Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева
КНАХД №44 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от В.М.М., ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. Б. срещу решение № 939 от
24.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110201605 /2021г., по описа на
ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0439-000076/31.03.2021г. на Началника на Трето РУ-ОД на МВР,
с което на касатора за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а,
ал.1, пр. З от ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. С решението
са присъдени разноски в полза на ОД на МВР- Варна в размер на 80 /осемдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба и уточнение вх.№51920/16.12.2021г. се
поддържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон. По изложените в касационната
жалба и уточненията към същата съображения се отправя искане решението на въззивния съд да бъде
отменено.
В
открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не се
представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на
спора.
Ответната
страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки
вх. № 2133/09.02.2022г., чрез юрисконсулт К Л А, оспорва касационната жалба. По
съществото на спора счита, че ВРС е постановил решението при пълно и всестранно
установяване на относимите по делото факти, като е обсъдил всички
доказателства. Отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна. Решението на Районен съд - Варна е постановено при спазване на
закона и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба
на В.М.М., против
Наказателно постановление №
21-0439-000076/31.03.2021г. на Началника на Трето РУ-ОД на МВР, с което за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр. З от ЗДвП са
му наложени наказания „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
ВРС приел от фактическа страна, че на
08.02.2021г., свидетелите
К. и С. – служители на Трето РУ-ОД на МВР-Варна изпълнявали служебните си
задължения, като в тъмната част на денонощието се движили със служебен
автомобил по бул.“Св. Е.“. Булевардът бил осветен и имало добра видимост. Докато
патрулирали в горепосочения район, около 22,50ч. свидетелите забелязали, че
л.а. „М.Ц.” с рег.№ ***се движи в близост до пощата в ж.к. „В.В.”, като
извършва резки маневри и извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване
извършва кръгови движения и довежда до загуба на сцеплението на гумите. Автомобилът
минимум два пъти направил кръгови движения, като след като полицейският автомобил
приближил, водачът на л.а. „М.” възстановил нормалното управление на
автомобила. Предвид възприетото свидетелите извършили проверка на водача и било
установено, че автомобилът се управлява от М., като в автомобила освен водача
имало и пътници, сред които св.К.. Във връзка с горното св. К. обяснил на
жалбоподателя, че не следва да „дрифти“ и ако иска да прави това следва да
отиде на писта, тъй като булевардът не е място за такива рискови маневри, като М.
заявил, че съжалява за действията си. Във връзка с възприетите действия като
водач на лек автомобил, на място св. К. съставил срещу М. АУАН за нарушение на
чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на жалбоподателя,
който го подписал и в съответната графа изрично вписал, че няма възражения. В
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения
АУАН, поради което въз основа на акта и материалите по преписката на
31.03.2021г. административнонаказващия орган издал процесното НП, с което
наложил наказания на нарушителя на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като
изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя.
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не се допуснати
съществени процесуални нарушения водещи на това основание до отмяна на НП,
привлеченото към отговорност лице е извършило описаното в НП нарушение, което е
доказано по делото по безспорен начин.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба
за необоснованост на атакуваното решение и противоречие с материалния закон се
явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
но са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че в проведеното административно–наказателно
производство, приключило с издаването на процесното НП, не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Въведените в
жалбата твърдения, че доказателствата, събрани в производството пред районния
съд, не установявали по несъмнен начин извършването на процесното
административно нарушение, са неоснователни.
Разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Касационният
състав приема, че вмененото на М.
административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин,
което се установява от показанията на разпитаните в производство пред районния
съд свидетели кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на
издадения АУАН. В тази връзка следва да се отбележи, че са категорични показанията
на св.К., че най-малко два пъти М. с управлявания от него лек автомобил е
извършил кръгови движения на булеварда. Дори от показанията на св.С. се
установява, че М. умишлено е извеждал няколкократно автомобила извън контрол.
Пред св.К. наказаното лице М. е изразил съжаление за действията си. Приобщените
по делото доказателства сочат на извод, че действително М. с л.а. „М.Ц.“ с
рег.№ ***се е движил в близост до пощата в ж.к.“В.В.“, като е извършвал резки
маневри и извеждал автомобила извън контрол, чрез презавиване извършвал кръгови
движения и довеждал до загуба на сцеплението на гумите. Горното обосновава извода
за цЕ.сочени и съзнателни действия от страна на водача, с цел демонстриране на
рисково управление на МПС на процесната дата и място. Това негово поведение,
отличавайки се с явно демонстриране на незачитане на привилата за безопасност
на движение, налага извода, че начинът на управление на лек автомобил „М.Ц.“ с
рег.№ ***от страна на М. на посочените
дата, място и час, не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.
По силата на
въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална
доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване
на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са
опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното
производство. Следва да се отбележи, че актът за нарушение е бил съставен в
присъствието на М. и надлежно връчен на жалбоподателя, който собственоръчно е
вписал, че няма възражения по изложените в него фактически и правни основания.
Касационния
състав изцяло споделя мотивите на районния съд, с които не са кредитирани в
определени части показанията на свидетелите С. и Костадинов. Действително в
частта, в която св.С. описва конкретните движения на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, като извеждане на автомобила от контрол три пъти
със занасяне на задницата на автомобила на дясно, показанията на свидетелката
не са категорични и при съпоставянето й в очна ставка свидетелката допуска
възможност да е имало и кръгови
движения, изразявайки несигурност, като само в тази част показанията й не
кореспондират с показанията на св.К., които са категорични и при разпита и при
съпоставянето в очна ставка. Правилно ВРС не е кредитирал показанията на
св.Костадинов в частта, в която същият
сочи, че автомобилът е „поднесъл“ еднократно при опит за обратен завой, тъй
като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират нито с показанията
на св.К., нито с показанията на св.С., изолирани са и не са подкрепени с
никакви други доказателства.
Липсват
допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. В АУАН
е описано подробно нарушението, по време начин и място, както и
обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с относимата
редакция на чл. 42 от ЗАНН. Наказателно постановление съдържа
всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН в относимата редакция. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съгласно приложените доказателства към първоинстанционното дело. На
следващо място, настоящият състав споделя изцяло изводите на районния съд за
липса на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането
му като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното като е потвърдил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора е основателно е своевременно предявеното от
процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция определен по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящия състав на съда приема, че настоящото производство не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 939 от 24.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110201605 по описа на
ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА В.М.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати на ОД
МВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: