Решение по дело №370/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 77
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 8 април 2024 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20242100200370
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Бургас, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело
№ 20242100200370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване
на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
/ЗПИПробНадз/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд Бургас искане на
компетентния орган на Република Румъния за признаване и изпълнение на
наказателно Решение № 339 от 08.11.2023 г., в сила от 19.12.2023 г.,
постановено от Съда Бъйлещ, с което на българския гражданин С. Р. А. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „С.“ бл. **, вх. *, ет. *,
ап. ** е наложено наказание две години и четири месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено условно с продължителност на срока
на отлагане четири години, през който срок е посочено осъденият да търпи
посочените в присъдата мерки.
От компетентния орган на Р.Р. е било изпратено в ОС-Бургас съдебно
1
решение, придружено с Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане принципа за взаимно
признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху
пробационните мерки и алтернативните санкции, засягащо българския
гражданин С. Р. А..
В съдебно заседание представителя на БОП изразява становище за
признаване на решението за налагане на пробационни мерки, чрез тяхното
адаптиране спрямо българския наказателен закон, при съобразяване
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК
Осъденият Р. редовно призован, не се явява. Явява се адв. Стоян Иванов
от АК-Бургас, представя пълномощно. Становището на защитата е, че делото
не следва да се гледа по ЗПИПробНадз, а по закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.
Бургаският окръжен съд в рамките на своята компетентност, след като
се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка
с договорите на страните, приема за установено следното:
С Решение № 339 от 08.11.2023 г., в сила от 19.12.2023 г., постановено
от Съда Бъйлещ, българския гражданин С. Р. А. е осъден за това че на
16/1703.2023 г. на митницата в гр. Крайова, Р.Р. съхранявал в камион състоящ
се от бял влекач DAF с рег. № СВ0204ТК и бяло полуремарке с рег. №
СВ1391ЕВ, зад фалшив покрив на полуремаркето, 32 515 кутии цигари
Dunhill, без румънски бандерол престъпление по чл. 452, ал. 1 б. „з“ от закона
№ 227/2015 г. относно Данъчния кодекс на Румъния.
За извършеното престъпление по закона на издаващата държава
българския гражданин С. Р. А. е осъден на лишаване от свобода за срок от две
години и четири месеца, чието изпълнение е условно отложено за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила 19.12.2023 г. и през
този срок са постановени следните надзорни мерки:
По реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.Р.:
Да се явява в пробационна служба към Окръжен съд Долж на датите
определени от нея;
Да приема посещения на пробационния съветник, определен за надзора му;
2
Да съобщава предварително промяната на жилището и за всяко пътуване,
което надвишава пет дни;
Да уведоми за промяна на работното място;
Да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху
средствата за препитание;
По реда на чл. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Р.Р.:
По време на надзорния период да посещава програма за социална
реинтеграция, провеждана от Пробационната служба или обществени
институции.
По реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р.:
По време на надзорния период да полага обществено полезен труд
кметството на Крайова, обл. Долж или друга обществена организация за
период от 100 дни.
Осъденият български гражданин е предупреден за последиците от
неспазване на постановените пробационни мерки и задължения, а така също и
за задължението му да не извършва нови престъпления по време на надзорния
срок.
В удостоверението е посочено, че С. Р. А. е участвал в съдебния процес
в издаващата държава, в който е постановена присъдата, изразил е съжаление
за стореното, като в последствие не е обжалвал решението.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Удостоверението е издадено по образец, съгласно приложение № 1 към
чл. 6 от РР № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. в писмена
форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от
ЗПИПробНадз. Изпратеното в ОС-Бургас удостоверение в превод на
български език съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт – присъда, чието признаване се иска.
Касае се за съдебно решение /присъда/ по наказателно дело по смисъла
на чл. 3, т. 1, б. „б“ от ЗПИПробНадз, с което е наложено наказание
„лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено изцяло за срок от
четири години с постановяване на пробационни мерки през определения
изпитателен срок.
3
В удостоверението и присъдата се съдържат описание на деянието, за
което е осъден българския гражданин, а именно „Търговия на територията на
Румъния на акцизни продукти, подлежащи на маркиране, съгласно този дял,
без да са маркирани или неправилно маркирани или с фалшиви маркировки
над лимита от 10 000 цигари, предвидено в разпоредбите на чл. 452, ал. 1, б.
„з“ от Закон № 227/2015 г., по отношение на Фискалния кодекс на Румъния.
Деянието, за което е осъден българския гражданин, съставлява престъпление
и по българския НК – по чл. 234, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от
свобода от една до шест години и десетократния размер на пазарната цена на
разпространяваните стоки, с което се удовлетворява изискването за двойната
наказуемост по чл. 14, ал. 1 от ЗПИПробНадз.
Осъденото лице е български гражданин с местоживеене на територията
на Р.Б.
Липсват основания за отказ от признаване съгласно чл. 15, т. 1-9 от
ЗПИПробНадз.
Изпълнението на наложеното със съдебния акт наказание лишаване от
свобода не е погасено по давност съгласно българското законодателство.
Осъденият не е лице което се ползва с имунитет по българското
законодателство.
Предвид изложеното са налице основанията за признаване на съдебното
решение по наказателно дело, постановено в друга държава – членка на ЕС и
следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се определи
включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки,
които следва да се изпълнят през определения в решението надзорен срок.
По естеството си наложените пробационни мерки в установения
изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, не съставляват наказанието „пробация“ по
смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК, представляващо съгласно чл. 42а, ал. 1 от
НК „съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода,
които се налагат заедно или поотделно“, а са наложени в хипотеза, съответна
на предвидените в чл. 67, ал. 3 от НК. Действително в разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от НК на Р.Б. е предвидено, че когато отложеното наказание лишаване
от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една или
4
няколко от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 от НК, през изпитателния
срок. В конкретния случай се касае за наказание с отложено изпълнение,
чийто аналог според българското наказателно право е условното осъждане по
чл. 66, ал. 1 от НК.
С оглед изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗПИПробНадз, изпълняващия
съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с
наложената в издаващата държава мярка. Вземайки предвид
характеристиките на наложените пробационни мерки, съдът намира, че на
адаптиране към българското законодателство подлежат пробационните мерки
по реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.Р.осъденият да се явява пред пробационна
служба на датите, посочени от нея; да приема посещенията на пробационния
служител, определен за надзора му; да уведомява предварително за смяна на
жилището му и да уведомява за всяко пътуване, което превишава пет дни,
както и за връщането си; по реда на ал. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Р.Р.: да
посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от пробационната
служба; както и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р. да полага
общественополезен труд за период от 100 дни.
Пробационната мярка осъденият да се отчита пред пробационната
служба на сроковете, посочени в присъдата се обхваща от пробационните
мерки, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 2 и т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК
на Р.Б., а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Пробационната мярка „да следва програма за социална реинтеграция“
съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл.
42б, ал. 4 от българския НК „включване в програма за обществено
въздействие“.
Пробационната мярка „да полага общественополезен труд от 100“
съответства на пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл.
42б, ал. 5 от НК на Р.Б., а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“
Доколкото съобразно НК на Р.Б. тази пробационна мярка може да бъде с
продължителност от 100 до 320 часа годишна за не повече от три поредни
години, наложената с присъдата от р. съд пробационна мярка „да извършва
общественополезен труд за период от 100 дни“, равняваща се на 800 часа,
следва да бъде адаптирана с максимално допустимата продължителност от
5
266 часа годишно за период от три поредни години.
Мярката „да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко
пътуване, което надвишава период от пет дни“ не съответства на
пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 42б, ал. 3 от НК на Р.Б.,
изразяваща се в „ограничения в свободно предвижване“, която включва
забрана за посещение на точно определени места, райони и заведения, за
напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от
пробационен служител или прокурора, за напускане на жилището, което
обитава, за определен период от денонощието. Това е така, защото
наложената пробационна мярка от р. съд има уведомителен характер, докато
по същността си пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на Р.Б. има
характеристиките на ограничаваща и забраняваща мярка. В този смисъл
адаптиране на пробационна мярка „да съобщава преди преместване в ново
жилище и всяко пътуване, което надвишава период от пет дни“ не следва да
се допусне, тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на
осъденото лице и би подменило волята на решаващия съд.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да постанови
признаване и изпълнение на определените в наказателната присъда на р. съд
пробационни мерки осъденият да се явява пред пробационна служба на
датите, посочени от нея; да приема посещенията на пробационен служител,
определен за надзора му; по реда на чл. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Р.Р.; да
посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от пробационната
служба; както и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р. да полага
общественополезен труд за период от 100 дни.
Прилагайки нормата на чл. 5 от ЗПИПробНадз т.е. чрез
адаптирането на пробационните мерки към българското законодателство, в
частност към чл. 42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при
изпълнението се установява, че тези мерки се обхващат от пробационните
мерки предвидени съответно в чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от
НК на Р.Б.; чл. 42а, ал. 2, т. 4, предл. втора вр. чл. 42б, ал. 4 от българския НК
и чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42б, ал. 5 от НК на Р.Б.

По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 вр. чл.
14, ал. 7, т. 1 от ЗПИПробНадз, Бургаският окръжен съд
6

РЕШИ:
ПРИЗНАВА наказателна присъда - Решение № 339 от 08.11.2023 г.,
влязла в законна сила на 19.12.2023 г., постановено от Съда Бъйлещ, с която
българския гражданин С. Р. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** е наложено наказание две
години и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено
условно с продължителност на срока на отлагане четири години, през който
срок е постановено да търпи следните посочени в присъдата пробационни
мерки:
По реда на чл. 93, ал. 1 на Р.Р.
Да се явява в пробационна служба към Окръжен съд Долж на датите
определени от нея;
Да приема посещения на пробационния съветник, определен за надзора му;
Да съобщава предварително промяната на жилището и за всяко пътуване,
което надвишава пет дни;
Да уведоми за промяна на работното място;
Да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху
средствата за препитание;
По реда на чл. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Р.Р.:
По време на надзорния период да посещава програма за социална
реинтеграция, провеждана от Пробационната служба или обществени
институции.
По реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р.:
По време на надзорния период да полага обществено полезен труд
кметството на Крайова, обл. Долж или друга обществена организация за
период от 100 дни.
ПОСТАНОВЯВА изпълнението на наказателна присъда - Решение №
339 от 08.11.2023 г., влязла в законна сила на 19.12.2023 г., постановено от
Съда Бъйлещ, като адаптира съдържанието на наложените пробационни
мерки на българския гражданин С. Р. А., с ЕГН **********, с постоянен и
7
настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** както следва:
Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата
– 19.12.2023 г.;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата – 19.12.2023 г.
Включване в програми за обществено въздействие за срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата – 19.12.2023 г.
Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 266 часа
годишно за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата –
19.12.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в пет
дневен срок от днес.
На основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИПробНадз препис от решението след
влизането му в сила незабавно да се изпрати на компетентния орган в
издаващата държава.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Р.Б.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8