Р Е
Ш Е Н
И Е № 1489
гр. Пловдив,12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско
отделение,в публично заседание на четвърти ноември,през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното
от председателя в.гр.д.№ 1964/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на К.Й.А.,ЕГН-********** против решение № 2700/28.06.19г.,постановено
по гр.д.№ 1256/19г.по описа на ПдРС,2-ри бр.с.,с което е отхвърлен предявеният
от К.А. срещу Х. З. Д.,ЕГН-**********
иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето
З.Х.Д.,ЕГН-**********,определяне на режим на лични отношения на бащата с детето
и заплащане на издръжка за детето в
размер на 200лв.месечно,считано от завеждане на иска–23.01.2019г.,ведно
със законната лихва;предоставено е упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете З. Х.Д. на
бащата Х. З. Д. до настъпване на
обстоятелства от значение за изменение или прекратяване на това обстоятелство;определено
е местоживеенето на детето З. Д. при бащата Х.Д.,определен е за майката К.А. режим
на лични отношения с детето З. Д.,като
майката има право да вижда и взема детето при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до
17.00 ч. в неделя с преспиване при майката, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата и е осъдена К.А. да заплаща
на детето си З. Д.
чрез неговия баща и законен представител Х. З. Д. месечна издръжка в размер на 140лв.на
основание чл.143 от СК, считано от
завеждане на насрещния
иск–22.02.2019г.до настъпване пълнолетие от детето или на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане,както и в частта
относно разноските и държавната такса за производството, които жалбоподателката
е осъдена да заплати.
Жалбоподателката К.Й.А.
чрез пълномощника си адв.Ст.В. счита решението за
неправилно и необосновано по изложените във въззивната жалба съображения
и иска отмяната му и постановяване на
друго,с което да се уважат предявените от нея искове с правно основание
чл.127,ал.2 и чл.143 от СК,като се предостави упражняването на родителските
права по отношение на детето З. Д. на майката,определи се местоживеенето му при
същата,както и се определи подходящ режим на лични контакти на детето с бащата
и се осъди последният да заплаща издръжка в размер на 200лв.месечно,считано от
датата на предявяване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.Не претендира разноски.
Въззиваемият Х. З. Д.,ЕГН-********** *** чрез пълномощника си адв.Н.М. счита
жалбата за неоснователна по изложени в писмен отговор и писмена защита
съображения.Претендира разноски за въззивната инстанция.
ПдОС,след преценка на събраните по делото
доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има
правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК и
отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка на
неговата правилност в рамките на оплакванията в жалбата и служебна проверка за това дали не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни правила и/или съществени процесуални
нарушения,които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на задължението му
да следи за интереса на роденото от фактическото съжителство дете и без да има
наведени от страните оплаквания,настоящата инстанция намира,че решението е
неправилно.
Пред
ПдРС са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл.127,ал.2 и чл.143 от Семейния кодекс от К.Й.А. ***
срещу Х. З. Д. ***.
Ищцата твърди,че заживяла с ответника на съпружески
начала през 2013г.в дома му в с.Т.Впоследствие заминали за Англия,където през
м.април 2016г.се родил синът им З.След връщането им в България ищцата заживяла
с ответника и с бебето в дома на родителите му в с.Т.Тя започнала работа в
английска фирма в България,а Х. продължил да лентяйства, да пие, да играе
хазарт и да не обръща внимание на семейството. През март 2018г.,отново когато
бил пиян и неадекватен,Х. изгонил К. от къщата,като не ѝ позволил да
вземе детето.По-късно от съседи на бащата научила, че той не само не полага
грижи за детето, но трайно се е отдал на пиянство и хазарт,както и че живеел на
съпружески начала с друга жена и основно за детето се грижели бабата и дядото.Ответникът
бил безработен и нямал финансова възможност да отглежда детето, а майката имала
постоянна работа и доходи,както и подходящи условия за отглеждане на детето.Бащата
бил отчужден от З.,развил синдром на родителското отчуждаване.Не позволявал на
майката да вижда детето.
Ответникът е предявил насрещен иск,с който твърди, че действително
през м.март 2018г.А. напуснала дома му,но направила това доброволно,без никакви
обяснения и изненадващо за него.След като напуснала бащата и детето,заживяла в
с.Р. на съпружески начала с друг мъж,като това била причината да напусне
досегашния си съжител Х. Ответникът твърди,че оттогава той изцяло е поел
грижите за отглеждане и възпитание на детето,а майката нито веднъж не се е
обадила и не потърсила детето и напълно се дезинтересирала от него.И до днес детето живеело
при бащата в с. Т. и той се грижел изцяло за детето.Твърди, че работи, има
постоянни доходи и реализира средно месечен доход от около 1200 лв. Твърди, че
има собствен дом, където живее с детето.Между него и детето имало изградена
силна емоционална връзка,основана на доверие и обич.Бащата твърди, че се грижи
добре за неговото здравословно, психическо и физическо развитие. Детето било записано
в детска градина в с.Т. заедно с негови приятелчета.Семейството на Х. го
подкрепяло безусловно в отглеждането.Майка му имала собствен бизнес–баничарница,а баща му работел в
Англия.Бащата твърди, че не възпрепятства контактите на детето с неговата
майка,стига тя да има желание да го вижда.Твърди,че майката не заплаща издръжка
за детето.На 10 май 2018г.между майката и бащата се постигнало споразумение,
според което родителските права по отношение на детето се предоставят на бащата
и се определя местоживеенето на детето при бащата в с.Т.Уговорили в
споразумението,че страните уреждат режим на лични отношения между майката и
детето,както и месечна издръжка и срок за изплащането й,която майката да
заплаща и ще предприемат мерки за утвърждаването му от съда.Ответникът
твърди,че майката започнала да се интересува от З. след като починал мъжът,с
който тя живеела на съпружески начала и се върнала при родителите си в с.С.Тогава
тя предявила и исковете си.
По делото е безспорно,а е видно и от представеното
удостоверение за раждане,че от съвместното съжителство между страните е родено
детето З. Д.,в момента на 3 години.Не се спори и че след раздялата на страните
през м.март 2018г.детето е останало да живее при баща си в с.Т.
Спорно е как е настъпила тази раздяла-дали ищцата е
била изгонена от ответника и ищец по насрещния иск,както твърди тя,или сама го
е напуснала,оставяйки детето при него,както поддържа Д..Спорен е и въпросът
дали майката се е дезинтересирала от
детето след като е напуснала Х.Д. до момента,когато отново поискала да го види
след като мъжът,с когото живеела на съпружески начала,починал или бащата не я
допускал да се вижда с детето.
По делото са събрани писмени доказателства,основно
свързани с доходите на страните,както и споразумение от 10.05.18г,подписано от
двамата родители,с което двамата се споразумяват родителските права да се
упражняват от бащата,при когото следва да живее детето,определя се режим на
лични отношения на детето с майката и издръжката,която тя следва да заплаща на
детето.Изготвени са и са приети два социални доклада в първоинстанционното
производство от ДСП-Раковски и ДСП-Марица по местоживеенето на двамата
родители,както и два нови соц.доклада от същите ДСП във връзка с поисканото
пред въззивната инстанция изменение на постановените от районния съд
привременни мерки.Събрани са и гласни доказателства.Разпитани са четирима свидетели пред първата инстанция,(от
които относно привременните мерки двама свидетели-А. О.,майка на ищцата и Я. Я.-вуйчо на ответника),и двама
свидетели-Й. А.-баща на ищцата и М. Д.-майка на
ответника.Пред настоящата инстанция са разпитани отново двама
свидетели-Я. Я. и К. А.,брат на К.А.,относно исканото изменение на
привременните мерки.
След подробен анализ на събраните пред него
доказателства първостепенният съд е приел за установено по безспорен начин, че
ответникът и ищец по насрещния иск Х.Д. полага непосредствени грижи за детето З.,а ищцата по първоначалния иск и майка на
детето К.А. започнала да се интересува от детето едва след като починал новият
й партньор от с. Р.Между майката и детето имало само привързаност,а емоционална
връзка детето имало изградена с баща си Х..Детето посещавало детска градина в
селото на баща му и живеело в момента там при отлични битови условия.Бащата и
детето общували пълноценно,видно и от свидетелските показания, и от социалния
доклад на местната служба.Детето било чисто, спретнато и добре облечено и
нахранено. Бащата разчитал и на помощта на своята майка при отглеждането му. Детето
имало приятелчета и изградена среда в с. Т. при баща си, и изцяло в интерес на
детето било това положение да се запази и доразвива.Според съда З. е на
навършени 3 години и връзката му с родителя – баща следвало да укрепва и да се
доразвива. Така е стигнал до извод за неоснователност на предявения
първоначален иск на К.А. и го е
отхвърлил,като е уважил насрещния иск и е предоставил родителските права по отношение на детето
З. Д. за упражняване на бащата,
като е определил местоживеенето на детето при бащата,определил е режим на лични
отношения между детето и майка му и е
осъдил последната да заплаща месечна издръжка от 140лв.
Настоящата инстанция не споделя всички изводи на
районния съд.Безспорно детето живее при баща си и се установява както от
социалния доклад,изготвен от местната Дирекция „Соц.подпомагане“,така и от разпита
на св.Я. Я. и М. Д.,чиито показания съдът кредитира в тази им част въпреки
близката родствена връзка на свидетелите с ответника,доколкото същите се
подкрепят от останалите доказателства по делото (соц.доклад),че бащата
полага всички необходими грижи за
отглеждането и възпитанието на детето.То живее при много добри жилищни условия
в къща с четири стаи и още две
пристроени,но все още необзаведени,като жилището е подходящо
обзаведено,с вътрешни баня и тоалетна.Детето има личен лекар,пълен
имунизационен статус,според личния лекар детето е много добре обгрижвано от бащата.З. посещава
редовно и детска градина,общува с децата в групата,винаги е чисто и подходящо
облечен,отношенията му с бащата и бабата по майчина линия били прекрасни според
директорката на детското заведение.Детето контактувало ежедневно с баба си по
бащина линия,която оказвала помощ и подкрепа в отглеждането му,както и с други
роднини по бащина линия.Детето според
соц.доклад е емоционално привързано към бащата,което е естествено предвид факта,че
именно той се грижи основно за него.В тази връзка не се подкрепят с
доказателства твърденията на ищцата,че ответникът не се грижи добре за
детето,както и че пие и играе хазарт,а също и че е безработен.За последното
обстоятелство са събрани достатъчно доказателства-справка от НАП и
св.показания,че той работи в строителството „на частно“,както и помага на майка
си в баничарницата.
Съдът обаче не намира за
категорично доказано приетото от районния съд,че майката е започнала да се
интересува от детето едва след като починал новият й партньор от с. Р.Не намира
също за доказано,че тя сама е напуснала дома на ответника през м.март
2018г,оставяйки детето си при него.В тази връзка показанията на двете групи свидетели-на ищцата и на
ответника,взаимно си противоречат.
В соц.доклад,изготвен от ДСП-Марица се посочва,че самият Х.Д. е
заявил,че е изгонил К. от жилището си в с.Т.,след като разбрал,че си е намерила
нов партньор.Тези изявления на
ответника,макар и заявени пред соц.работник,представляват индиция за
това,че именно той е изгонил ищцата от дома си и опровергават собствените му твърдения в насрещната искова
молба,че тя ненадейно си тръгнала без да
му дава обяснения и едва по-късно той разбрал за връзката й с другия мъж.Тези
изявления противоречат и на показанията на свидетелите на ответника в частта им
досежно това как е напуснала жилището на
Х.Д. *** К.А.,поради което и като взема
предвид заинтересоваността на тези свидетели от изхода на делото поради близката им родствена връзка с
ответника,настоящата инстанция не кредитира показанията им в тази им част.
По отношение на това дали майката се е дезинтересирала
от детето и след напускането на жилището
на ответника в с.Т.или не е била допускана да се види с детето,както и откога е
започнала да се интересува от детето,настоящата инстанция намира следното:
Ответникът твърди,че К.А. проявила интерес към З. след
като починал партньорът ѝ от с.Р.Според
цитирания по-горе соц.доклад,изготвен от ДСП Марица е видно,че Х. е посочил пред соц.работник ,че новият
партньор на А. е починал през м.февруари 2019г. и К. се върнала при родителите
си в с.С.,като една седмица след това поискала среща с детето
си.Следователно,ищцата според твърденията на ответника,е проявила интерес към
детето си най-рано през м.февруари 2019г.Исковата молба от същата обаче е
постъпила в ПдРС на 23.01.19г.Това налага извода,че ищцата е искала да упражнява родителски права над
детето,следователно и да се интересува от него,още преди смъртта на партньора
й,което опровергава твърденията на ответника.Споразумението между страните от
10.05.18г.,с което К.А. се е съгласила родителските права да се упражняват от
бащата,не означава непременно,че тя не се е интересувала от детето си,още
повече,че със споразумението е определен режим на лични отношения между нея и
детето.Не се доказва категорично,че ответникът не е разрешавал на майката и
нейното семейство да виждат детето,в какъвто смисъл са показанията на
родителите на ищцата-св.Й. А. и А.О.Тези показания противоречат на показанията
на свидетелите на ответника,които твърдят обратното,поради което съдът не
кредитира в тази им част показанията на двете групи свидетели,доколкото тези свидетели са заинтересувани от изхода на
делото и показанията ми не се подкрепят от други доказателства,събрани по
делото.
