Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 4434 19.12. 2017г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХ-ти граждански състав
На седми ноември
2017 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: : ЗОЯ БОГДАНОВА
при секретаря Каменка
Кяйчева,като разгледа докладваното от съдията
гр. дело N3875 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1
от ГПК вр.чл.124 от ГПК,образувано по предявени от “Топлофикация-София”
ЕАД ЕИК831609046 със се далище и адрес
на управление гр.София р-н Красно Село ул.”Ястребец”№23Б против А.С.Т. ЕГН **********
с адрес *** обективно съединени искове с правно осн. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди,че ответникът като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в в ************е клиент на ответното дру жество и има
задължения за потребена топлинна енергия в размер на 247,30 лв. за пе риода 01.11.2013г.30.04.2015г.Твръди,че поради неплащане на тази сума в уговорения в ОУ срок, ответникът
дължал лихва за забава върху главницата в размер на 33,13лв за периода
31.12.2013г.–22.11.2016г. и законна лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.11. 2016г, до окончателното плащане. За
така описаните суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч гр д. №276/2017, но в срока по чл.414 ГПК ответникът възразил.Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови
решение,с което да признае за установено по отношение на ответника,че същият
дължи на ищеца гореописаните суми,ведно със законната лих ва върху главницата,
счи тано от датата на подаването на заявлението
до пълното из плащане на задължението.Претендира разноски
Ответникът не е депозирал писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК.В с.з. де
позира молба с която изразява становище за неоснователност на предявените
искове и настоява за отхвърлянето им.
Третото лице помагач
"Нелбо"ЕАД ЕИК104100223 със
седалище и адрес на управ ление гр.София ул.“Тинтява“№15 не изразява отношение
по предявените искове.
Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства, съгласно чл.
235 от ГПК намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№276/2017 по описа на ПРС, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК за сумите,предмет на настоящия иск срещу която ответникът
в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е възразил.Изложеното обуславя правния интерес на
ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му. Същият е предявен
в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и се явява допустим.
По
същество: Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот,сключен на 18.04.2013г. с нот. акт№*** том **** дело *****/л.26/
ответникът е придобил собствеността върху топлоснабдения имот,находящ се на
адрес ************На 05.06.2015г същият се е раз поредил с имота с договор за покупко продажба,сключен на с нот
акт№*** том **** дело *****/**** /л.30/.Следователно за
исковия период ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия,
съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ.
Според чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;редът за
измерване, отчитане,разпределение и заплаща не на количеството топлинна
енергия; отговорността при неизпълнение на задълже нията;условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдява нето; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела,средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления и пр. Съгласно изричната разпоредба на ал.2
на същия член,Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публи куване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.По делото е представен заверен препис от ОУ на ищеца /л.10-13 от делото/,за които няма спор че
са влезли в сила.
Предвид на гореизложеното и с
оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът
приема,че между страните по делото е налице договорно правоотношение по повод
продажба на топлинна енергия за битови нужди с вклю чените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалите към процесния период Наредба № 2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./
Видно о
т
представения по делото договор №*-№*** от **.**.**** г. етажните соб ственици в
сгрладата са сключили с третото лице помагач "Нелбо Инженеринг“ООД /чието
наименование е променено на „Нелбо“ ЕАД/ договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по
чл.139в ал.2 от ЗЕ .
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя възоснова на по казанията на топломерите в отделните имоти.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че през процесния период количеството потребената топлинна енергия
е определено при стриктно спазване на нормативната уредба, като дяловото
разпределение, извършено от третото лице-помагач, извършено в съответствие с
нормативните правила. Количест вото доставена топлоенергия е отчитано по
показанията на общия топломер в абонат ната станция, след приспадане на
технологичните разходи, които са за сметка на дру жеството-доставчик.Стойността
на доставената топлинна енергия на ответника се фор мира от стойността на
енергия за отопление на имота и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация.Вещото лице е констатирало,че в имота
не е ползвана енергия за битово горещо водоснабдяване.Посочените в заключението
суми, които са прогнозни, са намалени или увеличени със сумите, представляващи
корекции, съобразно реално потребената топлоенергия по данни на
"Нелбо"ЕАД.В тази връзка са представени и изравнителни сметки за реално потребените
количества ТЕ в топлоснабдения имот за исковия период. От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза се уста новява,че за имота на ответника за
исковия период след приспадане на сумите по издадените кредитни известия
задълженията на абоната за топлинна енергия възлизат на сумата от 247,30 лева,
която не е заплатена.Предвид на изложеното така преядвения иск е основателен.
По акцесорната претенция: В чл.32, ал.1 от Общите условия е предвидено, че ку пувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енер гия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Следователно с изти чане на срока и при неплащане ответникът изпада в забава и дължи обезщетение за заба вено плащане в размер на законната лихва.Нейният размер за периода на забавата се установява от заключението приетата ССЕ и възлиза на сумата от 33,13 лева.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на
сумите по издадената в негова полза заповед за изпъл нение-главница и лихва за
забава.Ето защо предявените искове следва да бъдат уваже ни Върху главницата
следва да се присъди законната лихва съгласно чл.422 ал.1 от ГПК от датата на
подаване на заявлението-30.11.2016г. до окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 125лв разноски в
заповедното производство и сумата от 640 лв раз носки за настоящото
производство-заплатена ДТ,депозит за СТЕ и ССЕ и юрискон сутско възнаграждение
определено по реда на чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба№1 за мин. раз мери на адв възнаграждения
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.С.Т.
ЕГН ********** с адрес ***, че същият дължи на “Топлофикация-София” ЕАД
ЕИК831609046 със седалище и адрес на
управление гр.София р-н Красно Село ул.”Ястребец”№23Б сумата
от 247,30
лв лв,
представля ваща доставена топлинна енергия за периода 01.11.2013г.30.04.
2015г , ведно със закон ната лихва върху
главницата,считано от 30.11.2016г.до окончателото й заплащане, сумата от 33,13лв, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 31. 12.2013г.–22.11.2016г.,за
които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №276/2017г по описа на ПРС
ОСЪЖДА А.С.Т. ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на“Топлофикация-София”
ЕАД ЕИК831609046 със седалище и адрес на
управление гр.София р-н Красно Село ул.”Ястребец”№23Б сумата от 785 лв. представляваща разноски за
производството
Решението е постановени при участието на
третото лице помагач „Нелбо“ЕАД кък кедарище и адрес на управление гр.София
ул.“Тинтява“№15
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия/п./З.Б.
Вярно с оригинала.
КК