР В., чрез юриск. Г.Г, прави искане съдът да отхвърли жалбата,
доколкото отказът е правилен и законосъобразен, тъй като изискването на закона
е заявителят да докаже необходимостта от дейността с оръжие, а са налице други
начини да се защити лицето и не е необходимо да притежава оръжие. Сочи се, че
представеният в съдебното заседание документ, от който се установява, че има
някакво образувано досъдебно производство, сам по себе си не е основание за
издаване на исканото разрешително. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради постановяването на отказа от
компетентен орган и в рамките на правомощията му закон, както и предвид това,
че не са налице доказателства, установяващи и доказващи необходимост от
снабдяване, притежаване на огнестрелно оръжие. Пледира се за отхвърляне на
жалбата.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните
по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспореният акт е съобщен
на Д.Е.Г. на 11.12.2017 г., видно от отбелязаното най-долу на отказа – л. 14 от
делото. Жалбата е подадена на 22.12.2017г. по пощата, предвид клеймото върху
пощенския плик – л. 15 от делото, т.е. оспорването не е просрочено, а е в
14-дневния срок, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 83, ал. 6
от ЗОБВВПИ. Дори да се приеме, че оспореният отказ е съобщен по телефона на
жалбоподателя на 08.12.2017 г., с оглед приложения протокол за извършено
уведомяване, то жалбата е подадена отново в 14-дневния срок. Жалбата е насочена
срещу годен за оспорване индивидуален административен акт - отказ за издаване на съответното
разрешително (чл. 83, ал. 5 и ал. 6 от ЗОБВВПИ) и изхожда от лице, с правен
интерес от оспорването.
С оспорения отказ с рег. № 433р-26246 от 30.11.2017 г.
Началника на Първо РУ при ОД на МВР В., на основание чл. 83, ал. 5, във вр. с
чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (липса на основателна причина за издаване на
разрешение за придобиване), е отказано издаването на разрешение за придобиване
чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на Д.Е.Г. с ЕГН **********,***.
По отношение компетентността на органа, издал акта:
Оспореният административен акт е издаден
от материално и териториално компетентния административен орган, т.е. не е
нищожен. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ именно началникът на РУ на МВР е
сред посочените лица, носители на правомощието да издават разрешения за
съответната дейност, както и мотивирано да отказват издаването им. Предвид
постоянния адрес на заявителя, началникът на Първо РУ при ОД на МВР В. се явява
компетентния административен орган в случая.
По отношение на спазването на установената
форма:
Процесната заповед съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. От посочените в нея фактически и правни
основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от
него публично субективно право. Като фактически основания за постановяване на
оспорения отказа е посочено следното: Заявление с вх. № 387200-1488/27.10.2017
г., заедно с приложените към него документи по чл. 76 от ЗОБВВПИ от Д.Е.Г. за
издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късоцевно
оръжие и боеприпаси за самоотбрана; непосочването в попълнената от заявителя
анкетата на основателна причина да му бъде издадено разрешение за придобиване
на късоцевно оръжие за самоотбрана, като е цитирано какво точно е посочил заявителят;
Причините, които са посочени от заявителя са приети от органа
като неоснователни, доколкото за самоотбрана ЗОБВВПИ предоставя възможност за
придобиване на неогнестрелни оръжия, които не са под разрешителен режим, а за
по-голяма сигурност има и много други средства, които също биха допринесли за
това. Като правни основания органът сочи на чл. 83, ал. 5, във вр. с чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Оспореният отказ е издаден и при липса
на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие
е с приложимите материалноправни норми и е в съответствие с целта на закона, с
оглед следните съображения:
Административното производство е
образувано по Заявление с вх. № 387200-1488/27.10.2017 г. на Д.Е.Г. за издаване
на разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късоцевно оръжие и
боеприпаси за самоотбрана (л. 13 от адм.пр.), както изисква чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ, което е с необходимото съдържание по ал. 3. Заявителят е попълнил
анкетен лист, в който при обосноваване на необходимостта от закупуване (носене)
на лично оръжие е посочил следното: лична безопасност; срещу него е било
извършено нападение преди месец от криминално проявено лице на светло и оживено
място с метален прът и бокс и във връзка с това има нужда от средство за
гарантиране на неговата и на семейството му безопасност; има съпруга и дъщеря
на 7 год.; работи с технологии, които са скъпи и секретни и му се налага често
да превозва някои от тях. Заявителят е посочил, че е съдружник в „Газаналит“
ООД, което е негово дружество и е с предмет на дейност – производство на газови
контролери и анализатори. На въпроса „Отправени ли са заплаха срещу вас или
член от семейството ви (какви, от кого)?“, в анкетния лист е посочено „Да,
включително и нападение срещу мен“, а на въпроса „Подавали ли сте жалби за
отправените заплахи (кога, къде, вх. № на жалба), заявителят е посочил „Да, във
връзка с нападение на обществено място срещу мен с бокс и метална палка.“
Към заявлението са приложените
изискуемите документи по чл. 76, ал. 4 от ЗОБВВПИ: декларация, че придобитите
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98 (л. 12 от адм.пр.); документ за платена такса в размер, определен с тарифата
по чл. 12 (л. 1 от адм.пр.); свидетелство за
съдимост на заявителя (л. 6 от адм.пр.); Удостоверение с рег.индекс №
13070/20.10.2017 г., издадено от Окръжна прокуратура-В., че срещу заявителя няма
образувани и неприключили наказателни производство и повдигнати обвинения за
престъпления от общ характер (л. 5 от адм.пр.); Психиатрично освидетелстване №
129/16.10.2017 г., издадено от експерт в ДКЦ „Света Марина“ ЕООД – В.; копие на
лична карта (л. 3 от адм.пр.); Удостоверение за завършен курс за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие № 5041/2016 г. (л. 2 от адм.пр.)
В съответствие с чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, след постъпване на документите в Първо РУ на МВР е оценена пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение
и е извършена проверка на място на обектите за съхранение. Видно от Докладна
записка № 433р-25074/15.11.2017 г. (л. 8 от адм.пр.) на служител в Първо РУ-В.,
при извършената проверка на постоянния адрес на Д.Е.Г. с цел установяване
наличието на условия за съхраняване на ООБ, е констатирано следното: Г. живее
на посочения адрес; В спалнята на апартамента е монтирана метална каса,
захваната неподвижно и снабдена с ключалка и ключ, като в касата не е намерено оръжие;
При извършена проверка в масивите на МВР е установено, че Д.Г. е криминално
проявен – Второ РУ В. 2004 г. по чл. 325, ал. 1 от НК, РУ Балчик 2004 г. по чл.
343б, ал. 1 от НК, Сектор БОП В. 2012 г. по чл. 333 от НК, Първо РУ В. 2015 г.
по чл. 144, ал. 3 от НК; До момента в Първо РУ В. не са постъпвали жалби и
оплаквания срещу Г., като не са установени и данни за наложени мерки по ЗЗДН
спрямо лицето; От проведен разговор със съсед е установено, че Г. не е
проблемна личност и се ползва с добро име сред съкооператорите, живеел на
адреса с родителите си, съпругата си и детето си; Не се установили данни Г. да
злоупотребява с алкохол и упойващи вещества.
На 27.11.2017 г. е изготвена и Докладна
записка с № 433р-25914 (л. 10 от адм.пр.) от служител на Първо РУ В., в която е
посочено, че от извършената проверка в масивите на МВР се установява, че Г. е
бил обвиняем по чл. 343б (управление на МПС след употреба на алкохол) през 2004
г. и по чл. 325 (хулиганство) през 2004 г., като до настоящия момент няма
постъпвала явна или оперативна информация същият да поддържа контакти с
криминално проявени лица, да е съпричастен към извършване на криминални деяния
или нарушения на обществения ред.
С докладна записка с рег. №
433р-26243/30.11.2017 г., изготвена от служител на Първо РУ В., е направен
извод, че преписката във връзка с процесното заявление на Г. за издаване на
разрешение за придобиване на късонарезно оръжие, чрез закупуване и до 50бр.
боеприпаси към него, за самоотбрана е окомплектована с необходимите документи,
лицето е проверено в автоматизираните информационни системи на МВР, като за
същото няма информация за наличие на данни относно обстоятелствата по чл. 58,
т. 2 от ЗОБВВПИ, има прояви през 2004 г., 2012 г. и 2015 г.
Началникът на Първо РУ В. не е издал
оспорения отказ в едномесечния срок, регламентиран в чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ,
считано от подаване на заявлението на 27.10.2017 г., това обаче не съставлява
съществено нарушение на закона, което да обуславя извод за наличие на основание
за отмяна на оспорения акт. (Съдът констатира, че отказът е от 28.11.2017 г.,
като същият е изведен с рег. № от 30.11.2017 г.)
Както се посочи вече, в случая
мотивирано е отказано да се издаване на разрешение за придобиване на оръжие и
боеприпаси, тъй като органът е приел, че причините, посочени от заявителя, са неоснователни, доколкото за
самоотбрана ЗОБВВПИ предоставя възможност за придобиване на неогнестрелни
оръжия, които не са под разрешителен режим, а за по-голяма сигурност има и
много други средства, които също биха допринесли за това.
Съдът приема, че не е допуснато
нарушение на процесуалната норма на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, според която
следва при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на
закона органът да уведоми писмено заявителя и да му даде указания и 30-дневен
срок за отстраняването им. В случая не са налице непълноти или несъответствия
на заявлението с изискванията на закона. От друга страна, не е налице
задължение на административния орган да изисква от заявителя допълнително
обосноваване на необходимостта, основателността на причината, посочена от него,
така че да се обезпечи преценката на органа, че същата по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Не е налице и задължение органът служебно
да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително.
По отношение
основния спорен по делото въпрос, а именно материалната законосъобразност на
акта съдът намира, че органът правилно е приел, че по отношение на Г. са налице
основания по чл. 58, ал.
1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства, които да обосноват несъмнено
издаването на разрешението, предвид следното:
В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал предпоставките, при наличието
на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже
издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като в този случай
органът действа в условията на обвързана компетентност и липсата на
обстоятелствата, посочени в цитираната разпоредба, са предпоставка да бъде
отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл.
58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Между
страните не е спорно, че хипотезите на чл. 58, ал. 1,
т. 1-9 от ЗОБВВПИ
не са налице по отношение на заявителя.
Дейностите, свързани с огнестрелно
оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят,
освен, че е разграничил целите във връзка с ползването на оръжието на служебни
и граждански по чл. 6, ал. 1-3 от ЗОБВВПИ,
лимитивно е определил и видовете граждански цели по чл. 58, ал. 1, т. 10 от
закона. Физическите лица могат да получат разрешение за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях само за
граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58,
ал. 1, т. 10 от закона. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, т.к.
такива цели имат само физическите и юридическите лица, регистрирани като
търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква
да бъде водена по търговски начин (по арг. от чл. 94
във вр. с чл. 81, ал. 2
от ЗОБВВПИ).
Приложимата към спорното правоотношение
разпоредба - чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават
на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3,
т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване
на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си,
като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Наведените от Г. в анкетния лист доводи във връзка с
работата му с технологии, които са скъпи и секретни и му се налага често да
превозва някои от тях, като съдружник в „Газаналит“ ООД, с предмет на дейност –
производство на газови контролери и анализатори, не обосновава по несъмнен
начин необходимостта от издаване на разрешение за самоотбрана, доколкото
посоченото от заявителя се отнася за дейност по охрана на собствеността, която
е служебна цел, а не гражданска такава, каквато е самоотбраната. Охраната на
собствеността на юридическо лице не следва да се приема като основателна
причина по смисъла на чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ, респ. организацията по сигурността при трудовата дейност на
жалбоподателя в търговското му дружество не е сред предпоставките, относими към
лична самоотбрана.
В подкрепа на
соченото в анкетния лист от Г. като обосноваващо необходимостта от закупуване
на оръжие, в съдебно заседание, оспорващият представя уведомление с №
13162/19.10.2017 г. от Прокурор при РП-В. (л. 35 от делото) до Г., че във
връзка с подадена от Г. ***, с постановление от 18.10.2017 г. на прокурор при
РП-В. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12 от НК. Обстоятелството, че заявителят е бил уведомен от Районна прокуратура В.
за образувано по негова жалба досъдебно производството на 18.10.2017 г. за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК (причиняване на телесна повреда с
цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление), сочи на надлежно
предприети действия от компетентните органи във връзка с процесното нападение.
Последното компрометира основателността на визираната от заявителя причина –
самоотбрана, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото
разрешение. Доводът на оспорващия, че нападателят, срещу когото е подадена
жалбата, живее в непосредствена близост с Г. и поведението му представлява
постоянна заплаха, респ. нуждата и необходимостта от снабдяване с разрешение за
придобиване на оръжие е постоянна, съдът намира, че не способства за извод,
различен от приетото от съда. От една страна, съгласно чл. 75, ал. 1 от НПК в
досъдебното производство пострадалият има право да получи защита за своята
сигурност и тази на близките си. От друга страна, за самоотбрана ЗОБВВПИ
предоставя възможност за придобиване на неогнестрелни оръжия, които не са под
разрешителен режим, а за по-голяма сигурност има и много други средства, които
също биха допринесли за това, както и началникът на Първо РУ В. изрично е
посочил в оспорения отказ.
При тази
фактическа обстановка правилно административният орган е приел, че в случая
липсват факти, които да могат да се приемат като пораждащи правото на
оспорващия да придобие огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Приемането на
обратна теза би било в противоречие с въведения разрешителен режим, подчинен
преди всичко на публичния интерес. Следователно
като е отказал издаването на исканото от жалбоподателя разрешително, органът е
приложил правилно закона.
Предвид гореизложеното,
съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорваният отказ за валиден
административен акт, издаден при спазване на административно производствените
правила и установената форма, при спазване на приложимия материален закон и в
съответствие с целта на закона. Гаранция за съответствието на акта с целта на
законовата регламентация на конкретни правоотношения е налице единствено, ако
актът е издаден от органа при правилно приложение на закона, каквото правилно
приложение на закона в случая съдът установява.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Последното се определя от съда предвид фактическата и правна
сложност на спора и при съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК
и чл. 37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АдмС-В., ХХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Д.Е.Г. с ЕГН **********
*** срещу Отказ с рег. № 433р-26246 от 30.11.2017 г., постановен от Началника
на Първо Районно управление при ОД на МВР В., за издаване на разрешение на
оспорващия за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
ОСЪЖДА Д.Е.Г.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР В., сумата в размер на 100 лв. (сто
лева), представляваща направени разноски по делото за възнаграждение на
юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно
обжалване, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му, пред
Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ: