ОПРЕДЕЛЕНИЕ
17.05.2019 г. гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева адм.дело №117 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б. Г.Б., срещу: чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград.
Жалбоподателят цитира оспорените от него разпоредби от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград, приета с Решение №801/30.11.2017 г. на Общински съвет Димитровград, действащи към 24.01.2019 г. Заявява, че имал правен интерес от оспорването им, тъй като бил жител *** и задължено лице за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за три собствени имота на територията на същата община – незастроено и застроено дворно място в с.Бодрово и апартамент в гр.Димитровград, съответно партидни №№01, 06 и 02, които било възможно да продаде, или да придобие още имоти, както и да учреди вещно право на ползване за тях, или върху други имоти на територията на община Димитровград. Твърди, че в парт.№01 имал план за строеж на вилна сграда, и в случай че го реализирал и започнел да го ползва, то същият щял да подлежи на облагане с ДНИ – чл.15, ал.1 от Наредбата, докато според чл.15, ал.1 от ЗМДТ ползването на имота не било условие за облагане с ДНИ. Сочи, че с оспорената част от наредбата ответникът създал ред, правила и условия за облагане с ДНИ, които засягали правната сфера на жалбоподателя и можели да го увредят пряко, защото били нищожни и незаконосъобразни. Оспорващият считал, че разполага със защитата по чл.56 и чл.120, ал.2 от КРБ.
Излага съображения, че оспорените части от Наредбата били нищожни, защото били издадени при липса на компетентност, в нарушение на принципа, разписан в чл.8 от ЗНА, тъй като същите обществени отношения били уредени, преди издаване на процесната наредба, от законодателя с по-висш по степен нормативен акт – ЗМДТ в редакцията му на: чл.10, ал.1 (изм.ДВ 61/2013 г.); чл.12 (ДВ 117/1997 г.); чл.14, ал.1 (ДВ 98/2010 г.); чл.15 (ДВ 117/1997 г.); чл.18 (ДВ 100/2005 г.) и чл.23 (ДВ 98/2010 г.). Твърди, че преповтарянето на текст от закона в съдържанието на наредбата било равно на правно нищо, и пораждало неразбиране кой нормативен акт ще се прилага, дали закона или оспорената част от Наредбата. В случай, че законът се променял, то предходните му и преписани в оспорената част от наредбата норми ставали незаконосъобразни. Недопустимо било ОбС Димитровград да урежда с наредба вече уредени със ЗМДТ данъчни отношения.
На следващо място жалбоподателят твърди, че оспорените части от Наредбата били незаконосъобразни и противоречали на ЗМДТ, в редакцията му с ДВ бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., като цитира съдържанието на чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2; чл.18, ал.1 и чл.23 от закона.
Твърди се също така, че ответникът не бил спазил изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА при издаване на оспорените части от Наредбата, като не бил публикувал проекта на интернет страницата на общината, не бил изготвил доклад и мотиви към проекта, с които да укаже очакваният размер на приходите в общинския бюджет от прилагането на оспорените части.
Претендира се обжалваните разпоредби да бъдат прогласени за нищожни, или алтернативно – да бъдат отменени.
Ответникът, Общински съвет Димитровград, чрез своя Председател, в писмото с вх.№1131/18.02.2019 г., с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и претендира отхвърлянето ѝ.
С допълнително постъпило по делото писмо вх.№2153/29.03.2019 г., Председателят на Общински съвет Димитровград заявява, че в Наредба №12 за определяне размера на местните данъци и такси са направени изменения и допълнения, като представя заверени копия - извадка от Протокол №43 от 31.01.2019 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет Димитровград, от приетото на същото заседание Решение №1152/31.01.2019 г. и административната преписка по приемането му, включително Докладна записка вх.№ОбС-07-40/21.01.2019 г. (РД-28-29/21.01.2019 г.) от Кмета на Община Димитровград, разпечатка от интернет страницата на Община Димитровград от дата 21 декември 2018 г. за оповестяване проекта за изменение и допълнение на Наредба №12, Становища на постоянните комисии, разгледали докладната, както и заверено копие на актуалния към 28.03.2019 г. текст на Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Н. К., ответникът изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на пряк и непосредствен интерес за жалбоподателя от оспорването, евентуално поради просрочие на жалбата. Претендира се същата да бъде оставена без разглеждане, или алтернативно – да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание заявява, че намира оспорването за основателно и предлага обжалваните разпоредби от Наредба №12 да бъдат отменени.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт №56 от 30.11.1993 г. и Нотариален акт №200 от 12.09.2005 г. жалбоподателят П.Т.З. се легитимира като собственик на незастроено дворно място от 780 кв.м. в с.Б., Х. и на Урегулиран поземлен имот №I-168, с площ 1290 кв.м. в кв.19 по плана на с.Б., обл.Х., ведно с построените в същия имот къща, лятна кухня и плевня, като видно от представения Протокол от 12.03.1998 г. по гр.д.№36/1997 г. на Димитровградски районен съд, след одобрена съдебна спогодба в дял на жалбоподателя е поставен апартамент №21, находящ се в гр.Д., ул.„Х. С.“ , блок №**, вход ***.
Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград (Наредбата), част от която са обжалваните разпоредби, към момента на подаване на жалбата е в редакция, приета с Решение №801 от 30.11.2017 г. на Общински съвет Димитровград. Същата има характер на подзаконов нормативен акт, и съгласно чл.1, с нея се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Димитровград.
Видно от допълнително постъпилите по делото доказателства, с Решение №1152 от 31.01.2019 г. на Общински съвет Димитровград, прието на заседание от 31.01.2018 г., след поименно гласуване с 18 – „за“, 3 – „против“ и 10 – „въздържал се“, от гласувалите 31 от общо 33 общински съветника, Общински съвет Димитровград приема изменения и допълнения в Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград. Решение №1152 от 31.01.2019 г. е прието по Докладна записка регистрационен индекс: ОбС-07-40/21.01.2019 г. на Кмета на Община Димитровград. Преди внасянето ѝ за разглеждане от общинския съвет, Докладната записка, ведно с проекта за изменение и допълнение на Наредбата са били публикувани на официалната интернет страницата на Община Димитровград на 21.12.2018 г., видно от приложената разпечатка от сайта на общината.
Съпоставени, текстовете от Наредба №12 в редакцията им към момента на подаване на жалбата и в действащата към настоящия момент редакция, и съответните текстове от ЗМДТ, имат следното съдържание:
Чл.10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Чл.10. (1) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019
г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните
граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти
извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.
8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.”
ЗМДТ – Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., доп., бр. 39 от 2011 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Чл.12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Чл.12. (1) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019
г.) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно
на частите си.
(2) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.)
Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото
вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на
останалите.
ЗМДТ – Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Чл.14. (1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Чл.14. (1) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019
г.) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът
уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти.
ЗМДТ – Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Чл.15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Чл.15. (1) (Изм. с Решение № 1152/31.01.2019
г.) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на
месеца, следващ месеца, през който са завършени.
(2)
(Изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.) При прехвърляне на собствеността на имота
или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи
данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната
в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
ЗМДТ – Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) При прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Чл.17.
Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той
може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от
декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на
които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на
имота от техническите органи.
Чл.17. (допълва с Решение № 1152/31.01.2019
г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той
може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от
декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на
които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на
имота от техническите органи и предоставената служебно информация по чл. 15,
ал. 4, 6 и 7 и чл. 46а, ал. 3.
ЗМДТ – Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 34 от 2000 г., доп., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.
Чл.22. Данъкът
по чл.14, ал.1 и 4 се определя от служител на общинската администрация по
местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице
или на негов законен представител.
Чл.22. (изм. с Решение № 1152/31.01.2019 г.)
Данъкът се определя от служител на общинската администрация по
местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице
или на негов законен представител.
ЗМДТ – Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, като прецени представените доказателства, Административен съд – Хасково установи следното:
На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд, включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. Безспорно процесната Наредба представлява приложим за територията на община Димитровград подзаконов нормативен акт, който има за цел да уреди отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на тази община.
В случая предмет на оспорване са отделни разпоредби от Наредбата, които съдържат правни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. също притежават характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения.
В конкретния случай не се установява оспорените разпоредби пряко и непосредствено да засягат правни интереси на жалбоподателя като гражданин, което да породи правния му интерес от оспорване на същите. Видно е от съдържанието им, че обжалваните разпоредби по принцип посочват кои недвижими имоти на територията на страната се облагат с данък върху недвижимите имоти (чл.10, ал.1), как се дължи и заплаща данъка при съсобствени имоти (чл.12, ал.1 и ал.2), откога се декларира подлежащия на облагане с данък имот (чл.14, ал.1), откога се дължи данъка за новопостроени сгради и новопридобити имоти (чл.15, ал.1 и ал.2), служителите, които проверяват подадените декларации (чл.17) и определят данъка (чл.22).
Така формулирани в Наредба №12, нито една от обжалваните разпоредби не поражда и не е годна да породи за жалбоподателя права или задължения, съответно да накърни неблагоприятно правната му сфера, за да има същият правен интерес от оспорването им.
Правният интерес по смисъла на чл.186, ал.1 АПК за оспорване на подзаконовите нормативни актове не може да възникне предварително и по принцип, единствено по силата на обстоятелството, че едно лице е собственик на недвижими имоти на територията на съответната община, каквито доказателства представя жалбоподателят. Правният интерес се поражда в зависимост от въздействието, което подзаконовият нормативен акт оказва в правната сфера на оспорващия, който трябва конкретно да обоснове връзката между акта и неговата гражданскоправна сфера, за да има право да го оспорва. В случая мотивирането на правен интерес от страна на П.Т.З. е изцяло формално, като той не се е позовал на данни, от които да се изведе засягане на негови права, или създаването на задължения, в резултат на уредените с обжалваните разпоредби от подзаконовия нормативен акт обществени отношения.
Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на жалбата.
За да съществува пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпила, или вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта, или се предотврати настъпването на такава. Тоест интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ, който няма право да подава жалбата в защита на други правни субекти, или на общия нормативен ред. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. В мотивите на Тълкувателно решение №3 от 16.04.2013 г. по т.д. №1/2012 г. на ВАС същото становище е възприето и по отношение на оспорването на административни актове като нищожни, доколкото е посочено, че „правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността“, както и че „във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси“.
По мнението на настоящия съдебен състав, общата уредба относно дължимостта на данък върху недвижимите имоти и служителите, които определят и съобщават данъка, сама по себе си не води нито до пряко, нито до хипотетично засягане на права, свободи или законни интереси на оспорващия и не поражда за същия конкретни субективни задължения, обосноваващи правния му интерес да иска прогласяване нищожността на оспорените разпоредби.
Следва да бъде посочено също, че жалбата на П.Т.З. е подадена на 25.01.2019 г., към която дата вече е била публично оповестена (чрез обявяване на интернет страницата на Община Димитровград на 21.12.2018 г.) на Докладната записка на Кмета на общината с мотиви за изменения и допълнения в Наредба №12.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая, с оглед незначителните текстови редакции, извършени в обжалваните норми след Решение №1152 от 31.12.2019 г. на Общински съвет Димитровград, както и с оглед заявените основания за оспорването им, които се поддържат от жалбоподателя и по отношение на новите редакции, извършеното изменение и/или допълнение в чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград не може да се приеме за оттегляне на оспорения административен акт от органа, който го е издал, по смисъла на чл.156, ал.1 от АПК.
В чл.192а, изр.второ от АПК (Нов – ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) е регламентирано, че съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.
Безспорно е от представените от страна на ответника писмени доказателства, че всички оспорени текстове от Наредба №12 след подаване на жалбата в съда са били изменени с прието при необходимия кворум и мнозинство Решение №1152 от 31.01.2019 г. на Общински съвет Димитровград.
При съпоставка цитираните по-горе в решението текстове на обжалваните разпоредби от Наредба №12 в действащата към настоящия момент редакция, със законови текстове от ЗМДТ е видно, че същите са идентични като съдържание. Няма спор, че както дължимостта на местния данък върху определени видове недвижими имоти, така и общата компетентност служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот да определя и съобщава данъка, са регламентирани в закона. Възпроизвеждането на регламентираните в закона правила в Наредба №12 на Общински съвет Димитровград вероятно е направено с цел систематичност в структурата на подзаконовия нормативен акт, но това не означава, че правоотношенията са обект на вторично, подзаконово регламентиране от местно значение. Дори всички обжалвани разпоредби да бъдат прогласени за нищожни, каквато е основната претенция на жалбоподателя, в неговата правна сфера като собственик на недвижими имоти няма да настъпи каквато и да било промяна.
Изложеното налага извода, че жалбоподателят не разполага с право на оспорване по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК и на основание чл.159, т.4 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК, жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и действително извършени по делото разноски, представляващи заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от открито съдебно заседание на 17.04.2019 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, срещу: чл.10, ал.1; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.14, ал.1; чл.15, ал.1 и ал.2, чл.17 и чл.22 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №117/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,***, да заплати на Общински съвет Димитровград разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.