Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, 28.02.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на първи декември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 5478/2015., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 105683/08.08.2015
г. на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център срещу „С.Х.Д.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
В срока по чл. 212, ал. 1 ГПК от ответната страна - „С.Х.Д.Б.“
ЕООД, ЕИК ********* е подадена искова молба с вх. № 105683/28.08.2015 г., с
която от ответника е предявен инцидентен установителен иск срещу ищеца - „Ч.Е.Б.” АД.
От ищеца „Ч.Е.Б.” АД при условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени за разглеждане следните положителни
установителни искове срещу ответната страна:
1) иск по чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1,
пр.І ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответника за сумата 36 839,77 лв. - стойност на предоставена в периода от
01.07.2014 г. до 01.08.2014 г. услуга по балансиране на произведена и ел.
енергия по смисъла на сключен договор от 30.01.2014 г. за участие в специална
балансираща група с координатор-ответника /краен снабдител/ и Споразумение
№1/30.01.2014 г., за което е издадена фактура № **********/14.08.2014 г., със
законната лихва, считано от 02.07.2015 г.
до окончателното изплащане на
дълга;
2) иск по чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата 2
532,61 лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода 01.09.2014
г.-07.05.2015 г.
В исковата молба ищецът чрез пълномощника си-юрк. Л.
Топалова твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу „С.Х.Д.Б.“
ЕООД за сумата от 36 839,77 лв. – незаплатено задължение по фактура с №
**********/14.08.2014г. за месец – юли 2014 г., лихва върху посочената сума до
датата 07.05.2015 г. в размер на 2 532,61 лв., както и законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда и направените в производството разноски
в размер на 787,45 лв., като по повод това заявление пред СРС е било образувано
гр.д. № 38506/2015 г. на СРС, 42 с-в, в рамките на което е издадена заповед за
изпълнение, по която е възразено от ответната страна. Ищецът твърди да
притежава лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия, считано от
29.11.2006 г., като част от правата по тази лицензия са разширени от 2013 г. и
включват и такива изпълняващи функциите на координатор на специализирана
балансираща група. На 30.01.2014 г. между страните бил сключен договор за
участие в СПГ, по които ищецът имал качеството на координатор, а ответника на
участник. Във връзка с изпълнението на този договор страните подписали и
споразумение от 30.01.2014 г. /Приложение 2 от договора/, респективно
основанието за подписването на същия било Решение от 24.01.2014 г. на ДКВЕР. Добавя
се това, че договорът за СБГ влязъл в сила, считано от 01.08.2014 г. и е
обвързал страните с правата и задълженията им по него. По смисъла на цитирания
договор производителите в качеството им на членове на СБГ се задължават да
заплащат редовно и в срок разходите за балансиране по издадените от
координатора фактури. Именно по повод на изпълнение на договорните си
задължения и съобразявайки ПТЕЕ дружеството-ищец е включило през м.07.2014 г.
изпратените му от ответника графици в обобщени такива за производство към
независимия преносен оператор и в края на отчетния период на база получена
фактура на основание чл. 178 ПТЕЕ е издал процесната такава с №
**********/14.08.2014г. Тази фактура е изпратена на ответника чрез електронната
му поща. Допълва се това, че на 24.06.2014 г. представител на ответното
дружество е подал заявление за предоставяне на достъп до
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, като на 30.06.2014 г. в
рамките на срока по чл. 101 ПТЕЕ ответника е получил уведомление за изпълнение
на условията за получаване на достъп. Същевременно заявлението за регистрация
на пазара по свободно договорени цени и смяна на координатор на СБГ е подадено
от ответника на 01.07.2014 г., като въз основа на същото, считано от 01.08.2014
г. обектите на „ВЕЦ Кокаляне“, които се притежават от ответника са заличени,
като членове на СБГ с координатор дружеството-ищец. Едновременно с това се
посочва, че и от пазарния оператор „Е.“ ЕАД не е постъпило уведомление до „Ч.Е.Б.“
относно смяна на координатора, съответно за прилагане на условията на чл. 57,
ал. 1, т. 2 ПТЕЕ по отношение на ответника за м.07.2014 г. Изрично се
акцентира, че в хипотезите на смяна на координатор на СБГ лицето, което е
пожелало да се възползва от подобна процедура следва строго определени правила
разписани в ПТЕЕ и не може да се допуска отклонение от тях. Изтъква се, че тези
правила изрично предвиждат, че е необходим определен срок за техническа обработка
на заявлението на депозиралия искането участник, но при всички случай не може
да се прилага дата различна от първо число. В този смисъл за периода след
01.07.2014 г. правоотношенията между страните по повод участието им в СБГ не
следва да се възприемат за прекратени, а напротив била е налице висяща
процедура по промяна в координатора на балансиращата група. Изложеното според
ищеца обуславя възникване в негова полза на парични вземания посочени по-горе в
изложението на настоящото определение, като длъжник по тях е ответника и те
следва да се приемат за съществуващи спрямо него.
Ответната страна - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД се е възползвал от
правото си по реда на чл. 367 ГПК да упражни отговор по насочените спрямо нея искови
претенции. Най-напред се излагат съображения за недопустимост на предявените
установителни искове, доколкото заповедта по чл. 410 ГПК е издадена в
противоречие с нормата на чл. 107 ЗЕ, защото по този ред доставчика на услугата
може да претендира единствено вземаният си за доставена и пренесена ел.
енергия, както и за оказаните услуги по ЗЕ без ограничение в размера на
претенцията. В заповедта е записано, като основание за пораждане на вземането
ползване на ел. енергия, за което е издадена фактура от 14.08.2014 г., но в
действителност фактурата калкулира стойност на отговорност за балансиране, а не
такава за ползване на ел. енергия. Ако все пак съдът приеме, че предявените
искове въпреки изложените възражения са допустими, то ответника противопоставя доводи
за неоснователност. Ответникът пояснява, че е собственик на ВЕЦ „Кокаляне“ и на
ВЕЦ „Пасарел“, като и двете имат инсталирана мощност над 10 МW. Произвежданата
от ВЕЦ ел. енергия следвало да се приема за такава, която е продукт на ВЕИ.
Ответникът се позовава на това, че поради взето от регулаторния орган /КЕВР/
решение от 29.05.2014 г. водноелектрическите централи с инсталирана мощност над
10 МW са били изключени от квотите за задължително изкупуване за регулирания
пазар, считано от 00,00 ч. на 01.07.2014 г. Последвало писмо изпратено от ищеца
до ответника на 30.06.2014 г., с което крайния снабдител го уведомявал, че
считано от 01.07.2014 г. сключения между страните договор за изкупуване на ел.
енергия се прекратява, а освен това се посочвало, че ищеца на свой ред е бил
уведомен от обществения доставчик на ел. енергия в Р. България - „НЕК“ ЕАД на
24.06.204 г., че същия преустановява изкупуването на ел. енергия от крайния
снабдител, която енергия е произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 МW, и които производител е присъединен към
ел. разпределителната мрежа на „Чез Р.Б.“ АД. На следващо място е посочено, че
с цел администриране на сделките на балансирания пазар на ел. енергия, съгласно
ПТЕЕ, които са в сила от 26.07.2013 г. между страните бил подписан договор за
участие в СБГ, като според този договор ответника е бил член на такава
балансираща група координирана от ищеца, а възникването на това правоотношение
е станало към момент, в които договорът за изкупуване на ел. енергия
произвеждана от ответника чрез ВЕЦ-вете му не е бил прекратен. Развива се
схващането, че несъмнено между страните след 01.07.2014 г. няма отношения по
изкупуване на ел. енергия произведена от ответника чрез производствените му
мощности – ВЕЦ „Кокаляне“, съответно от
ответника не се дължи плащане за предоставени услуги по балансиране в периода
след 01.07.2014 г. Успоредно с това се навежда възржението, че отсъства
нормативно основание за калкулиране на стойност за осъществено балансиране на
ел. енергия, защото през исковия месец няма и фактическо извършено такова,
доколкото дружеството е реализирало произведената чрез притежавания от него ВЕЦ
– Кокаляне ел. енергия на свободния пазар и е отговаряло за небалансите си по
реда на чл. 57, ал. 1, т. 2 ПТЕЕ. Това е така, защото ответника се е възползвал
от възможността сам да поеме отговорността за небалансите си, като не участва в
балансираща група, която да ги разпределя. Същият е регистрирал графиците си за
продажба на ел. енергия на свободния пазар в системата MMS водена от „Е.“ ЕАД,
като купувач на произвежданата ел. енергия е било дружеството – „М.Е.“ ЕАД. В
този контекст цялото количество произведена ел. енергия от притежаваните от
ответника два ВЕЦ-а през м.07.2014 г. е било реализирано чрез продажбата й
именно на посоченото дружество, а относно формирания небаланс по тези си
доставки ответника е носел отговорност пред „Е.“ ЕАД. В допълнение ответното
дружество препраща с отговора си към сходна хипотеза при спор между него и
„НЕК“ ЕАД относно търсена от обществения доставчик стойност на извършена услуга
по балансиране на ел. енергия произвеждана от ВЕЦ – Пасарел за м. 07.2014 г.,
като „НЕК“ ЕАД е приел аргументите му за липса на дължимост на такава сума при
осъществена взаимна размяна на кореспонденция. Мотивиран от това в отговора си
ответника поддържа, че издадената спрямо него фактура с дата - 14.08.2014 г., с
която от ищеца е отправена претенция за плащане на стойност на предоставена
услуга по балансиране за м. юли 2014 г. е издадена без да е налице основание и
съответно по нея не се дължи изпълнение. Като неверни и противоречащи на
действащото законодателство в областта на енергетиката се квалифицират всички
твърдения за участието на ответника в СБГ през м.07.2014 г. по която ищеца има
качеството на координатор и се иска от съда подобно разбиране да не бъде
кредитирано, защото договорът за изкупуване на ел. енергия съществувал между
страните е прекратен, считано от 01.07.2014 г. и това е станало именно по
предложение на ищеца. Не отговарят на действителното положение и развитите съображения
на ищеца за приложение правилото на чл. 103, ал. 3 ПТЕЕ, че смяната на
координатора на балансиращата група за обект ВЕЦ – Кокаляне и заявлението за
регистрация на обект на пазара по свободно договорени цени влиза в сила от 1-во
число на месеца следващ този, в които е подадено заявлението. Тезата на
ответника е, че няма нормативно определен режим за регистрация на обект на
пазара по свободно договорени цени, а изискване за балансирането е единствено
регистрация на търговския участник в регистъра на търговските участници на
независимия преносен оператор /Е. ЕАД/ и с каквато регистрация ответника твърди
да разполага още пред датата – 01.07.2014 г. и за двата си обекта – ВЕЦ
Кокаляне и ВЕЦ – Пасарел. Подробно се очертава, че за спорния месец 07.2014 г.
ответника надлежно е заявявал към Е. ЕАД прогнозни графици за доставка на ел.
енергия към купувача му на свободния пазар - „М.Е.“ ЕАД, които графици са били
валидирани от преносния оператор, поради което ответника в рамките на този
период носи отговорност за формираните количества небаланси единствено по
смисъла на чл. 57, ал.1, т. 2 ПТЕЕ. С отговора се правят възражения и по
исканите за присъждане разноски в заповедното производство, като се поддържа,
че дейността по изготвяне и подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК не
може да се определи, като такава характеризираща се с фактическа и правна
сложност, а освен това нямало
доказателства за реално заплатени разноски от ищеца по протеклото заповедно
производство.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца – „Ч.Е.Б.“ АД е
депозирана допълнителна искова молба, с която дружеството е развило твърденията
си в първоначалната такава. Най-напред е посочило, че претенцията му е
недвусмислено изразена в заявлението, което е подал до съда по смисъла на чл.
410 ГПК, а именно за заплащане на стойност на извършена услуга балансиране с
период 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г., като изрично се пояснява, че искането на
заявителя е било за издаване на заповед за изпълнение по общия установен в чл.
410 ГПК ред, а не при приложението на специалната хипотеза на чл. 107 ЗЕ.
Ищецът продължава да поддържа твърдението си, че договорът за участие в СБГ по
които страна е бил и ответника в качеството му на участник, а ищеца в
качеството на координатор е продължил да действа, считано до 01.08.2014 г.,
тоест вкл. и за спорния месец 07.2014 г. с произтичащите от това последици,
защото релевантно за момента на прекратяване на същия е обстоятелството, кога е станало заличаването на обектите на
ВЕЦ – Кокаляне от участието им в СБГ с координатор ищеца, като се поддържа, че
това е станало на 01.08.2014 г. В спорния месец 07.2014 г. е имало висяща
процедура по промяна на координатор на балансираща група. Посочва се, че
дружеството-ответник в качеството му на производител на ел. енергия, която се
търгува на свободния пазар е регистриран като самостоятелен търговски участник
при Е. ЕАД, считано от 01.08.2014 г., а доколкото преди този момент дружеството
не е имало подобна регистрация, то не е могло да интервенира по какъвто и да е
било начин, като самостоятелен търговски участник на свободния пазар на ел.
енергия, респективно да доставя такава на когото и да е било купувач. В ДИМ
ищецът подробно се спира върху всяко едно от възраженията на ответника
противопоставени в писмения му отговор, като същите са подложени на критичен
анализ и са определени, като неоснователни при привеждане на съответните
аргументи в обратна на смисъла на всяко възражение насока. Също така ищецът
детайлно се е спрял и върху неоснователността на съображенията за липса на
основание за присъждане на разноски сторени от него в заповедното производство,
като е мотивирал теза, че такива се следват, и то в пълния им присъден от
заповедния съд размер.
На 11.12.2015 г. от ответното дружество в срока по чл.
373 ГПК е подаден допълнителен отговор по депозираната от ищеца допълнителна
искова молба. Чрез същия ответната
страна продължава да поддържа възражението си, че предявения от ищеца иск е
недопустим, защото основанието, което е посочил в заявлението си по чл. 410 ГПК
е такова произтичащо от специалната норма на чл. 107 ЗЕ, която изчерпва
предмета си само със вземания, съставляващи такива за стойност на консумиране
ел. енергия, каквото изрично се акцентира да не е вземането предмет на
подаденото заявление. По същество се изтъква, че иска е неоснователен.
Основната застъпвана от ответника теза и в това му процесуално изявление е, че
договорът между страните с предмет изкупуване на ел. енергия е бил прекратен,
считано от 01.07.2014 г., като в периода 01.07.2013 г. – 01.08.2014 г. права и
задължения във връзка с този договор не са се пораждали между страните, вкл. по
повод предоставяне на услуги по балансиране, вкл. прехвърляне на отговорността
за балансиране. Това е така защото, ищецът след 01.07.2014 г. не можел да поеме
отговорност за балансиране спрямо производител на ел. енергия от ВЕИ, чиято
енергия крайния снабдител не изкупува и това следва от специалната регулация на
тази категория отношения, която е уредена чрез приетите ПТЕЕ. Потвърждават се и
възраженията, че ответника е реализирал произведената от него ел. енергия в
рамките на нерегулирания свободен пазар и е отговарял за формираните си
небаланси на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ПТЕЕ. Относно наличието на
регистрация в системата на ЕСО се изтъква, че ответника е ангажирал по делото
достатъчно по обем доказателства, които еднопосочно установявали обратното, а
именно, че такава регистрация е налична. Като изцяло невярно се определя
твърдението на ищеца, че ответника в рамките на периода 01.07.2014 г. –
01.08.2014 г. е бил член на СБГ координирана от ищеца. Това е така, доколкото
липсвала законова възможност след прекратяване на договора за изкупуване,
ответника в качеството му на производител да бъде член на СБГ, която се
координира от ищеца в качеството му на дружество краен снабдител, и защото би
се стигнало до нарушаване на нормативни правила разписани в ЗЕ, ПТЕЕ, както и
би се стигнало до дейност извън лицензията, с която разполага ищеца. На следващо
място отново се поддържат развитите съображения срещу тезата на ищеца, че
смяната на координатор на СБГ по отношение на обект – ВЕЦ Кокаляне и
заявлението за регистрация на обект на пазара по свободно договорени цени е
нормативно уредена в чл. 103, ал. 3 ПТЕЕ, и че влиза в сила от 1-во число на
месеца следващ този за подаване на заявлението.
С искова молба от 11.12.2014 г. дружеството-ответник „С.Х.Д.Б.“
ЕООД предявява за разглеждане в рамките
на настоящото производство инцидентен установителен иск чрез които при
условията на евентуалност, а именно ако съдът приеме, че в периода от
01.07.2014 г. до 01.08.2014 г. между страните по делото е съществувало
договорно правоотношение, което се е породило от сключен между тях Договор за
участие в СБГ, то се иска на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се приеме за
установено, че този договор е недействителен /нищожен/, поради противоречието
му със закона – чл. 56, ал. 7 ПТЕЕ и чл. 56, ал. 10, т. 2 ПТЕЕ. Същият основава
твърденията си за нищожност на договора в цитирания период с това, че до датата
– 01.07.2014 г. ДЕКВР ежегодно чрез решенията си за определяне на квоти е
утвърждавала такива за задължително изкупуване на произведените количества ел.
енергия на регулирания пазар, които се изкупуват от крайните снабдители по
регулирани от Комисията цени. Относно произвежданата от „С.Х.Д.Б.“ ЕООД чрез
негова мощност - ВЕЦ Кокаляне ел.
енергия, считано от 01.07.2007 г. между страните е имало сключен договор за
изкупуване на същата, доколкото обаче със свое решение от 29.05.2014 г.
регулаторния орган е приел, че ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW са изключени
от квотите за задължително изкупуване на регулирания пазар, считано от 00,00 ч.
на 01.07.2014 г., то и този договор е прекратил своето действие. Пояснява се,
че с оглед действието на договора за изкупуване и с цел администриране на
сделките на пазара на ел. енергия, извършване на сетълмент и формиране на
небаланси на всеки участник на пазара на ел. енергия съгласно ПТЕЕ /в сила от
26.07.2013 г./ през м.01.2014 г. между страните бил подписан договор за участие
в СБГ. Развито е виждането, че регулацията на отношенията по повод участието на
производители от ВЕИ на балансиращия пазар – чл. 56, ал. 10, т. 2 от ПТЕЕ ясно
определя членовете на СБГ на крайните снабдители и това са „група на
производители на ел. енергия от възобновяеми източници, чиято енергия крайния
снабдител изкупува, когато същите не са избрали друг координатор на балансираща
група. Тъй като след 01.07.2014 г. между страните вече няма отношения базирани
на изкупуване на произвежданата от „С.Х.Д.Б.“ ЕООД чрез негова мощност - ВЕЦ Кокаляне ел. енергия, то няма как да се
развият в периода 01.07.2014 г. 01.08.2014 г. отношения по повод услуги по
балансиране, вкл. прехвърляне на отговорността за балансиране, която не може да
поеме, поради специалната регулация на тези отношения съгласно ПТЕЕ. Изтъква
се, че в подписания между страните договор за СБГ от 24.01.2014 г. няма
фиксиран срок за неговото действие, съответно на няколко места е посочено, че
се сключва при условията на българското законодателство. Отново в договора е
възприето, че правото на участие в координирана от „Ч.Е.Б.“ АД специализирана
балансираща група има всеки производител на ел. енергия от ВЕИ, които е
присъединен само към разпределителната мрежа на лицензионната територия на ЧЕЗ
Електро, сключил е договор за изкупуване на произведената от него ел. енергия с
краен снабдител и не е избрал координатор на комбинирана балансираща група, на
когото да прехвърли отговорността за балансиране. Развити са повторно и
съображенията за недължимост на претенцията по предявения първоначален иск от
ищеца – „Ч.Е.Б.“ АД за стойност на извършени услуги по балансиране на
произведена ел. енергия в периода от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г.
На 07.06.2016 г. ответното по инцидентния установителен
иск дружество - „Ч.Е.Б.“ АД е депозирало своя писмен отговор. С него поддържа,
че подобна искова защита е недопустима, защото е предприета след предвидения в
ГПК преклузивен срок, а именно след срока за отговор на ИМ. Искът се оспорва и
по същество, като ответника възразява срещу изведеното от ищеца основание за
порочност на сделката по сключване на договора за СБГ и поддържа да няма
реализирало се основание, което да я прави нищожна, поради противоречието й със
закона. Поддържа се, че изрично ищеца по насрещния иск заявява, че договора за
СБГ е бил сключен през м.01.2014 г. и е действал в отношенията между страните
до 01.07.2014 г., когато е бил прекратен, но доколкото хипотетичната нищожност
винаги е изначална, то няма как да се твърди едновременно, че договорът е
действителен за определен период от време и нищожен за този след 01.07.2014 г.,
като паралелно с това сочената разпоредба на ПТЕЕ, която се излага да е
нарушена не е била променяна. От ответника са изложени и подробни съображения
относно начина на развитие на договорното правоотношение между страните с
източник договор за СБГ, условията за възникване на едно такова правоотношение,
правата и задълженията, които произтичат за всяка една от страните през
времетраенето на същото, редът за неговото прекратяване, както и
администрирането при наличие на основание за прекратяване в периода до 1-во
число на месеца следващ месеца на прекратяването.
На 10.08.2016 г.
„С.Х.Д.Б.“ ЕООД упражнява правото си по чл. 372 ГПК да подаде
допълнителна ИМ във връзка с предявения от него иск за нищожност. Във връзка с
основателността на предявения от дружеството иск се застъпва това, че между
страните няма спор правоотношението по договора за СБГ да се е прекратило на
01.07.2014 г., като в периода след това отсъства нормативно основание за
продължаване действието на договора и последиците свързани с него. Отново се
обосновава, че калкулираните за м. 07.2014 г. суми по извършена услуга за
балансиране не се дължат, като парично притезание в полза на „Ч.Е.Б.“ АД.
На 14.09.2016 г. от ответника по насрещния иск „Ч.Е.Б.“
АД се подава допълнителен писмен отговор
чрез които отново се прави позоваване за недопустимост на предявения инцидентен
установителен иск за прогласяване нищожност на договора за участие в СБГ, вкл.
се излагат аргументи по същество, които основно засягат това, дали през периода
м.07.2014.г. за „Ч.Е.Б.“ АД е съществувало годно основание за начисляване на
стойност на услуги по балансиране, като се поддържа това, че производителя на
ел. енергия в лицето на „С.Х.Д.Б.“ ЕООД е получил регистрация за самостоятелен
търговски участник, считано от 01.08.2014 г. и до този момент не е могъл да
осъществява самостоятелно дейността по извършване на балансиране на
произведената от него ел. енергия. Освен това от страна на производителя не се
провеждало доказване в насока да е извършвал подобна дейност самостоятелно през
м. 07.2014 г., а единствено поддържа, че начисляването от крайния снабдител на
стойност за услуга балансиране противоречи на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
2 ПТЕЕ.
Със свое определение постановено на 06.01.2017 г.
разглеждащия спора съд е оставил без уважение искането по чл. 212 ГПК на „С.Х.Д.Б.“
ЕООД за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на
инцидентен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за СПГ от
30.01.2014 г. сключен с „Ч.Е.Б.“ АД.
С друго свое определение от 10.03.2017 г. сезираният
със спора съд е на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение в предявените за
разглеждане от „Ч.Е.Б.“ АД искове, като същите вместо установителни са
трансформирани на осъдителни такива, а именно :
1) иск по чл.79,
ал.1, пр.І ЗЗД за осъждане на ответника - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД да заплати в
полза на дружеството-ищец сумата в размер от 36 839,77 лв., съставляваща
стойност на предоставена в периода от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г. услуга по
балансиране на произведена и ел. енергия по смисъла на сключен договор от
30.01.2014 г. за участие в специална балансираща група с координатор-ответника /краен
снабдител/ и Споразумение №1/30.01.2014 г., за което е издадена фактура №
**********/14.08.2014 г., със законната лихва, считано от 02.07.2015 г. до окончателното изплащане на дълга;
2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД да заплати в полза на дружеството-ищец сумата в
размер от 2 532,61 лв., представляваща начислено обезщетение за забава върху непогасеното
главно вземане /36 839,77 лв./, което обезщетение е дължимо за периода от 01.09.2014 г. до 07.05.2015
г.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна :
Между страните няма спор, а и от приложения и приет за
доказателство по делото договор за изкупуване на ел. енергия № 71 подписан
на 01.07.2007 г. се установява, че „Ч.Е.Б.“ АД, като краен снабдител и купувач
на ел. енергия от една страна и „С.Х.Д.Б.“ ЕООД, като производител на ел.
енергия от въведена в експлоатация негова мощност – ВЕЦ „Кокаляне“ и продавач
от друга страна е уговорено продавачът да доставя на купувача в местаата за
продажба, а купувачът да изкупува произведената от продавача ел. енергия по
цени и условия определени с договора. Договорът е сключен със срок до
31.12.2007 г. В цитирания договор са внесени изменения по волята на страните
чрез подписаното помежду им Допълнително споразумение от 31.03.2009 г.
Ангажиран е договор № 71Б от 30.01.2014
г. за участие в специална балансираща група, като функцията на координатор по
цитирания договор се установява да е възложена на ищеца - „Ч.Е.Б.“ АД, а
ответника - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД е встъпил в изследваната договорна връзка в
качеството му на търговски участник – производител на ел. енергия. Посредством
този договор търговския участник е прехвърлил отговорността за балансиране на
произвежданата от него ел. енергия на координатора на балансиращата група, като
последния има и качеството на краен снабдител. Уговорено е, че услугата по
балансиране касае местата посочени в споразуменият сключени към този договор и
се урежда съобразно специалните правила на българското законодателство и Общите
условия отнасящи се до договорите за участие на производители в СБГ на краен
снабдител с координатор – „Ч.Е.Б.“ АД. В договора е упоменато и това, че същия
влиза в сила след възникване на всички предпоставки за осъществяване на услугата
„балансиране“ от страна на координатора, вкл. след вписването му в качеството
на координатор на СБГ в нарочен регистър воден при „Е.“ ЕАД със статус
„активен“, а така също и след оповестяване на Методика за разпределение на
общия небаланс между отделните членове на СпБГ.
Неразделна част от обсъдения договор се явява
приложеното и подписано от страните Споразумение №
1/30.01.2014 г., в което е предвидено, че мястото на производство на ел.
енергия от страна на търговския участник встъпващ в правоотношението с
координатора е ВЕЦ „Кокаляне“, за което съоражение е отразено, че има
присъединена мощност от 22 400 кWh.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и
Общи условия на договорите за участие на производители в специална балансираща
група с координатор „Ч.Е.Б.“ АД /за краткост ОУ/. В същите е посочено, че „Ч.Е.Б.“
АД е дружество осъществяващо лицензионна дейност на територията на Р. България
изразяваща се в предоставяне на услугите по „Обществено снабдяване с ел.
енергия“ и „координатор на специална балансираща група“, като това се
осъществява въз основа на Лицензия №
Л-135-17/29.11.2006 г. издадена от ДКВЕР. Освен това в ОУ е изрично посочено,
че „Ч.Е.Б.“ АД е вписано в публичния регистър на „Е.“ ЕАД, като координатор на
специална балансираща група съгласно ПТЕЕ със статут „активен“. В изработените
и одобрени от регулатора ДЕКВР Общи условия е извършена регулация на основните
положения на договорите за участие в СБГ, отговорността за балансиране на
търговските участници и принципа за разпределение на общия небаланс между
отделни членове в групата.
Сред приетите доказателства по делото са и
изработените Общи принципи за разпределение на небалансите на „Ч.Е.Б.“ АД, в
качеството му на координатор на СпБГ на производители от възобновяеми енергийни
източници и високоефективно комбинирано производство.
Констатира се, че съгласно Решение № ТЕ
-023/19.05.2014 г. издадено от ДКЕВР е прието, че произведена ел. енергия от
водно-електрически централи с инсталирана мощност над 10 МW / в тази
група влиза и обекта на дружеството-ответник – ВЕЦ Кокаляне/ са изключени от
квотите за задължително изкупуване от регулирания пазар, считано от 00,00 часа
на 01.07.2014 г., като изключение от тази регулация правят единствено ВЕЦ
притежание на „НЕК“ ЕАД.
Въз основа на Заявление с №
**********/24.06.2014 г. от „С.Х.Д.Б.“ ЕООД е поискано предоставяне на достъп
до електроразпределителната мрежа, с която оперира - „Чез Р.Б.“ АД, вкл.
дружеството да бъде регистрирано, като пряк член на балансираща група относно
обект – ВЕЦ „Кокаляне“. От адресата на това заявление „Чез Р.Б.“ АД е даден
писмен отговор, които също е приложен по делото, като според същия техническите
характеристики на обект – ВЕЦ „Кокаляне“ отговарят на условията предвидени в
ПИКЕЕ и ПУРДЕЕМ, с оглед на което е изложена позиция, че притежавания от „С.Х.Д.Б.“
ЕООД има право на достъп до електроразпределителните мрежи, с които оперира -
„Чез Р.Б.“ АД.
Според писмо с вх. №
65/01.07.2014 г. получено при дружеството-ответник е видно, че ищеца информира
производителя на ел. енергия, с когото се намира в договорни отношения, че
съглсно решението на ДКВЕР от 29.05.2014 г. /надлежно обсъдено по-горе в
решението/, считано от датата -01.07.2014 г. се прекратява действието на
договора за изкупуване на ел. енергия от 01.07.2007 г., като ищеца ще
преустанови да изкупува произвежданата от ВЕЦ – Кокаляне ел. енергия. С писмото
е указано на „С.Х.Д.Б.“ ЕООД да предприеме действия по пререгистрация от
регулиран към свободен пазар, вкл. за смяна на балансиращата група чрез
встъпването в стандартна или комбинирана такава, защото според Правилата за
търговия с ел. енергия цитирания производител няма основание да бъде член на
Специализираната балансираща група имаща за координатор „Ч.Е.Б.“ АД.
Съгласно Заявление за регистриране на обект на краен
клиент на пазара по свободно договорени цени и смяна на координатор на
балансираща група се установява, че на 01.07.2014 г. от „С.Х.Д.Б.“ ЕООД е
отправено искане към „Чез Р.Б.“ АД при съдържание да бъде извършена смяна в
координатора на балансираща група относно обекти – ВЕЦ Кокаляне, Генератор 1 и
Генератор 2, като е отразено, че дружеството извършващо тази услуга към момента
на искането е „Ч.Е.Б.“ АД, а новия координатор, комуто следва да се повери тази
дейност е „М.Е.“ АД.
Според Уведомление издадено от „Чез Р.Б.“ АД
дружеството - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД е известено, че по повод подаденото от негова
страна заявление от 01.07.2014 г. е извършена смяна в координатора на
балансиращата група и считано от 01.08.2014 г. заявителя е вече член на
балансираща група имаща за кооринатор -„М.Е.“ АД.
По инициатива на ищеца е приложена и фактура с №
**********/14.08.2014 г., която е издадена от „Ч.Е.Б.“ АД и касае стойност на предоставена
в полза на „С.Х.Д.Б.“ ЕООД услуга по балансиране на ел. енергия произвеждана от
ВЕЦ – Кокаляне, вкл. и такса за балансиране на обект, като общата фактурирана
стойност отнасяща се за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. вкл. възлизащ
на сумата от 36 839,77 лв. с вкл. ДДС.
Със свое писмено възражение от 02.10.2014 г.
получателя на услугата по фактурата - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД е възразил да дължи
плащане на сумата по нея, като се е позовал, че в периода от 01.07.2014 г. до
31.07.2014 г. услугата по балансиране на произвежданата и продавана от
мощностите на дружеството ел. енергия не е била предоставяна от „Ч.Е.Б.“ АД, а
самото дружество-производител е отговаряло за небалансите си по смисъла на чл.
57, ал. 1, т. 2 ПТЕЕ.
Ангажирано е и извлечение от воден при „Е.“ ЕАД
публичен Регистър на търговските участници, където „С.Х.Д.Б.“ ЕООД фигурира
като такъв с регистрация, считано от 01.08.2014 г.
Съобразно решение №
1-Л-135-11/16.12.2013 г. на ДКЕВР се установява, че е прието изменение на
Лицензия № Л-135-11/29.11.2006 г. за
извършване дейността по обществено снабдяване с ел. енергия, която е издадена в
полза на „Ч.Е.Б.“ АД, като същата е допълнена с права и задължения за дейността
„координатор на балансираща група“.
Сред
доказателствата по делото са прити и изготвяните от производителя на ел.
енергия „С.Х.Д.Б.“ ЕООД почасови графици касаещи обемите ел. енергия
произведени от ВЕЦ – Кокаляне за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. вкл.
Наличен е и
договор сключен на 23.06.2014 г. между „С.Х.Д.Б.“ ЕООД в качеството му на
производител на ел. енергия и „М.Е.“ АД, в качеството му на регистриран на
пазара на балансираща енергия търговец на ел. енергия. Въз основа на така
подписания договор и пристъпено изпълнение по същия е издадена и приложена по делото
фактура 360/31.07.2014 г., в която е от ищеца е фактурирана счетоводна операция
– продажба на ел. енергия в периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. на обща
стойност от 757 486,66 лв. с вкл. ДДС, по която качеството на купувач има
дружеството - „М.Е.“ АД. Количеството на
произведената през м.07.2014 г. ел. енергия от ВЕЦ – Кокаляне /Генератори 1 и
2/ се удостоверява от протокол за произведена ел. енергия подписан съвместно от
представители на ответника-производител и на „Чез Р.Б.“ АД, като съобразно
данните в него се констатира, че общото произведено количество за изследвания
период възлиза на 3 662 801 кВтч.
По делото е представена и писмена кореспонденция
разменена между дружеството - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД от една страна и „НЕК“ ЕАД, „Ч.Е.Б.“
ЕАД и „Е.“ ЕАД, която е по повод финансовите взаимоотношения на дружеството със
субектите осъществяващи функцията координатор на СпБГ в периода от 01.07.2014
г. до 31.07.2014 г. и отпадането на основанието за плащане на цена за подобна
услуга, доколкото договорите за изкупуване на ел. енергия между
дружеството-производител и „Ч.Е.Б.“ ЕАД, съответно „НЕК“ ЕАД са прекратени,
считано от 01.07.2014 г.
По волята на ответника сред събраните доказателства е
и Инструкция 1 отнасяща се до получаването на достъп до електропреносната и/или
електроразпределителна мрежа
Отново от „С.Х.Д.Б.“ ЕООД са представени и писмени
потвърждения изходящи от „Е.“ ЕАД във връзка с получавани при последното
графици.
По реда а чл. 192 ГПК по делото е постъпила писмена
справка от „Е.“ ЕАД, в която се посочва, че кодовите номера на „Ч.Е.Б.“ АД,
което е регистрирано в Регистъра на координаторите на специални балансиращи
групи са два, а именно : 1./ 32Х001100100690А и 2./ 32ХCEZ-SUPPLY-2. В справката е оповестено, че за целия месец – юли 2014 г. от двата кодови
номера са били изпращани агрегирани графици към системата ММS.
На свои ред ищеца е представил, като писмени
доказателства по делото извлечения от ММС системата на „Е.“ ЕАД, които обхващат
вписванията за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г., вкл. извлечение от
системата на „Ч.Е.Б.“ ЕАД относно идентификационните номера на производствения
обект – ВЕЦ Кокаляне с период на регистрация до 31.07.2014 г.
В развилото се исково производство във връзка с искане
на дружеството-ищец е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като от приетото
без възражения от страните заключение по същата, което е изготвено от в. лице –
М. се установява, че сумата по издадената от „Ч.Е.Б.“ ЕАД на ответника - „С.Х.Д.Б.“
ЕООД фактура с № **********/14.08.2014 г. е надлежно
осчетоводена, като вземане в счетоводството водено при ищеца, като с нея е
дебитирана сметка 411 „Клиенти“ и са кредитирани сметки : 701 „Приходи от
продажби на продукция“ и 453/2 „Начислен ДДС по продажбите“. Отговорено е, че
процесната фактура е била осчетоводена при ищеца съгласно съществуващите
изисквания към този момент по смисъла на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти. Във връзка с възложена на вещото лице по счетоводната
експертиза допълнителна задача, от същото е изработено допълнително заключение
с дата – 25.04.2017 г., в което е даден отговор, че законната лихва върху
сумата от 36 839,77 лв. за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2015 г.
възлиза в размер на 3 742 лв. Така изготвеното заключение също не е
оспорено от участващите по делото страни и е прието от съда.
Според заключението изготвено от вещото лице А.К. по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитора, като
неоспорено от страните и почиващо на обективен и компетентен анализ на събраните
по делото доказателства и прилагане на притежавани специални знания из отрасъла
на компютърните системи и технологии чрез които се обезпечава системата за
администриране на пазара – /ММS системната
на ЕСО/. Отговорено е, че дружеството „Ч.Е.Б.“ има качеството на координатор на
Сп.БГ, в която участват общо 534 броя производители, като в тази група в
периода на предоставяне на услугата касаещ м. 07.2014 г. под номера 63 и 64
присъства дружеството - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД
чрез своя обект – ВЕЦ Кокаляне, като регистрационните кодове, с което това
дружество фигурира са два : 1./ ****** и 2./ *********. Обяснението на вещото лице относно наличието на два
кода е сведено до това, че обекта има инсталирани два електромера за отчет на
произвежданата там ел. енергия. Уточнено е, че сегрегираните /прогнозни/
графици се изготвят от координатора на Сп.БГ по дни и часове, като конкретната
регулация е подчинена на разписани изрични правила. Допълнено е това, че код 32ХCEZ-SUPPLY-2 е кода, с който координатора - „Ч.Е.Б.“ АД е регистриран в поддържаната от „Е.“ ЕАД
система MMS. Именно
посредством този код координатора известява за изготвените от него прогнозните
графици на ел. енергията, която участниците в групата подлежи на произведат и
доставят за разпределение в електропреносната система. Упоменато е и това, че
изготвения прогнозен график следва да се предаде на „Е.“ ЕАД до 12,00 ч. на
деня предхождащ деня, за които се отнася планираното производство на ел.
енергия илюстрирано в графика. В заключението е детайлизран по стъпки механизма
на изпращането на дадения прогнозен график и начина на неговото достигане на MMS системата,
с която оперира „Е.“ ЕАД. Съобразно тези си проверки и констатации вещото лице
е дало заключение, че прогнозните графици изготвени от координатора на СпБГ
/част от която е ВЕЦ Кокаляне/ в периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. са
били създадени и качени в системата ММS, с която
оперира ЕСО по начина графично илюстриран в описателната част на заключението.
При така установеното от фактическа страна,
настоящия съдебен състав извежда следните правни изводи :
Относно предявения иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :
Ищецът основава съдебно предявеното
си вземане с адресат на задължението за заплащането му - ответника при
твърдението, че е налице неизпълнение
на задължението на „С.Х.Д.Б.“ ЕООД за заплащане цена на предоставена в периода
от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г. услуга по балансиране на произведена ел.
енергия по смисъла на сключен договор от 30.01.2014 г. за участие в специална
балансираща група с координатор-ответника /краен снабдител/ и Споразумение
№1/30.01.2014 г., за което е издадена фактура № **********/14.08.2014 г. Следователно успешното провеждане на така
предявения иск за реално изпълнение на парично задължение изисква, на първо
място субекта сочещ себе си за носител на спорното материално право на вземане
да установи валидно възникване на договорно правоотношения между страните,
което да има за източник цитирания договор за участие в СпБГ, както и това, че
в рамките на така съществуващата договорна връзка дружеството-ищец е станал
кредитор на паричното притезание, доколкото е изпълнил пълно и точно
задълженията си по съглашението – а именно реално предоставяне на услугата по
балансиране на ел. енергията произведена от дружеството-ответник чрез
експлоатирания от него ВЕЦ – Кокаляне.
Най-напред за да се обясни
необходимостта от извършване на услугата по балансиране на произвежданата и
впоследствие реализирана на регулирания или на свободния пазар ел. енергия
трябва да се изходи от характеристиката на електрическата енергия, а именно
касае се до специфична форма на енергията, която се получава чрез преобразуване
на регулируеми източници на енергия (водни, топло и атомни електроцентрали
(ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ, Ко-Ге Н) и нерегулируеми възобновяеми източници (вятърни (Вя
ЕЦ), слънчеви (Фв ЕЦ) и др.). Тя не може да бъде натрупвана, поради което произведената
електроенергия във всеки момент от времето трябва да кореспондира на
консумираната. За гарантиране целите свързани с поддържане на баланса между
производство и потребление в електроенергийната система е организиран и
стартирал на 01.06.2014 г. - "Пазар на балансираща енергия". Същият е
регламентиран в Раздел IV от ПТЕЕ, като съгласно чл. 7, ал. 1 – „Пазарът на
балансираща енергия се администрира от независимия преносен оператор -
Операторът на Електроенергийната Система (ОЕС). ОЕС е страна по сделките с
балансираща енергия с доставчиците на балансираща енергия и координаторите на
балансиращи групи. ОЕС е специализирано звено на преносното предприятие, което
осъществява централизираното оперативно управление, контролът и координирането
на режима на работа на електроенергийната система.
Съобразно установеното в текста на
чл. 56, ал. 9 от Правилата за търговия с елекетрическа енергия се констатира,
че крайните снабдители са координатори на следните специални балансиращи групи:
1. група на битови и небитови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение, които крайният снабдител снабдява с електрическа енергия;
2. група на производители
на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиято енергия крайният
снабдител изкупува, когато същите не са избрали друг координатор на балансираща
група. В допълнение към това следва да се добави и правилото на чл. 56, ал. 4
от ПТЕЕ, където е разписано, че специалните балансиращи групи са групите с координатори:
независимия преносен оператор, обществения доставчик, крайните снабдители, операторите на електроразпределителни мрежи,
разпределителното предприятие на тягова електрическа енергия и доставчиците от
последна инстанция. Легална законова дефиниция на понятието специална
балансираща група е дадена и в разпоредбата на чл. 54а от ЗЕ, където е
дефинирано, че това е група, формирана
от лицензирани дружества по чл. 39, ал. 1, т. 2, 3 и 7 и производители по чл.
93а, ал. 1 и чл. 94а, ал. 3, към която се прилагат условията за балансиране
съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 ЗЕ /ПТЕЕ/.
Между страните желаещи съдебно
разрешаване на спора им няма разногласия в това, че дружеството – ищец има
качеството на краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ, а именно
съставлява енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа
енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, а
ответното такова е лице произвеждащо електрическа и/или топлинна енергия, или
газ от възобновяеми източници, или извършващо добив на природен газ по смисъла
на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, доколкото
експлоатира енергийна мощност отговаряща на критериите за ВЕИ, а ВЕЦ – Кокаляне.
При условията на пълно и главно
доказване дружеството-ищец установява, че между него и ответното такова е
възникнало договорно правоотношение по силата на сключен на 30.01.2014 г. на
основание чл. 19, ал. 1, във връзка с чл. 11, т. 9, както и чл. 63, ал. 2 от
ПТЕЕ договор за участие в специална балансираща група на производители на
електрическа енергия от възобновяеми източници, по силата на който ответникът „С.Х.Д.Б.“
ЕООД, в качеството си на производител на електрическа енергия от ВЕИ, се е
присъединил към Специалната балансираща група с координатор „Ч.Е.Б.“ АД и е
приел да спазва Общите условия на договорите за участие в специална балансираща
група с координатор „Ч.Е.Б.“ АД и Общите принципи за разпределение на
задълженията по небаланси и Методиката за разпределяне на небалансите в
специалната балансираща група. Ангажимент на координатора по този договор е да
осъществява услугата по балансиране на произвежданата от членовете на групата
/производители/ ел. енергия, като за тази си дейност координатора издава на
производителите /членовете на неговата СпБГ/ фактури за дейността балансиране
на база изчисления му и фактуриран от ЕСО финансов сетълмент за групите на
производителите от възобновяеми източници и при спазване на общите принципи за
преразпределение на небаланса на координатора между производителите – членове на
балансиращата му група. Възникващото насрещно облигационно задължение за
производителите, в т.ч. и за ответника е да заплаща редовно и в срок разходите
за балансиране по издадени от координатора фактури. Начинът на заплащането на
цената на предоставяната услуга по балансиране е разписан в клаузата на чл. 11
от ОУ, като е уговорено това да става чрез прихващане от страна на координатора
на дължимата му цена за балансиране срещу насрещното му парично задължение за
заплащане стойност на произведената от съответния член на Сп.БГ и изкупена от
него ел. енергия, като това погасително действие до размера на по-малкото от
двете насрещни вземания е предвидено да се осъществява в рамките до два дни,
считано от момента на предоставяне от координатора на производителите на
фактурите за балансиране. Предмет на изрична уредба са и хипотезите, в които
вземането на координатора надвишава това на производителя, а именно
производителя заплаща разликата в пределите на срока посочен във фактурата
издадена от координатора. За да може обаче обсъждания договор да произведе
желаните от участващите по него правни субекти юридически последици и да ги
обвърже с правата и задълженията уредени е необходимо същия да е валиден, което
означава да отсъства опорочаване във фактическия състав свързан с неговото
сключване. Следователно първият подлежащ на юридически анализ въпрос следва да
бъде свързан именно с този правно значим признак на сделката, още повече и с
оглед на това, че от ответното дружество е противопоставено изрично възражение,
че юридическия факт от които ищеца черпи спорното си материално право е опорочен,
доколкото процесното съглашение противоречало на императивните изисквания на
закона, което го правело недействителен по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Противоречието със закона представлява
несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, поради което, за да
се установи наличието на общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
необходимо да се прецени, дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма е
императивна и дали сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази
правна норма. Следователно противоречието на закона е общото основание за
нищожност на сделката, което за да се приложи, предвид неговия бланкетен
характер, трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна императивна
правна норма. Противоречието със закона като основание за нищожност се отнася
за всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките. Някои
сделки са уредени в специални закони, но наличието на специален закон не
игнорира приложението на общото основание за нищожност поради противоречие със
закона. При тези белези на посоченото основание за нищожност и отнасянето им
към наведеното от ответника отклонение от императивни норми, а именно тези на чл.
56, ал. 7 ПТЕЕ и чл. 56, ал. 10, т. 2 ПТЕЕ, настоящия съдебен състав има еднозначен
отрицателен отговор за наличето на допуснато опорочаване на правната сделка,
водещо до нейната нищожност, поради колизията й със закона. Преди всичко когато
се прилага института на недействителността в най-осезателната му форма, а
именно нищожност на правната сделка всякога без изключение преценката за
валидност трябва да е ситуирана само и единствено към момента на нейното
сключване. Това е така, защото проверката за въздействие върху действителността
на този източник на облигационни отношения е концентрирана над фактическия
състав по сключването й. Ако веднъж сделката е произвела своите правни
последици, то няма как в периода на нейното изпълнение да се проявят
недостатъци, които да интервенират върху действителността й, респективно да я
направят невалидна. В този контекст напълно неприемлива е тезата на ответника,
че към определен момент на действие на договора за участие в СпБГ, поради
внесени изменения в правилата за търговия с ел. енергия и ограничаване на
дадена категория производители да продават произведената от тях ел. енергия да
на дружества имащи качеството крайни снабдители, рефлектира върху
действителността на договора уреждащ участието на производителя в
координираната от дадения краен снабдител специализирана балансираща група. Това
правно положение би могло да се преустанови чрез прекратяване на договора имащ
такъв предмет, но не й чрез прогласяването му за нищожен, тъй като към момента
на неговото сключване регулацията на обществените отношения свързани с
изкупуването на ел. енергия е позволявала на дадената категория производители
сред която попада и ответника да пласират количествата произведена от техни
мощности ел. енергия чрез продажбата й на крайния снабдител в лицето на ищеца. Аргумент
за обратни разсъждения не може да бъде провокиран и от обстоятелството, че
предвид решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ от 29.05.2014 г. да изключи възможността
на производителите на ел. енергия от ВЕЦ с мощност над 10 MW да продават
количества от тази енергия на крайните снабдители посредством, което тя да се
реализира на регулирания пазар на ел. енергия, на които оперира този снабдител,
се стигало до опорочаване на сделката за участие на конкретния производител в
ръководената от крайния снабдител Сп.БГ. Касае се за валидна правна сделка,
което се потвърждава и от действията на търговския участник по нея в лицето на
ответника, който в оперативен порядък след променената регулация на правилата
за изкупуване на ел. енергия от мощности, с каквито той разполага /ВЕЦ с
капацитет надвишаващ 10 MW/ се е ориентирал
към реализация на произвежданата от него ел. енергия изцяло на свободния пазар,
сключвайки договор с лицензиран търговец на ел. енергия в лицето на „М.Е.“ АД.
Едновременно с това е предприел й действия по заявяване на достъп до електроразпределителната
мрежа на „Чез Р.Б.“ АД за да може да осъществява продажбата на енергията, която
произвежда именно на нерегулирания пазар. И най-вече инициирал е действия да
бъде извършена смяна в координатора на балансираща група относно обекти – ВЕЦ
Кокаляне, Генератор 1 и Генератор 2, като волеизявлението за това е било
направено на 01.07.2014 г. – момент далеч след сключването й изпълнението на
договора за участие в Сп.БГ от м.01.2014 г. На последно място сезираният съд
намира, че дори да бе правно възможно обсъжданата сделка да бъде подложена на
преценка за нищожност, породена към момент следващ нейното сключване, то
цитираните от ответника разпоредби от ПТЕЕ не се намират в противоречие с никоя
от клаузите на обсъждания договор. Няма законов запрет производител, чието
правоотношение с дружество-краен снабдител по изкупуване на произвеждана от
него ел. енергия е прекратено да продължи да бъде страна по договор за участие
в Сп.БГ, която се координира именно от крайния снабдител. Тоест юридическия
факт на прекратяването на едното правоотношение не рефлектира автоматично върху
действителността на другото. Разбира се за дружеството-производител възниква
правната възможност да смени балансиращата група, в която участва, респективно
сам да се регистрира, като субкет разполаащ с легитимацията да осъществява услугата
по балансиране на ел. енергия. За пълнота на изложението следва да се добави и
това, че основанието за нищожност на дадена правна сделка, което е очертано в
чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД се лимитира единствено до противоречието с императивни
правни норми, но не се разпростира и до колизия с решения на административен
орган, в това число и КЕВР. Така дори даден договор да е сключен при
противоречие с решенията взети от КЕВР, то това не би могло да доведе до
неговата недействителност, а напротив същия ще обвърже страните, като съвсем
отделен е въпроса, дали те ще могат да изпълняват правата и задълженията поети
с него, доколкото като правни субекти участващи в регулирана от държавата
дейност трябва да се съобразяват със съдържанието на решенията взети от органа
комуто е делегирано да извършва тази регулаторна и контролна функция.
Следващият съществен за спора
въпрос, които трябва да бъде разгледан и преценен от съда при правния анализ,
дали в полза на ищеца е възникнало субективното имуществено право на парично
вземане, което е очертано в ИМ е този за съществуването на облигационната
връзка към исковия период /01.07.2014 г. -31.07.2014 г./, за които се поддържа
да се е породило правото да се получи цена за осъществена услуга по балансиране
на произвежданото количество ел. енергия от водно-електрическата централа
експлоатирана от ответника. Юридическият
факт свързан с прекратяването на договора за участие на ответника в
специализираната балансираща група координирана от ищеца трябва да бъде
разглеждан при съобразяване на общите правила за прекратяване на договорите
уредени в нормата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, което може да стане по взаимно
съгласие на страните или на основания предвидени в закона или в конкретния
договор, чието прекратяване се преследва. В случая договорът, за които
ответника настоява да е преустановил действието си, считано от 01.07.2017 г.,
поради прекратяването му е договор без уговорен срок. Следователно във всеки
един момент страните по обща воля могат да преустановят създадената по между им
облигационна връзка. В ОУ на договорите за участие на производители в специална
балансираща група с координатор „Ч.Е.Б.“ АД, които общи условия без съмнение
обвързват и страните по обсъждания договор, в раздел II е
предвидена процедура за смяна на
координатор на балансираща група. Чл. 10, ал. 2 предвижда, че началото на тази
процедура се поставя с подаването на писмено заявление от дадения участник в
балансиращата група, като това следва да стане в някои от клиентските центрове
на координатора в период от 1-во до 10-то число на месеца, като е разписано, че
смяната на координатора винаги става, считано от 1-во число на следващия
календарен месец и при съблюдаване на изискванията установени в ПТЕЕ. В
клаузата на чл. 10, ал. 3 отново е потвърдено, че смята на координатора е
валидна, считано от първия календарен ден на месеца, като именно това е й
момента на прекратяване на действието на договора за участие в координираната
от „Ч.Е.Б.“ АД специална балансираща група, респективно това е и момента,
считано от който за координатора отпада задължението да отговаря за формираните
небаланси на дадения производител предприел смяната балансиращата група, в
която да участва. Събраните
доказателства по делото недвусмислено разкриват, че такъв процес по смяна на
координатора на балансиращата група е стартирал по волята на
производителят-ответник по делото, чрез спазването на установената за това
нарочна писмена форма – подаване на заявление до ищеца с дата – 01.07.2014 г. Действително
в случая промяната на субекта, които следва да осъществява дейността по
балансиране на произвежданата и продавана от ответника ел. енергия е
предизвикана от промяната в правилата за търговия на ел. енергия на регулирания
пазар наложена с решение на ДКЕВР от 29.05.2014 г. и отпадането на квотите,
които производителите на ВЕИ от ВЕЦ с мощност над 10 МW могат да
доставят за изкупване на крайния снабдител-ищеца, считано от 01.07.2014 г. Това
обаче не произвежда автоматичен прекратителен ефект върху договорната връзка, а
напротив за да се освободят страните от правата и задълженията си генерирани от
съглашението им за участие в Сп.БГ учредено по правилата на чл. 19 от ПТЕЕ те
трябва да се придържат към установения механизъм за промяна на участието в
дадената балансираща група. Напълно ирелевантно е и това, че договора за
изкупуването на ел. енергия произвеждана от мощностите на ответника и доставяна
на ищеца – краен снабдител е бил прекратен от 01.07.2014 г. Касае се за две
самостоятелни едно от друго сделки, като факта на прекратяване на едната не
обосновава директно прекратяване на другата. Това е така, защото правата и
задълженията по договора за участие в специална балансираща група не се влияят
пряко от договора за изкупуване на ел. енергия и неговото действие. За
дружеството извършващо дейност по балансиране на произвежданата от участващите
в групата производители на ел. енергия не е налице фактическа пречка да
предоставя услугата по балансиране, дори да не изкупува конкретната ел. енергия
от дадения производител. Правилата за характеристиките на участниците в подобна
категория балансираща група обаче го задължават да укаже на съответния
производител, че трябва да предприеме действия по смяна на координатора си,
защото търговията с произвежданата от този субект ел. енергия вместо на регулирания
пазар ще се реализира на свободния такъв. Видно от доказателствата по делото
такова известяване е осъществено на 01.07.2014 г. Следователно придържайки се
именно към установения договорен ред ответникът в качеството си на търговски
участник в процесната балансираща група е упражнил искане за промяна в
координатора на балансиращата група, която да го обслужва. Направил е това в
пределите от 1-во до 10 число на месеца, а именно на 01.07.2014 г., като
смяната на координатора е станала, считано от 01.08.2014 г. отново съобразно
предписания за това договорен механизъм. Пак тогава е настъпило и
прекратяването на договорното правоотношение на обсъждания договор за участие в
специална балансираща група с дата – 30.01.2014 г. Ето защо, считано до
01.08.2014 г. страните са били обвързани от правата и задълженията по тази
валидна и съществуваща в правния мир сделка, респективно са били длъжни да ги
изпълняват съобразно уговореното.
При изложението на правните мотиви на сезирания съд
място следва да бъде отделено и на довода на ответника, че не ищеца, а самия
ответник в периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. е осъществявал дейността
по балансиране на произвежданата от експлоатирания от него ВЕЦ – Кокаляне. Без
съмнение сред фактическия състав, които е нужен за да се породи правото на
вземане за цена на предоставяна услуга по балансиране присъства обстоятелството
координатора на съответната балансираща група да е извършил реално услугата по
балансиране на постъпващата в групата ел. енергия от производителя –ответник,
като в този смисъл от съществено правно значение е, дали „Ч.Е.Б.“ АД е
престирало услугата в рамките на периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. или
това фактическо действие се е извършвало от субект различен от ищеца /ответника
или трето за процеса лице/. Съвкупният анализ на приобщените по делото писмени
доказателства, както и приетото без бележки от страните заключение по
назначената СТЕ еднопосочно установява, че услугата по балансиране на количеството
произвеждана ел. енергия от ответника относно м.07.2014 г. е била изпълнявана
надлежно от координатора – ищец, като същия е изготвял прогнозните графици за
количествата ел. енергия, която участниците в балансиращата група предстой да
произведат и да предложат за продажба, като е изпращал същите към поддържаната
от „Е.“ ЕАД - система MMS. Видно е,
че в тези графици присъства и ел. енергията произвеждана от „С.Х.Д.Б.“ ЕООД. Доказателствата
сочат, че периода на регистрацията на ответника, като участник в координираната
от ищеца балансираща група е продължил до 31.07.2014 г. Същевременно позицията
на „С.Х.Д.Б.“ ЕООД, че сам е отговарял за формираните небаланси на
произвежданата в притежаваната от него ВЕЦ – Кокаляне ел. енергия в рамките на
исковия период напълно се изолира от приложените по делото доказателства, вкл.
и с оглед това, че в персоналния обхват на водения при „Е.“ ЕАД публичен
регистър на търговските участници в периода до 31.07.2014 г. дружеството-ответник
не фигурира в такова качество, като придобива статут на координатор на
стандартна балансираща група, считано от 01.08.2014 г., което не се оспорва от
ищеца. Очевидно фактическия състав по регистрацията разписан в текстовете на
чл. 58 и сл. от ПТЕЕ е завършил с вписване на „С.Х.Д.Б.“ ЕООД, като координатор
на балансираща група на 01.08.2014 г. и от този момент последния може
самостоятелно да извършва дейността по балансиране на произвежданата от него
ел. енергия, като изпълнява ангажиментите си към „Е.“ ЕАД и поддържаната при
него система – MMS чрез
подаването на сегрегирани дневни графици, респективно да отговаря за
формираните небаланси относно произведената ел. енергия. Преди този момент
дружеството не може да извършва подобна функция, както по отношение на
произвежданата от самото него ел. енергия, така и по отношение на произвеждана
от други производители такава, защото се касае до регулирана дейност, чието
изпълнение се осъществява по специално установен за това ред. Напразно е
позоваването от ответника на правилото на чл. 57, т. 2 от ПТЕЕ, което
предвижда, че търговските участници, които сключват сделки по свободно
договорени цени за времето, през което не са прехвърлили отговорността си за
балансиране на координатор на балансираща група сами отговарят за небалансите
на своите обекти. Това правило не може да намери реализация към отношенията, в
които дружеството - „С.Х.Д.Б.“ ЕООД се намира в периода от 01.07.2014 г. до
31.07.2014 г., тъй като ясно се изложи, че в този период въз основа на действащ
договор по чл. 11, т. 9 от ПТЕЕ дружеството е имало качеството участник в
балансиращата група координирана от ищеца и не би могло да се определи, като
такова непрехвърлило отговорността си за балансиране на даден координатор. Правна
промяна в тази констатация не се внася от обстоятелството, че в този период
дружеството е започнало да продава произвежданата от него ел. енергия на
свободния пазар. На самостоятелно основание при прилагане на процедурата
разписана в чл. 103 от ПТЕЕ /в редакцията му към 09.05.2014 г./ относно
изявеното от ответника желание да извърши смяна в принадлежността на обслужващия
го координатор на балансираща група и упражненото в тази насока писмено
изявление до „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, което има ролята на оператор на
електроразпределителната мрежа през която производителя ще извършва доставката
на произвежданата ел. енергия на свободния пазар, като съобрази, че това искане
датира от 01.07.2014 г., намира, че в съответствие с изискването на чл. 103,
ал. 4 от ПТЕЕ смяната на координатора е възможно да влезе в сила не по-рано от
01.08.2014 г., както е станало и в разглежданата хипотеза.
Посоченото мотивира решаващия орган да заключи, че от
ищеца е осъществено доказване, както на валидно възникнало с ответника
договорно правоотношение с предмет осъществяване на услуга по балансирана на
произвежданото от „С.Х.Д.Б.“ ЕООД количество ел. енергия, така и реалното
изпълнение на така договорената престация в периода от 01.07.2014 г. до
31.07.2014 г., което пък е създало насрещното задължение за ответника да
заплати съответната цена на субекта извършил договорената услуга.
Във връзка с размера на съдебно предявеното вземане
кредитора-ищец също е провел необходимото и достатъчно доказване, предвид това,
че е ангажирал надлежно издадена от него фактура от 14.08.2014 г., в която е
калкулирано, че стойността на услугата по балансиране на ел. енергия
произведена във ВЕЦ възлиза на сумата от 36 839,77 лв. Тази фактура е била
връчена на получателя на услугата, а именно ответника, които факт е отделен за
безспорен с определение на съда от 06.01.2017 г. Същата е редовно осчетоводена
при ищеца при спазване на действащите законови правила и счетоводни стандарти,
като в този смисъл счетоводството водено при ищеца е квалифицирано, като
редовно водено съобразно приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза. Няма данни при определяне цената на предоставяната услуга по
балансиране ищеца да се е отклонил от установените правила за изчисляването й,
които са разписани в Общите принципи за разпределението на небалансите на „Ч.Е.Б.“
АД и които обвързват ответника в рамките на изпълнението на договора от
30.01.2014 г., вкл. в периода – м. юли 2014 г. Цената на услугата е определена
при съобразяване на възприетата в Раздел III, буква Б,
т. 3 формула отчитаща количеството произведена от ответника електрическа
енергия и цената на балансиране установена за съответната група /ВИ/. При
реализирано доказване, че за ответника се е породило изпълняемо и изискуемо
облигационно задължение за заплащане на парична сума в размер възлизащ на 36 839,77
лв. от последния липсва насрещно
доказване, че е погасил това си задължения посредством някои от възможните
погасителни способи установени в гражданското право. Тук категорично следва да
се изключи възможност за извършване на компенсация по смисъла на ОУ, защото
през м. 07.2014 г. няма реализирано изкупуване на ел. енергия произведена от
ответника, за което в тежест на ищеца да е възникнало задължение за заплащане
на нейната стойност. В този контекст погасяването на задължението по фактурата
е възможно да се постигне единствено чрез плащането й, като изискуемостта за
това е настъпила на 01.09.2014 г., доколкото в самата фактура на ответника е
предоставен срок за нейното плащане в пределите от 14.08.2014 г. до 31.08.2014
г., когато вземането е изпълняемо, но не и изискуемо. По делото няма данни за
осъществено плащане на обсъжданото вземане, което означава, че предявения иск
за реалното му изпълнение се явява доказан, както в своето основание, така и в
своя размер и следва да се уважи изцяло.
По предявения иск при квалификацията
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава във връзка с допуснато
отклонение в срочното изпълнение на задължението да се плати цената по
предоставената от ищеца на ответника услуга по балансиране на ел. енергия :
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр.І ЗЗД "при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата". Установи се, че ответника е адресат на парично
задължение за плащане по договор за участие в специална балансираща група от
30.01.2014 г., чиито размер възлиза на сумата от 36 839,77 лв.
Изискуемостта на това задължение има конкретна дата по смисъла на чл. 303а, ал.
1 ТЗ и това е 31.08.2014 г., като след този момент длъжника изпада в състояние
на забава и за кредитора му възниква имущественото право да поиска парично
обезщетение за тази забава в размер на законната лихва. Именно това е сторено
от ищеца, като е заявил за присъждане лихва за забава за периода от 01.09.2014
г. до 31.08.2015 г. Предвид това, че е налице изискуем главен дълг, чието
неизпълнение е продължило в пределите на посочения исков период, съдът счита,
че претенцията за обезщетение за забава е доказана в своето основание. Във
връзка с размера на това акцесорно вземане по делото е осъществено необходимото
доказване, като от приетото заключение по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че законната лихва за обсъждания период на
неизпълнение възлиза на сумата от 3 742,00 лв. Предвид това, че
претенцията на ищеца е заявена в размер на сумата от 2 532,61 лв. и с
оглед спазване принципа на диспозитивното начало, съдът следва да присъди на
ищеца именно сумата в размер от 2 532,61 лв.
Във връзка с генерираните от страните разноски по
повод водене на настоящия исков процес : Основният принцип за присъждане на
разноските е това да става съразмерно на уважената и отхвърлена част от
исковете. В разглеждания случай се наблюдава пълна основателност на предявените
осъдителни искове /за главница и лихва/, което означава, че изключително и
единствено право на разноски се е породило в полза на дружеството-ищец, а
ответника е този, който следва да бъде натоварен със заплащането им. Размерът
на доказаните от дружеството-ищец разноски е както следва : 1 548,45 лв. –
заплатена държавна такса; 1080 лв. – възнаграждения изплатени на вещи лица /480
лв. за изготвяне на основно и допълнително заключения по счетоводна експертиза
и 600 лв. за изготвяне на заключение по техническа експертиза/. Що се касае до
претенцията за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт представлявал ищеца
по делото пред настоящата инстанция е нужно да се съобрази това, че по своята
правна природа нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е процесуална и с оглед нейното
незабавно действие тя е приложима и по отношение на всички незавършени към този
момент действия. Ето защо към момента на определяне размера на следващото се на
„Ч.Е.Б.” АД възнаграждение за представлявал го юрисконсулт инстанцията
натоварена с разглеждането на спора трябва да приложи правилата визирани в чл.
37 от Закона за правната помощ, респективно Наредбата за заплащане на правната
помощ, като моментът свързан с образуването на делото, респективно действащата
редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК към него не са релевантни към начина на определянето
на възнаграждението за юрисконсулт, а значимия момент за определяне размера на
това вземане е към даване ход на устните състезания на делото, тъй като тогава
са изчерпени всички процесуални действия, които е възможно да се предприемат от
участниците в процеса. В този смисъл решаващия състав, приема, че полагащото се
на ищеца възнаграждение за юрисконсулт трябва да се определи на сумата от 450
лв., като се отчита правната и фактическа сложност на спора, по които е взел
участие ангажирания пълномощник в качеството му на юрисконсулт. При определяне
на този размер съдът се ръководи от правилата установени в чл. 37 от Закона за
правната помощ, респективно Наредбата за заплащане на правната помощ и
възможностите за завишаване на следващото се възнаграждение. При тези мотиви
сезираният съд приема, че общия размер на полагащите се на ищеца разноски
възлиза на сумата от 3 078,45 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК те
следва да се възложат за плащане на ответното дружество. Негативният изход на
спора за ответника го лишава от правото да получи разноски в производството
пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.Х.Д.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза
на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в
размер от 36 839,77 лв. – представляваща незаплатена цена на
предоставена в периода от 01.07.2014 г. до 01.08.2014 г. услуга по балансиране
на произведена електрическа енергия по смисъла на сключен договор от 30.01.2014
г. за участие в специална балансираща група с координатор-ответника /краен
снабдител/ и Споразумение №1/30.01.2014 г., за което е издадена фактура №
**********/14.08.2014 г., ведно със законната лихва върху посоченото вземане,
считано от 02.07.2015 г.-/датата на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главния дълг.
ОСЪЖДА „С.Х.Д.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза
на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер
от 2 532,61 лв. –
представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане /36
839,77 лв./, което обезщетение е дължимо за периода от 01.09.2014 г. до 07.05.2015
г.
ОСЪЖДА „С.Х.Д.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза
на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от
3 078,45 лв. – представляваща сбор от направени съдебни разноски
във връзка с провежданото исково производство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: