ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№740
гр. Хасково, 31.07.2023г.
Административен
съд – Хасково, трети състав, в закрито съдебно заседание
на тридесет и първи юли, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията П.Костова частно административно дело № 848 по
описа на съда за 2023 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.5 от АПК във вр. с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „Демир бей” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от
управителя И.Д.Д., подадена чрез адв.Д.С., срещу Разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-255-0117863/19.07.2023г.
за „запечатване на търговски обект – „автомивка на самообслужване“, находяща се
в гр.С., и забрана за достъп до него за срок от 7 дни“.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и нецелесъобразност на разпореждането за предварително
изпълнение на наложената принудителна административна мярка. Сочи се за
безспорно обстоятелството на установена липса на въведено в експлоатация и
нерегистрирано в НАП, фискално устройство или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност към момента на проверката. Неверни
обаче били заключенията и мотивите, които разпореждали предварително изпълнение
на заповедта. Счита се, че в случая не е налице нито една от предпоставките по
чл.60, ал.1 от АПК за прилагане на мярката. На първо място обектът работил от
съвсем скоро, а не както било записано в заповедта за ПАМ. Отделно от това,
касаело за единични услуги на стойност от порядъка на 1 лев, което било повече
от 700 пъти по-малко от минималната работна заплата за страната. Генерирани
били пренебрежимо малки обороти. На второ място, но не и по важност, бил
фактът, че към момента в обекта били направени необходимите инвестиции и
действия, като дейността му била приведена в съответствие с изискванията чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Така изложеното правило разпореждането несъответстващо с целта на закона, която
била да се осигури защитата на държавен интерес от категорията на визираните в
чл.60, ал.1 от АПК.
По изложените съображения се претендира
отмяна на Разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-255-0117863/19.07.2023г.
С писмо вх. №5807/31.07.2023г. по описа на
съда, по делото е постъпила изисканата от съда административната преписка по
издаване на процесното разпореждане, съдържаща и становище от процесуален
представител на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив ЦУ на НАП – юрисконсулт
Т.Т., с което се оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на
дружеството жалбоподател.
Жалбата срещу разпореждането за
предварително изпълнение на ПАМ е подадена от легитимирано лице, пред
компетентния съд и в тридневния срок по чл.60, ал.4 от АПК /доколкото АА е връчен на 26.07.2023г./
Предвид изложеното, съдът намира, че същата е допустима и подлежи на
разглеждане по реда на чл.60, ал.6 от АПК.
Разгледана по същество е и неоснователна, по
следните съображения:
От приложената към преписката Заповед № ФК-255-0117863/19.07.2023г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП се установява,
че на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС на „Демир бей” ЕООД гр.Свиленград, е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – автомивка на самообслужване, находяща
се в гр.С., и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, тъй като при проверка
на 25.06.2023г. е установено, че търговецът извършвал дейност в обекта си без
да били монтирани, въведени в експлоатация и използвани регистрирани в НАП
фискални устройства /ФУВАС/ от датата на – 01.10.2022г. за автоматите на
самообслужване /ФУВАС/.
Описано е, че обектът представлява метална
сглобяема конструкция с обособени 6 броя клетки, всяка с отделен вход за
почистване на МПС и търговско помещение. Във всяка клетка имало монтирана
машина-автомат с монетник и бутон за избиране на услуга. Пред клетките били
разположени и 4 броя прахосмукачки на самообслужване. Автоматите машини били
включени в ел. мрежа, в работен режим и от тях се извършвали продажби, не връщали
ресто.
Посочва се, че при проверката е била
направена контролна покупка от проверяващия орган по приходите – М. И., на
услуги, а имено: външно измиване с вода/пяна и вътрешно почистване с прахосмукачка
на самообслужване на лек автомобил „Рено“ „Меган“ с peг. № ********, платени в
брой чрез пускане на монети в монетника на всеки един от 10-те броя автомати на
обща стойност 12 лв., както следва: в 12.10 ч. от 4-та клетка - външно измиване
с вода на МПС – 1 лв.; в 12.15 ч. от 3-та клетка - външно измиване с пяна – 2
лв.; в 12.20 ч. от 5-та клетка – външно измиване с вода на МПС – 1 лв.; в 12.26
ч. от 6-та клетка – външно измиване с вода – 1 лв.; в 12.30 ч. от 1-ва клетка –
измиване с пяна на МПС – 2 лв.; в 12.40 ч. от 2-ра клетка – външно измиване с
вода – 1 лв.; в 12.24 ч. вътрешно почистване с прахосмукачка на самообслужване,
разположена м/у 3-та и 4-та клетка – 1 лв.; в 12.45 ч. вътрешно почистване с
прахосмукачка на самообслужване, разположена пред 1-ва и 2-ра клетка – 1 лв.; в
12.50 ч. – вътрешно почистване с прахосмукачка на самообслужване, разположена 2-ра
клетка – 1 лв.; в 13.04 ч. – вътрешно почистване с прахосмукачка на
самообслужване, разположена м/у 5-та и и 6-та клетка – 1 лв.
Посочено е, че автоматите нямат дисплей, на
който да се визуализират данни за извършените продажби. Осъществен бил контакт
със задълженото лице и в присъствието на орган по приходите била отворена всяка
от 10-те машини на самообслужване, при което било установено, че машините нямат
ФУВАС към момента на проверката. Извършено било и преброяване на паричните
средства в машините и било установено, че същите били в размер на 141 лева.
При тези фактически констатации е прието, че
нарушението водило до неотразяване на приходи, тъй като дружеството не въвело в
експлоатация и не регистрирало в НАП фискално устройство или автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Така бил реализиран съставът на чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, чл.4, т.1 от ЗДДС,
явяващо се основание за налагане на ПАМ.
В заповедта, на основание чл.188 от ЗДДС и чл.60 от АПК е включено и разпореждане
за предварително изпълнение на принудителната административна мярка с мотиви за
защита на особено важни интереси – спазване на фискалната дисциплина и реда за
отчитане на фискалните устройства, в което се изразявал интересът на държавния
бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на
неговите публични задължения. Ако не се допуснало предварително изпълнение на
ПАМ, съществувала възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за
фискалния ред при констатирана подобна практика на отклонение от данъчно
облагане, щяла да е непосредствена. Въвеждането в експлоатация и използването
на регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в
обекта, били нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи или
управляващи търговски обекти, които следвало да се изпълняват при съответните
предпоставки. Неспазването на тези конкретни задължения от страна па субекта,
винаги водило до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитали приходи
от извършваните продажби и по този начин се стигало до отклонение от данъчното
облагане. Извършеното от дружеството нарушение накърнявало обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като от една страна препятствало
контролната дейност към НАП, а от друга укривало дружеството изцяло своите
приходи, което като последица водило до неправилно определяне на реализираните
от него доходи и до възможност за отклонение от данъчното облагане. Липсата на
въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство в обекта,
свидетелствало за липса на отчитане на каквито и да било обороти и то за
продължителен период от време – от 01.10.2022г. до момента на проверката. На
следващо място, необходимо било да се съобрази, че от закъснението на
изпълнението на ПАМ можело да последва значителна или трудно поправима вреда, а
именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния
субект. Установяването на укрити приходи от продажби, както и евентуалните
вреди за бюджета, до които безспорно щяло да се стигне при извършване на
продажби без наличното в обекта фискално устройство, попадало в хипотезата на „трудно
поправима вреда“ по чл.60, ал.1, предл. четвърто от АПК.
Предварителното изпълнение на ПАМ се
налагало с цел да се промени установената организация в дейността на търговеца,
водеща до неблагоприятни последици за фиска.
Съгласно чл.188 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по чл.186, ал. 1 от ЗДДС /запечатване на обект със
съпътстващата забрана за достъп до него/ подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК. Тълкуването на чл.188 от ЗДДС в контекста на визираното
изискване за спазване условията на АПК обуславя извод, че предварителното
изпълнение на ПАМ по чл.186, ал.1 ЗДДС се допуска не по силата на
закона, а по разпореждане на административния орган при наличие на някое от
основанията по чл.60, ал.1 от АПК. Тъй като с тази норма е
предвидено изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила
индивидуални административни актове, то във всеки конкретен случай
административният орган, допускайки предварителното изпълнение, следва да
конкретизира материалноправните предпоставки, обусловили крайното му решение за
това. Следователно актът, с който се постановява предварително изпълнение на
ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, при всички положения
трябва да съдържа мотиви, указващи на конкретните фактически основания,
обуславящи наличието на една или няколко от изброените хипотези в чл.60, ал.1 от АПК: осигуряване на живота или
здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени
интереси, опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението
на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или
трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.
Съдът намира, че в настоящия случай
изискването на мотивиране на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение е спазено.
Следва да посочи, че налагането на ПАМ и
включването в заповедта за нея на разпореждане за предварително изпълнение, е
поради неизпълнение на задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и
използване на регистрирано в НАП фискално устройство в апарат на самообслужване
от датата на започване на дейността на обекта – чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По правилото на
чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., не се допуска извършване на
продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен
в случаите, посочени в тази наредба. Без съмнение тази забрана въвежда
императивен принцип в защита на особено важни държавни интереси, върху които се
опира организация на цялостната фискална дейност. Неспазването на това
задължение в случая води до пряко и интензивно засягане на особено важни
държавни интереси, които изискват незабавна защита.
Характерното за случая е, че не се отчитат
каквито и да било приходи от дейността на търговеца. Това обстоятелство се
явява съществено доколкото обектът на жалбоподателя се състои от 10 клетки, във
всяка от които има разположени монетници (автомати) без монтирани в същите ФУВАС.
Действителна е хипотезата на вероятна трудно
поправима вреда, с оглед факта, че липсата на данни за реализираните от
работата на обекта на търговеца приходи, поставя в невъзможност данъчните
органи да установят каквито и да било данъчни задължения по отношение на този
субект. В тази връзка следва да се отчете, че към момента на проверката
наличната сума в монетиниците е била 141 лева. Този факт, както и и броят на
клетките с разположени в тях монетници, обосновават решението на органа да разпореди
предварително изпълнение на ПАМ с аргумента, че е налице вероятност за
настъпване на трудно поправима вреда.
Не без значение е и фактът, че за
продължителен период от време – от 01.10.2022г. до момента на проверката, не е
било извършвано отчитане на каквито и да било обороти. Доказателства, опровергаващи
сочената от органа продължителност на работа на обекта без отчитане на
оборотите от дейността, не се представиха от жалбоподателя, като последният не
излага и конкретни доводи в тази насока.
Неоснователно се изтъква, че случаят касаел
извършването на услуги единични услуги на стойност от порядъка на 1 лев, което
било повече от 700 пъти по-малко от минималната работна заплата за страната.
Визираните обстоятелства са ирелевантни с оглед характера и мащаба на
извършваната търговка дейност. Видно е от приложените към преписката въпросните
листи и от Протокол за извършена проверка серия АА №0117863 от 25.06.2023г., че
натрупаният оборот само за един ден и то до часа на проверката – 11.40 ч., е в
размер на 141 лв. Тази сума е показателна за възможността от този търговски
обект да се реализират значителни обороти, които няма как да бъдат установени
без данни от ФУВАС. Т.е. ако не бъде разпоредено допускане на предварително
изпълнение на ПАМ неотчитането на приходи може да продължи и размерът на
оборотите ще остане неясен.
Дейността на „Демир бей“ ЕООД в обект „автомивка
на самообслужване“, находяща се в гр.С., е била извършвана не по
регламентирания по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. ред и това не се
оспорва от жалбоподателя. Липсата на регистрирано работещо в обекта ФУВАС
винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчита приходи и по
този начин се стига до отклонение от данъчното облагане. За прекратяването на
това отклонение, разпореждането за допускане на предварително изпълнение се
явява обоснована мярка, с оглед характерните обстоятелства по случая. В този
смисъл постановяването ѝ се явява правилно и съобразено с относимите
нормативни разпоредби. Установените от контролните органи факти правилно са
подведени от административния орган под хипотези, разписани в чл. 60, ал. 1 АПК.
Правилен в тази връзка е и изводът за съществуваща възможност да се извърши
ново нарушение. Реализирането на тази хипотеза е обективна преценка на органа и
съдът напълно я споделя.
Разпореждане за допускане на предварително
изпълнение е мотивирано с особено важен държавен интерес, свързан с фиска.
Предвид вида и характера на нарушенията, местоположението на търговския обект,
продължителността на извършеното нарушение, големината на обекта, характера на
упражняваната дейност, органът е мотивирал значимост на обекта, което е
предпоставка и за обосновано предположение за значителност на реализираните от
него обороти. Визираните обстоятелства са обстойно разгледани от ответника и са
детайлно преценени, като е отчетена необходимостта за промяна на установената
организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни
последици за фиска.
Неоснователно се твърди в жалбата, че
дейността на търговеца е приведена в съответствие с изискванията чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. В тази насока пред съда не бяха представени каквито
и да е доказателства, като липсват и данни в подкрепа на твърдяното.
Изложеното обуславя извод за неоснователност
на жалбата.
При този изход на съдебното производство,
основателно се явява искането на ответника за присъждане юрисконсултско
възнаграждение. Същото, на основание чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът определя в размер на 100 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Демир бей” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от управителя И.Д.Д., срещу Разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-255-0117863/19.07.2023г. за „запечатване на търговски обект –
автомивка на самообслужване, находяща се в гр.С., и забрана за достъп до него
за срок от 7 дни“.
ОСЪЖДА „Демир бей” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя И.Д.Д., да
заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението
не подлежи на обжалване на основание чл.188, ал.2 от ЗДДС.
СЪДИЯ: