ОПРЕДЕЛЕНИЕ
19.11.2021г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Д.
разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело № 1029 по
описа на съда за 2021 година.
Делото е образувано по жалба на А.Н.С. ***, депозирана чрез процесуален представител – адв. З. Д., против Решение № 1012-26-403-1 от 24.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №262-00-528-1 от 23.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица.
На 01.11.2021г. по делото е постъпила молба от
пълномощника на жалбоподателя, в която излага твърдения, че след подаване на жалбата
и образуване на съдебното производство
жалбоподателят е получил ново разпореждане
№ 262-00-528-3 от 08.10.2021г. на Ръководителя за безработица при ТП на НОИ-Хасково, с което му е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 31.07.2021г. до 29.11.2021г. в
размер на 12.00 лева дневно. Твърди се, че това разпореждане е в пряка и
непосредствена връзка с обжалваемият акт, с който на оспорващия било
отказано изплащане на обезщетение за
визирания период. Сочи се, че ако съдът приеме че ответната страна е
постановила акт, с който на практика
отменя предходния си, може да приеме, че липсва правен интерес от жалбата и да
прекрати производството по делото. Ако се възприеме този начин на процесуално
разглеждане по делото и се прекрати на това основание, се моли да бъдат
присъдени разноските по делото, доколкото същите били реално изплатени по
договора за правна помощ по делото.
Алтернативно , в случай че съдът
приеме, че независимо от посоченото разпореждане е налице правен интерес
от подадената жалба се моли делото да бъде разгледано по същество, като се
претендира присъждане на разноски.
С оглед така постъпилата молба с разпореждане от
01.11.2021г. съдът е изискал от директора на ТП на НОИ- Хасково да представи по
делото доказателства от които да е видно на коя дата са съобщени на
жалбоподателя Разпореждане №
262-00-528-3 от 06.10.2021г. и Разпореждане № 262-00-528-2 от 28.09.2021г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица. Такива са представени с писмо вх. № 6946/05.11.2021г. на ЗА Директора на ТП
на НОИ-Хасково.
Предвид така
постъпилото писмо и приложенията към него и с оглед дължимата в този
случай служебна проверка за допустимост на оспорването, съдът намира, че
са налице основания за оставяне на същото без разглеждане и прекратяване
производството по делото, по следните съображения:
От фактическа страна по делото се установява, че със Заявление
вх.№ 3721/09.08.2021г. при ТП на НОИ-Хасково А.
Н.С. е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица. В същото е декларирал, че трудовото му правоотношение с Секюрити
Хасково СОТ ООД е прекратено на
основание чл.325, т. 1 от КТ, считано от
31.07.2021г.
С Разпореждане № 262-00-528-1 от 23.08.2021г. на
Ръководителя за осигуряването за
безработица на жалбоподателя А.Н.С. е било отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Недоволен от постановеното
разпореждане, адресата на същото го е
обжалвал пред Директора на ТП на НОИ, гр.Хасково, който с обжалваното в настоящото
производство решение, постановено на 24.09.2021г. е отхвърлил
жалбата.
На 27.09.2021г. жалбоподателят със заявление вх. № 1019-26-2229 при ТП на НОИ, гр.Хасково е поискал да бъде преразгледано издаденото спрямо него разпореждане от 23.08.2021г. , като е представил удостоверение и справка за история на осигуряването от НАП.
На база така подаденото заявление, на 28.09.2021г. Ръководителя на осигуряването за безработица е издал разпореждане с № 262-00-528-2, с което и на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменил предходно издаденото Разпореждане № 262-00-528-1 от 23.08.2021г. за отказване на парично обезщетение за безработица. Това разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 11.10.2021г. с известие за доставяне.
На 06.10.2021г. ЗА Ръководителя на осигуряването за безработица е издал и Разпореждане № 262-00-528-3, с което е отпуснал на А.С. обезщетение за безработица считано от 31.07.2021г. до 29.11.2021г. в размер на 12.00лв. дневно. Това разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 20.10.2021г., като междувременно на 13.10.2021г. същият е депозирал в АдмС-Хасково жалба срещу Решение № 1012-26-403-1 от 24.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е било потвърдено Разпореждане №262-00-528-1 от 23.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
На обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление на административен орган или друг овластен от закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.
Наличието
на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен
акт, било то индивидуален, общ или нормативен оказващ влияние върху правната
сфера на оспорващото лице, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на обжалването, за която съда следи служебно.
Интересът е личен и пряк когато оспореният акт непосредствено
засяга правната сфера на оспорващия или
създава опасност от непосредствено засягане на негови, права, свободи и законни
интереси или непосредствено създава задължения за него. За да съществува пряк интерес е необходимо със самата отмяна на
оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпила, или
вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта, или да се предотврати
настъпването на такава. Интересът е личен, когато актът засяга субективни
права, свободи и законни интереси на самия оспорващ, който няма право да инициира защита на чужди
права и интереси.
За преценка допустимостта на жалбата следователно
следва да се изхожда от това дали обжалваният акт засяга по посочения негативен
начин правната сфера на съответното оспорващо лице.
Съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б.“б“
от КСО пред ръководителя на съответното поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу или неправилно определяне, изменяне и
прекратяване на обезщетенията за безработица, а на съдебен контрол съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО подлежи решението на
директора на ТП на НОИ. Т.е. постановените разпореждания за отказ за отпускане
на обезщетение за безработица не подлежат на пряко обжалване пред съда, а
визираните разпоредби поставят изискване за задължително изчерпване на административния
контрол по преценка законосъобразността им. Предмет на обжалване в съдебното
производство производство е актът, постановен от Директора на ТП на НОИ,
в производство по обжалването по административен ред. По делото не са налице
данни този акт да е оттеглен от органа който го е издал. Въпреки това съдът
намира, че за жалбоподателя, към датата на депозиране на жалбата в съда, вече
не е бил налице пряк интерес от оспорването му. Това е така, тъй като този акт понастоящем е неизпълним, а
породените с него правни последици вече са били заличени. Видно е от
установените по делото факти, че потвърденото с оспореното решение разпореждане
на Ръководителя на осигуряването за безработица е отменено на 28.09.2021г.
Съответно, дори при евентуална отмяна на
обжалваният акт и връщане на
преписката за ново разглеждане от органа не би се стигнало до правен резултат
различен от вече съществуващия такъв, предвид издаденото на 06.10.2021г. ново
разпореждане на ЗА Ръководителя на осигуряването за безработица, с което
искането на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица е
уважено и такова му е отпуснато, считано от датата на прекратяване на трудовото
му правоотношение – 31.07.2021г. Т.е. при евентуалната отмяна на обжалваното
пред съда решение не би се отстранила
вече настъпила щета, нито вероятно
настъпваща от изпълнението на акта щета, както и не би могло да се предотврати
настъпването на щета, предвид, че преди депозиране на жалбата в съда спрямо А.С. е постановен изцяло позитивен акт, с който
отправеното до органа искане обективирано в Заявление вх. № 3721/2021г. е
уважено. Няма данни и не се твърди този
позитивен акт – Разпореждане № 262-00-528-3 от 06.10.2021г. на ЗА Ръководителя
на осигуряването за безработица да е оспорен по административен или съдебен редкато
при извършената служебна проверка в деловодната програма на АдмС-Хасково съдът
също не открива образувано по жалба на адресата му съдебно административно
производство, с което се иска отмяната
му.
Предвид
изложеното съдът намира, че за жалбоподателя не съществува правен интерес от
оспорване на Решение № 1012-26-403-1 от 24.09.2021г. на Директора на ТП на
НОИ-Хасково поради наличието на основанията на чл.159, т.4 от АПК, поради което
и съдебното производство ще следва да бъде прекратено.
По искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски:
Дължимостта и определянето на разноските следва да бъде
преценявано на плоскостта на
разпоредбата на чл.143 от АПК, приложима
в настоящото производство, с оглед препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК.
Хипотезата на
чл.143, ал.1 от АПК не е приложима, доколкото същата третира само случаите, в
които
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, която не е налице. Относими, с оглед крайният изход по същество на спора
в случая, се явяват разпоредбите на чл. 143, ал.2 и ал.3 от АПК. Съответно чл.143, ал.2 от АПК предвижда, че подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт, а в ал.3 на същата
разпоредба е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството,ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37
от Закона за правната помощ.
Следователно видно от съдържанието на посочените
норми, жалбоподателят има право на разноски само в случаите в които
производството е прекратено поради оттегляне на оспореният акт, а ответникът
винаги когато производството се прекратява, освен в случаите когато с
поведението си е дал повод за завеждане на иска.
Предпоставките на чл. 143, ал.3 от АПК
не е необходимо да се обсъждат, доколкото съдът не е сезиран с искане от
административният орган за присъждане на разноски.
По отношение наличието на предпоставките
по чл. 143, ал.2 от АПК: Искането за присъждане на разноски на оспорващата
страна и доказателства за действителното осъществяване на разноски,
представляващи ДТ и заплатено възнаграждение на един адвокат са представени
своевременно, но безспорно в
случая производството не е прекратено поради оттегляне на оспореният акт. Прекратяването на производството е поради
наличието на основания по чл. 159, т.4 от АПК – липса на правен интерес от
оспорване. Липсата на правен интерес в случая е била налице още към датата на
депозиране на жалбата пред съда 13.10.2021г. Към тази дата вече е било постановено разпореждането, с което
потвърденото с оспореното решение разпореждане е било отменено, и този акт е
бил съобщен на жалбоподателя, т.е. същият е имал знание, че Разпореждане №
262-00-528-1 от 23.08.2021г. не поражда действие, а оттук и че потвърждаващото
го решение е с неизпълними правни последици. Към датата на депозиране на
жалбата в съда вече е било издадено и
Разпореждане № 262-00-528-3 от 06.10.2021г. , с което претенцията на
жалбоподателя за отпускане парично обезщетение за безработица е била
уважена. Следователно хипотезата на чл. 143, ал.2 от АПК в случая не е налице
и искането за присъждане разноски на
жалбоподателя представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат се
явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.3 и т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Н.С. ***, против Решение № 1012-26-403-1 от 24.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №262-00-528-1 от 23.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1029 по
описа на АдмС-Хасково за 2021 г.
ОСТАВЯ без уважение искането на А.С. за
присъждане на разноски .
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис
от определението да се изпрати на страните .
Съдия: