Р Е Ш Е Н И Е №
149
гр. Сливен, 02.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети септември,
две хиляди и
деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора МИЛЕНА
РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 138 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Бургас, подадена против Решение № 266 от 07.06.2019 г., постановено по АНД № 687 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление № F449156/27.12.2018 г. на Директор офис Сливен при ТД на НАП Бургас, с което на М.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева.
В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че решението на Районния съд е неправилно и излага съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че в случая извършеното нарушение непредставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде потвърдено НП като законосъобразно.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Ж. Д., която поддържа жалбата.
В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният съд е приел, че М.К.Е. е извършила посоченото в НП нарушение, но същото макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, е малозначително, неговата обществена опасност е явно незначителна, липсват нанесени щети на бюджета, поради което представлява маловажен случай и са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа обстановка, че инспектор по приходите при ТД на НАП установил, че М.К.Е. в качеството си на с. лице по смисъла на чл. 5 ал. 2 от КСО не е подала в ТД на НАП Бургас декларация обр. 1 – „Данни за осигуреното лице“ в законоустановения срок по чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на месеца, за който се отнасят данните; Декларация обр. 1 за м. 03.2018 г. била подадена на 21.11.2018 г., като не бил спазен законоустановения срок за подаването ѝ – до 25.04.2018 г. За така установеното длъжностното лице съставило Акт за установяване на административно нарушение № F449156/27.11.2018 г., в който квалифицирало същото като такова по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Въз основа на съставения акт, на 27.12.2018 г. Директорът на ТД на НАП Бургас, офис Сливен издал Наказателно постановление № F449156/27.12.2018 г., с което на М.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване наложил административно наказание „глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, Районният съд правилно е приел, че М.К.Е. е извършила административното нарушение, за което е ангажирана отговорността ѝ. Срокът за подаване на декларациите по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е нормативно установен в Наредба № Н-8/2005 г. на МФ, издадена във връзка с приложението на КСО, като за процесната декларация срокът е до 25.04.2018 г. / чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г./. За неспазването на този срок е предвидено налагане на глоба, регламентирана в чл. 355, ал. 1 от КСО.
Но изводът на Районния съд, че процесното административно нарушение е маловажно, е неправилен. Случаят не носи белези на маловажен. От доказателствата по делото е установено, че процесната декларация е подадена след изтичането на повече от 7 месеца след нормативно регламентирания срок за подаването й, поради което не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. В процесния случай установеното и санкционирано административно нарушение е бездействие, изразяващо се в неподаване на декларация обр. 1 за месец март 2018 г. по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в законоустановения срок по чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, а именно – до 25.04.2018 г. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Сроковете за подаване на цитираните декларации са регламентирани в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Нормата на чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а” от цитираната Наредба разпорежда декларация обр. 1 да се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните в декларацията. В процесния случай е установено по безспорен начин, че Е. като с. се лице не е подала декларация образец № 1, съдържаща данни за осигурителните вноски за м. март 2018 г. в законоустановения срок – до 25.04.2018 г. С бездействието си същата е ангажирала своята административнонаказателна отговорност по чл. 355 ал. 1 от КСО, съгласно която норма, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са т., ако не подлежи на по – тежко наказание. Нормата на чл. 5, ал. 4 от КСО, възприета като нарушена и от наказващия орган и цитирана по – горе вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите за подаване на определени посочени по вид данни пред съответния компетентен публичен орган. Следователно, неизпълнението на това задължение само по себе си е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на виновното лице, доколкото това бездействие е прогласено за противоправно деяние с характер на административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 355 ал. 1 от КСО. В случая бездействието, изразяващо се в неизпълнение на императивна материалноправна норма е продължило почти седем месеца, предвид което не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на закона. Освен това, в тази връзка следва да се има предвид и особения характер и значимост на охраняваните с горните норми обществени отношения, изхождайки от предвидения от законодателя размер на санкциите. Това налага извод, че административната санкция е наложена при безспорно установено и доказано административно деяние, като видът и размерът на наказанието са съответни на степента и тежестта на нарушението.
С оглед на изложеното, касационната инстанция приема за установено, че М.К.Е. е извършила описаното в НП административно нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност. Процедурата по установяване на нарушението е спазена, обжалваното НП съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити, нарушението е правилно индивидуализирано, правилно е приложено и съответното за това наказание – глоба, определена като размер в законовия минимум.
По изложените съображения, обжалваното решение на Районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди процесното НП като законосъобразно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 266 от 07.06.2019 г., постановено по АНД № 687/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F449156/27.12.2018 г. на Директор офис Сливен при ТД на НАП Бургас, с което на М.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: