ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 31 2014 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав:
На трети януари, две хиляди и
тринадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Иван Анастасов
като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 19566 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от Т.П. против П. и А. К.,
с която са предявени обективно съединени искове по чл.124, ал.5 от ГПК за
установяване на престъпни обстоятелства, изразяващи се в подправяне на три
официални документа. Правният интерес от исковете се мотивира с това, че едно
евентуално положително решение по същите ще се ползва за отмяна на влязло в
сила решение по делбено дело № 2867/2005г. на ПРС, по което дело ответниците
представили въпросните документи. В молба за уточнение на исковата молба от
18.12.2013г. се сочи, че извършителите на твърдените престъпни обстоятелства са
неизвестни. Съгласно чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно
решение може да се поиска, когато по надлежния съдебен
ред се установи „престъпно действие на страната, на нейния
представител, на член от състава
на съда или
на връчител във връзка с решаването
на делото”. При
положение, че извършителят на твърдяните престъпления е неизвестен и самоличността му
няма да е предмет на установяване, то едно евентуално положително решение по
делото не би могло да послужи като основание да се иска отмяна на решението по
горепосоченото делбено дело. Освен това, видно от датите на документите, за
които се твърди, че са подправени, същите са съставени преди завеждането на
делбено дело № 2867/2005г. не се твърди кога са подправени и съответно не може
да се направи извод, че подправката е извършена във връзка с решаването на делото.
От друга страна, съгласно тълкувателно решение № 5/14.11.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТКЕ, иск за установяване
на неистинност на документ е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от
възможността да ползва съдебното решение по установителния
иск като основание за отмяна
на влязлото в сила решение по
делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал
срока за оспорването му. Ето защо, съдът намира, че исковата молба следва
да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено като
процесуално недопустимо поради липса на правен интерес.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ВРЪЩА исковата молба по
делото, като ПРЕКРАТЯВА производството по същото.
Определението подлежи на
обжалване пред ПОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала.
ЕЛ