№ 208
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510068 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № ********* от 17.06.2021 г. по гр. д. № 39407/2020 г. по описа на
СРС, 169 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149
ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Г. М. Р., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****
сумата от 544. 27 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, общ. „Илинден“, ж. к. **** за периода м. 06.2017 г. - м.
04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2020 г. - подаване на
заявлението до окончателното погасяване, като исковете на „Т.С." ЕАД, ЕИК ****
срещу Г. М. Р., ЕГН ********** са отхвърлени за разликата над 544. 27 лв. до пълния
предявен размер от 689. 76 лв. и за периода м. 05.2016 г. – м. 05.2017 г. включително,
като погасени по давност и плащане, както и изцяло са отхвърлени исковете по чл. 422
ГПК,вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 57. 70 лв. лихва за забава
за периода от 15.09.2017 г. до 10.06.2020 г. Ответницата е осъдена за разноски в
исковото и заповедното производства.
Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете е останала
ответницата Г. М. Р., само в частта, в която е уважен главния иск над размер от 400
лв. до установените 544, 27 лв. ведно със законната лихва. Единственият довод
изложен в жалбата е, че съдът неправилно е приел, че със заплатената от ответницата
сума от 289, 76 лв. е погасена част от главницата и лихвите по задължението. Сочи се,
че с плащането следва да се приеме за погасено най-обременителното задължение,
това за главницата, съгласно императивното разпореждане на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Поддържа, че ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява с плащането, то се
1
приема, че е погасено най- обременителното, което е това за главницата. Излага и
доводи, че дружеството не е определило правилно задълженията за дължима ТЕ за
второто тримесечия на 2017 г. Излага доводи, че Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за
регулиране цените на ел. енергията, се прилага по производства, образувани след
24.03.2017 г. или преди това, но незавършили до момента. Моли да се отмени
решението в оспорената част и иска да се отхвърли. Претендира разноски.
Ищецът - въззиваема страна „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна, в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението, в
оспорената от ответницата част, е законосъобразно постановено, в съответствие с
материалния закон, представените доказателства и практиката на съдилищата. Моли
жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Поддържа, да не се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на
въззивника, тъй като не са представени доказателства за реалното му заплащане,
евентуално претендираното възнаграждение да се намали поради прекомерност.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът проверява и
без довод за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част,
като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка като е направил
правни изводи въз основа на нея, които настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Решението е влязло в сила в цялата отхвърлителна част, като неоспорено от
ищеца, както и в уважителната част до размер от 400 лв. главница - като неоспорено от
ответницата.
Решението се оспорва единствено в частта, в която е уважен главния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над размер от 400 лв. до
установените 544, 27 лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на сумата.
Както се посочи, при въззивната проверка съдът е обвързан само от доводите в
жалбата, а именно, че СРС неправилно е приел, че със заплатената от ответницата сума
от 289, 76 лв. е погасена част от главницата и лихвите по задължението, настоящият
състав намира, че ответницата не оспорва, че са по делото са установени всички
изискуеми предпоставки по ЗЕ, касаещи установяване на задълженията й за заплащане
на ТЕ в периода. Следователно не е спорно, че страните са обвързани от договорно
правоотношение, по което ищецът е доставил до имота съответното количество ТЕ,
чиято стойност ответницата не е заплатила в цялост.
За да определи размерът на задължението за доставена до имота ТЕ СРС
основателно е съобразил направеното своевременно възражение за погасяване на част
от вземанията с изтичане на 3 - годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. Според
2
нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на
падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от
подаване на заявлението - в случая от 23.06.2020 г. Съобразен с материалния закон е
извода на съда, че погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 23.06.2017 г.
СРС е приел, че погасени по давност биха били вземанията за главница по
всички фактури до м. 05.2017 г. включително. Като съобрази заключението на СТЕ,
въззивният състав споделя изводите на СРС, че са останали непогасени задължения
периода юни 2017 г. - 30.04.2019 г., в размер на 767. 50 лв.
По въпроса с извършените погасявания въззивният състав намира, че СРС
основателно е взел предвид заключението на ССчЕ, което не е оспорено. Според него,
при проверка в счетоводството на ищеца е установено, че са отразени суми за
погасяване на задължения, останали непогасени по давност, в общ размер 289, 76 лв.,
който са отнесени както следва – сума от 223, 24 лв. за главница и сума от 66, 52 лв. за
лихвите за забава.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не
е посочил кое задължение погасява, с платената сума се погасява първо най -
обременителното за него, при няколко еднакво обременителни, се погасява най -
старото, а ако са възникнали едновременно се погасяват съразмерно. В случая съдът
намира за законосъобразен извода на СРС, че сумата от 223. 24 лв., заплатена от
ответницата, според заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, за
погасяване на главницата в непогасения от давността период (посочени са като
основания за плащане фактури от м. юли 2017 г. - м. септември 2018 г.), следва да се
приспадне от дължимата сума по главницата, при което остава задължение в размер на
544. 27 лв.
Останалите изложение доводи в жалбата не засягат спора, доколкото цените на
ТЕ са нормативно определени и не подлежат на проверка в исковото производство.
В обобщение по изложените до момента съображения решението на СРС, в
оспорената уважителна част, е съобразено с материалния и процесуален закон по
признатите задължения за главницата и следва да се потвърди в тази част.
След като изходът от спора остава непроменен, решението следва да се потвърди
и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответницата.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски за
въззивното производство има ищеца. Въпреки, че е подал бланкетен отговор на
въззивната жалба, ищецът не е изпратил представител в съдебно заседание и в негова
полза не е осъществено процесуално представителство, поради което в съдът не
присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство на ищеца.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ********* от 17.06.2021 г. по гр. д. № 39407/2020
г. по описа на СРС, 169 с – в, в частта, в която е признато за установено, на основание
3
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Г. М. Р., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** сумата над 400 лв. до установените 544. 27 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София,
общ. „Илинден“, ж.к. **** за периода м. 06.2017 г. м.април.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.06.2020 г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца и от
ответницата част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4