№ 190
гр. Видин, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320101590 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 от
ЗН от М. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, чрез адвокат
пълномощник С. М. – АК – Видин, съдебен адрес: гр. Видин, ***********
против Ж. С. Б., ЕГН **********, с адрес: **************
В хода на производството ответникът Ж. С. Б. е починал и с
протоколно определение от 14.11.2024 г. по делото са конституирани в
качеството на ответници наследниците на последния, а именно: А. Ж. Б., ЕГН
********** и В. Ж. Б., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че видно от Удостоверение за наследници изх. №
АО01АУ-06-104 от 15.01.2021 г., издадено от Община Видин той е единствен
наследник на И. Т. Д. с ЕГН **********, починал на 23.06.2019 г. Сочи, че
наследодателят му е брат на покойната майка на ищеца - Л. Т. А., починала
2014 г. и негов вуйчо.
Излага, че наследодателят му бил собственик на недвижим имот с
административен адрес: гр. ***********, представляващ самостоятелен обект
в сграда с площ 73.000 кв.м., избено помещение № 120 от 3.000 кв.м. и 1.35%
ид.ч. от правото на строеж върху мястото, с идентификатор
10971.506.133.1.120.
Поддържа, че след смъртта на наследодателя си отишъл до апартамента,
1
за да смени патрона на бравата и да нагледа имота. Установил, че там живеят
непознати хора, които му казали, че са купили апартамента на изплащане от
ответника, който им заявил, че му е завещан от вуйчото на ищеца, а именно от
починалия И. Д.. Ищецът твърди, че бил шокиран, защото за първи път чувал,
че вуйчо му е оставил завещание и то на друг човек извън семейството.
Направил справка в Имотния регистър към Службата по вписванията по
партидата на подробно описания недвижим имот и установил, че като негов
собственик е вписан Г. А. Х.. Същият е придобил имота чрез дарение от А. Х.
Р. и А. К. Р., които са негови родители. Те от своя страна са придобили имота
от ответника Ж. С. Б., вписан като собственик на имота по завещание.
Ищецът сочи, че се снабдил с процесното завещателно разпореждане и с
Протокола, с който е обявено същото от нотариус, като счита, че процесното
завещателно разпореждане е нищожно или унищожаемо, като твърди, че
завещателното разпореждане нe е написано собственоръчно от И. Т. Д., с ЕГН
********** и не е подписано от него. Излага, че предвидената от закона
форма не е спазена.
Алтернативно ищецът счита, че завещателното разпореждане е
унищожаемо на основание чл. 43 от ЗН. Поддържа, че познавал наследодателя
си отблизо, като роднини и му било известно, че той не желаел да се
разпорежда по никакъв начин с имота си, още по-малко да го дава на чужди
хора. Ищецът счита, че починалият му наследодател няма никакви причини да
прави такова завещателно разпореждане. Излага, че заветникът не се е грижил
за него, не са били близки и няма никаква житейски оправдана причина да му
завещава имота си. Счита също, че по отношение на наследодателя му има
извършени насилие и/или измама по време на извършване на завещателното
разпореждане, дори то да е извършено от него.
Иска се от съда да прогласи нищожността на завещанието на основание
чл. 42 от ЗН.
Алтернативно се иска да се обяви завещателното разпореждане за
унищожаемо на основание чл. 43 от ЗН.
В случай, че съдът не уважи иска за прогласяване на нищожност на
оспорваното завещание, алтернативно се иска съдът да установи и признае
запазената част на ищеца от наследството на И. Т. Д., като негов единствен
наследник по закон.
2
В едномесечния срок от наследодателя на ответниците - Ж. С. Б. е
постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Излагат се доводи, че наследодателя на ищеца – И. Т. Д. живеел в крайна
нищета, като Ж. Б. бил единственият човек, който му помагал, тъй като са
братовчеди. След смъртта му не можал да се свърже със сестра му, която е
майка на ищеца, поради което организирал и погребението му. Твърди, че И.
Д. бил разочарован от сестра си и племенника си, които не се интересували от
него и многократно му казвал, че ще му остави апартамента си в гр. Видин,
който бил в изключително окаяно и лошо състояние и в който той не бил
влизал повече от седем години, тъй като живеел в с. Ново село. Ж. Б. твърди,
че в края на месец март 2019 г. И. Д. му дал оригиналния нотариален акт за
апартамента си в гр. Видин и саморъчно завещание, с което му го завещавал.
Заявил, че това е неговата воля и че след като роднините му са го изоставили,
той ще остави всичко на този, който се е грижел за него. След смъртта на И. Д.