Независимо от това обаче и в светлината на изложеното
по-горе,настоящата инстанция намира,че родителските права по отношение на З.
следва да се предоставят на майката.В тази връзка следва да се има предвид
Постановление № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.на Пленума на ВС,което не е загубило сила.Според същото от значение
при определяне на мерките по упражняване на родителски права са не отделни
обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай,от които
по съществените са посочени в
постановлението.
Настоящата инстанция намира,че и двамата родители
притежават възпитателски качества,като полагат максимално усилия да общуват с
детето,да изграждат навиците му,да задоволяват образователните му потребности и
интереси,правилно да го възпитават.И двамата притежават морални качества,като
не се доказа някой от тях да има укоримо поведение,вкл.пиянство,хазарт,каквито
се твърдят по отношение на бащата от страна на ищцата или други,създаващи
отрицателен нравствен облик на родителя.И двамата родители след раздялата са имали нови партньори.Всеки
от двамата родители се стреми да полага
грижи за детето, като бащата е
този,който се е справял успешно с това до момента,предвид факта,че детето живее
с него.Майката също полага усилия в тази насока откакто има възможността да се
среща с детето си в рамките на определения с привременните мерки режим на лични
отношения.Това се установява от показанията на разпитания пред въззивната
инстанция свидетел К. А.,брат на
ищцата,чиито показания съдът
кредитира като почиващи на преки лични впечатления на същия.Съдът не кредитира
показанията на другия свидетел Я. Я.,тъй като същият не е присъствал при взимането на детето от майката
в дните,когато има право на това съобразно режима й на лични отношения с
детето.Що се касае до привързаността,безспорно детето е по-привързано към баща
си,с когото има изградена емоционална връзка.Това се дължи основно на
обстоятелството,че З. от раждането си
живее с този родител,който остава единственият,полагащ грижи за него
след като К. е напуснала жилището на
ответника.След като ищцата вече има
възможност да се среща и да общува с детето си,между двамата е в процес на изграждане емоционална
връзка,като Зенур вече е свикнал с
режима на лични контакти,проявява желание да посещава дома на майка си,говори
за нея с желание и усмивка и постепенно се привързва емоционално към нея,видно
от соц.доклад на ДСП-Марица,изготвен пред въззивната инстанция.Т.е.прекъснатата
връзка между детето и майката постепенно се възстановява.
Съдът намира,че
от съществено значение за детето и изцяло в негов интерес е то да живее
с майка си предвид неговата ниска възраст.Възрастта на децата е от
значение,когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени
родителски грижи.Децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина
грижа,като в тези случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието
на детето.А в конкретния случай З. е бил лишен от майчина грижа за период от
повече от една година в крехката си възраст и има нужда от майка си.В
постановлението се посочва в кои случаи не е целесъобразно предоставянето на
детето на майката-лош морал,лошо здравословно състояние,каквито в случая не са
налице.Не се доказа,предвид изложеното по-горе и че майката е изоставила детето
си и че не се интересува от него.
При положение,че останалите обстоятелства от значение
за определяне на родителските права при двамата родители са сходни-и двамата
имат желание и готовност да отглеждат и възпитават З.,имат поддържащо разширено
семейство и социално обкръжение,много добри жилищно-битови условия,финансови
възможности за задоволяване на базовите потребности на детето,то превес в
случая съдът дава на ищцата предвид ниската възраст на детето и
нуждата му от непосредствена майчина грижа.Следва да се има предвид,че така
най-бързо и безпроблемно за детето ще се възстанови и прекъснатата емоционална
връзка между него и майка му.Спазването на
режима на лични контакти между двамата съобразно привременните мерки
способстват промяната в местоживеенето и
средата на детето да не е рязка и болезнена за него.З. посещава от скоро детска
градина,а и от констатациите в соц.доклади се налага извода,че е спокойно и
бързо адаптиращо се дете,поради което
лесно би изградило нови
приятелства с връстниците си и при майка си,още повече,че новата среда
ще допринесе за по-бързото усвояване на българския език (от показанията на
ищцовите свидетели е видно,че в семейството на бащата детето общува основно на
турски,като откакто посещава детска градина е започнало да разбира и български
език,но него говори).
Предвид изложеното дотук настоящата инстанция
намира,че упражняването на родителските
права следва да се предостави на майката,което налага отмяна на атакуваното
решение като неправилно и постановяване на друго,с което да се уважат предявените от К.А. искове на
осн.чл.127,ал.2 от СК.
Следва да се уважи и искът й по чл.143 от СК,като се
осъди ответникът да заплаща месечна издръжка на З. Д.,като относно размера
съдът взема предвид показанията на
свидетелите на ответника и неговите изявления,направени пред соц.работник,от
които се установява,че същият има месечни доходи от около 1200лв.При това положение и
доколкото Д. няма задължения към други
низходящи,следва да се уважи претенцията по чл.143 от СК в пълния претендиран
размер от 200лв.
Насрещният иск на Х. З. Д. следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на
жалбоподателката,но тъй като тя не е
претендирала такива,то не следва да й се присъждат.
Ответникът по първоначалния иск следва да бъде осъден
да заплати ДТ върху присъдената издръжка по сметка на ПдОС в полза на бюджета
на съдебната власт в размер на 288лв.
По горните съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2700/28.06.19г.,постановено
по гр.д.№ 1256/19г.по описа на ПдРС,2-ри бр.с.,с което е отхвърлен предявеният
от К.А.,ЕГН-**********,*** срещу Х. З. Д.,ЕГН-**********,*** иск за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето З. Х.Д.,ЕГН-**********
***,определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и заплащане на
издръжка за детето в размер на 200лв.месечно,считано
от завеждане на иска–23.01.2019г.,ведно със законната лихва;предоставено е
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете З.
Х.Д.,ЕГН-********** на бащата
Х. З. Д.,ЕГН-********** до настъпване на обстоятелства от значение за
изменение или прекратяване на това обстоятелство;определено е местоживеенето на
детето З.Х.Д.,ЕГН-********** при бащата Х. З. Д.,ЕГН-**********,определен е за
майката К.А.,ЕГН-**********
режим на
лични отношения с детето З.Х.Д.,ЕГН-**********,като
майката има право да вижда и взема детето при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до
17.00 ч. в неделя с преспиване при майката, както и 20 дни през лятото,които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата и е осъдена К.А.,ЕГН-********** да
заплаща на детето си З. Х.Д.,ЕГН-********** чрез неговия
баща и законен представител Х. З.Д.,ЕГН-**********
месечна издръжка в размер на 140лв.на основание чл.143 от СК, считано от завеждане на
насрещния иск–22.02.2019г.до настъпване пълнолетие от детето или на
друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане и е осъдена
К.А.,ЕГН-********** да заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху определената издръжка за детето в размер
на 201,60лв.,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете З.Х.Д.,ЕГН-********** на майката К.А.,ЕГН-********** ***
до настъпване на обстоятелства от значение за изменение или прекратяване
на това обстоятелство.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето З. Х.Д.,ЕГН-**********
при майката К.А.,ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата Х. З. Д.,ЕГН-********** *** с детето З. Х.Д.,ЕГН-********** както следва:
бащата ще
има право да вижда и взема детето при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до
17.00ч.в неделя с преспиване при бащата,както и 20 дни през лятото,които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Х. З. Д.,ЕГН-**********,да заплаща
на детето си З. Х.Д.,ЕГН-********** чрез неговата майка и законен представител К.А.,ЕГН-**********
месечна издръжка в размер на 200(двеста)лв.на основание чл.143 от СК,считано от
завеждане
на иска–23.01.2019г.до настъпване на
пълнолетие от детето или на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х. З. Д.,ЕГН-********** да заплати
по сметка на ПдОС в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху определената издръжка за детето в размер
на 288(двеста осемдесет и осем)лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. З. Д.,ЕГН-**********,***
насрещен иск против К.А.,ЕГН-**********
*** за
предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето З.Х.Д.,ЕГН **********,за определяне
на местоживеене на детето при бащата,за режим на лични отношения на майката с
детето и за заплащане на издръжка за детето в
размер на 140лв.месечно.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК,пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: