Решение по дело №2931/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 89
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20217180702931
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 89

гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2931 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ВЕЛДИ-1“ ООД – Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „***“ № 11, представлявано от управителя И.В.К.,  срещу ОДБХ - Пловдив. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 1 462,32 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на обезщетение, дължимо по Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 24.02.2020 г., издаден от д-р К.Я., директор на ОДБХ –Пловдив, с който на „Велди-1" ООД е определено обезщетение за 189 130 броя унищожени кокоши яйца за консумация в общ размер на 25 309.38 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител поддържа иска и претендира разноски.

Ответникът чрез процесуален представител и в отговор на исковата молба оспорва същата и претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище за неоснователност на искова претенция.

Административен съд - Пловдив намира предявения иск допустим. Разгледан по същество същият е основателен.

Фактите по делото не са спорни между страните. На 24.02.2020 г. със Заповед № РД11-556 от 24.02.2020 г. на проф. д-р П.Ж., изпълнителен директор на Българска Агенция по Безопасност на храните е било обявено първично огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в стопанисвания от „Велди-1" ООД животновъден обект с per. № 2BG16024 за отглеждане на кокошки носачки, намиращ в землището на с. Трилистник, общ. Марица, обл. Пловдив. Въз основа на така посочената заповед на 06.03.2020 г. били унищожени 189 130 броя яйца, собственост на „ВЕЛДИ-1" ООД. За унищожаването на яйцата се съставил Протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход № 0002236 от 06.03.2020 г. За обезщетяване на унищожените 189 130 броя яйца на 23.03.2020 г. бил връчен Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 23.03.2020 г., издаден от д-р К.Я., директор на ОДБХ –Пловдив, с който на „Велди-1" ООД е определено обезщетение за 189 130 броя унищожени кокоши яйца за консумация в общ размер на 25 309.38 лв.  Така посочения акт влязъл в сила на 07.04.2020 г., от която дата е започнал да тече тридесетдневния период, в който директорът на ОДБХ - Пловдив е бил задължен да изплати определеното в актовете обезщетение. Съгласно чл. 148, т. 1 от ЗВМД, въз основа на документите по чл. 147 директорът на ОДБХ съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор па БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл. 47, ал. 1, и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на влизането в сила на изготвения акт със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства от държавния бюджет; при определяне на размера на обезщетението може да се наложи коефициент на редукция, определен съгласно наредбата по чл. 109. Срокът за изплащане на определеното обезщетение е изтекъл на 07.05.2020 г. Определеното обезщетение по посочения по-горе акт е било изплатено на „ВЕЛДИ-1" ООД на 02.12.2020 г., т.е. със забава.

Спорният по делото въпрос е налице ли са бездействия от страна на служители на ответника, които да са довели до забавено изплащане на обезщетението, съответно да бъдат основание за търсене на отговорност по реда на ЗОДОВ, под формата на обезщетение в размер на законната лихва за периода на закъснение. Ответникът сочи, че с бюджетно платежно нареждане  още на 06.04.2020 г., т.е. далеч преди изтичане на 30-дневния срок, е наредено изплащане на  сумата от 25 309, 38 лв. по сметката на ищеца, поради което ОДБХ – Пловдив не била в забава и не дължала претендираното обезщетение, отделно от това  се посочва и нормата на чл.519, ал.2 от ГПК, а забавянето било от страна на гр.София /има се предвид БАБХ във връзка с това, че ОДБХ не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства/.

 Според настоящия състав на съда в случая е без значение кога е инициирано създаване на платежното нареждане по СЕБРА, тъй като важното е кога реално е осъществено плащането. Каква е причината за забавата /дали липсата на бюджетно финансиране или необходимо разрешение от горестоящ орган в системата на разпореждане с бюджетни кредити/ е без значение за възникване на специалната деликтна отговорност по ЗОДОВ.

Налице е акт, от който произтича вземането на ищеца, издаден в административно производство по ЗВМД, подписан от Директора на ОДБХ – Пловдив, след което е следвало да последва плащане в указа­ния в чл.148, т.1 (в съответната редакция) от ЗВМД срок на дължимите суми. Такова плащане обаче е направени ефективно към ищеца едва на да­та 02.12.2020 г., като ответникът не дава никакво реално обяснение за забавата си, което е и без значение за възникване на отговорността при забава за пла­щане на парично задължение, освен ако това не се дължи на липсата на съдействие от страна на кредитора /каквато не се твърди да е налице/. В случая е налице бездействие от страна на длъжностни лица на ответ­ни­­ка, като е без значение за отговорността е кои са те и имат ли субективна вина за настъпване на обективния факт на липсата на плащане в указания срок. Без значение е и дали това е  резултат на действия или бездействия на БАБХ, респективно липсата на преведени суми на ОДБХ за плащане на дължимите обезщетения от нея. Ето защо  и доколкото са налице всички необходими предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ, в това число и причинна връзка между бездействието и вредата, следва да се приеме, че за ищеца е възникнало право на обезщете­ние, което се съизмерява със законната лихва от съответната падежна дата, посочена в чл.148, т.1 ЗВМД /с изтичането на визирания 30-дневен срок от датата на смъртта/унищожаването/, а доколкото вземането е от де­ликт, макар и специален по ЗОДОВ /поради бездействие/, покана не е била необходима за изпадане на длъжника в забава. Неоснователно е възражението на ответника във връзка с приложението на чл.519 ал.2 ГПК, тъй като посоченото правило има предвид изпълнение срещу държавно учреждение, за което е издаден изпълнителен лист, докато в случая изпълнението е вследствие на  стабилен индивидуален администра­тивен акт, издаден в полза на ищеца, като самият той е изпълнително осно­вание по чл.268 т.1 АПК, а чл.148, т.1 от ЗВМД има специална уредба за изпла­щане на дължимото обезщетение по този благоприятен за адресата му индивидуален администра­тивен акт. Поради изложеното искът е основателен и следва да осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на в размер на 1 462, 32 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на обезщетение, дължимо по Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 23.03.2020 г., издаден от д-р К.Я., директор на ОДБХ –Пловдив, ведно със законната лихва върху претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане.

При този изход на делото и съобразно направеното искане на ищеца се дължат и разноски в размер на общо 445 лв. /25 лв. дължима и внесена ДТ и 420 лв. адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                Р      Е      Ш      И :

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Пловдив с адрес гр.Пловдив, бул.“Марица“№ 86 да заплати на „ВЕЛДИ-1“ ООД – Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „***“ № 11, представлявано от управителя И.В.К., сумата в размер на 1 462, 32 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на обезщетение, дължимо по Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 23.03.2020 г., издаден от д-р К.Я., директор на ОДБХ – Пловдив, ведно със законната лихва върху претендираната сума от подаване на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателно й изплащане, а също така и  разноски за това производство в размер на общо 445 лв.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: