Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр.Габрово, 29.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №366 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото против Решение №154/07.05.2019г. по гр.д.№833/2018г. на РС Габрово, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против "Омега 2015" ЕООД за заплащане на сумата от 9200лв., представляваща неустойка в размер на 4400лв. по договор №003-14-**********/05.06.2017г., неустойка в размер на 3800лв. по договор №003-14-**********/11.07.2017г. и неустойка в размер на 1000лв. по договор №003-14-**********/08.09.2017г., като неоснователни и недоказани.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Изводът на първоинстанционния съд, че процесните договори за продажба(доставка) на кафе са нищожни, тъй като били подписани от И.Т.Д., който нямал представителна власт по отношение на ответника противоречали на събраните по делото доказателства. От показанията на св.Д.се установявало, че през процесния период същия бил работил при ответника и за това бил посочен като лице за контакти, т.е. договорите били подписани от лице, което е било работник на ответника. Ползването на машините било предоставено на ответното дружество с приемо-предавателен протокол. Почти една година по-късно поради нежеланието на ответника да изпълнява основното си задължение по трите договора да закупува кафе са върнати предоставените му за ползване кафе машини и кафемелачки. За периода от сключване на договорите до 20.03.2018г. договорите били изпълнявани от ответното дружество, което поръчвало кафе и др.продукти и ги заплащало. В изпълнение на указанията на съда жалбоподателя-ищец уточнява, че претенцията за неустойка произтича, от това, че ответника е преустановил поръчването на кафе и кафе продукти по процесните договори, като прекратяването и на трите договора било настъпило на 20.03.2018г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, като присъди направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът в указания му срок не е подал отговор на жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото неустойки по три договора.
За
да постанови решението си районният съд е приел, че между страните по делото са
сключени три договора : договор №003-14-**********/05.06.2017г., по договор
№003-14-**********/11.07.2017г. и договор №003-14-**********/08.09.2017г. за продажба (доставка) на кафе и
придружаващи продукти /сметана и захар/ с търговска марка BIANCHI по ценова листа на продавача. Купувачът се
задължил да купува от тези продукти не по-малко от определени в договорите
количества. Като бонус за бъдещото пълно и добросъвестно изпълнение на договора
от страна на купувача, „Бианчи кафе" ЕООД се задължило и предоставило на
ответника ползването върху кафемашини и кафемелачки. В трите договора, като
представител на купувача ”Омега 2015” ЕООД, е посочено лицето И.Т.Д.. Безспорно
било установено, че при сключването на процесните договори, от името на
купувача ”Омега 2015” ЕООД лицето И.Т.Д.действало, без да има представителна
власт за тези действия. Търговецът бил узнал за сключването на процесните
договори от лицето И.Т.Д.едва след постъпването на исковата молба в съда,
поради което нямал възможност да им се противопостави. Обстоятелството, че
издадените от ищеца фактури през периода м.юни 2016г.- м.февруари 2017г., са
включени в дневниците за покупки на ответника „Омега 2015” ЕООД, и бил
използван данъчен кредит по тях, не доказвали узнаването от търговеца на
извършените действия без представителна власт и тяхното потвърждаване, тъй като
процесните три договора били сключени през периода м.юни2017г.- м.септември
2017г. и обхващали друг период на действие.
Тъй като в случая не било
доказано узнаването от търговеца на извършените действия без представителна
власт, същият не следвало да доказва противопоставянето си веднага след
сключването на сделките. Следователно не бил осъществен фактическия състав на
чл.301 от ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключените без
представителна власт договори. Тъй като липсвало съгласие на търговеца за
сключване на договорите, то същите били нищожни поради липса на съгласие и не
обвързвали ответното дружество.
Въззивният съд намира следното :
Правилно пръвоинстанционният съд е приел, че между страните по делото са сключени три договора : договор №003-14-**********/05.06.2017г., по договор №003-14-**********/11.07.2017г. и договор №003-14-**********/08.09.2017г. за продажба (доставка) на кафе и придружаващи продукти /сметана и захар/ с търговска марка BIANCHI по ценова листа на продавача. Купувачът се задължил да купува от тези продукти не по-малко от определени в договорите количества. Като бонус за бъдещото пълно и добросъвестно изпълнение на договора от страна на купувача, „Бианчи кафе" ЕООД се задължило и предоставило на ответника ползването върху кафемашини и кафемелачки.
Безспорно и трите договора за купувача-ответното дружество са подписани от И.Д.. Не се спори, че Д.е бил служител при ответника и че същият не е негов законен представител и не е имал представителна власт.
От показанията на свидетелите по делото - Д.и К.се установява, че от сключване на договорите до прекратяването им и връщането на предоставените от ищеца кафемашини и кафемелачки предоставеното оборудване е било използвано от ответното дружество в стопанисвания от него обект - кафене и всяка седмица са зареждани посочените в договорите кафе и кафе продукти. Поради горното въззивният съд счита, че ответникът е знаел за сключените договори, подписани от негов служител, макар и без представителна власт и не ги е оспорил, т.е. същият е бил съгласен с тях. Следва да се отбележи и че тъй като ответното дружество е търговец, то същото и в частност неговия управител е знаел, че ползвайки чуждо оборудване и продавайки кафе и кафе продукти, извършва тези дейности въз основа на договор, дори същият да не е бил в писмена форма. След като лично управителят не е сключил договора, но е установил че в обекта му са поставени няколко чужди машини и се ползват кафета и продукти, за които не се е договорил е следвало да положи необходимите усилия и да се поинтересува, чии са тези вещи и как са се озовали в обекта му. Като ако не е бил съгласен да ползва това оборудване и продукти е следвало своевременно да реагира и да заяви на доставчика, че не потвърждава действията на служителя си по сключване на договорите и не желае да бъде обвързан от последиците им. Тъй като законния представител на ответния търговец не е сторил това, то същият с конклудентни действия е потвърдил действията на своя служител по сключване на договорите.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че представените по делото три договора са валидно сключени.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че ответното дружество престанало да поръчва посочените в договорите кафета и кафе продукти през 2018г. Установява се, че няколко дни преди св.Д.да предаде машините на ищеца в обекта са били доставени други машини от друг доставчик ("...Новите машини ги докараха от друга фирма. За да няма дупка докараха новите машини и ние свалихме старите....").
От гореизложеното следва извода, че ответното дружество е престанало да изпълнява задълженията си по чл.1 от трите договора да поръчва определени минимални количества кафе и кафе продукти, поради което същото дължи заплащане на претендираните на осн. чл.11, т.2 от договорите неустойки в размер на двукратния размер на стойността на предоставеното по всеки от договорите оборудване, както следва : по договор №003-14-**********/05.06.2017г. е предоставено оборудване на стойност 2200лв., дължимата неустойка е в размер на 4400лв., по договор №003-14-**********/11.07.2017г. е предоставено оборудване на стойност 1900лв., дължимата неустойка е в размер на 3800лв. и договор №003-14-**********/08.09.2017г. е предоставено оборудване на стойност 500лв., дължимата неустойка е в размер на 1000лв., т.е. общо дължимата неустойка и по трите договора е в размер на 9200лв.
Въззивният съд намира предявените искове за основателни и доказани за целите претендирани размери.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени за целите претендирани размери, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 1688лв. - разноски по делото в първоинстанционното
производство и сумата от 184лв.- разноски във въззивното заповедното
производство.
Водим от изложеното по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №154/07.05.2019г. по гр.д.№833/2018г. на РС Габрово,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА
„ОМЕГА 2015” ЕООД,
ЕИК203719309, седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Св.Св. Кирил и
Методий” №24,ет.1,ап.3 да заплати на от
„БИАНЧИ КАФЕ” ЕООД, ЕИК131198458,
седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Хиподрума”, бл.146,вх.Б,ет.2,ап.30 сумата от 4 400лв./четири хиляди и четиристотин лева/ - неустойка по
договор №003-14-**********/05.06.2017г.; ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 02.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„ОМЕГА 2015” ЕООД,
ЕИК203719309, седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Св.Св. Кирил и
Методий” №24,ет.1,ап.3 да заплати на от
„БИАНЧИ КАФЕ” ЕООД, ЕИК131198458,
седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Хиподрума”, бл.146,вх.Б,ет.2,ап.30 сумата от 3 800лв./три хиляди и осемстотин лева/ - неустойка по договор
№0003-14-**********/11.07.2017г.; ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 02.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„ОМЕГА 2015” ЕООД,
ЕИК203719309, седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Св.Св. Кирил и
Методий” №24,ет.1,ап.3 да заплати на от
„БИАНЧИ КАФЕ” ЕООД, ЕИК131198458,
седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Хиподрума”, бл.146,вх.Б,ет.2,ап.30 сумата от 1000лв./хиляда лева/ - неустойка по договор
№0003-14-**********/08.09.2017г.; ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 02.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ОМЕГА 2015” ЕООД, ЕИК203719309, седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” №24,ет.1,ап.3 да заплати на от „БИАНЧИ КАФЕ” ЕООД, ЕИК131198458, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Хиподрума”, бл.146,вх.Б,ет.2,ап.30 сумата от 184лв.(сто осемдесет и четири лева)- разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :