№ 15993
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110168779 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 281889/19.12.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 165992/12.06.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение от 09.08.2022г., издадена по ч.гр.д. № 38681/2022г. на СРС.
Ищецът „**************“ ЕООД чрез адв. М. А. - АК-Пловдив, е предявил срещу
М. П. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на "**************"
ЕООД, сумата от общо 2814,00 лева, представляваща неплатен остатък от дължимото
възнаграждение по Договор за туристически пакет № **********/06.07.2019г. /Програма
Малдиви/ - 1754,00 лева, и Договор за туристически пакет № **********/14.03.2019г.
/Програма Куба/ - 1060,00 лева, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /18.07.2022г./ до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че с
ответницата сключили посочените по-горе договори, по силата на които той трябвало да
огранизира съответни пътувания: до Малдивите в периода 03.12.2019г.-11.12.2019г., и до
Куба в периода 18.11.2019г.-29.11.2019г. Общото възнаграждение, което К. следвало да
заплати, било 3230,00 лева. Ищецът изпълнил своите задължения и организирал и
осъществил пътуванията на ответницата. Тъй като тя в същото време извършвала и работа
за дружеството, страните се разбрали посочената сума да бъде изплатена на вноски, а част от
парите да бъдат прихванати към дължими ú комисионни. Поведението на ответницата обаче
било некоректно - всяко плащане ставало след многобройни покани и увещания. Така в
крайна сметка част от сумите били погасени, като останала дължима претенцията по
настоящото дело. За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се
представлява от адв. А. или не изпраща представител. Предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. П. К. не се е възползвала от правото си
да подаде отговор на исковата молба. За насрочените по делото публични съдебни заседания
не се явява и не изпраща представител. В Молба, вх. № 165797/12.06.2023г. на СРС, излага
1
доводи в насока на неоснователност на исковете.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства и
действията на страните, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска и или с неприсъствено решение. Доколкото адв. А. не е заявила в
съдебното заседание на 13.06.2023г. възражения относно датата на следващото такова /за
26.09.2023г./, каквито е посочила за предложената преди това дата /11.07.2023г./, то не са
били налице предпоставки по чл. 142, ал. 2 ГПК за недаване ход на делото и отлагане на
заседанието на 26.09.2023г., както е поискано с молба, вх. № 263588/25.09.2023г. на СРС,
идентична с молба, вх. № 267742/28.09.2023г. на СРС.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва
при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно
договорно правоотношение по договори за предоставяне на туристически услуги по
съответния туристически пакет, тези услуги да са предоставени съобразно договорите на
ответницата, като за последната да е възникнало задължение за заплащане на уговорените
суми по начин и на падеж съобразно договора. В тежест на ответницата е да докаже
заплащането на съответните суми. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване
предявените искове. Това негово процесуално задължение остава, независимо от липсата на
подаден отговор на исковата молба и настъпването на процесуална преклузия по чл. 133
ГПК за възраженията, заявени от ответницата в нейна молба, вх. № 165797/12.06.2023г. на
СРС, тъй като ищецът винаги е длъжен при условията на пълно и главно доказване да
установи настъпването на предпоставките за възникване на твърдяното от него право.
Единствено при решаване на делото с неприсъствено решение се допуска това установяване
да е вероятно.
Представените договори не са подписани от страна на ответницата. По делото не са
ангажирани доказателства, че тя е изразила съгласие с тях. Представената на л. 8-10 в
разпечатка електронна поща изхожда от ищеца, поради което не може да доведе до
благоприятни процесуални последици за същия. Дори и да се приеме, че договорите са
сключени, то всеки от тях съдържа клауза за автоматично прекратяване на действието му
при неплащане в пълнота и срок дължимите за туристическите пакети суми – до 01.10.2019г.
за пътуването до Малдивите и до 30.09.2019г. за пътуването до Куба. Дружеството ищец не
представи доказателства за уговорено между страните плащане на цената на пакетите по
начин, различен от посочения в текста на представените договори, което да може да
обоснове извод, че договорите са имали действие въпреки неплащане на сумите по тях до
01.10.2019г./30.09.2019г. Представените на л. 34-36 от делото копия от приходни касови
ордери нямат достоверна дата, съставени са единствено от ищеца и в тази връзка не могат да
послужат за обосноваване основателността на предявените искове. На л.11-12 е представена
разпечатка на кореспонденция по електронна поща между страните. Същата съдът също не
приема като достатъчна, за да обоснове извод за основателност на претенциите на ищцовата
страна. Заявената готовност за постепенно довнасяне на суми, доколкото се споменават и
задължения на трети лица, не може да се възприеме непременно като признание на
задълженията, предмет на настоящото дело, тъй като липсва достатъчна конкретизация.
Например кои суми за Малдивите заявява ответницата в писмото си от 18.02.2020г., че ще
2
плати до 10 дни – нейните, за „К.Т.“ или и двете, коя е точно другата сума, „непосилна“ за
плащане за ответницата през „този месец“, според писмото ú от 28.03.2021г.
Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че ищецът е предоставил на
ответницата услугите по туристическите пакети по посочените от него два договора
(например закупени самолетни билети, потвърдени хотелски резервации, и др.).
При решаването на гражданските дела съдът установява фактическото положение
съобразно представените от страните доказателства и спрямо тях формира съответните
правни изводи, въз основа на които и взема решението си дали заявените претенции са
основателни или не. Фактическото положение следва да се установява пълно от събраните
по делото доказателства, независимо дали наличието на факта се извежда пряко или косвено
от доказателството. Това означава, че иск, извън хипотезата на неприсъствено решение, не
може да бъде уважен въз основа на доказателства, които могат да обосноват неговата
вероятна, а не пълна основателност.
Затова и съдът, по изложените по-горе съображения, тъй като според вътрешното му
убеждение събраните доказателства установяват само една вероятност посочените в
исковата молба суми да се дължат, но не и несъмнен извод в тази насока, следва да отхвърли
предявените искове като недоказани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство. Доколкото предявените искове се отхвърлят, право на разноски
има само ответницата, която обаче не е заявила претенция в тази насока и такива не следва
да ú бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**************“ ООД, ЕИК ********, със седалище в
град Пловдив, срещу М. П. К., ЕГН **********, с адрес в град София, искове с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата, че същата дължи на "**************" ЕООД, сумата от общо 2814,00
лева, представляваща неплатен остатък от дължимото възнаграждение по Договор за
туристически пакет № **********/06.07.2019г. /Програма Малдиви/ - 1754,00 лева, и
Договор за туристически пакет № **********/14.03.2019г. /Програма Куба/ - 1060,00 лева,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /18.07.2022г./ до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3