РЕШЕНИЕ
Номер 430 31.03.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: К. Л.
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАД номер 188 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК,
вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Производството е образувано по касационна жалба от В.К.Б.,
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, чрез адв. А., срещу Решение № 1779 от
15.11.2021г., постановено по адм. дело № 746 по описа на Административен съд -
Бургас (АС - Бургас) за 2021г., с което е отхвърлен предявения от Б. иск против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000лв. за периода
от 28.04.2018г. до 05.04.2021г., в ЗООТ „Дебелт 1“, затвор Бургас. Касаторът
иска отмяна на оспореното решение и моли да бъде уважен предявеният от него иск
срещу ГД "ИН".
В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява лично, а чрез процесуалния си представител, като поддържа касационната жалба.
Ответникът по касация – ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП София, редовно призован, не изпраща представител. Депозира отговор на касационна жалба, с който развива подробни доводи относно правилността на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството пред
Административен съд – Бургас е образувано по искова молба на В.К.Б.,
изтърпяващ (към момента на подаване на исковата молба) наказание „лишаване от
свобода“ в Затворническо общежитие от открит тип „Дебелт 1“, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на
правосъдието, със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000лв., настъпили
поради незачитане на човешките му права - психически тормоз, дискриминация,
чувство за малоценност, безпомощност, породени от ограничения му достъп до
района на общежитието; пребиваването в помещения с малка площ; недостатъчното
времетраене на престоя на открито - само за 45 мин., два пъти на ден, в каре от
около 100 кв.м. с още 80 човека, довело до притеснение за здравословното му
състояние - дефицит на витамини и минерали; ограничени свиждания с близки и
роднини; ограничен достъп до лавката на общежитието; липса на достъп до
медицински преглед и обслужване; недостатъчните и неефективни действия по
дезинсекция и дератизация. Ищецът поискал да се уважи претенцията му,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.04.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз
основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е
направил своите правни изводи.
С решението си по делото
административният съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че кумулативното въздействие на
посочените обстоятелства, не сочи за процесния период ищецът да е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, в какъвто смисъл са
неговите твърдения, за да се приеме, че за него са настъпили неимуществени
вреди. Прието е, че неудобствата не надхвърлят обичайните, свързани с
изпълнението на наложеното наказание и не водят до понасяне на страдания,
трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво,
присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.
Изложени са доводи, че данните по делото не сочат
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от затворническата
администрация Бургас, обуславящо като пряка и непосредствена последица
твърдените от ищеца сериозни притеснения, психически тормоз, дискриминация и
чувство на страх и малоценност през процесния период.
С оглед изложеното е прието, че липсва нехуманно и
унижаващо достойнството на Б. отношение по смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС от страна
на ответника.
Решението на Административен съд - Бургас е
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е направил правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е извода на административния съд, изведен
от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице
законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284
ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията
да предостави доказателства от значение за правилното установяване на фактите
по делото, като съобразно доказателства е приел за недоказани твърдените в
исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая не е установено
неизпълнение на законови задължения, в следствие на което да са претърпени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни
са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд е кредитирал
едностранно представените от ответника доказателства, доколкото същите са
останали неоспорени в първоинстанционното производство. Представените от
ответника официални и частни диспозитивни писмени документи – заповеди,
справки, графици, договори, протоколи и др. не са били оспорени от ищеца по
реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК в преклузивните за това срокове, с оглед на
което същите се ползват с обвързваща за съда материална доказателствена сила.
По
делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че помещенията,
в които е бил настаняван касатора са с квадратура, която отговаря на стандарта
от 4кв.м. площ на човек, с осигурена възможност за проветряване, отопление,
приток на дневна светлина, неограничен достъп до санитарно помещение с течаща
вода и при оптимални условия за хигиенизиране. За недоказано следва да се
приеме и основанието за ограничен достъп до двора и лавката на общежитието,
както и за ограничено свиждане с близки, чието естество на провеждане е било
съобразено с епидемиологичната обстановка в страната. Престоят на открито на
лишените от свобода е бил обезпечен съгласно почасов график за разпределение на
времето им, като регламентираният престой на открито съответства на законовия
норматив по чл.86 от ЗИНЗС, както и е била обезпечена възможността за посещение
на лавката всеки ден от 12,30ч. до 13,30ч. Ноторен е фактът, че част от исковия
период съвпада с обявената световна пандемия от разпространение на заразяване с
корона вирус, респ. неоснователни са оплакванията на ищеца относно
невъзможността за провеждане на контактни свиждания, които са били заменени с
безконтактни чрез поставяне на стъклени прегради и ползване на интерком и/или
видоеконферентна връзка. Промяната е наложена във връзка с въведените
противоепидемични мерки, с които началникът на общежитието е длъжен да се
съобрази, същите имат временен характер, наложен от извънредно събитие, поради
което не е налице твърдяната незаконосъобразност в действията на
затворническата администрация.
Първоинстанционният
съд правилно е преценил като недоказани твърденията за незаконосъобразни
действия и/или бездействия по отношение на водената от касатора кореспонденция.
Според св.И., много от техните жалби са били „изхвърляни от отрядния, който е
инспектор социална дейност“, което свидетелят лично не е видял, но това е
неговото убеждение. Същевременно обаче св.И. е посочил като инспектор социална
дейност Х.В., а от доказателствата по делото се установява, че инспектор
социална дейност, отговарящ за касатора е М.М.т.е налице е несъответствие в
показанията на свидетеля, с оглед на което правилно същите не са били
кредитирани при постановяване на оспореното решение.
На
следващо място, за неоснователни съдът счете и оплакванията на касатора относно
липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в
затворническото общежитие. В първоинстанционното производство е безспорно
установено, че тази дейност се осъществява от външен доставчик, поради което не
е налице твърдяното бездействие, а дали тези действия остават неефективни,
както твърдят свидетелите, не обосновава извод за бездействие.
Нормативно
установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на
физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи това наказание. По
делото обаче не е доказано, че са допуснати незаконосъобразни бездействия,
както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински
грижи и диагностициране.
В
мястото за лишаване от свобода, където е изтърпявал наказанието си касаторът, е
организирано медицинско обслужване. Спрямо него е извършена медицинска дейност
по преценка на необходимостта от оказването на медицинска помощ и провеждането
на медицинско лечение, т. е. своевременно са му предоставени адекватни
медицински грижи и медицинска помощ, и няма никакви доказателства да му е
отказано предписано лечение, съответно да не са изпълнени медицински
предписания.
Пред
първоинстанционния съд е представен Доклад на Националния превантивен механизъм
за извършена проверка на няколко пенитенциарни заведения през 2020 г. в района
на гр. Бургас, включително Затворническо общежитие „Дебелт“, на Омбудсмана на
Република България. В същия е посочено, че ЗООТ „Дебелт“ има медицински
кабинет, обезпечен с фелдшер и медицинска сестра, в който се води изискуемата
медицинска документация. Констатиран е един случай на дългогодишно хронично
заболяване, което не е отразено и това е довело до болнично лечение, както и още
две оплаквания от полаганите медицински грижи, като е дадена препоръка веднъж
седмично общопрактикуващия лекар да работи в Затворническо общежитие Дебелт.
С оглед изложеното, настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че администрацията не е неглижирала
задълженията си за осигуряване на медицинска грижа на Б., съответно той не е
понесъл неимуществени вреди. Съгласно разпоредбите на глава десета от
ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява медицинско
обслужване, отговарящо на медицинските стандарти. По какъв начин ще се проведе
лечението се преценява от компетентни лекари, като постигането на лечебен
резултат е обусловено и от личния общ здравен статус на ищеца, както и от
обстоятелството дали пълно и точно е изпълнявал предписанията на здравните
органи. Налице е разлика между дължимата административна дейност по
материално-битово осигуряване, наличие на медицински специалисти, оборудване с
медицинска техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГДИН,
и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като
качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра
медицинска практика, но не представлява административна дейност, и контролът
върху обема и качеството е извън обхвата
на защитата по Глава шеста от ЗИНЗС.
Касаторът
е представил по делото доклад на Националния превантивен механизъм за извършена
проверка в ЗООТ "Дебелт 1" в периода 12.07.-16.07.2021г., възложена от
Омбудсмана на Република България. В резултат на проверката е констатирано, че в
ЗООТ "Дебелт 1" са настанени 74 души и че е необходимо да бъдат взети
мерки за спазване на разпоредбата на чл. 71а от ППЗИНЗС в ЗООТ "Дебелт
1", тъй като същото се намира в сградата на ЗОЗТ "Дебелт", а
именно - да се даде възможност на лишените от свобода да се движат в района на
затворническото общежитие от открит тип самостоятелно или на групи, без
придружител. При проверката е било установено, че лишените от свобода в ЗООТ
"Дебелт 1" се придвижват свободно и самостоятелно във всички
помещения, които са определени за тях /втори етаж на Корпус В 1/. Изработена е
метална врата, монтирана като изход към двора от стълбищната клетка Корпус В 1,
до който имат достъп само лишените от свобода от открит тип. Посочено е, че
това дава директен достъп на лишените от свобода до мястото за престоя на
открито, намиращо се западно от корпуса, като определеното време за непрекъснат
достъп за открития тип затворническо общежитие е от 08. 30 часа до 17. 30 часа.
Изграденото място за престой на открито се състои от две маси със столове и
малък навес и така създалата се ситуация поражда голямо напрежение сред
настанените лица в открития тип заведение. В резултат на това, проверката е
отчела положителните действия от страна на компетентните институции, но ги е
оценила като недостатъчни и е отправила препоръка към министъра на правосъдието
за вземане на мерки в най-кратък срок за спазване на разпоредбата на чл. 71а от
ППЗИНЗ по отношение на лицата, настанени в ЗООТ "Дебелт 1".
Доколкото
обаче периодът на проверката /юли 2021г. /, не съвпада с исковия период, съдът
намира доклада за неотносим към предмета на делото, очертан с исковата молба, с
оглед на което неоснователно касаторът се позова на посочените в доклада
констатации.
При липса на една от материалноправните предпоставки
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, искът правилно е отхвърлен като
неоснователен от първоинстанционния съд.
При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни
основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, изхода на спора и своевременно направеното
искане от пълномощника на ответника, настоящият съдебен състав намира, че в
полза на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1779 от
15.11.2021г., постановено по адм. дело № 746 по описа на Административен съд -
Бургас за 2021г.
ОСЪЖДА В.К.Б., ЕГН **********, настоящ
адрес: ***, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.