гр. Стара Загора, 10.08.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети юни, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 925 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. чл. 49 -
51 от ТЗ във вр. с чл. 286 от ЗЗД.
Ищецът
„**** ***“ ЕООД твърди, че на 09.11.2018 г. г. гр. Стара Загора, на основание
чл.19 от ЗЗД, бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, в който ищцовото дружество е посочено като посредник - активно съдействал
за закупуването на имота, а ответникът Е.Ц.К. по делото е посочена, като
купувач на имота.
Съгласно
чл.10 от този договор КУПУВАЧЪТ дължал на посредника комисионна в размер на 2 %
(два процента) от продажната цена на имота, която била в размер на 123 000 лв.
или сумата от 2460 лв. (две хиляди четиристотин и шестдесет лева). Плащането на
комисионната е следвало да се извърши в деня на подписване на предварителния
договор.
При
подписването на предварителния договор, освен продавача и купувача е взела
участие и втора АНИ (Агенция за недвижими имоти), а именно „**** имоти"
ЕООД, гр. Стара Загора, представлявана от Д.Л.Т.. Тази агенция е представлявала
от своя страна като посредник на страната на продавача на недвижимия имот, като
той (продавачът) също се е задължил да й заплати комисионна от 2 %.
С
подписването на този Предварителен договор ищецът е издал и Фактура № 62 /
09.11.2018 г. с предмет на услугата: „Комисионна такса за покупка на имот с
адреса с. Старозагорски бани, п.к.6062, ул. „Градинска" № 18, община и
област Стара Загора. Купувачът, след като е подписал договора, не е подписал
издадената фактура с уговорката, че ще се върне на другия ден в агенцията, ще я
подпише и че тогава ще плати комисионната.
Към
момента на сключване на предварителния договор купувачът по делото, отново със
съдействието на управителя на АНИ, е заплатила уговореното преди това устно
капаро в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), което е вписано към момента
на съставянето на договора, че вече е било платено.
В
чл.4 от договора страните са се договорили и задължили да сключат окончателен
нотариален договор за покупко-продажба при Нотариус с peг. № 309 - *** ***, с:
район на действие PC Стара Загора, в срок до 22.11.2018 г. От този момент и до
днес ответникът не се бил върнал, за да сключи окончателната сдЕ.както е обещал и умишлено е започнал да се укрива и да
не си вдига телефона.
Впоследствие
управителят на ищцовото дружество е установил след справка в имотния регистър
към Агенцията по вписванията, че двете страни по предварителния договор са
изповядали сдЕ.та си не при уговорения в договора
нотариус, а при нотариус с peг. № 181 - ***, с район на действие PC Стара
Загора.
В
тази връзка се представя като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 38, том X, peг. № 22204, HOT. дело № 1413 / 05.12.2018 г. по
описа на Нотариус с peг. № 181 - ***, с район на действие PC Стара Загора. В
него ясно се виждали двете страни по предварителния договор, а като предмет на
сделката - предметът и на предварителния договор.
Ищецът
установил още и следното, че още същият ден 05.12.2018 г. с последващ акт на
разпореждане, ответникът по делото е дарила на сина си 1/2 ид.ч. (една втора
идеална част) от имота, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване върху дарявания имот. Сделката е обективирана в Нотариален
акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 41, том X, peг. № 22227, нот.
дело № 1416 / 05.12.2018 г. по описа на Нотариус с peг. № 181 - ***, с район на
действие PC Стара Загора, който също представя като доказателство.
Ето
защо, ответникът по делото, към датата на предявяване на настоящия иск, бил собственик
само на 1/2 ид.ч от този недвижим имот.
Ответникът
по делото не е заплатил договорената комисионна на ищеца, нито в деня на
подписване на предварителния договор, нито я е платил на следващия ден, както е
обещал, нито я е заплатил включително и до настоящия момент.
Счита,
че по делото ще се установи за безспорно, че ищцовото дружество „**** ***"
ЕООД, гр. Стара Загора, осъществява дейност като агенция за недвижими имоти „****"
(АНИ „****"), изпълнявайки посреднически услуги по продажба, замяна и наем
на недвижими имоти; че страните са сключили в устна форма вид договор за поръчка
- договор за посредничество по смисъла на чл.49 от ТЗ, по силата на който срещу
възнаграждение ответникът е възложил на ищеца да му посредничи при закупуването
на недвижим имот; че в изпълнение на този договор ищецът е предложил на
ответника да закупи конкретен имот на определена продажна цена, а ответникът се
е съгласил с така предложената сделка; че ищецът, изпълнявайки задълженията си
на посредник, е изготвил в офиса си предварителния договор за
покупко-продажбата на имота, като в същия е включил и клаузите на договора за
посредничество по следния начин: в началото на договора ищецът е записан като
страна - посредник при сключване на договора; в чл. 10 от договора е
предвидено, че купувачът - ответникът по делото, дължи комисионна такса на
посредника в размер на 2% от реалната продажна цена, платими в деня на
подписване на предварителния договор; и не на последно място, че Договорът е
подписан собственоръчно от управителя на ищеца - посредник и най-вече
собственоръчно от страна на купувача - ответник, като след подписа са изписали
собственоръчно и трите си имена.
Пояснява,
че чл.10 от подписания от ответника предварителен договор бил недвусмислен и
предвиждал задължение за купувача да плати комисионната още при сключването на
предварителния договор, независимо дали страните ще сключат окончателен такъв.
Искането
е да се осъди Е.Ц.К., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „**** ***" ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Боруйград" № 39, ет.2, ап.3, представлявано от Едноличен собственик на
капитала и Управител на дружеството - З.Д.В., с ЕГН *********, сума в размер от
2460.00 лв. (две хиляди четиристотин и шестдесет лева), представляваща
задължение по Фактура с № 62 / 09.11.2018г., издадена за начислена комисионна
такса по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
09.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендирани
са всички съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно заседания ищецът
поддържа исковата молба. За ответника се явява адвокат Стоименова, която заявява,
че оспорва исковата молба по основание и размер, както и всички изложени в нея
факти. Счита, че посредническа дейност не е извършена от ищеца и възнаграждение
не се дължи.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск за главница в
размер на 2460 лева по чл. 49 - 51 от ТЗ във вр. с чл. 286 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е налице валиден договор за търговско посредничество, по който ищецът е
изпълнил дължимото и размера на уговореното възнаграждение. В тежест на
ответника е да докаже плащане.
По
делото е представен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
сключен между А.Т.А. като продавач на процесния недвижим имот и Е.Ц.К. като
купувач.
В
Договора е отбелязано, че сключването му е осъществено при посредничеството на
Агенция за недвижими имоти „****“ към „**** ***“ ЕООД с управител З.В. и
Агенция за недвижими имоти „****“ към „**** имоти“ ЕООД с управител Д.Т.. В
края на Предварителния договор са положени подписи за продавач, купувач и
посредник.
По
силата на този Предварителен договор от 09.11.2018 г. продавачът се е задължил
да продаде на купувача собствения си недвижим имот, придобит след извършена
делба по гр.д. № 2390/2014 г. по описа на РС Стара Загора въз основа на
изтеглен жребий с влязло в сила определение от 02.08.2017 г. Описан е подробно процесния
недвижим имот, който представлява къща на 3 етажа, като е отбелязано, че имотът
е построен на земя, която е държавна собственост.
Договорена
между страните е продажната цена – 123 000 лева, платима по следния начин:
-
10 000 лева капаро по сметка на продавача А.Т.А. в деня на подписване
на предварителния договора;
-
74 250 лева, които да бъдат изплатени в деня на нотариалното
изслушване на сделката по банкова сметка *** Т.А. във връзка изплащане
уравнение на дял по горецитираната делба.
-
остатъкът до 113 000 лева по банкова сметка ***.
Страните са се задължили да
сключат окончателен договор за покупко – продажба на имота при нотариус *** ***
в срок до 22.11.2018 г. На 23.11.2018 г. е уговорено да бъде крайната дата при
нотариуса, ако по-рано не се сключи окончателната сделка. Неявяването на една
от страните се счита за виновно неизпълнение на договора. Съгласно Договора продавачът
се е задължил да осигури достъп на купувача до първия етаж на къщата (считано
от деня на подписване на предварителния договор).
Всяка от
страните се е задължила да заплати комисионна такса – чл. 10 от Предварителния
договор, а именно продавачът дължи такава такса на Агенция за недвижими имоти „****“,
платима в деня на подписване на предварителния договор, а купувачът дължи такава
такса на Агенция за недвижими имоти „****“ пак платима в деня на сключване на
горецитирания договор т.е. 09.11.2018 г.
От гореизложеното се установява,
че дължимата сума е в размер на 2460 лева и е изискуема на дата 09.11.2018 г.
Издадена е фактура, която обаче не е подписана от ищцата и сумата не е
заплатена до настоящия момент.
Основният спорен момент е дали
ищецът е изпълнил дължимото според договора, закона и обичайната практика в
този случай.
В самия предварителен договор е
записано, че Посредникът (не е уточнено коя от двете агенции, предоставящи
посредническа дейност) подготвя необходимите документи и организира
окончателното изслушване на сделката пред нотариус, като в този случай продавачът
се задължава да предостави всички необходими документи, установяващи правото му
на собственост и изискуеми за нотариалното оформяне на сделката. При възникнали
спорове и нарушаване на настоящия договор от страна на продавача или купувача
посредникът не носи отговорност и получените комисионни не се възстановяват.
В
изпълнение на договора ответницата е превела на продавача на 09.11.2018 г.
сумата от 10 000 лева капаро. Окончателната сдЕ.обаче
е сключена на 05.12.2018 г. пред друг нотариус – *** и без участието на ищеца
като посредник.
По
делото е представен Протокол за теглене на жребий по гр.д. № 2390/2014 г., с
който в дял на А.Т.А. се е паднал именно процесния имот – къща в с.
Старозагорски бани, а в дял на брат му имот в с. Еленино. С протоколно
определение от 29.11.2016 г. (в сила от 02.08.2017 г.) е осъден А.Т.А. да
изплати сумата от 74 250 лева за уравнение на дела му, както и държавна
такса върху дела при приключване на съдебната делба.
По отношение на уговореното и задълженията,
изпълнени от ищеца преди сключване на Предварителния договор на 09.11.2018 г. и
след него се установи следното:
От
разпита на свидетеля А.Т.А. – продавач на имота се установява, че управителят
на ищцовото дружество – З. е водил ответницата два пъти на оглед в процесния
имот. Окончателният нотариален акт бил сключен при нотариус ***. Д.Т. –
управител на другата агенция за недвижими имоти предложила това да се случи при
нотариус Недялков, защото там сключвала много договори и всичко приключвало
перфектно. Според този свидетел първо ответницата намерила З.В. за посредник, а
той после се свързал с Д.Т. за имота. Предварителният договор подписали в
кантората на ищеца, като присъствала и съпругата на З.В..
От
разпита на Д.Т. се установява, че същата като представляващ агенция за
недвижими имоти е била наета от продавача на имота да му посредничи за продажбата,
като предлага къщата на пазара. Първи я потърсил ищеца З.В. от АНИ „**** ***“
по отношение на имота. Два пъти имало оглед на имота в присъствието на страните
продавач и купувач. След това свидетелката добавя, че имотът бил „проблемен“,
тъй като бил предмет на делба между продавача А. и брат му Димитър. Делото било
спечелено от А., но той „трябвало да наплати на брат си дела“ след продажбата
на имота. Тук свидетелката явно има предвид посоченото от съда уравнение на
дял, което продавачът е следвало да изплати на брат си. Проблемът според
свидетелката се създал от факта, че двамата братя не били в добри отношения и братът
на продавача отказвал да му посочи банкова сметка. Според свидетелката
окончателната сдЕ.нямало да бъде приключена, ако не
се е намерил начин да се издири брата на продавача и да се преведе сумата по
уравнение на дела на продавача по банкова сметка на брат му. Имало насрочена
дата и час при нотариус ***, но до тази дата Д.Т. не успяла да убеди брата на
продавача да си предостави банкова сметка и документите не били изготвени. Свидетелката
твърди, че тя била свършила цялата работа, защото след огледа ответницата
търсила нея дори по четири-пет пъти на ден. Те станали нейни клиенти. По –
нататък обаче си противоречи, защото твърди, че не е получавала плащане от Е.Ц..
Противоречията в показанията й могат да се установят и по-надолу в разпита. В
началото на изложението си Т. твърди, че веднага след огледа (и преди сключване
на Предварителния договор) ответницата и сина й станали нейни клиенти (без да й
плащат), търсили я дори и по десет пъти на ден. В края на разпита на въпроси на
адвоката на ищеца същата отговаря, че преди сключване на Предварителния договор
ответницата и сина й са я търсили всъщност само два пъти за посредничество.
Искали да им се осигури достъп до имота преди изслушване на сделката пред
нотариус. След подписване на Договора от 09.11.2018 г. търсили първо нея.
Свидетелката
Т. твърди, че успяла да се снабди с банкова сметка на брата на продавача, но
сделката била сключена пред нотариус ***. Макар и в началото на разпита
свидетелката да твърди, че не са успели до датата на окончателното изслушване
на сделката пред нотариус *** *** да снабдят с всички документи (а именно и
банкова сметка на брата на продавача), в края на разпита си Т. твърди, че
закъснението на изслушване на сделката не могла да разбере на какво се дължи.
Само лаконично добавя – „Не можахме да минем при нотариус *** *** и затова
потърсих ***“. След това добавя, че не е уведомила ищеца за новото насрочване
за сключване на окончателната сделка, защото З.В. „нагло я лъжел“. Лъжата
според свидетелката се изразявала в следното: в опитите си да се снабди с
документ за сметка на другия съделител управителката на **** имоти е търсила
контакт с адв. ***. По делото не става ясно защо е търсен контакт точно с този
адвокат, но видно от Протокола по делото за делба на процесния имот адв. *** е
представлявала А.Т.А. т.е. продавача. Не става ясно и дали тази среща е довела
до резултат. Д.Т. потърсила съдействие от ищеца, но той й отговорил, че
адвокатът не бил в офиса си, а имал празник. Действието се развива на 22
ноември, когато действително българската адвокатура има професионален празник.
Преди това обаче Т. била отишла в офиса на адв.*** при това с клиентите на
ищеца и нарочно се обадила на ищеца, като провеждайки разговора била пуснала
високоговорител пред клиентите. В разпита си свидетелката не отрича, че З.В.
оказал съдействие да бъде намерен брата на продавача само веднъж, докато
нейните ходения били безброй.
По
делото е разпитан и свидетелят ***– син на ответницата. Същият признава, че
първи са потърсили ищцовото дружество за съдействие при закупуване на имот.
Посочили на З.В. критериите си – търсят къща, до каква цена, както и района, където искат да живеят.
Управителят на **** *** се съгласил и започнал да търси подходящ имот.
Свидетелят добавя, че още от самото начало не били доволни, защото самият той и
майка му търсили имоти по Интернет и майка му носела снимки със себе си, когато
идвала за огледи т.е. твърди, че В. не търсил къща по техните критерии. По –
долу отбелязва, че ищецът му предлагал къща в с. Сърнево, но те не я харесали.
Костадинов не отрича, че огледи в околните на гр. Стара Загора са били правени
и организирани като транспорт и срещи от З.В. – той идвал два пъти, а майка му
повече от три пъти. Когато харесали процесния имот направил и оглед с помощта
на брокера – ищец по делото. След като харесали имота, свидетелят твърди, че
звънял през ден на З.В. да пита какво става, ангажирали го да провери дали
имота има тежести. Ищецът ги уверявал, че всичко върви. Свързали се с агенцията
на продавача и разбрали, че имотът е „проблемен“, като уточнява, че проблемът
бил „че имало делба за къщата“. После добавя общо – „по документите нищо не
беше наред“. Продали имота, в който живеели на 17 октомври и имали месец да се
изнесат. Бързали, внесли капаро, но не знаели какво се случва. Управителят на
ищцовото дружество казал троснато на свидетеля „Престани да звъниш! Когато има
нещо, аз ще ти се обадя.“ Тогава те започнали да звънят на агенцията на
продавача. Не били отишли при нотариус *** ***, защото нямали „никакви“
документи. По – нататък обаче добавя, че са срещали с нотариуса, предложен от
ищеца. Тя била заявила, че сделката е невъзможна и затова отишли при другия
нотариус. Агенцията, която представлявала продавача А.Т. била фалшива. Това го
разбрали от продавача, но все пак се свързали с **** имоти. След като внесли
капарото разбрали,че имотът е проблемен. Капарото обаче е внесено в деня на
подписване на Предварителния договор съгласно представените писмени
доказателства, а в самият Договор е записано, че имотът е бил предмет на
съдебна делба т.е. показанията му в тази част са неверни, а доколко са
състоятелни за това дали въобще имотът е бил „проблемен“ ще бъде обсъден
по-долу. Самият свидетел също сам се опровергава в същия разпит, като заявява,
че брокерът от **** имоти още преди сключване на Предварителния договор им
казал, че имотът е спорен. Свидетелят заявява и становище, че делото (за делба)
е приключило, тъй като те платили съдебните разноски на продавача. Явно се има предвид
присъдената в полза на съдебната власт държавна такса върху получения дял на
продавача. Това задължение, което е изначално в тежест на продавача и
юридически няма значение във връзка с продажбата на имота, е било изрично
посочено в Предварителния договор. В чл. 7 от него е посочено, че продавачът се
задължава да погаси всички свои задължения към частни и държавни институции,
включително съдебни разноски. В случай, че продавачът се окаже неизправна
страна по договора т.е. отказва да плати съдебните разноски, както заявява
свидетелят Костадинов и това създава технически пречки за снабдяване с всички
документи за окончателното изслушване на сделката, то ответницата е защитена с
правото да обяви договора за окончателен по съдебен ред.
По –
нататък в разпита си свидетелят Костадинов заявява, че за правените огледи с
ищеца е заплащана всеки път сумата от 20 лева, с което той счита, че са покрити
задълженията на майка му към **** ***. По отношение на искането им след като
харесали имота, да си настанят багажа там преди да го закупят, свидетелят
заявява, че това тяхно желание не било удовлетворено. Нямало никакво
съдействие. Това всъщност не отговаря на представените писмени доказателства и
по-точно в Предварителния договор изрично е записано, че продавачът се
задължава да осигури достъп на купувача до първия етаж на къщата с цел
съхранение на багаж. Всъщност свидетелят Костадинов твърди, че са продали техен
имот на 17 октомври и са имали един месец да се изнесат, като това тяхно
желание в било изпълнено, като с подписването на Предварителния договор на
09.11.2018 г. т.е. по-малко от месец им е бил осигурен достъп до процесния
имот.
По
делото беше разпитана и свидетелката Милена *** ***– съпруга на З.В.. Нейните
показания звучат най-сдържани от излишни емоции, логични и съдържателни. От тях
се установява, че Елка сама е потърсила ищеца за съдействие при закупуване на
къща в гр. Стара Загора, а след това се ориентирала за имот в околните села. З.
водел ответницата многократно на огледи – свидетелката сочи различни села в
областта. За огледите В. действително вземал дребни суми, с които се твърди да
е заплащан бензин, тъй като ответницата ползвала транспорт на брокерската къща.
Имало няколко срещи с нотариус *** още преди сключване на Предварителния
договор с цел нотариуса да ги консултира и да се избегнат проблеми. Проблемът
се създал след подписване на Предварителния договор, когато според уговореното
между страните по-голямата част от продажната цена е следвало да бъде платена не
на продавача, а на брат му и поради това е следвало да издирят координати на
това трето лице.
От
съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства съдът намира, че ищецът
доказа пълно и главно, че е сключен устен договор за посредничество с ответницата,
уговорени са основните задължения и е посочен размер на възнаграждението и дата
на плащане. Последната уговорка е била допълнително уточнена и то писмено.
Съдът намира и че по делото несъмнено беше доказано, че всички задължения,
които един посредник при такъв тип сделки следва да извърши, са изпълнени.
От
устните показания на свидетеля Костадинов и свидетелката ***несъмнено се
установява, че ответницата е ангажирала агенция за недвижими имоти „**** ***“
със задачата да й намери подходящ имот в Стара Загора или околните села.
Зададени са критерии и е ангажирано времето и опита на агенцията в това
търсене. Съдът не кредитира в тази част показанията на Костадинов, че всъщност
търсенето си правили те сами и не били доволни от услугите не **** ***. Макар и
да твърди това факт по делото е, че ответницата е продължила да ползва услугите
на ищеца и не се е отказала от поръчката, а напротив стигнало се е до огледи на
процесния имот, отново организирани от ищеца и до подписване на предварителен
договор. Следвани са стъпките, посочвани от агенцията, включително
организираните правни консултации с нотариус и възползването от изготвения от ****
*** Предварителен договор, който по същество представлява предоставена
юридическа помощ. В самия Предварителен договор съдът приема, че е
инкорпорирана и писмената уговорка за заплащане на възнаграждението по Договора
за посредничество, която уговорка е скрепена с подписите на Елка К. и
управителя на брокерската агенция З.В.. Съдът също приема, че възнаграждението
на ищеца е било дължимо именно тогава предвид същността на договора за
посредничество по чл. 49 ал. 1 от ТЗ.
Търговският посредник по занятие съдейства
за сключването на сделки - издирва страни, установява връзки между тях, създава
условия за сключването на сделки. Посредничеството като дейност или занятие
може да се определи като чисто фактическа дейност. З.В. е направил именно това
като собственик и управител на семейния си бизнес – агенция за недвижими имоти.
Неговата
роля е била да посредничи между страните с оглед интереса им от постигане на
конкретна правна сделка – в настоящия случай от сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Това е крайната цел на договора
за посредничество, сключван с една агенция за недвижими имоти и настоящият
случай е именно такъв. Крайната цел е осъществена, като сделка е сключена макар
и пред друг нотариус. Причината страните да не се явят на уговорената дата и
час пред определения в Предварителния договор нотариус беше назована от свидетелката
Т., а именно невъзможността да се издири брата на продавача и да се изиска
негова банкова сметка. Тази уговорка за заплащане цената на имота при
окончателното изслушване на сделката, като по-голямата част да се изплати на
съделителя Митко Т.А. е затруднила страните и е била абсолютно излишна. С
влизане в сила на Протоколно определение по делото за делба на имота от
02.08.2017 г. производството се счита за окончателно приключено и титуляр на
собствеността върху процесния имот е именно продавача А.Т.А., като задължението
му за уравнение на неговия дял е облигационно и то по никакъв начин не засяга
правата на ответницата като купувач. Тук е неприложимо правилото на чл. 349 ал.
6 от ГПК, която касае друга хипотеза на способ за приключване на съдебна делба.
По делото не беше изяснено чия е
била идеята плащането да стане по този начин, но тази уговорка е несъмнено в
полза на продавача, тъй като погасява негово задължение и го освобождава от
натрупване на лихви за забава. Ето защо съдът намира на първо място, че имотът
не е бил проблемен, ответницата не е била подведена за нищо, а напротив
информация за имота при това в писмен вид е била в самия Предварителен договор,
изготвен от ищеца. Задължение на самия продавач или на неговия посредник е била
да осигурят банкова сметка на Митко А., след като тази уговорка е била в тяхна
полза. Усилия в тази насока са били положени от самия ищец, но както отбелязва
и свидетелката Т. нейната помощ била по-голяма. Всъщност това е било и нейно
задължение, за което е получила възнаграждение от продавача.
Правната
уредба на договора за посредничество като разновидност на договора за поръчка е
оскъдна, а в настоящия случай и самите страни не са уговорили изрично правата и
задълженията си. Функцията на посредника при една покупко - продажба на
недвижим имот има две проявления – от една страна той се ангажира да намери
купувач за определено лице, от втора – да намери продавач за друго лице, като
задачата му е да съпостави изискванията на всяко едно от тях, касаещи основните
елементи на покупко - продажбата, която е целта на двамата -цената и
характеристиките на имота. В настоящия случай ищецът е действал само в полза на
купувача и си е съдействал главно с посредника на продавача. Усилията на
посредника целят сключване на окончателна сделка, но възнаграждение му се дължи
и когато такава не сключена не по негова вина. Това е изрично записано и в
самия Предварителен договор в чл. 10 т.е. ако по вина на продавача не бъдат предоставени
всички документи като например банкова сметка на брат му и това е техническа
пречка за сключване на окончателната сделка ищецът не следва да носи
отговорност и комисионна не се връща. Усилията на ищеца следва да са насочени
към добросъвестно изпълнение на задълженията му според обичайното по такъв тип
сделки, но не може да му се държи отговорност за добросъвестното поведение на
продавача.
Ето защо
съдът намира, че следва да уважи изцяло иска ведно със законните последици от
това.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото
следва да се присъдят разноски в размер на 598, 40 лева в полза на ищеца, от
които 500 лева за адвокатски хонорар и 98, 40 лева за държавна такса, които
следва да се заплатят от ответника. По отношение на внесения депозит за
свидетели, то възнаграждение на същите не беше платено, поради което сумата от
40 лева подлежи на връщане.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Елка Ц.К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Банкя, ул. „***" № 77, да заплати на „**** ***" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Боруйград" № 39, ет.2, ап.3,
представлявано Управителя З.Д.В., с ЕГН *********, сума в размер от 2460.00 лв.
(две хиляди четиристотин и шестдесет лева), представляваща задължение по
Фактура с № 62 / 09.11.2018г., издадена за начислена комисионна такса по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда - 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Елка Ц.К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. „***" № 77, да заплати на „**** ***" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Боруйград" № 39, ет.2, ап.3, представлявано Управителя З.Д.В., с ЕГН *********
сумата от 598, 40 лева разноски, от които 500 лева адвокатски хонорар и 98.40
лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: