РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НИНА М. КОРИТАРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500492 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 378 /15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5357/ 2024 г. по описа на
Пернишкия районен съд е постановил следното :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Г. Д. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: ***, по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД от Г. Д. Ч.,
ЕГН: **********, срещу държавата в качеството на правоприемник на Т.С.С., ЕГН
**********, б.ж. на ***, починал на ***, и М. М. С., ЕГН **********, договорът за
продажба, сключен между Т.С.С., ЕГН **********, като продавач, и М. М. С., ЕГН
**********, като купувач, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело №
282/2019 г. на нотариус Н.З., с район на действие ПРС, вписан в Служба по вписванията с
вх.рег. № ***, дв.вх.рег. № 4280 от 10.10.2019 г., акт № ***, т. ***, дело № 2202/19 г., в
ЧАСТТА, с която Т.С.С. продава на М. М. С. 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
55871.514.7834, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ 1291 кв.м., находящ се в землището на ***, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, сграда с идентификатор № 55871.514.7834.1 със застроена площ от 13
кв.м., 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.3 със застроена площ от 38 кв.м.
и 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.5 със застроена площ от 23 кв.м.
ОСЪЖДА държавата чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1954,43 лв.
/хиляда деветстотин петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски за
производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
1
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 1954,43 лв. /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и
четиридесет и три стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Недоволна от решението останала ответницата М. М. С. които чрез адвокат Н. Й.
от АК-***, го са обжалвала изцяло като неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че независимо от разпределената
му от районния съд доказателствена тежест с доклада на съда ищецът не бил установил
качеството си на кредитор на починалия Т.С.С., както и че ответницата М. М. С. била
знаела, че извършената сделка уврежда ищеца като кредитор. Същата заявява, че ищецът се
бил отказал на основание чл. 233 ГПК от предявените искове по гр.д. №9218/2015 г. на СГС
и молил с изрична молба производството по делото да бъде прекратено, а изпълнителните
листове обезсилени, като неправилно РС-Перник бил оставил без уважение
доказателственото й искане да се изиска по гр.д. №9218/2015 г. на СГС и образуваното ДП
№15375/2017 г. , по което било изпратено посоченото дело. Изводът на РС, че ответницата
М. М. С. била знаела, че сделката уврежда кредитора бил необоснован, поради липса на
доказателства представени от ищеца досежно този факт независимо от правилно
разпределената му доказателствена тежест. Обстоятелството, че съпругата, която била
съсобственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот се била разпоредила и то чрез пълномощник
съпруга й със съсобствения с трето лице –купувач по публична продан не било обуславяло
извода, че знае че сделката уврежда ищеца, а единствено била знаела, че с извършената
публична продан били удовлетворени задълженията й на бившия съпруг към друг кредитор
С.Б.Д. по конкретното изпълнително дело. Бил неправилен и извода на РС, че след като на
29.05.2015 г. била вписана възбраната върху процесния имот по персоналната партида на
ищеца, това обуславяло предположението, че приобретателят като трето лице бил знаел, че
се увреждат кредиторите. Неправилно също така не били допуснати и доказателства относно
обстоятелствата, които били наложили уговорената в нотариалния акт цена да бъде шест
пъти по-ниска от данъчната оценка, тъй като страните били бивши съпрузи и предвид
сключването на договора за покупко-продажба пет месеца след извършването от ответницата
С. разпореждане с имот, по отношение на който СИО била прекратена с насочване на
изпълнението за дълга на бившия й съпруг. От представените по делото писмени
доказателства не се било установявало, че извършената публична продан и възлагане на
недвижими имоти от ЧСИ била за удовлетворяване на задължения на продавача Т.С. към
ищеца Т. Ч.. Излагат се съображения за неприложимост на презумпцията по чл. 135, ал. 2
ЗЗД, тъй като страните били бивши съпрузи и не бил установен периода на фактическата
раздяла на двамата.
Моли решението да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и въззивният
съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира сторените по делото разноски.
Насрещната страна по въззивната жалба Г. Д. Ч. чрез адв. К. С. е депозирал
отговор на въззивната жалба, като моли съдът да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди постановеното решение като правилно и законосъобразно. Ищецът бил кредитор
на Т.С. на основание на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №9218/2015 г. по описа на
СГС, поради което отказът на РС да изиска процесните дело и досъдебно производство бил
обоснован. Знанието на ответницата С. се било доказвало, доколкото същата била бивша
съпруга на длъжника, а той бил целял да укрие имущество от своя кредитор. От описаните
възбрани на недвижими имоти съсобствени на двамата съпрузи, както и от нотариалния акт
за продажба на имот се било установявало, че ответницата С. била знаела за задължения на
съпруга й, включително и към ищеца, тъй като била упълномощила съпруга й да продаде
апартамент, поради което знаела, за какво ще бъде използвана получената пазарна цена на
продажбата. Част от прехвърлените имоти били възбранени, което също й било известно.
Правилно не била обсъждана от районния съд извършената замяна на недвижими имоти,
2
тъй като същата не била относима към предмета на правния спор. Не било подкрепено с
доказателства твърдението на ответницата, че имала финансови вземания към съпруга й.
Длъжникът не бил разполагал с друго имущество, което да послужи за удовлетворение на
кредитора, тъй като всичките му недвижими имоти били възбранени включително наложени
и на ипотекирани имоти.
Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила съдебното
решение.
Насрещната страна по въззивната жалба държавата чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството не е депозирал отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок.
Пернишкият окръжен съд, 4 състав, след преценка на изложените от страните
твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема следното:
Производството е образувано по предявен от Г. Д. Ч., ЕГН:**********, с адрес:
***, срещу М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, и държавата чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството в качеството на правоприемник на Т.С.С., б.ж.
на ***, починал на ***, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на ищеца на договора за продажба, извършен с Нотариален
акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 282/2019 г. на нотариус Н.З. – с район на действие
ПРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***, дв.вх.рег. № 4280 от 10.10.2019 г., акт
№ ***, т. ***, дело № 2202/19 г., в частта, с която Т.С.С. продава на М. М. С.: 3/8 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 55871.514.7834, по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1291 кв.м., находящ се в
землището на ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, сграда с идентификатор № 55871.514.7834.1,
¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.3 и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор
№ 55871.514.7834.5.
В исковата молба се твърди, че на 25.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 14921/2015 г. на СРС, а на 23.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
14920/2015 г. на СРС. Твърди се, че с решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. № 67154/2015 г.
на СРС е признато за установено, че ответникът има задължения спрямо ищеца в размер на
сумата 25000,00 лв. – главница по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната
лихва за периода от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, и лихва в размер на 3097,19 лв.
за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г. и е осъден да заплати на кредитора сумата 562,00
лв. – държавна такса, 1900,00 лв. – адвокатско възнаграждение, и 2461,94 лв. – разноски за
заповедното производство. С решение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС,
влязло в сила на 11.09.2018 г., е признато за установено, че Т. С. дължи на ищеца сумата
20200 евро по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
20.03.2015 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС и е осъден да заплати сумата 6115,92 лв. –
разноски.
Излага се, че по издадените изпълнителни листа е образувано изп.д. № 14/2015 г.
по описа на ЧСИ М. Ц., преобразувано в изп.д. № 85/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Сочи, че
по изп.д. № 14/2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц. е наложена възбрана върху собствени на Т. С.
имоти, както следва: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 55871.514.7834,
полумасивна жилищна сграда, разположена на имотната граница и масивна жилищна
сграда, разположена в лицето на парцела. Чрез замяна на недвижими имоти, извършена с
Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 243/2019 г., М. М. С. и Т.С.С. са
придобили собствеността върху още 2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
55871.514.7834, заедно с попадащите в имота сгради: 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор №
3
55871.514.7834.3 със застроена площ от 38 кв.м. и 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор №
55871.514.7834.5 със застроена площ от 23 кв.м.
Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том
***, рег. № ***, дело 282/2019 г. на 10.10.2019 г. Т.С.С. е продал на М. М. С. 7/8 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 55871.514.7834, с адрес: ***, с площ от 1291 кв.м.,
заедно с попадащите върху поземления имот сгради ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор №
55871.514.7834.3 със застроена площ от 38 кв.м. и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор №
55871.514.7834.5 със застроена площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор №
55871.514.7834.1, сграда с идентификатор № 55871.514.7834.2 и сграда с идентификатор №
55871.514.7834.6 за сумата от 9500,00 лв. при данъчна оценка на прехвърлените имоти
57185,09 лв.
Сочи, че бракът между М. М. С. и Т.С.С. е прекратен с решение № *** по гр.д. №
*** на РС-*** по реда на чл. 50 СК.
Твърди се, че целта на извършената сделка е да лиши ищеца от възможност да
събере вземанията си спрямо Т.С., който умишлено е намалил имуществото си с цел да
попречи на удовлетворяването на вземането. Счита, че е налице знание у третото лице за
увреждането, макар бракът между страните по сделката да е прекратен. Твърди, че по
сделката не е извършено плащане, а дори да е имало такова, то сумата е нереално ниска.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск като бъде
обявена за недействителна сделката за продажба на поземления имот за 3/8 ид.ч.,
/равняващи се на разликата над ½ ид.ч., по отношение на която е вписана възбрана и която
не се повлиява от извършената сделка, до прехвърлените 7/8 ид.ч./, както и по отношение на
прехвърлените ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.3 със застроена площ от
38 кв.м., ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.5 със застроена площ от 23
кв.м., и цялата сграда с идентификатор № 55871.514.7834.1, по отношение на които не е
вписана възбрана /тъй като вписаната възбрана касае сгради с идентификатори №
55871.514.7834.2 и №55871.514.7834.6 и няма отношение по отношение на останалите/.
Моли за присъждане на сторените разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. С. е депозирал писмен отговор на
исковата молба чрез адв. Х., с който оспорва иска като неоснователен. Признава, че Т.С.С. е
прехвърлил на М. М. С. с договор за покупко-продажба описаните идеални части от имоти,
както и че са бивши съпрузи, гражданският брак между които е прекратен с решение № ***
г. на РС-*** по реда на чл. 50 СК. Оспорва твърденията, че ищецът има качеството кредитор
на продавача Т.С., както и че прекратяването на гражданския брак между страните по
сделката е фиктивно. Излагат се твърдения, че фактическата раздяла между бившите
съпрузи е настъпила много преди прекратяването на брака им и е свързана с настъпили
трагични събития относно синовете им. Твърди се, че М. С. имала парични вземания спрямо
бившия си съпруг, свързани с изграждането на сгради с идентификатори № 55871.514.7834.1
и № 55871.514.7834.6, както и поради предоставянето на парична сума на дъщеря им Е.Т.,
поради което уговорили продажна цена по-ниска от данъчната оценка. Към момента на
сключване на сделката ответницата не е имала качеството „съпруга“ на продавача, поради
което спрямо нея е неприложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а за наложената
възбрана узнала през 2022 г. с получаване на съобщението за насрочен опис от ЧСИ С.Б..
Предвид липсата на знание и намерение у ответницата да увреди кредитора счита липсват
елементите от фактическия състав, пораждащ правото на отменителния иск. Сочи, че не е
налице идентичност между закупените от ответницата сгради и тези, за които е наложена
възбрана от съдебния изпълнител. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът държавата чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството в качеството на правоприемник на Т.С.С. не е депозирал
4
отговор на исковата молба.
Пернишкият окръжен съд, като обсъди събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, и събраните служебно от него писмени
доказателства, а именно справка за родствени връзки на Е.Т.Т. и на М. С. М. намира от
фактическа страна следното:
От приетата по делото справка по персоналната партида на Т.С., извършена в
Агенция по вписванията-гр. Перник, се установява, че на 29.05.2015 г. е вписана възбрана
върху ½ ид.ч. от поземлен имот пл. № *** с площ по документ 1070 кв.м. в ***, както и
върху полумасивна жилищна сграда, изградена на имотната граница между имот пл.№ ***и
***, и върху сграда, изградена в лицето на парцел с пл. № ***. Безспорно е, че с решение №
*** по гр.д. №*** на РС-*** бракът между М. М. С. и Т.С.С. е прекратен по реда на чл. 50
СК.
Не се спори, което се потвърждава и от доказателствата по делото, че след
вписване на възбраната с Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 243/2019 г., М.
М. С. и Т.С.С. са придобили собствеността върху 2/8 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 55871.514.7834, заедно с попадащите в имота сгради: 2/4 ид.ч. от сграда с
идентификатор № 55871.514.7834.3 със застроена площ от 38 кв.м. и 2/4 ид.ч. от сграда с
идентификатор № 55871.514.7834.5 със застроена площ от 23 кв.м., както и че Т.С.С., в
качеството на продавач, е прехвърлил на М. М. С., в качеството на купувач, на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***,
дело № 282 от 10.10.2019 г., 7/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 55871.514.7834, с
адрес: ***, с площ от 1291 кв.м., заедно с попадащите върху поземления имот сгради ¾ ид.ч.
от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.3 със застроена площ от 38 кв.м. и ¾ ид.ч. от
сграда с идентификатор № 55871.514.7834.5 със застроена площ от 23 кв.м., сграда с
идентификатор № 55871.514.7834.1, сграда с идентификатор № 55871.514.7834.2 и сграда с
идентификатор № 55871.514.7834.6, при посочена в нотариалния акт продажна цена от
9500,00 лв.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № *** Т.С.С. е починал на *** като е
оставил единствен наследник по закон дъщеря му Е.Т.Т., по отношение на която е вписан
отказ от наследство под № *** на РС-Перник. От удостоверение за родствени връзки ***,
издадено от община ***, се установява, че Т.С.С. е разведен, като неговите баща, майка и
синове са починали, и единствените му живи роднини са Е.Т.Т. –дъщеря, и М. С. М. – брат.
При служебна справка в ЕИСС по ч.гр.д. № 3052/2024 г. на РС-Перник извършена
от първоинстанционния съд се установява, че М. С. М. се отказал от наследството на Т.С.С.,
който отказ е вписан под № ***/каквото твърдение е заявено от ищеца в уточняващата молба
от 26.09.2025 г./ С влязло в сила Решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. № 67154/2015 г. на
СГС, е признато за установено по предявените от Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Т.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, че
Т.С.С., ЕГН: **********, има следните задължения към Г. Д. Ч., ЕГН **********, сумата 25
000,00 лв., главница по Запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законна лихва за периода
от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 3097,19 лв. за периода от
31.12.2013 г. до 20.03.2015 г., и Т.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на
Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 562,00 лв. –
представляваща заплатена държавна такса и на основание члл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер
на 1900,00 лв. – представляваща адвокатско възнаграждение, катко и сумата от 2461,94 лв.
разноски по заповедното производство, а именно: 561,94 лв. държавна такса, и 1900,00 лв.,
възнаграждение на адвокат. Върху решението е извършено удостоверяване, че на 23.11.2016
г. е издаден изпълнителен лист за сумите 562,00 лв. + 1900,00 лв.+ 2461,94 лв. С
изпълнителен лист от 25.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 14921/2015 г. на СРС, Т.С.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, е осъден да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
5
сумата от 25000,00 лв. главница по Запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 3097,19 лв.
за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г., както и сумата от 2461,94 лв. разноски по
заповедното производство, а именно: 561,94 лв. държавна такса, и 1900,00 лв.
възнаграждение на адвокат.
С влязло в сила Решение № 274/25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС е
признато за установено по отношение на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 39503,44 лв., представляваща левовата
равностойност на 20 200 евро по запис на заповед от 07.01.2013 г. ведно със законната лихва,
считано от 20.03.2015 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.03.20215 г. по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС, 31
състав, като иска в останалата част е отхвърлен като неоснователен, и Т.С.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, е осъден да запалти на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените в исковото и в заповедното производство разноски
в размер на 6115,92 лв. съобразно уважената част от иска. Върху решението е извършено
отбелязване, че на 12.10.2018 г. е издаден изпълнителен лист за сумата 6115,92 лв.
С изпълнителен лист от 23.03.2015 г., издаден по гр.д. № 14920/2015 г. на СРС, с
който Т.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 39 507,77 лв. левова равностойност на 20200 евро, задължение по запис
на заповед, издаден на 07.01.2013 г. с падеж 30.12.2013 г., ведно със законна лихва за периода
от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, и 2925,60 лв. – разноски по делото.
От постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 20.05.2015 г.,
вписано в СВ-София на 26.05.2015 г. се установява, че за задълженията на Т.С.С. към Г. Д. Ч.
по изпълнителен лист от 23.03.2015 г. по гр.д. № 14920/2015 г. на СРС и изпълнителен лист
от 25.03.2015 г., издаден по гр.д. № 14921/2015 г. на СРС, 64507,77 лв. – главница, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на вземането, 3097,19 лв. – неолихвяема сума
и 5387,54 лв. допълнителни разноски по изпълнителното дело, е наложена възбрана върху ½
ид.ч. от притежавания в режим на СИО с М. С. имот, а именно: апартамент № *** във вход
***, на ет. *** и подземен гараж № ***, находящи се в десететажна монолитна сграда,
разположена в гр. ***, ***, и апартамент № ***, находящ се в *** в жилищна сграда блок
***, ет. ***, вх. ***
С постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 496 ГПК по изп.д. 215-852-
04- 00006 на ЧСИ К. Д. П., вписано в СВ-София на 23.02.2016 г., е възложена на С.А.И. ½
ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в *** в жилищна
сграда блок ***, ет. ***, вх. ***.
От справка № 961827/31.07.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо
лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София, е видно,
че на 15.05.2019 г. е вписана прехвърлителна сделка – покупко-продажба на недвижим имот
с нотариален акт, от М. М. С., А.П.И. и С.А.И. като продавачи на А. С. С. и Л.В.П. като
купувачи, на самостоятелен обект в сграда с площ 73 кв.м. в ***.
По делото е прието удостоверение за родствени връзки на М. М. С., видно от което
същата има дъщеря Е.Т.Т. и синове Р.Т. С., починал на ***, и С.Т. С., починал на ***.
Видно от служебно изисканата справка от Пернишкият окръжен съд за родствени
връзки на дъщеря Е.Т.Т., същата има двама сина Т.Ю.Т., който е пълнолетен и К.Ю.Т., който е
непълнолетен. Видно от служебно изисканата справка от Пернишкият окръжен съд за
родствени връзки на брата на починалия Т.С.С. М. М. С. М. същият има пълнолетна дъщеря
Л. М. М..
При така установените факти, Пернишкият окръжен съд прави следните изводи:
С иска по чл. 135 ЗЗД е предоставена правна възможност на кредитора да иска от
6
съда "да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда". От гледна точна на процесуалното право искът по чл. 135 ЗЗД се определя като
конститутивен- с предявяването му, кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо
се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на
атакуваното увреждащо действие, или да упражни правото по вземането си без да се зачитат
разпоредителните действия на длъжника. Упражняването на правото може да се осъществи
само чрез иск. Страни по иска по чл. 135 ЗЗД са ищец – кредиторът, който атакува
увреждащото действие, извършено от длъжника, а ответници са длъжникът, спрямо когото
ищецът има неудовлетворено вземане и който е извършил увреждащото кредитора действие
и третото лице, с което длъжникът е договарял, ако сделката е двустранна, или третото лице,
което се е възползвало от увреждащото кредитора действие на длъжника, като длъжникът и
третото лице са задължителни необходими другари в процеса по смисъла на чл. 216, ал. 2
ГПК и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска и на процеса.
За процесуалната им легитимация и съвместно конституиране съдът следи служебно във
всеки етап на производството до приключването на делото. Следователно съдебното
решение, с което се отхвърля или уважава предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД
следва да бъде идентично по отношение и на двамата задължителни необходими другари.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. В процесния случай нормите на чл. 5-11 ЗН се явяват императивни норми, за
приложението на които въззивният съд следва да следи служебно дори и при липса на
наведени оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд счита, че неправилно е била конституирана държавата чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройство като ответник в качеството си на
правоприемник на починалия длъжник и прехвърлител по атакуваната сделка Т.С.С. по
следните съображения:
При смърт на ответна страна в процеса по иск по чл. 135 ЗЗД, процесуално
легитимирани да бъдат конституирани за участие по делото са нейните правоприемници,
респ. наследниците, които са приели наследството. Когато призованите към наследяване са
се отказали да го приемат, на ищеца следва да се укаже да посочи наследниците от
следващия ред и така до изчерпване на законните наследници и преминаване на
наследственото имущество към държавата. В този смисъл - решение № 232 от 11.02.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 4951/2017 г., III ГО, ГК.
В конкретния случай, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд не е
процедирал в пълно съответствие с цитираната съдебна практика, тъй като не е изискал
удостоверения за наследници, обхващащи всички редове, които следва да бъдат призовани
към наследяване, нито е направил служебно справка за родствени връзки на отказалите се от
наследство наследници Е.Т. и М. М., от които да се установи следващия ред наследници
призовани към наследяване след направените откази от наследство. Правната природа на
отказа от наследство, като едностранен акт, за който се изисква специална форма, има като
последица изключването на отказалия се от кръга на наследниците по закон. В ЗН са
предвидени три реда за наследяване:
І ред: Деца и техните низходящи (внуци, правнуци и т.н.) –чл. 5 ЗН
ІІ ред: Родителите (майка и баща)- чл. 6 ЗН.
ІІІ ред: Братята и сестрите на починалия, техните низходящи (деца, внуци и т.н. по
право на заместване) и роднините по права възходяща линия от втора и по-горна
степен (баби, дядовци, прабаби, прадядовци)- чл. 7 ЗН и чл. 8, ал. 1, 2 и ал.3 ЗН.
ІV ред: Роднините по съребрена линия от ІІІ до VI степен включително (т.е.
племенници, лели, чичовци, братовчеди)- чл. 8, ал. 4 ЗН.
7
Законът за наследството (ЗН) разпорежда, че в България се наследява по строги правила и
от точно определени в четири реда наследници. Така ЗН определя, че децата на починалия
наследяват по равни части. Именно това е първият ред. Когато той не е оставил деца или
други низходящи (внуци, правнуци), то тогава наследяват поравно родителите или този от
тях, който е жив - това е вторият ред. Когато починалият е оставил само братя и сестри, то те
наследяват по равни части. Тук има и хипотеза да наследяват само братя и сестри, но заедно
с възходящи във втора или по-горна степен. Тогава първите получават две трети от
наследството, а възходящите - една трета. Законът определя, че в тези варианти еднокръвни
и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя
и сестри. Тук говорим за трети ред наследници. С промяна в ЗН през 1992 г. се въвежда и
четвърти ред на наследници - съребрените роднини от 3 до 6 степен включително. Така,
когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или
техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.
Изрично е отбелязано и че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен
изключват по-далечния по степен. Семейния кодекс определя родството по съребрена линия
е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от
другото. Степените на родство при съребрена линия пък се определят по точно определено
правило: броят се ражданията от единия роднина до общия родоначалник (без да се брои
последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина.
Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора - тук липсва първа.
Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо
племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен. От четвърта степен са
и чичото и лелята и децата на техните племенници.
По делото се установи, че е налице отказ от наследство от дъщерята на починалия Т.С.С.
Е.Т., който е вписан. Видно от служебно изисканата справка от Пернишкият окръжен съд за
родствени връзки на дъщеря Е.Т.Т., същата има двама сина Т.Ю.Т., който е пълнолетен и
К.Ю.Т., който е непълнолетен, като те са внуци на починалия Т.С.С.. Следователно след
отказа на дъщерята от наследството на нейния баща призовани към наследяване са други
наследници от първия ред, а именно неговите внуци Т.Ю.Т. и К.Ю.Т.. В случая обаче лицето,
което се е отказало от наследство се изключва от числото на наследниците съгласно чл. 53
ЗН. Неговата част от наследството уголемява дяловете на останалите наследници. В такъв
случай и неговите низходящи, а именно внуците на наследодателя не придобиват никакви
права върху откритото наследство. При отказ от наследство е недопустимо наследниците на
отказалия се да го заместват, което макар и да не е изрично предвидено следва от
разпоредбата на чл. 53 ЗН. Следователно внуците на наследодателя при отказ от наследство
на детето му не са призовани към наследяване.
На следващо място братът на починалия М. М. също се е отказал от неговото
наследство и неговият отказ е бил вписан, но видно от служебно изисканата справка от
Пернишкият окръжен съд за родствени връзки на брата на починалия Т.С.С. М. М. С. М.
същият има пълнолетна дъщеря Л. М. М., която се явява племенница на починалия, която се
явява наследник от ІV ред, който наследява по съребрена линия от ІІІ до VI степен, при
8
условие че няма наследници от първите три реда, които да са с по-близка степен на родство.
Остава неизследван и въпроса дали починалия има и други наследници от четвърти ред, а
именно лели, чичовци, братовчеди. Съдът служебно установи, че починалия няма живи
чичовци и лели, но има двама първи братовчеди. Следователно не е правилен извода на
районния съд, че няма наследници на починалото лице, които да са призовани към
наследяване или че всичките негови наследници са се отказали от наследство.
Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или
когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат,
наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата,
ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за
жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се
намират- чл. 11 ЗН. Държавата не е включена в наследствените редове. Същата получава
наследственото имущество при условията на чл. 11 ЗН – когато няма наследници по закон
или завещание или когато всички призовани към наследяване се откажат от наследството. В
случая има наследници по закон и не е установено, че всички призовани към наследяване са
се отказали от наследството Нормата е израз на правния принцип, че не съществуват права
без носител. На следващо място дори и да се приеме, че няма лица, които могат да
наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от
наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с
изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и
имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на
общината, на чиято територия се намират. В процесният случай е налице именно това
предвидено в чл. 11 ЗН изключение, когато наследява общината, а не държавата, тъй като се
касае за атакуване на прехвърлителна сделка с предмет право на собственост върху идеална
част от имот предназначен за жилищно строителство, а именно - поземлен имот с
идентификатор № 55871.514.7834, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1291 кв.м., находящ се в землището на ***, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, сграда с идентификатор № 55871.514.7834.1 със застроена площ от 13
кв.м., 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.3 със застроена площ от 38 кв.м.
/жилищна сграда/ и 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.5 със застроена
площ от 23 кв.м. Следователно дори и да приемем, че е налице хипотезата на чл. 11 ЗН на
мястото на починалия Т.С. е следвало да бъде конституирана Община Перник, а не
държавата.
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, следва да са осъществени
кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1) да са налице вземания на
ищеца срещу единия ответник, от които ищецът извежда качеството си на кредитор; 2) да е
налице увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява имуществото на
длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 3) длъжникът и лицето, с
което е договарял да са знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е тя е
възмездна.
Съдът обаче счита, че на мястото на починалия длъжник Т.С.С. не е следвало на
основание чл.11 ЗН да бъде конституирана като ответник държавата, тъй като се установи,
че същият има призовани към наследяване наследници от четвърти ред по чл. 8, ал. 4 ЗН,
които не са се отказали от наследство, поради което държавата не притежава надлежната
пасивна материална легитимация и предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен единствено и само на това основание. С оглед на изложеното не се налага съдът
да анализира в процесния случай дали са били налице и останалите предпоставки за
уважаването на предявения иск по чл. 135 ЗЗД.
Следователно по изложените съображения предявения иск по чл. 135 ЗЗД се явява
9
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а атакуваното решение да бъде отменено като
неправилно.
При този изход на спора, тъй като въззивната жалба се уважава въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1659 лв.
Така мотивиран, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 378 /15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5357/
2024 г. по описа на ПРС като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу държавата в
качеството на правоприемник на Т.С.С., ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на ***, и М.
М. С., ЕГН **********, с който се претендира да се ОБЯВИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Г. Д. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, договорът за продажба, сключен
между Т.С.С., ЕГН **********, като продавач, и М. М. С., ЕГН **********, като купувач,
обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 282/2019 г. на нотариус
Н.З., с район на действие ПРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***, дв.вх.рег. №
4280 от 10.10.2019 г., акт № ***, т. ***, дело № 2202/19 г., в ЧАСТТА, с която Т.С.С. продава
на М. М. С. 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 55871.514.7834, по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
площ 1291 кв.м., находящ се в землището на ***, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, сграда с
идентификатор № 55871.514.7834.1 със застроена площ от 13 кв.м., 3/4 ид.ч. от сграда с
идентификатор № 55871.514.7834.3 със застроена площ от 38 кв.м. и 3/4 ид.ч. от сграда с
идентификатор № 55871.514.7834.5 със застроена площ от 23 кв.м. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Д. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М. М. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** сумата от 1659 лв., съставляваща сторени по делото
разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10