Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 121 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД от И.В.А. срещу Н.Н.Ц. за заплащане на сумата от 7000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 23.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 23.02.2014 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 23.02.2014 г. на АМ
„Марица”, пресичайки пътното платно от ляво на дясно, била ударена с предната
част на автомобил с марка „Опел”, модел „Зафира”, с рег. № СА 6738 СХ, който
бил управляван от ответника. Вследствие на ПТП-то ищцата получила следните
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани
на главата, охлузвания на крайниците и лицето, като в дясната предмишница
развила абсцес, който бил овладян хирургически. Посочено е, че оздравителният
процес продължил около 7 месеца. Също така се твърди, че дълго време не могла
да се движи сама, тъй като не могла да пази равновесие. Затова следвало да
разчита на помощта на друг човек. Поддържа, че за това поведение на ответника
му било наложено административно наказание. Посочено е още, че за този случай
срещу ответника било образувано наказателно производство, като бил оправдан с
решение на ОС Хасково. Твърди, че в резултат на нанесените ѝ от ответника
увреждания претърпяла болки и страдания. Поради това моли да бъде уважен
предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Н.Н.Ц., с който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че пътнотранспортното
произшествие настъпило заради неправилно пресичане на магистралата от страна на
ищцата. Поддържа е, че му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което бил оправдан с решение на ОС
Хасково по ВАНД № 151/2018 г. В мотивите на решението било посочено, че
настъпилото ПТП се дължало изцяло на поведението на ищцата, като на основание
чл. 300 ГПК влязлото в сила решение било задължително за гражданския съд
относно съставомерността на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Излага съображения, че не е налице връзка между неговото поведение и
твърдените наранявания от страна на ищцата. Поради това моли да бъде отхвърлен
предявеният иск.
С Определение №
207 от 12.04.2019 г. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната
на ответника З. „У.” АД, с когото към момента на настъпване на ПТП била
сключена застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от ответника
автомобил. В депозираното пред съда становище третото лице помагач излага
съображения за недоказаност на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Решение № 71
от 26.06.2018 г. по ВАНД № 151/2018 г. по описа на ОС Хасково ответникът Н.Н.Ц.
е признат за невинен за това, че на 23.02.2014 г. на АМ „Марица”, при км
111+110, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № СА 6738
СХ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост
причинил на ищцата И.В.А. средна телесна повреда, като е оправдан по
повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
За да постанови
съдебния акт, ОС Хасково е приел, че ответникът управлявал лек автомобил „Опел
Зафира” по АМ „Марица”, като се движил в лява пътна лента поради дълга колона
от автомобили, чакащи пред граничния пункт в лентата за аварийно спиране. В
същото време възприел пострадалата, която била прескочила мантинелата,
разделяща двете платна на автомагистралата. В този момент ищцата незабавно
предприела пресичане на автомагистралата от ляво на дясно пред автомобила,
управляван от ответника. Тя пресякла лявата пътна лента и застанала на около
един метър в дясната лента. Според ОС Хасково, докато пострадалата била в
дясната пътна лента, поведението на ответника било съобразено с разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като той намалил скоростта на движение. Когато
управляваният от ответника автомобил се намирал вече на 11 метра от пострадалата,
тя се обърнала внезапно и тръгнала да пресича обратно. При така създадената
извънредна ситуация от ищцата, ответникът обективно не би могъл да спре и
предприел с автомобила движение наляво като спасителна маневра, за да избегне
удара с нея и да я заобиколи, но не успял, в резултат на което настъпило ПТП,
дължащо се изцяло на поведението на пострадалата. Посочено е още, че ответникът
би могъл да избегне удара с пострадалата, ако не е предприела внезапното
обратно пресичане и той е продължил движението си без промяна на посоката си.
Поради това ОС Хасково е приел, че в случая е налице случайно деяние по смисъла
на чл. 15 НК, като ответникът не е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
поведението му било съобразено с пътните условия, но не могъл да предвиди действията
на ищцата, в резултат на които настъпило ПТП, а оттук и обществено-опасните
последици, което изключвало субективната страна на престъплението.
От заключението
на съдебно-медицинската експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно
изготвено, се изяснява, че при настъпилото на 23.02.2014 г. ПТП ищцата била
получила следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка,
разкъсно-контузни рани на главата, охлузвания на крайниците и лицето. Като
усложнение на травмата в дясната предмишница развила абсцес, който бил овладян
хирургически.
От показанията
на свидетеля Коста Андонов – бивш съпруг на ищцата, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се установява, че
след настъпилото на 23.02.2014 г. ПТП ищцата получила множество травми.
Разказва, че поне 6-7 месеца не могла да се обслужва сама. Не могла да пази
равновесие, движила се като пияна заради оттока в главата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
На първо място, съдът намира за необходимо
да изясни, че настоящият иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се явява процесуално
допустим, въпреки че в производството по гр. д. № 4124/2017 г. по описа на СГС
е разгледан иск по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”. Това е така, тъй като исковата претенция е насочена срещу друг
ответник – делинквента, и е предявена на различно правно основание, поради
което не е налице идентичност между двете производства. Ето защо, с оглед на
наведените в исковата молба фактически твърдения съдът е длъжен да установи дали
съществува предявеното материално право – арг. чл. 2 ГПК. В тази връзка за
допустимостта на иска е ирелевантно обстоятелството дали соченото за делинквент
лице виновно, респ. противоправно е причинило твърдените неимуществени вреди.
Този факт е от значение за основателността на иска. Поради това, въпреки че ответникът
е оправдан по повдигнато му обвинение и е отхвърлен предявеният срещу
застрахователя иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за съда
съществува задължение да се произнесе по съществото на възникналия правен спор.
За да бъде уважен предявеният иск, следва
да бъде установен фактическият състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние (волеви акт на ответника, извършен
чрез действие или бездействие), противоправност (несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца), причиняване на неимуществени вреди,
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен
резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право
вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг.
чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тук следва да се изясни, че това се отнася и за
съдебния акт по чл. 78а НК, който е също така задължителен, както и присъдата
за гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието,
противоправността и виновността на дееца (така ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
Предвид всичко изложено и доколкото е налице тъждество
между деянието, предмет на наказателното производство, и деянието, което е
предмет на доказване в настоящия исков процес, РС Свиленград се явява обвързан
от възприетото в присъдата относно противоправността на деянието и виновността
на дееца. За да оправдае ответника по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.
1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, наказателният съд е приел, че изключителна
вина за настъпване на произшествието има пострадалата. От своя страна,
ответникът не бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
поведението му било съобразено с пътните условия, но не би могъл да предвиди
действията ѝ, в резултат на които настъпило ПТП. Поради това съдът
намира, че когато неспазването на правилата за движение от страна на пешеходеца
е единствена причина за настъпване на вредоносния резултат, отговорността на
водача следва да се изключи поради липса на елемент от състава на деликта. Именно
такъв е и разглежданият случай, тъй като ответникът не е имал задължение да
предвиди поведението на ищцата – че след като е пресякла пътната лента, ще се
върне обратно. Ето защо, наказателният съд е приел, че е налице случайно
деяние, което изключва както вината, така и противоправността, защото водачът е
направил всичко възможно, за да избегне опасността, реагирал е своевременно и
адекватно, но вредоносният резултат е настъпил по независещи от него причини.
Предвид липсата на данни за наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на ответника, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на
деликта. С оглед горното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите и
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, че на третото лице помагач не се присъждат
разноски, не следва да бъдат присъдени претендираните от третото лице-помагач разноски.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Н.Н.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 23.02.2014
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.02.2014 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
И.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Н.Н.Ц.,
ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 900 лв., представляваща сторени пред
първата инстанция разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Н.Н.Ц.
– З. „У.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: