РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120103308 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Теленор България" ЕАД срещу М. Е. Ш., иск за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 77,34 лева, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси за
отчетен период от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г. по сключен между страните Договор за
мобилни услуги от 14.04.2018 г. с предпочетен номер +***, сумата от 62,46 лева,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от договора, сумата от 72,67
лева, представляващи лизингови вноски за устройство марка NOKIA 5 Black за отчетен
период от 25.01.2019г. до 24.06.2019г. по сключен между страните Договор за лизинг от
14.04.2018г., сумата от 99,71 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по т. 11 б.
„б“ от Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г. с предпочетен номер +***, сумата от
89,08 лева, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси за отчетен период
от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г. по сключен между страните допълнително споразумение от
04.01.2019 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и сумата от 77,46
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по т. 2 изр. 1 от Раздел III от
споразумението, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
260306/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 435/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92
ал. 1 от ЗЗД.
1
Твърди се, че на 14.04.2018 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент
в размер на 24,99 лв. с ДДС. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
абонаментни такси за отчетен период 25.01.2019г. - 24.04.2019г. в общ размер 77,34 лв.
Поради това и съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер
на 62,46 лв., за която твърди, че не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
Сочи се, че на същата дата страните сключили и договор за лизинг, с който мобилният
оператор като лизингодател предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
устройство марка NOKIA 5 Black с обща лизингова цена в размер на 243,57 лв., дължима
чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 5,59 лв., и първоначална
лизингова вноска в размер на 115 лв. По договора за лизинг Ш. дължал заплащане на сума в
общ размер на 72,67 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.01.2019г. -
24.06.2019г., а именно: 3 броя лизингови вноски в пълен размер х 5,59 лв. за отчетен период
25.01.2019г. - 24.04.2019г. и 55,90 лв. - сбор от 10 лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора
за лизинг, за отчетен период 25.05.2019г. - 24.06.2019г. Вследствие на неизпълнението по
договора за мобилни услуги ответникът дължал и сума в размер на 99,71 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена. Твърди се обща изискуемост на задълженията за
лизингови вноски поради изтичане срока на договора (чл. 2), като към момента на подаване
на исковата молба, предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор.
Излага се, че между страните е сключено и Допълнително споразумение от 04.01.2019г. към
договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен
план „Тотал 30,99 с допълнителни 6000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на
30,99 лв. с ДДС. Поддържа се, че ответникът не изпълнил задълженията си по
споразумението за абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.01.2019г. -
24.04.2019г. в общ размер на 89,08 лв. Поради това и съгласно раздел III, чл. 2 от
споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 77,46 лв., за която
твърди, че не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Посочените суми били
начислени в месечните фактури, издавани на ответника, подробно индивидуализирани по
пера в исковата молба. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени
указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения
особен представител, е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Счита за недоказан факта, ответникът да е
получавал покани да плати сумите по фактурите. Липсват доказателства прекратяването на
процесните договори, както и предсрочната изискуемост на задълженията по договора за
лизинг да са били съобщени на длъжника. Твърди, се че фактурите не са подписани от
ответника, поради което те не установяват дължимост на посочените в тях суми, както и
далекосъобщителните услуги действително да са доставени на ответника. Сочи, че са налице
разминавания между начислените суми по приложените фактури и претендираните с
исковата молба. Неясни са начинът, по който са формирани претендираните суми за
неустойка, сумата от 55,90 лв. – сбор от 10 лизингови вноски, начислени накуп и сумата от
99,71 лв. – разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена. Последната несъответствала на посочената в договора. Сочи се разминаване
в посочената в договора за мобилни услуги обща лизингова цена и тази в договора за
лизинг. Неясен е начинът, по който е формирана сумата от 239,63 лева във фактура №
**********/25.06.2019г. Предвид това, счита че ищецът не е бил добросъвестен по
2
отношение на ответника, като не го е уведомявал надлежно за размера на дължимите суми
по процесните договори. Твърди се още, че претенциите за неустойки за предсрочно
прекратяване били неоснователни и поради изтичане на срока на договорите – съответно на
14.04.2020 г. и 04.01.2021 г., а заповедното производство било образуване след изтичането
им на 21.01.2021г. Счита, че неплащането не води до автоматично прекратяване на
договорите, а в последните не е предвиден различен ред за прекратяването им от законовия
по чл. 87 от ЗЗД и длъжникът е следвало да бъде уведомен. Същите не можело да считат
прекратени и с връчването на препис от исковата молба, тъй като към този момент те били
вече прекратени поради изтичане на срока.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 435/2021 г. по описа на Бургаски районен съд,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и
искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги сключен между страните на 15.03.2018 г. за
абонаментен план Тотал 24.99 и предпочетен номер *** л. 13 от заповедното дело и
допълнително споразумение от 04.01.2019 г. към договора за мобилни услуги за мобилен
номер *** с абонаментен план Тотал 30,99; Договор за мобилни услуги сключен между
страните на 14.04.2018 г. за абонаментен план Тотал 24.99 и предпочетен номер *** л. 8 от
заповедното дело; договор за лизинг от 14.04.2018 г., сключен между страните, с предмет
мобилно устройство Nokia 5 Black с 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,59 всяка /л.
11 от заповедното дело/. Съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба.
Представена е подписана от абоната декларация – съгласие от същата дата, че М.Ш. е
получила екземпляр от общите условия на ищеца /л. 12 от заповедното дело/. На л. 6 – л. 12
от делото са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор, а
на л. 26 – л. 31 от заповедното дело са представени Общи условия на Теленор България ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, действали за процесния
период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност,
Договор за мобилни услуги от 15.03.2018 г. за номер *** и Договор за мобилни услуги от
14.04.2018 г. за номер *** по категоричен начин се установява възникването между страните
на облигационно отношение, което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения
от ищеца период на потребление от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г. Неоснователно е
3
възражението на ответника, че далекоъобщителните услуги не са реално предоставени на
ответника, доколкото претендираните абонаментни такси се дължат за предоставения
достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответника
потребява предоставените му услуги. В случая достъп е предоставен и по двата мобилни
номера, защото обратното не би обосновало сключването на допълнителното споразумение
от 04.01.2019 г. Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесните
договори към 04.01.2019 г., в тежест на ответника е да докаже преустановяване на този
достъп след 04.01.2019 г. По делото обаче не са ангажирани доказателства за
преустановяване на достъпа до мрежата за прериода след сключване на допълнителното
споразумение, поради което настоящият състав приема, че в исковия период ответникът е
имал достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца за двата процесни мобилни номера.
Със становище от 07.01.2022 г., депозирано от ищеца е уточнено, че в рамките на общо
претендираната сума за номер *** за периода от м.01.2019 до м.03.2019 г. е осъществено
потребление извън пакета на стойност от 8,29 лева /с ДДС/. В исковата молба е посочено, че
тази стойност на потреблението извън пакета е формирана след приспадане на извършеното
от ответника частично плащане по Фактури № **********/25.02.2019 г. и Фактура №
**********/25.03.2019 г., в които е включена стойността на потреблението извън пакета.
Доколкото не е оспорено твърдяното от ищеца с исковата молба частично плащане, съдът
прима, че същото е реално осъществено от ответника, с което последният е признал
наличието на претендираното от ищеца потребление извън пакета на стойност 8,29 лева /с
ДДС/, описано във Фактури № **********/25.02.2019 г. и Фактура №
**********/25.03.2019 г.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира,
че предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в
заявените размери, доколкото последните са в по-нисък размер от сбора от месечните такси
за процесните два тарифни плана за претендирания период.
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345 ал. 1 от
ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД:
От ангажираните по делото писмени доказателства, се установява, че на 14.04.2018 г.
между страните е сключен и договор за лизинг, който валидно ги обвързва. По силата на
договора - чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил за временно и
възмездно ползване мобилно устройство Nokia 5 Black на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лева всяка с обща стойност на вноските от
128,57 лева. Съгласно чл. 1 ал. 2 от договора, лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за
изкупуване с лизингодателя най - малко 10 дни преди изтичане срока на договора и след
като заплати изкупна цена от 5,59 лева. Ал. 3 от същия член предвижда, че ако правото на
изкупуване не бъде упражнено, то устройството подлежи на връщане в срок до един месец
от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в
писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни задължението
си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне,
лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 5,59 лева.
Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил
устройството във вид годен да го ползва. С оглед обвързващата сила на подписания от
ответника документ с цитираното изявление, съдът приема, че лизингодателят надлежно е
изпълнил задължението си да предостави вещта и за лизингополучателя е възникнало
задължението да заплаща договорената цена за ползването. Крайният падеж е изтекъл през
м.03.2020 г. Доколкото в случая претенцията на лизингодателя се съразмерява с дължимата
до края на договора лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е
била върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че цената за ползването на вещта за
срока до края на договора, който е и изтекъл към момента на завеждане на делото, е
дължима.
От погасителния план към договора за лизинг, приобщените фактури и депозираното
4
от ищеца становище от 07.01.2022 г. става ясно, че процесната сума от 72,67 лева
остойностява тринадесет на брой лизингови вноски /за периода от 25.01.2019 г. до края на
договора за лизинг – м.03.2020 г./, плюс четиринадесета, начислена като вноска за
придобиване собствеността върху апарата, доколкото не е бил върнат на лизингодателя. Не
се твърди и не се установява ответникът да е извършвал плащания на дължимите лизингови
вноски, поради което ответникът дължи договорените 13 месечни лизингови вноски на
обща стойност 67,08 лева. Остатъкът в размер от 5,59 лв. обаче не съставлява лизингова
вноска, а е допълнителна сума за изкупуване на вещта. Условието за нейната дължимост
обаче не се е сбъднало, доколкото нито се е твърдяло, нито има проведено доказване между
страните да е бил подписан договор за изкупуване. Сумата е била едностранно начислена от
оператора, без да е имало основание за това. В случая не се е и твърдяло тази допълнителна
сума да е начислена и да има характер на неустойка по чл. 1 ал. 3 от договора, за вредите от
неизпълнение на задължението на лизингополучателя да върне вещта, което задължение той
няма спор, че не е изпълнил.
В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена само до размера на
лизинговите дължими до края на договора и съобразно уговореното от страните. Или,
стойността на неплатените от ответника общо 13 броя месечни лизингови вноски по
договора за лизинг на мобилно устройство Nokia 5 Black, е 67,08 лева. Претенцията следва
да се уважи в този размер, а за разликата до заявения от 72,67 лева да се отхвърли.
По исковете по чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ГПК:
По отношение на претенциите за сумата от 62,46 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване по т. 11 б. „а“ от Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г. с
предпочетен номер +*** и сумата от 77,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по т. 2 изр. 1 от Раздел III от допълнително споразумение от 04.01.2019 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, съдът приема следното: При
сключване на договор за мобилни услуги доставчикът на мобилни услуги предвижда
генериране на печалби в определен от страните, фиксиран в договора период. Ако договорът
бъде прекратен предсрочно по вина на клиента, респ. последният наруши задълженията си
за заплащане на абонаментни такси – какъвто е настоящият случай, доставчикът претърпява
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в периода от прекратяването, респ.
спиране на плащанията до изтичането на крайния срок на договора, без от негова страна да е
налице виновно поведение. Именно в тези случай уговорените неустойки играят
компенсаторна роля за срока до намиране на нов клиент, който да заеме мястото на стария,
по чиято вина договорът е прекратен, респ. който неоснователно е спрял плащанията на
такси, но не повече от три месеца, който период е достатъчен и приемлив за намирането на
нов клиент. При процесните неустойки не се касае до набавяне на печалби от доставчика без
последният да предоставя насрещна престация, а до компенсиране на вредите от
предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя, респ. от неплащането на
абонаментни такси за период, в който потребителят е имал достъп до мрежата на ищеца. В
настоящия случай от ангажираните от ищеца, описани във фактическата обстановка
писмени доказателства, се достига до обоснован извод за възникването на валидна
облигационна връзка между страните по силата на Договор за мобилни услуги от 14.04.2018
г. с предпочетен номер +***, с месечен абонамент, цена в лева с ДДС в размер от 24,99 лева
и Договор за мобилни услуги от 15.03.2018 г. за абонаментен план Тотал 24.99 и
предпочетен номер ***, и допълнително споразумение от 04.01.2019 г. към договора за
мобилни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план Тотал 30,99. По делото се
установи предоставянето на остойностените мобилни услуги по процесните договори
именно в твърдяните размери, което обуславя изправността на кредитора. По силата на чл.
71, чл. 75, вр. чл. 19в от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него,
потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени, като в случаи на
системно неизпълнение на задълженията по ОУ доставчикът на мобилни услуги може да
прекрати едностранно договора с потребителя с едномесечно писмено предизвестие.
5
Изискването за едномесечно писмено предизвестие е изпълнено, доколкото съобразно
уговореното в договорите за мобилни услуги, след изтичане на първоначално уговорения
срок, същите стават безсрочни, а настоящата искова молба представлява писмено
предизвестие, което поставя началото на едномесечния срок, изтекъл в хода на настоящото
производство, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 ал. 3 от
ГПК. Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода
на основание чл. 9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от
страните, или на една определена от тях. Предвид това, съдът приема, че в полза на ищеца
са възникнали вземания за неустойка за прекратяване. В тази връзка неоснователно е
възражението на ответника за липса на една от предпоставките за дължимост на
претендираните неустойки - прекратяване на процесните договори за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок, доколкото към момента на завеждане на настоящото
производство липсват данни по делото процесните договори да са били прекратени.
Предвид изложеното и като съобрази, че процесните неустойки нямат неравноправен
характер, съдът намира, че претенциите за неустойка са основателни и следва да бъдат
уважени.
По отношение на претенцията за сумата от 99,71 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение по договора за лизинг по т. 11 б. „б“ от Договор за мобилни услуги от
14.04.2018 г. с предпочетен номер +***, съдът приема следното: Видно от т. 7 от Договор за
мобилни услуги от 14.04.2018 г. е, че лизингованата вещ Nokia 5 Black е предоставена в
пакет със SIM карта с мобилен номер +***. Поради това, че потребителят ползва пакет – и
SIM карта, и лизингована вещ, същият получава отстъпка от стандартната цена на
процесното мобилно устройство, като стандартната цена е 509,90 лева, а отстъпката за
потребителя е в размер от 260,74 лева. Точка 11 б. „б“ от Договор за мобилни услуги от
14.04.2018 г. предвижда компенсация на вредите претърпени от доставчика на услугата от
нарушение на задълженията на потребителя да заплаща такси по договора за мобилни
услуги, която компенсация е уговорена в размер на стойността на предоставената на
потребителя отстъпка за ползване на лизингованата вещ съответстваща на срока на
неплатените вноски. Идеята при тази неустойка е, че при отпадане на пакета, отпада и
отстъпката съответно на срока, в който не са заплащани лизингови вноски. Ответникът не
ангажира доказателства за извършени плащания за вноски след 25.01.2019 г., поради което
до последната вноска през м.03.2020 г. отстъпката е в размер от 170,05 лева, в рамките на
който размер е и предявената претенция. Предвид установеното нарушение на задълженията
на ответника за заплащане на лизингови вноски и извършеното с исковата молба
прекратяване на договора за мобилни услуги от 14.04.2018 г., съдът приема, че претенцията
за неустойка за неизпълнение по договора за лизинг по т. 11 б. „б“ от Договор за мобилни
услуги от 14.04.2018 г. с предпочетен номер +*** следва да бъде уважена в претендираните
размери.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в размер от
473,13 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част и
сторените в исковото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение,
депозити за особен представител в общ размер от 815,37 лева, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата М. Е.
Ш., ЕГН: ********** с адрес гр. Б., ***, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. С., *** следните суми: сумата от 77,34
лева /седемдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на
неплатени абонаментни такси за отчетен период от 25.01.2019 г. до 24.04.2019г. по сключен
между страните Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г. с предпочетен номер +***,
сумата от 62,46 лева /шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от договора, сумата от 67,08
лева /шестдесет и седем лева и осем стотинки/, представляващи лизингови вноски за
устройство марка Nokia 5 Black за отчетен период от 25.01.2019г. до 24.06.2019г. по
сключен между страните Договор за лизинг от 14.04.2018г., сумата от 99,71 лева
/деветдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение по договора за лизинг по т. 11 б. „б“ от Договор за мобилни услуги от
14.04.2018 г. с предпочетен номер +***, сумата от 89,08 лева /осемдесет и девет лева и
осем стотинки/, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси за отчетен
период от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г. по сключен между страните допълнително
споразумение от 04.01.2019 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
сумата от 77,46 лева /седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по т. 2 изр. 1 от Раздел III от
споразумението, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
260306/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 435/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92
ал. 1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345
ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 67,08 лева до
предявения от 72,67 лева.
ОСЪЖДА М. Е. Ш., ЕГН: ********** с адрес гр. Б., *** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. С., *** сумата от 473,13
лева /четиристотин седемдесет и три лева и тринадесет стотинки/, представляваща сторени
разноски в производство по ч. гр. д. № 435 по описа за 2021 г. на РС Бургас, както и сумата
от 815,37 лева /осемстотин и петнадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7