Решение по дело №33/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 52

 

гр. Силистра, 11.03.2020 год.

В 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Йовчева АНД № 33 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Н.Б.А. с ЕГН-********** *** против Наказателно постановление № 19-1099-000344, издадено на 12.06.2019 г. от Й. Д. Д. на длъжност началник група в Сектор “Пътна полиция” – Силистра  при ОДМВР С..

При предходно разглеждане на делото с Решение № 346 от 16.10.2019 г. по АНД № 551/2019 г. по описа на Районен съд – Силистра съдът е потвърдил Наказателно постановление № 19-1099-000344, издадено на 12.06.2019 г.  в частта, с която на Н.Б.А. са наложени наказания за нарушения по чл. 6, т. 1 ЗДП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП и е отменил НП в частта, с която е повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДП.  С Решение № 129 от 16.01.2020 г. по КАНД № 132/2019 г. Административен съд – Силистра е отменил Решение № 346 от 16.10.2019 г. по АНД № 551/2019 г. по описа на Районен съд – Силистра в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-1099-000344/12.06.2019 г., издадено от Началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С. и са наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДП за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДП. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Силистра.

С оглед посоченото в касационното решение от Административен съд – Силистра съдът ще разгледа жалбата срещу НП само в частта по т. 1, по която на основание на чл. 183, ал. 7 от ЗДП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания - глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП.

В депозираната жалба се твърди, че няма издадена заповед за временно ограничаване на влизането в зоната на поставен знак В1 в района на паркинга зад сградата на Община С.. Жалбоподателят посочва, че на посочената в НП дата се е движил по улицата зад Община С. в колона от други автомобили. Преминавайки покрай полицейския автомобил му бил подаден знак със стоп палка. След зададен въпрос от него защо го спират, той получил отговор от полицейския служител, че нарушава забрана. Тъй като през това време преминавали други водачи, жалбоподателят попитал полицейския служител защо те също не биват спирани за извършване на проверка. Получил отговор, че водачите имат разрешение за преминаване. Жалбоподателят изразява становище за тенденциозност. Изразява мнение, че не е нарушил забраната, а е направил единствено опит да я наруши. Моли за отмяна на процесното НП. Алтернативно за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбата е процесуално допустима - същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата. В хода по същество защитникът изразява становище, че е налице маловажен случай. Посочва, че издадената заповед касае друг участък и знакът не е поставен на указаното в заповедта място. Твърди, че заповедта не е сведена до знанието на гражданите. Изразява становище, че формално нарушението е осъществено. Изтъква, че подзащитният му е инвалид и му е необходимо да ползва автомобил. Моли съда да приеме случая като  маловажен.

Наказващият орган счита, че е издал законосъобразно НП, предвид събраните факти. Счита, че нарушението не е маловажно, тъй като на 24 май на мястото е имало струпване на хора и е имало предпоставки за настъпване на ПТП.

Редовно призовани Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.05.2019 г. със Заповед № ЗК-883 кметът на Община С. наредил на 24.05.2019 г. от 09:00 ч. до 12:00 ч. да се затворят за движение на МПС, с изключение на такива със специален режим, определени участъци, между които и ул. “М.” в отсечката с ул. “Д. М.” до кръстовището с ул. “Д.”. За целта следвало да се постави съответен пътен знак, забраняващ преминаването през този участък. Заповедта е сведена до знанието на началника на РУ – С. (видно от приложеното писмо), управителя на “П. п.” ООД - с. К. и всички заинтересовани граждани.

На 24.05.2019 г. служители на “П. п.” ООД - с. К. поставили съответен пътен знак, забраняващ преминаването. Пътният знак В1 бил поставен в нарушение на заповедта на кръстовището на ул. “М.” с ул. „И. Б.“ (затворената улица между сградите на ОП - Силистра и Съдебната палата) зад сградата на Община С., където пътят има уширение, което позволявало водачите да могат да обърнат.

Около 11:40 ч. на 24.05.2019 г. жалбоподателят преминавайки с лек автомобил “Рено Модус” с регистрационен № СС6676АР по ул. “М.” в нарушение на забраната, преминал поставения знак В1, навлизайки в зоната на забраната, където имало много хора и бягащи деца. След спирането му за проверка актосъставителят В. съставил АУАН срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДП. В обстоятелствената част актосъставителят отразил, че на 24.05.2019 г. около 11:40 ч. в гр. С. по ул. „М.“ жалбоподателят управлява лек автомобил “Рено Модус” с регистрационен № СС6676АР като при поставена временна сигнализация със забранителен знак В1 навлиза в зоната на неговото действие. Актосъставителят преценил, че с тези си действия жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДП. При предявяването на АУАН жалбоподателят посочил, че водач на друг автомобил е пропуснат без да му бъде съставен акт.

След предявяването на акта жалбоподателят обърнал в уширението на пътя и се върнал преди забранителния знак.

На 12.06.2019 г. Й. Д. Д., на длъжност началник група в Сектор „Пътна полиция“, издал оспорваното НП. Като обстоятелства в НП били отразени посочените и в акта. Наказващият орган наложил административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) - глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП.

Към доказателствата са приети и всички документи, приложени по административно наказателната преписка, включително Заповед № ЗК-883 на кмета на Община С.. Към доказателствата е приета и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, както и Служебна бележка в уверение на това, че Д. изпълнява длъжността началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – С., считано от 11.09.2018 г.

Видно от приложеното и прието експертно решение жалбоподателят е с 95%  трайно намалена работоспособност без чужда помощ.

Горната фактическа обстановка се установява чрез приложените писмени доказателства и показанията на актосъставителя В. и свид. Т., които съдът кредитира. Съдът приема, че с действията си жалбоподателят е нарушил забраната, навлизайки в зоната на действие на поставена временна сигнализация със забранителен знак В1. Деянието е довършено. Единствено обясненията на жалбоподателя противоречат на събраните доказателства. Тези обяснения са нелогични и противоречат на останалите доказателства по делото.  Съдът ги приема като защитна теза.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

АУАН е съставен от Г.К.В. - младши автоконтрольор в Сектор “ПП” при ОДМВР, който с оглед длъжността си разполага с правомощие да съставя АУАН по ЗДП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материално правните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН. Налице е фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка.

С оглед изложеното съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство за извършеното по т. 1 е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

С оглед материално-правната законосъобразност:

Съгласно чл. 189,  ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Фактическите констатации, отразени в акта не се опровергават от събраните по делото доказателства. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил задълженията си, посочени в чл. 6, т. 1 от закона.  Текстът предвижда, че всички участници в движението трябва да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Събраните доказателства сочат, че жалбоподателят като водач на лек автомобил “Рено Модус” с регистрационен № СС6676АР е продължил управление, въпреки  поставена временна сигнализация със забранителен знак В1, навлизайки в зоната на неговото действие. Забранителният знак е бил поставен в изпълнение на заповед, издадена от кмета на общината, предвид организирани прояви в централната градска част по повод Денят на българската просвета и култура и славянската писменост. С оглед събраните доказателства съдът приема, че наказващият орган правилно е преценил деянието като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП. Не се доказва твърдяната тенденциозност от страна на актосъставителя. Впрочем нарушението на правилата за движение от други водачи не е основание за изключване на административната отговорност на жалбоподателя. Прави се възражение, че знак В1 е бил поставен не на кръстовището на ул. „М.“ с ул. “Д. М.”, а на кръстовището на ул. „М.“ с улицата между Съдебната палата и сградата на прокуратурата. Това е без значение, защото заповедта включва посочения участък. Очевидно в случая знакът е бил поставен на уширението, така че да улесни водачите да изпълнят задълженията си във връзка с поставения временен знак.

По отношение на твърдението, че заповедта не е станала известна на жалбоподателя преди посочената дата: Според съда самият факт, че е налице поставен временен знак В1 е достатъчно и създава единствено задължение за водача да съобрази действията си със забраната.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за нарушението, посочено в т. 1 на процесното НП. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Целта на ЗДП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Характерът на защитените обществени отношения е свързан с опазването на живота и имуществото на гражданите.  Управлението на МПС се характеризира като дейност, която по своето естество представлява източник на повишена опасност. Предвид този факт законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Не са налице обстоятелства, които да сочат, че извършеното нарушение от жалбоподателя, посочено в т. 1 на НП,  е с по-ниска обществена опасност от останалите случаи от този род. Прави се искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН предвид здравословното състояние на жалбоподателя, който е с 95% трайно намалена работоспособност и автомобилът му е необходим за придвижване. Събраните доказателства не водят до извод за извършено деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите. Само по себе си здравословното състояние на жалбоподателя може да се прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не може да доведе до извод за маловажност на случая. Обратното ще означава да се създадат различни правила за част от участниците в движението, което означава нарушаване на принципа за равноправие. Съдът приема, че случая по нищо не се отличава от останалите случаи от този род. Следователно преценката на наказващия орган е правилна.

По отношение на наложеното административно наказание по т. 1 на процесното НП:

Съгласно чл. 183, ал. 7 от Закона за движени по пътищата се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба, определяйки посочените наказания в законов размер.

С оглед горното, съдът прецени, че в тази му част процесното НП е законосъобразно и правилно, поради което т. 1 на НП следва да бъде потвърдена.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  т. 1 на Наказателно постановление № 19-1099-000344, издадено на 12.06.2019 г. от Й. Д. Д., на длъжност началник група в Сектор “Пътна полиция” – Силистра  при ОДМВР С., с която на Н.Б.А. с ЕГН-********** ***, са наложени на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата следните административни наказания: глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ............................................

 (Силвина  Йовчева)