Решение по дело №82/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С. Ц. Н. , против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1308101/23.12.2024 год. , издадена от М. М. П. на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна , с която на основание чл.171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена на Н. принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози за срок от 180 дни.

С жалбата се претендира материална незаконосъобразност на обжалваната заповед – отрича се употребата на наркотични вещества, като се настоява за резултатите от изследването на дадената кръвна проба. Твърди се още, че незаконосъобразно е определен срока на наложената ПАМ, тъй като същият е регламентиран в нормата на чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП не в дни, а с продължителност от 6 месеца до 1 година. С тези аргументи и допълнителния такъв за постановяване на обжалваната заповед в противоречие с чл.6, ал.5 от АПК , се иска постановяване на съдебно решение за нейната отмяна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат В. П., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - мл. автоконтрольор в Сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна М. М. П. , чрез упълномощения юрисконсулт Б. Й. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , но не представя указаните от съда доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С. С. Ц. Н. е съставен от М. М. П. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна акт за установяване на адм. нарушение серия GA № 3378719 от 23.12.2024 г., в който е отразено, че на 23.12.2024 г. около 20.20ч. в [населено място], [улица], посока к.к. „Златни пясъци“ до бензиностанция „Шел“, Н. управлява собствения си лек автомобил „Тесла“ с рег. № [рег. номер] след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер АRJM-0053 , който отчита положителен резултат за употреба на кокаин с проба номер 282 , като на водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0165926. След връчване на талона за медицинско изследване , от Н. е дадена на същата дата биологична кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване с лаб .№ 14868, 14869. Същевременно , за деянието за което е бил съставен горепосоченият акт за установяване на адм. нарушение е било образуваното досъдебно производство № 517/2024 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК , в резултат на което и на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е издадена мотивирана резолюция № 24-0819-[рег. номер]/30.12.2024 г. за прекратяване на административно-наказателното производство. По повод констатираното с АУАН нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП , преди получаване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване на биологичната кръвна проба , младши автоконтрольора М. М. П. въз основа на правомощията предоставени му с т.2.3 от издадената от директора на ОДМВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., издава заповед № GРАМ-1308101/23.12.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка , с която на основание чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП налага на С. Ц. Н. принудителна адм. мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози за срок от 180 дни. Заповедта е връчена на Н. на 23.12.2024 г., след което на 6.01.2025 г. от упълномощения от него адвокат В. П. е подадена по електронен път жалба до АС-Варна.

При така установените обстоятелства , съдът намира жалбата на Н. за процесуално допустима като подадена от адресат на адм. акт , в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за основателна предвид следното :

Обжалваната заповед представлява валиден адм. акт , който е издаден от адм. орган разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на ОД на МВР-Варна , която в случая се явява служба за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП , чийто директор притежава в качеството си на нейн ръководител посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни адм. мерки , включително тази по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица , което в случая е сторено с издадената от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 год. Заповедта е цитирана в оспореният адм. акт , като видно от съдържанието на т. 2.3 от същата , правомощията по прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП са делегирани на назначените по график служители на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна , по време на изпълнение на дежурството - за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна. На л.36 от делото е приложено издадено от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна удостоверение рег. № 365000-28624/22.04.2025 г. , от което е видно , че издателят на оспорената заповед заема посочената в т.2.3 от заповедта длъжност , а от приложеният на л.37-39 от делото месечен график за м.12.2024 г. е видно, че на 23.12.2024 г. М. М. П. е бил дежурен нощна смяна за времето от 19.00 ч. до 07.00 ч. – в съставеният АУАН е констатиран час на нарушението около 20.20 ч. Предвид изложеното , съдът намира , че обжалваната заповед е издадена в пълно съответствие с делегираните законови правомощия , поради което тя представлява валиден адм. акт.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. В тази връзка , съдът намира за нарушена формата на обжалваната заповед , поради което е налице основанието за нейната отмяна по чл. 146, т.2 от АПК – в диспозитива на заповедта , където е изложено волеизявлението на адм. орган, не е посочен в съответствие с нормата на чл.171,т.2а, б. „б“ от ЗДвП срока на наложената ПАМ , който е регламентиран с продължителност от 6 месеца до 1 година – определянето в заповедта на срок от 180 дни създава неяснота , тъй като по различен начин се броят дните и съответно месеците.

Спор относно спазването на административнопроизводствените правила не е налице. При извършената от съда служебната проверка на обжалваната заповед такива нарушения не се констатираха.

Спорът основно е концентриран по правилното приложение на материалния закон , във връзка с което съдът намира за недоказани посочените в обжалваната заповед фактически основания за издаването й. Съгласно чл. 170, ал.1 от АПК , доказателствената тежест за тяхното установяване е за ответника , като същата му е указана още с постановеното разпореждане за насрочване на делото с № 1572/11.02.2025 г. и впоследствие е конкретизирана в първото и второто по делото съдебни заседания. Съобразно съдържанието на обжалваната заповед , подлежащият на доказване факт е този за употребата на наркотични вещества от страна на жалбоподателя , за установяването на който е била извършена проверка с цитираното техническо средство , а въз основа на издадения талон за медицинско изследване , видно от изявленията на процесуалния представител на ответника и от приложеното на л.59 от делото писмо рег. № В-изх-958/22.04.2025 г. на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София полковник проф. д-р И. В. , от водача е дадена биологична кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване.

При тези обстоятелства и предвид предвиденото в разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“, изречение последно от ЗДвП , според която при наличие на изследване от кръвна проба за употреба в случая на наркотици или техни аналози , установените стойности са определящи – съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, нормата е приложима при всички случаи на изследване на кръвна проба за употреба на наркотици , независимо от вида на наложената ПАМ. В тази връзка, както бе посочено по-горе , съдът е дал на ответника конкретни указания за представяне на протокола с резултатите от извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Въпреки отлагането на делото с цел да се даде възможност на ответника да представи обосноваващите обжалваната заповед доказателства , такива не са представени в последното проведено съдебно заседание, което съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 158, ал.2 от ГПК е било определено като краен срок за представяне пред съда на въпросния протокол. Изложената в горецитираното писмо на проф. д-р В. теза , че протоколът е идентичен с възложената СХЕ по ДП № 517/2024 г. по описа на СПП-Варна е в противоречие освен с горецитираното съдържание от разпоредбата на чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП, още и с разпоредбите на чл.3а, т.2, чл.6, ал.10 и чл.15, ал.6 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чиято приложимост следва от разпоредбата на чл. 174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно така цитираните разпоредби , доказването в съдебния процес не може да бъде ограничено само до резултата от теста проведен с техническото средство , доколкото нормите на чл.6, ал.10 и чл. 15, ал.6 предвиждат , че употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на теста само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талон за изследване , при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване, каквито фактите по делото не са , а когато лицето не приема показанията на теста какъвто е случаят, нормата на чл.3а, т.2 предвижда , че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл , при безспорните обстоятелства за дадена от жалбоподателя биологична кръвна проба и очевидното неприемане от него на показанията на теста след като ги оспорва с подадената до съда жалба , то надлежното и нормативно допустимо доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се явява регламентираният в разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредбата и липсващ в случая протокол за химико-токсикологично лабораторно изследване. Този протокол се явява писмено доказателство именно в адм. производство , тъй като разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата предвижда, че лабораторията извършила изследването изпраща протокола по чл.24, ал.2 и протокола по чл.14, ал.2 на структурата посочена в талона за изследване, т.е. на структурата към която принадлежи адм. орган издал обжалваната заповед. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл.25 от Наредбата , според която пробите, извършените изследвания и резултатите от тях се вписват в лабораторна книга , т.е. ако има затруднения с представянето на протокола , ответникът би могъл да представи извлечението от лабораторната книга. Отсъствието на тези доказателства налага извода , че ответникът не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест да установи в условията на пълно и главно доказване релевантния факт за употреба от жалбоподателя на наркотични вещества или техни аналози , която за адм. орган не отпада независимо от очевидно съществуващите негови организационни проблеми. Недоказаните факти са несъществуващи , от което следва извода , че в случая е отсъствало основанието по чл. 171, т. 2а, б . “б“ от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Последното прави заповедта с която ПАМ е наложена материално незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона, съответно подлежаща на отмяна като такава освен на основанието по чл. 146, т.2 от АПК, още и на основанията по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а сторените от жалбоподателя разноски следва съгласно чл. 143, ал.1 от АПК да бъдат възстановени от ЮЛ на ответника – същите са в общ размер на 15 лв., от които 10 лв. платена държавна такса за образуване на делото и 5 лв. платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ издадената от М. М. П. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1308101/23.12.2024 год., с която на основание чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП е наложена на С. Ц. Н. принудителна адм. мярка прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози за срок от 180 дни.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на С. Ц. Н. с [ЕГН] и адрес : [населено място], к.к. „**. К. и [община]“ , ул.“ ** № *, ап.*за разноски по делото сумата от 15,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.