№ 10010
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110155268 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че във връзка с реализирано на 14.08.2017 г. ПТП в гр. ...., е
изплатил по имуществена застраховка „Каско“ на застрахованото при него лице /на сервиза,
извършил ремонта/ застрахователно обезщетение в размер на 373,50 лв. за увредения
автомобил – „.... Твърди, че ПТП било причинено от управляващия лек автомобил „...“, с рег.
№ ...., за който имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника. Излага доводи, че с регресна покана е предявил на ответника претенцията си в
размер общо на 388,50 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение и обичайните
разноски за определянето му в размер на 15 лв., но последният е извършил плащане само на
част от регресния дълг в размер на сумата от 242,50 лв., като остатъка в размер на 146 лв. не
е погасен. Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати на
основание чл. 411 КЗ сумата от 146 лв., представляваща непогасения остатък от изплатеното
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
44,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 23.09.2018 г. до
23.09.2021 г. Претендира разноски.
Ответното дружество /фирма/ оспорва предявените искове по размер и моли, същите
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Уважаването на предявения иск по чл. 411 от КЗ е предпоставено от положителното
установяване на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на
последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие
1
на договора; 2/ вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения
да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 от ЗЗД ЗЗД и 3/
към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на деликвента да е била
предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
По делото няма спор относно фактите, включени във фактическия състав на
вземането, поради което обсъждането им е излишно, като в тази връзка искът се явява
доказан в своето основание.
Спорен е единствено размерът на предявения иск.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 411 от КЗ, суброгационните права на застрахователя по имуществената
застраховка не са в обема и в размера, който последният е изплатил на собственика на
увреденото МПС. Напротив, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да се прилага корекционен коефициент
за овехтяване.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
нанесените на процесното МПС „... щети към датата на ПТП, изчислена по средни пазарни
цени, се равнява на сумата от 296,40 лв., а с включени 15 лв. ликвидационни разноски – на
сумата от 311,40 лв., или ищецът има право на суброгацията в правата на застрахования за
сумата от 311,40 лв.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ответникът извънсъдебно е възстановил на ищеца сумата от 242,50 лв., поради което остава
дължима сумата от 68,90 лв.
Искът е основателен и следва да бъде уважен именно за тази сума, а за разликата над
нея до пълния предявен размер от 146 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Задължението на деликвента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед на регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникването на регресното право, но не и за поставянето на длъжника
в забава (моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата). Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ (приложима към
настоящия случай, доколкото е била в сила към момента на възникване на регресното
вземане с оглед момента на извършеното плащане на обезщетението по застраховка
„Каско”), застрахователят на гражданската отговорност на деликвента следва да определи и
изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност (арг. 412,
ал. 2 от КЗ).
В случая не се твърди и не се установява получената преписка да не е била
окомплектована с всички необходими за вземане на решение по претенцията доказателства,
поради което ответникът е следвало да извърши плащане на сумата от 68,90 лв. в срок до
29.08.2018 г. /датата, на която изтича 30 – дневния срок за доброволно плащане/, тъй като се
установява, че е получил регресна покана на дата 30.07.2018 г. Като не е сторил това,
същият е изпаднал в забава, считано от 30.08.2018 г. независимо от горното обаче и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, върху сумата от 68,90 лв. в полза на ищеца
2
следва да бъде присъдена лихва за забава за периода от 23.09.2018 г. до 23.09.2021 г., която
се равнява на сумата от 20,98 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК въз основа
на направени собствени изчисления чрез използване на онлайн електронен калкулатор за
изчисляване на лихви.
Искът следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 44,49 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е направил такива в размер общо на 660 лв., от които за държавна такса –
100 лв., за възнаграждение на вещо лице – 200 лв. и за адвокатско възнаграждение – 360 лв.
с ДДС, като съобразно уважената част от исковите претенции тази сума следва да бъде
редуцирана до сумата от 311,41 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски. Същият е
направил такива в размер общо на 300 лв., от които 200 лв. за възнаграждение на вещо лице
и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като съобразно отхвърлената част от исковите
претенции тази сума следва да бъде редуцирана до сумата от 158,45 лв., която сума ищецът
следва да бъде осъден да заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 от КЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК
/фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на /фирма/, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 68,90 лв., представляваща непогасен
остатък от дължимо регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета,
образувана при ищеца под № ... във връзка с ПТП, реализирано на 14.08.2017 г. в гр. ....,
между л.а. – „... и л.а. „...“, с рег. № ...., по вина на водача на л.а. „...“, с рег. № ....,, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.09.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 20,98 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 23.09.2018 г. до 23.09.2021 г., както и сумата от
311,41 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихви в
останалата част, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ...., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
сумата от 158,45 лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3