№ 6043
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110156433 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ......... срещу ИВ. ИВ. П. и ИВ. ИВ. П. искове с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо
ищеца, че ответниците дължат разделно /всеки от тях по 1/2/ следните суми: сума в
общ размер от 1397.34 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ се в ........., апартамент,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 11.06.2021г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ
размер от 31.54 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018год.
до 31.03.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 11.06.2021г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума
в общ размер от 150.33 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до
11.05.2021г. и сума в общ размер от 5.42 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК са
постъпили отговори от ответниците, с които оспорват предявените искове като
неоснователни, като в тази връзка са релевирани следните възражения: оспорват
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото;
претендираните вземания са незаконосъобразно начислени. Направено е възражение за
погасяване на вземанията по давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
С протоколно определение от 17.03.2022г. /л. 97, стр. 2/ е отменено
определение от 25.01.2022г., в частта, в която ......... е конституиран като ТЛП на страна
на ищеца.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 33571/2021г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ......... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответниците –
собственици, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер. Ответниците носят тежест за насрещно доказване по тези факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответниците –
собственици, следва да се посочи, че видно от представените по делото нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане /л. 17 и сл./ и нотариален
акт за дарение на идеална част от недвижим имот /л. 18 и сл./ се установява, че
ответниците са собственици на процесния недвижим имот.
Въз основа на трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в
решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение №
504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от
28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че облигационното отношение с
предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-
снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги
собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответниците, поради което възражението на последните в тази
насока е изцяло несъстоятелно.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
2
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, че
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се изложи следното: според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г./. По отношение на
доводите на ответника за недължимост на сумата за дялово разпределение
разпределение, съдът намира следното: съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1
ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал.1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице
помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4
ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително
независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение,
а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на 139в, ал.3, т.4
ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този
по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение
само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят
страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се
определят от закона.
С оглед гореизложените съображения, съдът приема, че законът установява
3
задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като
няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ......... на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3
ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице следното
специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са по
прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
От заключението на СТЕ /л. 75 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020год. за
абонатен № ......... сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е определена на 2396.99 лева /л. 79/,
като вещото лице изрично е посочило, че дължимата сума за отопление от сградна
инсталация следва да се изчисли на база отопляем обем 418 куб. м. , а не както
погрешно е изчислено – на база 434 куб. м., поради което съдът възприема изцяло
обоснованото изчисление на експерта, че дължимата сума възлиза на 2396.99 лева.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
4
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ......... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена
цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението на ищеца, въз основа на което е
образувано заповедното производство е депозирано на 11.06.2021г. и доколкото
давността се брои назад във времето, то настоящият съдебен състав счита, че същата
принципно изтича на 10.06.2018г. Ето защо съдът счита, че вземането е погасено по
давност за периода от 01.05.2018г. до 10.06.2018г. Същевременно от изготвената ССчЕ
се установява, че дължимата сума за доставената топлинна енергия за непогасената
част от периода от 10.06.2018г. до 30.04.2020год. е определена на 1397.64 лева /л. 89/, а
дължимата сума за дялово разпределение за същия период възлиза на 30.04 лева /л. 89/.
С оглед изложеното предявеният иск за главница за ползвана топлинна енергия
следва да се уважи за пълния предявен размер и за периода от 11.06.2018г. до
30.04.2020год. и следва да се отхвърли за периода от 01.05.2018г. до 10.06.2018г.
Предявеният иск за главница за дялово разпределение, от своя страна, следва да се
уважи за сумата от 30.04 лева и за периода от 11.06.2018г. до 31.03.2020год. като за
разликата до пълния предявен размер от 31.54 лева и за периода от 01.05.2018г. до
10.06.2018г. следва да се отхвърли
5
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 11.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ, размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за доставена
топлинна енергия възлиза на сумата от 132.75 лева /л. 89/, а размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за дялово
разпределение възлиза на сумата от 5.03 лева /л. 89/. С оглед изложеното искът за
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия следва да се
уважи за сумата от 132.75 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 150.33 лева. Искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение следва да се отхвърли изцяло, доколкото ищецът не е доказал
обстоятелството, че е поканил ответника да заплати главницата за дялово
разпределение.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 684.61
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 75.47 лева – държавна такса;
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП и 520.00 лева – депозит за вещи лица.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 80.41 лева по гр. д. №
33571/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ........., с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ......... срещу ИВ. ИВ.
П., с ЕГН ********** и ИВ. ИВ. П., с ЕГН **********, с общ адрес: ........., апартамент,
че ИВ. ИВ. П., с ЕГН ********** и ИВ. ИВ. П., с ЕГН ********** дължат разделно
/всеки от тях по 1/2/ следните суми: сума в общ размер от 1397.34 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 11.06.2018г. до 30.04.2020год. за топлоснабден
имот, находящ се в ........., апартамент, ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 11.06.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането; сума в общ размер от 30.04 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 11.06.2018г. до 31.03.2020год., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 11.06.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 132.75 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г. като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, както следва: искът за ползвана топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 10.06.2018г.; искът за разликата над сумата от 30.04 лева до пълния
предявен размер от 31.54 лева и за периода от 01.05.2018г. до 10.06.2018г.; искът за
разликата над сумата от 132.75 лева до пълния предявен размер от 150.33 лева; искът
за сума в общ размер от 5.42 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. П., с ЕГН ********** и ИВ. ИВ. П., с ЕГН **********, с
общ адрес: ........., апартамент да заплатят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ........., с
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ......... сума в размер на 684.61 лева –
разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 80.41 лева –
разноски по гр. д. № 33571/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7