– Ж. Б. отишъл при нотариус, за да го снабди с акт за собственост, след което
продал процесния имот. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото и от представените писмени доказателства –
удостоверение за наследници изх. № АО01АУ-06-104 (1)/15.01.2021 г.,
издадено от Община Видин, се установява, че ищецът М. Л. И. е единствен
наследник по закон – племенник на И. Т. Д., починал на 23.06.2019 г., а
именно: син на сестрата на наследодателя му - Л. Т. А., починала на 01.01.2014
г.
Със саморъчно завещание от 18.03.2019 г. И. Т. Д. е завещал на
наследодателя на ответниците – Ж. С. Б. собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент ***********, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 72.80 кв.м., ведно с избено
помещение № 120 с площ от 3.00 кв.м. и 1.35 % от правото на строеж върху
мястото.
От приложения Протокол за обявяване на завещание от 12.07.2019 г. е
видно, че нотариус Л. Ц., нотариус рег. № 029, с район на действие: РС -
Видин е обявила саморъчното завещание на И. Т. Д. по искане на Ж. С. Б..
От заключенията на извършените по делото съдебно – графологична
3
експертиза и допълнителна такава е видно, че спорният ръкописен текст, с
който е написано представеното за изследване завещание, не е изпълнен от И.
Т. Д., също и спорният подпис в завещанието не е изпълнен от И. Т. Д..
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни и
компетентно изготвени.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
С предявения иск се претендира прогласяване на нищожност на
основание на чл. 42 б. „б“ от ЗН на саморъчно завещание от 18.03.2019 г. на И.
Т. Д., починал на 23.06.2019 г.
Едно завещание е нищожно при условията на чл. 42, б. "а" от ЗН - когато
е направено в полза на лице, което няма право да получава завещание, при
условията на чл. 42, б. "б" от ЗН, т. е., когато не е спазена предписаната от
закона форма за съответния вид завещание, (което в случая е установено), и
при условията на чл. 42, б. "в" от ЗН, т. е., когато завещанието и единственият
мотив за извършването му са противни на закона, на обществения ред и на
добрите нрави. Освен това, завещанието може да бъде унищожено при
условията на чл. 42, б. "а" от ЗН т. е., когато завещателят е
бил завещателно недееспособен (чл. 13 от ЗН), и при условията на чл. 43, б.
"б" от ЗН, т. е. при установен порок на волята на завещателя като грешка,
заплаха или измама. Завещателните разпореждания са нищожни и тогава,
когато с тях е нарушен законът или липсва воля на завещаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН саморъчното завещание
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
В конкретния случай по категоричен начин и от двете заключения на
вещото лице се установи, че в саморъчно завещание от името на И. Т. Д. от
дата: 18.03.2019 г. спорният ръкописен текст, с който е написано завещанието,
не е изпълнен от И. Т. Д., спорният подпис в завещанието също не е изпълнен
от И. Т. Д., т. е. нарушена е разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Съобразявайки всичко това следва да се приеме, че завещанието е
нищожно на основание нарушения на изискванията за форма, касаещи
4
обстоятелството, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател и да е подписано от самия него, с оглед строго
формалния характер на акта, имащ изисквания за форма, която не е спазена.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 42 б „б “ от ЗН, вр. с
чл. 25, ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчното завещание
на И. Т. Д., ЕГН ********** починал на 23.06.2019 г., направено в полза на Ж.
С. Б., ЕГН **********, поради нарушения на изискванията за форма, свързани
с обстоятелството, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател и да е подписано от самия него, установени в
чл. 25, ал.1 от ЗН, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по
предявените от ищеца в условията на алтернативност искове по чл. 43 от ЗН и
чл. 30 от ЗН.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца направените разноски по делото в общ размер на
585.00 лева /85.00 лева – внесена държавна такса, 200.00 лева – разноски за
вещо лице и 300.00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН
нищожността на саморъчно завещание от 18.03.2019 г. година, съставено от И.
Т. Д., ЕГН **********, починал на 23.06.2019 г. в полза на Ж. С. Б., ЕГН
**********, обявено на 12.07.2019 г. година от нотариус Л. Ц., нотариус рег.
№ 029 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС - Видин, с
което И. Т. Д. е завещал на Ж. С. Б. собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент ***********, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 72.80 кв.м., ведно с избено
помещение № 120 с площ от 3.00 кв.м. и 1.35 % ид.ч. от правото на строеж
върху мястото, с идентификатор 10971.506.133.1.120.
ОСЪЖДА А. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: ************** и В. Ж.
5
Б., ЕГН **********, с адрес: ************** ,в качеството на насредници на
Ж. С. Б., ЕГН **********, да заплатят на М. Л. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. ********** направените по делото разноски в общ размер на 585.00 лева
/85.00 лева – внесена държавна такса, 200.00 лева – разноски за вещо лице и
300.00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6