№ 78656
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110122422 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на к, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Ц. К. т за сумата в размер на 1500 лева - главница по договор за потребителски
кредит № OL00008790 от 16.12.2019 г. от 31.01.2022 г., ведно със законната лихва от
12.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 989,10 лева – договорна лихва
за периода от 16.12.2019 г. до 03.09.2020 г., сумата в размер на 850,88 лева – неустойка за
неосигуряване на обезпечение, сумата в размер на 105 лева – разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница и
възнаградителна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част от вземанията.
Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 850,88 лева – договорна
неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение и за сумата от 105
лева – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на
вземането, съображенията за което са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Процесният договор за паричен заем е сключен на 16.12.2019 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК. Уговорката в договора за
паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна
в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
1
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
По отношение на уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на разходи за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Претендираната такса обаче не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Същата е
нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава. Следователно не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на
разглеждане по делото. Ето защо посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността
. Отделно от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на просрочени
задължения не са за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране
на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност,
извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Предвид изложеното следва да се приеме, че
уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС.
Ето защо заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните и дължими
разноски, за които са представени доказателства за плащане, съразмерно на отхвърлената
част от заявлението или над сумата от 49,78 лева до пълния заявен размер от 68,90 лева за
платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на к, срещу Ц. К. т, с ЕГН **********, в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в
размер на 850,88 лева – неустойка за неосигуряване на обезпечение, сумата в размер на 105
лева – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на
2
вземането, както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата
от 49,78 лева до пълния заявен размер от 68,90 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3