РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. гр. Хасково, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е след разделянето му от гр.дело № 1063 по описа за 2021 г. на РС
Хасково по жалба на П. П. Х. и З. И. И. против Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019г. на
Областния управител на област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти
за ж.р. „Изгрев“, в землището на гр. Хасково, в частта й касаеща новообразуван имот с
идентификатор 77195.730.159, с искане за обявяването й за нищожна.
Твърди се в жалбата и в уточнителната молба на жалбоподателите, че Заповед № 501
от 26.03.2021г., издадена от кмета на община Хасково, с която е възстановено правото на
собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П. Я. и З. М.
Я. върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на общински съвет - Хасково с идентификатор
77195.730.159, ж.р. „Изгрев", землище на гр. Хасково, с площ 1308 кв.м., при граници:
77195.730.160, жил.територия; 77195.730.186, улица, и 77195.730.185, жил.територия е
незаконосъобразна, тъй като Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019г. на Областния управител на
област Хасково, с която е приет план за новообразуваните имоти в частта, касаеща и
процесния имот била издадена при съществени нарушения на процесуалните правила,
произтичащи от императивните разпоредби на чл.26, ал.1 и чл.34, ла.3 АПК. Било налице
отменително основание по чл.146, ал.3 АПК, тъй като заповедта на областния управител не
им била изпратена и съответно жалбоподателите не я били получили по надлежния ред.
1
Това отнело възможността да представят наличните им достоверни доказателства относно
процесния имот. Не били водили и установителен иск за процесния имот.
Изложено е в жалбата, че процесният недвижим имот съобразно Нотариален акт №
46, том I, регистър 332 от 24.02.1944 г. ведно с принадлежащата към него записка, № 212,
том I от 24.02.1944 г., не е бил предоставян за ползване съобразно регламентите на § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ на праводателя им под каквато и да е форма. Освен това решението по чл.14, ал.1,
т.3 ЗСПЗЗ № 3651 било издадено далеч след придобиване на имота от техния прародител.
В Заповед № 501 от 26.03.2021г., издадена от кмета на община Хасково били
посочени и наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я.а, а в регистъра на новообразуваните имоти
към Плана на новообразуваните имоти за собственик на поземлен имот 77195.730.159 били
посочени и жалбоподателите.
Претендират, че са единствени собственици на имот 77195.730.159 по Плана на
новообразуваните имоти ж.р. „Изгрев", землище на гр. Хасково, с площ 1308 кв.м. по силата
на наследяване по закон от наследодателя им П. П. Х.. От приложените писмени
доказателства се установявало, че прародителят им придобил процесния имот през 1994 г. и
то чрез покупко-продажба, което означавало че не бил предоставян за ползване вкл. и на
посочените в заповедта наследници на Г. П. Я. и З. М. Я.а.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателите искат от съда да обяви
нищожността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област
Хасково с която е одобрен План на новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището
на гр. Хасково, в частта й касаеща новообразуван имот с идентификатор 77195.730.159, ж.р.
„Изгрев", землище на гр. Хасково, с площ 1308 кв.м., при граници: 77195.730.160,
жил.територия; 77195.730.186, улица, и 77195.730.185, жил.територия.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят П. П. Х. не се явява, представлява се от
процесуални представители в лицето на адв. З.а Х.а и адв. В. Ц., не се явява и
жалбоподателят З. И. И., който се представлява от пълномощник – адв. З.а Х.а. Поддържат
всички изложени в жалбата съображения, молят същата да бъде уважена като излагат
допълнителни доводи относно нищожността на оспорвания административен акт в
съответната част.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито
съдебно заседание, не взема и писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна Е. Г. М. не се представлява в открито съдебно заседание и
не взема становище по жалбата, а заинтересованата страна В. К. Д. – М., в писмен отговор
оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Двете заинтересовани страни са
конституирани като такива на мястото на починалия в хода на производството Г. Й. М. с
определение № 509 от 23.08.2021 г., постановено по настоящото дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи
за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и възснова на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни
райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият бил обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г.
Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на
жалбоподателите.
Приложени са от ответника и Протокол № 1, от заседание на комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на
Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от
от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-
3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на
новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на
териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и
регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“
гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково.
От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област
Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на
новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и
графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и
местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в
графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби.
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ за местност „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно
предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и отдих” фигурира и
процесният новообразуван имот № 77195.730.159 с площ от 1308 кв.м., идентичен по номер
и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария
имот; със стар № 393 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена
площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – П. П. Х., Г. и З. Я., М. П. П., З. Д.
П.а, с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – договор 156/1987 г.,
без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62
ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за
стария имот - № по заявление 50147; име на стария собственик – Г. и З. Я.; Решение на ПК –
36-51/01.04.1998 г.
3
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на
новобразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за
изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р.
„Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.
Хасково, община Хасково, ведно с обяснителна записка и схема на землище Хасково с
контурите на жилищните райони и Халилово юг.
Според приложената извадка на допълнителен график от анкетирането на
собствениците на земеделски земи попадащи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
землище на гр.Хасково, анкетирането по вх. № 50147 на Г. и З. Я. вкл. и за имот с № 393
м.“Изгрев“ е извършено от Е. Г. З..
В Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и
ДЗС, за имот кадастрален № 393 с площ от 1319.86 кв. м. са отразени като собственици по
наследство жалбоподателя П. П. Х., М. П. П. и З. Д. П.а, без да са вписани данни за
реституционни претенции.
Представени са от ответника и списък на ползвателите, платили суми по банкова
сметка за чужди средства към община Хасково по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък на
бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж. р.
„Изгрев“ гр.Хасково.
С писмо с рег. индекс 94 Г-4897-1 от 01.04.2021 г. на Община Хасково до
жалбоподателите, им се съобщава, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1
от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 501/26.03.2021г. на Кмета на Община Хасково за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. върху
поземлен имот 77195.730.159 по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Изгрев“,
гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково, а видно от Заповед № 501/26.03.2021г. на Кмета на Община Хасково, същата е
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б,
ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на
областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-
51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №
4302/10.03.2021 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на
§4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. върху новобразуван имот в
строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №
67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.730.159, ж.р.“Изгрев“,
землище гр.Хасково, с площ 1308 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.160, жилищна
територия; 77195.730.186, улица; 77195.730.158, жилищна територия; 77195.730.154,
жилищна територия; 77195.730.134, улица; ограничения в собствеността няма.
По делото е представена и цитираната в Заповед № 501/26.03.2021г. на Кмета на
Община Хасково – скица № 4302 от 10.03.2021 г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор 77195.730.159 по План на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр.
4
Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област
Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я..
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по
делото от ответника и от заинтересованата страна В. К. Д. - М. решение /дубликат/ № 36-51
от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Г. З.
Я., на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№ 50147 от 11.09.1991г. от Е. Г. З.,
според което се признава и се възстановява правото на собственост на посочените лица в
съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 15.400 дка,
находяща се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Помак Чешме, установен с
нотариален акт 175.
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни Е. Г. М. и В. К. Д. –
М. са единствени наследници на Г. П. Я., роден на ***** г. и З. М. Я.а, родена на ****** г.
за което са представени по делото и поредица от удостоверения за наследници. От тях е
видно още, че двамата са родители на починалата на ********* Е. Г. З., майка на Г. Й. М.,
починал на *******. – баща и съпруг на конституираните заинтересовани страни.
За удостоверяване правото си на собственост от страна на жалбоподателите са
представени Нотариален акт за покупко-продажба № 46, том I, регистър 332 от 24.02.1944 г.
на Нотариус Асен Милев ведно с принадлежащата към него записка за вписване на
нотариален акт за продажба № 212, том I от 24.02.1944 г., съгласно който Панайот П.
Панайотов е придобил собствеността върху лозе от 3,5 дка в местността „Бозлук дере“,
Хасковско землище, както и договор за доброволна делба на наследствен имот от 09.12.1987
г., сключен между М.П.П., С.П.П., М.П.П., П. П. Х. и З.Д. П.а с удостоверено вписване от
21.12.1987 г. под № 156, според който в дял на М.П.П., П. П. Х. и З. Д. П.а се поставя в дял
и те стават собственици на 1.2 дка овощна градина, находяща се в местността „Изгрев“,
Хасковско землище, парцел 393.
Според приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-
******** г., издадено от Община Хасково, наследници на П. П. Х., роден на ********* г. са
жалбоподателят П. П. Х., син на починалата на ******* г. З. Д. П.а и жалбоподателят З. И.
И., син на починалата на ******* г. М. П. П.-И.
Видно от скица на поземлен имот № 15-1033980-07.09.2022 г. с идентификатор
77195.730.159, представена от жалбоподателите като собственици по данни от КККР са
отбелязани както наследниците на З. М. Я.а и Г. П. Я., така и жалбоподателят П. П. Х. и
наследниците на З. Д. П.а и М.П.П. – И.а.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема
изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че
местоположението на земеделската земя-нива от 15.400 дка., възстановена на наследниците
на Г. П. Я. и З. М. Я.а по заявление № 50147/11.09.1991 г. с Решение № 36-51/01.04.1998 г.
на Общинска служба „Земеделие и гори" в помощния план, приет през 2000 г. не е
5
установено по писмени данни и доказателства, а е установено чрез анкетиране, както и че
липсва идентичност между имота възстановен с решението по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-
51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ Хасково, тъй като ПИ 77195.730.159 е 1.2 дка по документ за
собственост, а възстановената нива е с площ от 15.4 дка, доколкото липсва картен материал,
който да конкретизира точното местоположение на въпросната нива.
По делото се събраха и гласни доказателства посредством разпита на свид. М.С.К. –
63 годишна, роднина на жалбоподателите, която сочи, че процесният имот – лозе, намиращо
се в кв. Изгрев в Хасковско землище се ползва от семейството като е наследство от дядо им.
По отношение на собствеността никога е нямало претенции от никой като се ползва от
жалбоподателите, които го обработват.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 АПК, съдът достига до следните правни
изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от
надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорване на акта.
Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което
жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се
изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят
с ППЗСПЗЗ. Ал. 6 на цитирания § 4к от ЗСПЗЗ, както и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ
предвиждат, че плана на новообразуваните имоти се одобрява със заповед на областния
управител. В чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните
имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з
ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са
придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на
новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз
основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се
определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези
разпоредби се налага извода, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е
трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от
предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция);
по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по
придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от
актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща.
В закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на
административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се
6
застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за
незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на
компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от
степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не е налице,
доколкото обжалваният административен акт е издаден от областния управител по
местонахождение на имота. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е
толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде
налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено
писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за
валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на
порока, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена
в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. На следващо място, следва да се
отбележи, във връзка и с доводите на жалбоподателите, че съществените нарушения на
административно-производствените правила при издаване на индивидуалния
административен акт по начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика
приема, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията
по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в
този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението
на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло
да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че твърдените всъщност
нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на
новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
7
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност
на посоченото основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на
материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато
актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е
нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния
акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме,
че изложените доводи от жалбоподателя, обосноваващи тезата му за нищожност на
заповедта на областния управител са основателни, то същите касаят законосъобразността й
поради противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с
интензитет, който да изведе заключение за нищожност на процесната заповед. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и
само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до
нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда
от такива съществени пороци, а относно доводите на жалбоподателите, свързани с
твърденията им за притежание на правото на собственост върху процесния имот, сочещи на
наличие на спор за материално право с лицата, на които е възстановено правото на
собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е недопустимо да бъде разрешен в настоящото
производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на
този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на
влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената Заповед № ДС – 28 - 1 от
11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен План на
новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на гр. Хасково, в частта й касаеща
новообразуван имот с идентификатор 77195.730.159, с площ 1308 кв. м. при граници и
съседи: 77195.730.160, жилищна територия; 77195.730.186, улица; 77195.730.158, жилищна
територия; 77195.730.154, жилищна територия; 77195.730.134, улица; не е нищожна, а
доводите на жалбоподателите неоснователни, поради което направеното оспорване следва
да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и
заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат
8
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. Х., ЕГН **********, с адрес: ********* и З. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: ********, против Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019 г. на
Областния управител на област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти
за ж.р. „Изгрев“, в землището на гр. Хасково, в частта й касаеща новообразуван имот с
идентификатор 77195.730.159, с площ 1308 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.160,
жилищна територия; 77195.730.186, улица; 77195.730.158, жилищна територия;
77195.730.154, жилищна територия; 77195.730.134, улица.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
9