Р Е Ш Е Н И Е
№260094/20.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М.
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №14807 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „Е.П.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу А.М.А., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно
и кумулативно съединени искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
сумата от 641,84 лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия
за периода
24.11.2018г.-21.02.2019г. по партида с клиентски номер ********* и абонатен номер *********за обект находящ се в гр. **********,
за което вземане е издадена фактура № **********/25.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 27.05.2019г.
до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 11,95лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 07.03.2019г. до
13.05.2019г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4029/28.05.2019г., постановена по ч.гр.дело № 7898/2019г. на ВРС, на осн.
чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 вр.
чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът като потребител на ел. енергия не е заплатил
задълженията си по реално потребена ел. енергия за периода 24.11.2018г.-21.02.2019г. по партида с клиентски номер
********* и абонатен номер *********за обект находящ се в *******************************
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, чрез назначеният му особен представител. Счита предявеният иск за
процесуално допустим но за неоснователен. Намира, че липсва основание за
плащане на процесната сума. Счита, че същата не е правилно определена от ищеца
по одобрени от КЕВР цени.Счита, че сумата съставлява корекция на ел. енергия,
като намира, че ПИКЕЕ отм. не дават възможност за осъществяване на такава в
процесния случай.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП за техническа проверка №1105530/21.02.2019г., от който се установява,
че на така посочената в протокола дата на адреса на потребление на ответника е
осъществена проверка на СТИ №1125 0110 0095 5692, като е констатирано неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, което е осъществено чрез
мостов кабел. Посочено е, че възстановена правилната схема на възстановяван,
като проверката е осъществена в присъствие на свидетели, вкл. и представител на
МВР.
Представена е справка от 22.02.2019г., с което е осъществено преизчисление на консумираната на адреса на потребление ел.
енергия, като за периода 24.11.2018г.-21.02.2019г. същата е коригирана със
стойност от 3247,2 квч.
Издадена е фактура №**********/25.02.2019г. от ищеца, с която е начислена
сумата от 641,84 лева ел. енергия за периода 24.11.2018г.-21.02.2019г.
По делото е прието заключение по комплексна съдебно техническа и счетоводна
експертиза на в.л. Д.К. и в.л. Д.П., от което се установява, че корекцията е
изготвена за 90 дни при средно дневно потребление в размер на 36 кВч, или от по
4,5 кВч при 8-часово потребление за битов потребител, а изходящи предпазител на
абоната е АП-63А, при което максималната мощност, която може да бъде доставена
възлиза на 12 кВч.При тези съображения експерта прави извод, че техническите
параметри на присъединителната линия на абоната позволяват тази ел. енергия да
бъде доставена.Математически вярно е осъществено преизчисляването на стойността
на количеството ел. енергия по утвърдени от КЕВР цени са съответния период.
При така изложената
фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Съдът е сезиран с
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с който ищецът желае да установи, че
ответникът в качеството му на потребител на ел. енергия дължи процесната сума,
за която е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК.Навеждат се твърдения, че процесната сума съставлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната на адреса на потребление ел. енергия. С
отговора на исковата молба тези твърдения се оспорват от ответника, който
излага възражения, като посочва, че в действителност е осъществена корекция на
потребената енергия, като претендираната сума съставлява стойността на
преизчислената ел. енергия, а не реално потребена такава.
Предвид твърденията на
ищцовото дружество, съдът указа на последната, че следва да установи
положителния за страната факта, а именно, че процесната сума е стойност на
реално доставена ел. енергия. От съвкупния анализ на събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства,а и от заключението на комплексната съдебно – техническа и
счетоводна експертиза, такъв извод не може да бъде направен. Напротив съдът
приема, от фактическа страна, че на 21.02.2019г. на адреса на потребление на
ответника е осъществена проверка на монтираното СТИ, при което е констатирано
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, което е
осъществено чрез поставен мостов кабел. Отразено, е че е възстановена
правилната схема на свързване на електромера, при което вследствие тази
проверка е съставена справка за корекция № 51431/2045 от 22.02.2019г., с която
е осъществено преизчисление на ел. енергия за период
от 90 дни преди осъществяване на проверката, като общо начислените количества
ел. енергия възлизат на 3247,20 кВч. Въз основа на така коригираните стойности
ел. енергия е издадена процесната фактура, с която ищецът претендира сумата от
641,84 лева. Справката за корекция е документ, който изхожда от ищцовото
дружество, който съдържа признание на неизгодни за страната факти, а именно, че
е осъществена корекция на ел. енергия за посочения период на потребление на
адреса на ответника, поради което твърдението на ищцовото дружество, че е
осъществен реален отчет на доставена ел. енергия е неоснователно.
След като съдът прие, че в
конкретния случай е осъществена корекция на ел. енергия на адреса на
потребление на ответника, то следва да бъде поставен и въпроса, дали са налице
съответните законови предпоставки, които допускат осъществяване на тази
процедура.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ответникът
е потребител на ел. енергия за
битови нужди, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право
на ищеца служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Правото
на електроразпределителното дружество
да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
и неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от
ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение
по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание
чл.21 ал.1 т.9 вр. с
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн.
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. С решение №
2315/21.02.2018г., постановено по адм. дело №
3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна
на подзаконов нормативен акт има действие
от деня на влизането му в сила и няма обратно
действие.
Процесната проверка е
осъществена на 21.02.2019г. на
посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и
предвид цитираното решение на ВАС не е налице законова възможност, която да
регламентира правото на ищцовото дружество да извърши корекция на пренесената
ел. енергия, позовавайки се на правилата на ПИКЕЕ (отм.).При така изложеното се
обосновава извода, че към датата на процесната проверка, която по време е след
постановяване на съдебно решение по адм. дело
№4785/2018г. на ВАС, съответно обнародването му в ДВ, не е налице законова
възможност ищецът да осъществи корекция на доставената на обекта но потребление
ел. енергия.
При отмяна разпоредбите на ПИККЕ се поставя въпроса дали процедурата по
корекция може да бъде осъществена въз основа на ОУ на ДПЕЕ, които се явяват
приложими правила след отмяна на ПИКЕЕ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение
№ 189/11.04.2011г. по
т. д. №39/2010г. на ВКС, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни
по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават
основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
В
хода на съдебното производство ищцовата
страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ответника,
като страна по договора за
продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване
и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат
на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай,
без да се държи сметка за
този период или без да се
отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволява
на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.
Разпоредбата
на чл. 38 от Общите условия
нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал
период, предприета от страна на дружеството
– монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.
Поради
това, че клаузата на чл. 38
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна
по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите
на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият
съдебен състав съобразявайки се със задължителната
съдебна практика приема, че така посочената клауза от ОУ е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение
в техните правоотношения.
Съдът
не споделя възражението на ищеца за дължимост на процесната сума на осн. чл.183
вр. чл.200 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 183 ЗЗД урежда договорната отговорност на купувача, който е задължен да
заплати цената на доставената на адреса на потребление ел. енергия. За да бъде
приложена посочената хипотеза следва да бъде даден отговор на въпроса дали от
доказателствата по делото се установява, че ел. енергия на стойност от 641,84
лева е потребена от абоната.
Този релевантен за делото факт от доказателствата, които са прието по
делото не може да бъде направен. В заключението на комплексната съдебно –
техническата и счетоводна експертиза, което се кредитира изцяло от съда, като
обективно и компетентно дадено изрично се посочи, че ел. енергия в размер на
3274 кВч за процесния период от 90 дни може да бъде доставена до абоната
предвид пропускателната способност на съоръженията. Техническата възможност за
доставка не може да бъде разглеждана като презумпция за доставена ел. енергия в
размер на посочения в справката за корекция, а да се търси заплащане цената по
доставка следва да се изхожда от реално доставеното количество ел. енергия, а
не от предполагаемото такова, което е изчислено на база 8-часово потребление на
абоната за 90 дневен период от време.
Предвид изложеното предявеният иск от „Е.П.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу А.М.А., ЕГН **********
*** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
сумата от 641,84 лева,
представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия за периода
24.11.2018г.-21.02.2019г. по партида с клиентски номер ********* и абонатен
номер *********за обект находящ се в *******************************, за което
вземане е издадена фактура № **********/25.02.2019г., следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид неоснователност
на главния иск то следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за установяване
дължимостта на сумата от 11,95лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
07.03.2019г. до 13.05.2019г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4029/28.05.2019г.,
постановена по ч.гр.дело № 7898/2019г. на ВРС, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 вр. чл. 422 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените искове от „Е.П.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** срещу А.М.А., ЕГН ********** ***, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 641,84 лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия
за периода 24.11.2018г.-21.02.2019г.
по партида с клиентски номер ********* и абонатен номер *********за обект находящ се в *******************************,
за което вземане е издадена фактура № **********/25.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 27.05.2019г. до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 11,95лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 07.03.2019г. до
13.05.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4029/28.05.2019г., постановена по ч.гр.дело № 7898/2019г. на ВРС, на осн.
чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1, по реда на чл. 422 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: