Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.06.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3707
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3707/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Р.И.Д.
ЕГН **********
и Т.М.Д. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20257593 от 20.11.2020 г постановено
по гр.д.№20104/19
г на СРС , 44 състав , с което е признато за установено спрямо
въззивниците по
иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.535 и сл ТЗ , че същите дължат на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата
от 1962,88 лева частичен иск от
2601,93 лева по запис на заповед от 11.07.2013 г, ведно със законната лихва от
006.2014 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 13.06.2014 г по ч.гр.д.№30373/14 г на СРС , 44 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй
като е налице търговски спор . СГС , II „Б“ състав е отказал правосъдие като
по ч.гр.д.№15115/18 г е приел , че е налице възражение по чл.414 ГПК , а не
възражение по чл.423 ГПК . Чл.423 ГПК е самостоятелен способ за защита при
липса на материалноправни предпоставки , а въззивниците си позовават и на
чл.424 ГПК . В производството по чл.423 ГПК въззивниците искали да докажат , че
изпълнителното дело е прекратено поради перемиране по чл.433 ал.1 т.8 ГПК и ЧСИ
не е имал право да извършва принудително изпълнение през 2017 г . Ищецът си
противоречи дали процесната сума се дължи или не , като процесното вземане е
погасено чрез плащане . Задължението по запис на заповед не може да се
претендира частично , а задължително трябва да се претендира в пълен размер .
Въззиваемата страна не е
подала писмен отговор на въззивната
жалба и не взема
становище в о.с.з.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивниците на 08.12.2020 г и е обжалвано в срок на 22.12.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и
доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи исковете СРС е
приел , че ищецът е универсален
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД , в полза на която е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
13.06.2014 г по ч.гр.д.№30373/14 г на СРС , 44 състав . След
подадено в срок възражение на въззивниците по чл.414 ГПК са подадени процесните
искове . В случая ответниците не са въвели възражения за каузално
правоотношение , при което съдът трябва да изследва дали записът на заповед е
редовен от външна страна. СРС е констатирал , че процесният запис на заповед е
редовен от външна страна и има необходимите реквизити .Поемателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е джиросал записа на заповед на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД с джиро от 22.05.2014 г .Джирото не е цесия и не е необходимо
съобщаване на издателя и на авалиста Р.Д. . Вземането по запис на заповед може
да се претендира частично . Принудителното събиране на сумата по заповедта за
незабавно изпълнение не подлежат на проверка и съобразяване в производството по
чл.422 ГПК – т.9 от ТР №4/13 г от 18.06.2014 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му
се споделят напълно и от
настоящия съд . Доводите във въззивната жалба са до голяма степен
неясни респ.явно неоснователни .
Не става ясно какво значение има дали в случая е налице търговски спор или не –
във всички случаи съдът дължи произнасяне по исковата молба . С оглед
материалния интерес по делото искът е подсъден на районен съд като първа
инстанция .
СГС , II „Б“ състав / в
състав от други трима различни от настоящите съдии / не е отказал
правосъдие по ч.гр.д.№15115/18 г като е приел , че е налице възражение по
чл.414 ГПК , а не възражение по чл.423 ГПК. В това производството по частното
гр.дело въззивниците са твърдели , че са били лишени от право да подадат възражение /чл.423 ал.1 т.1 ГПК/
. В тази хипотеза съдът евентуално би приел възражението и би върнал
делото за даване на указания на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК . В
случая СГС е приел , че е налице надлежно подадено и в срок възражение по
чл.414 ГПК , което води до аналогичен
резултат – даване от заповедния съд на указания до заявителя да предяви иск
по чл.422 ГПК .
Не е вярно , че чл.423 ГПК е
самостоятелен способ за защита при липса на материалноправни предпоставки.
Такива предпоставки се установяват само
по исков ред с иск по чл.424 ГПК и чл.439 ГПК , но такива не са били
предявени. Изследване на основателност на вземането поради незаконосъобразна
цесия/джиро или погасяване по давност на вземането след осъществена перемция
също следва да стане по исков ред /в
настоящото производство по чл.422 ГПК или чрез иск по чл.439 ГПК/ , а не в
производството по чл.423 ГПК .
В исковата молба не са налице
противоречия . Както правилно е посочил СРС принудително събраните суми от ЧСИ по
изпълнителния лист издаден въз основа на заповедта за незабавно изпълнение не подлежат на проверка и съобразяване в
производството по чл.422 ГПК – т.9 от ТР №4/13 г от 18.06.2014 г на ОСГТК
на ВКС . В закона няма пречка да се претендира частично сума по запис на
заповед . Частичният иск е проява на диспозитивното начало в гражданския процес
и е допустим за всевъзможи притезания , включително за менителнични задължения .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено . Въззиваемата страна не е претендирала своевременно
разноски , а подадената от нея молба е постъпила в съда след приключване на
о.с.з. и не следва да се взема предвид .
На
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК поради материален интерес под 5000 лева настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20257593 от 20.11.2020 г постановено
по гр.д.№20104/19
г на СРС , 44 състав .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.