Решение по дело №265/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на М. Г. С. от [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат С. Х. Е. от АК-[област], съдебен адрес [населено място], [улица], ** против Решение № 2153-28-32/18.07.2024 г. на И.Д Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №1012-28-58/20.06.2024 г. във връзка с молба № 1012-28-58#3/01.07.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, е което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

В жалбата се твърди, че решението и разпореждането са незаконосъобразни, необосновани и неправилни, т.к. са немотивирани, непълни, издадени при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуалните разпоредби на КСО и процесуалните разпореди на АПК, поради което претендира да се отменят изцяло и присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Е., която подържа жалбата и претенциите в нея по посочените съображения с искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като по съображения посочени в писмено становище претендира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление № ЗПОБ-210-1421/17.10.2023 г. М. Г. С. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

С разпореждане №281-00-1386-1/03.11.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на М. Г. С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, като жалбата против разпореждането е оставена без уважение с Решение №2153-28-46/05.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.

С Решение №377/14.03.2024 г. по адм.дело №20237280700370/2023 г. ЯАС е отменил Решение №2153-28-46/05.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и върнал преписката по подаденото заявление за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

За да уважи жалбата съдът е посочил, че „При липса на попълнени каквито и да е други данни в представени СЕД за положението на оспорващия - естеството на упражняваната дейност, семейното положение, източници на доходи, жилищно положение и т. н. не би могло да се стигне до извод, че е извършена преценка за мястото на обичайното му пребиваване съобразно правилата на чл.11, § 1 от Регламент (ЕО) №987/2009. Към настоящата жалба са приложени и документи удостоверяващи, че оспорващият няма адрес в Германия след приключване на трудовата му заетост там. Административния орган е следвало да вземе в предвид центъра на жизнените му интереси, в т.ч. влиянието, което оказва и местоживеенето на семейството му и близките му роднини, родителите му и др.факти определящи центъра на жизнените му интереси, поради което държавата на пребиваване се определя в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) №987/2009, като по смисъла на пар.1 от чл.11 лицата се подчиняват на законодателството само на една държава. Независимо от цитираните в оспорения административен акт решения на СЕС, административният орган е следвало да извърши преценка на обстоятелствата, определящи центъра на жизнените интереси на оспорващия.“

При новото разглеждане на заявлението с Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 на М. Г. С. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

С Решение № 2153-28-32/18.07.2024 г. на И.Д Директора на ТП на НОИ-Ямбол е оставена без уважение жалбата на М. Г. С. с вх. №1012-28-58/20.06.2024 г. във връзка с молба № 1012-28-58#3/01.07.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, е което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

По искане на оспорващия като свидетел по делото е разпитана съпругата му П. Г. Д., която посочва че цялото им семейство напуснало Германия в края на месец Юли 2023 г., защото във фирмата където работил М. имало съкращения и видели възможност да осъществят плановете си да се върнат в България, където да се установят, да живеят и да отглеждат детето си. Твърди, че нямат контакти с никой от Германия, нямат никакво намерение да се връщат там, устроени са тук и са заедно с детето, което от 1 година вече учи в едно от ямболските училища, като тук са родителите, близки, приятелите и тя се чувства по-добре тук, което за тях е по-важно, така че са прекъснали абсолютно всякакви връзки с Германия и нямат планове да се връщат там.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118 КСО.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-32/18.07.2024 г. на И.Д Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на М. Г. С. с вх. №1012-28-58/20.06.2024 г. във връзка с молба № 1012-28-58#3/01.07.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, е което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност изискванията за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона. В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл.54ж КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

За да мотивира акта си административния орган се позовава на разпоредбите на чл.54а, ал.1 КСО, според която право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл.11, § 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като чл.61 от същия Регламент (ЕО) № 883/2004 г. въвежда и принципа на сумиране на периоди, т. е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така съгласно чл.65, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. лице, което е безработно частично или през различни периоди, и което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е живяло в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. Според нормата на чл. 65, § 2, изр. 1-во от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. По силата на чл. 65, § 5, буква "a" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. безработно лице по първо и второ изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Според легалната дефиниция на чл.1, б."т" от Регламент (ЕО) № 883/2004 "компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция, а съгласно б.“р“ „компетентна институция" е:i)институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията.

През периода на последна трудова заетост жалбоподателя е осъществявала дейност като заето лице на територията на Германия, поради което и съгласно чл. 11, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, както принципно правилно е приел и административният орган, последната е подчинена на законодателството на тази държава.

Обстоятелството, че спрямо жалбоподателя се явява приложимо законодателство на държавата и Германия се явява компетентната държава-членка не означава, че следва автоматично да се приеме, че тя е пребивавала в тази държава през процесния период на осигурена заетост.

Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави - членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянния характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и други примерно изброени в цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице има намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето. В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване" и "престой". Т.е.съгласно чл. 1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. "пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава, а съгласно чл. 1, § 3, б. "к" "престой" означава временно пребиваване. В изготвен съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004, последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012), са необходими, за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави членки. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно по отношение на лицата, които работят в повече от една държава - членка. Съгласно правото на ЕС може да има само една държава членка, която отговаря за плащанията за обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянния характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източник на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване - например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност. Т. е. въз основа на правилото за само едно приложимо законодателство - чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.) се налага извод, че по смисъла на приложимите регламенти всяко лице може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство.

Единствено продължителността не може да се разглежда като определящ елемент на понятието за пребиваване според Съда на ЕС и последният период на пребиваване не служи за доминиращ критерий, който да установява или да оборва извод за обичайното пребиваване на жалбоподателя в съответната страна.

Като допълнителен критерий в чл.11, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е посочено че, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. Ако държавата по последна заетост се явява и държава по пребиваване по време на същата тази заетост и другата държава потвърди това обстоятелство, то намерението на лицето за установяване не представлява фактор, въз основа на който да се определя пребиваването. Прилагането на критерия "намерение на лицето" се обуславя след невъзможност едната институция да определи еднозначно държавата по пребиваване по време на последната заетост и наличието на разногласие в становищата на институциите на двете държави, като регламентите обвързват държавата по пребиваване именно с периода на последната заетост.

При повторното разглеждане на заявлението и в съответствие с дадените от съда указания административният орган е направил искане до Компетентната институция на Германия относно определяне на пребиваването и удостоверяване на осигурителните периоди, като със структурен електронен документ (СЕД) № 982777/08.05.2024г. е получен отговор, в който германската институция определя, че държавата по пребиваване за периода на последната заетост е Германия и със СЕД U17 № 982748/08.05.2024 г. за удостоверяване на осигурителна заетост, е потвърден период от 8 години, 1 месец и 27 дни от 04.06.2015 г. до 31.07.2023 г.

По преписката е приобщена справка от ОД на МВР-Ямбол УРИ: 326000-4389/25.04.2024 г. за пътуванията на жалбоподателя и семейството му за периода 2016-2023 г.

Направена е справка в информационната система на НОИ от 17.07.2024 г., от която се установява, че липсва трудово-правна връзка на М. С. в България от 24.11.2007 г. и същия не е извършвал трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване.

Решаващият орган е изпратил Искане за извършване на проверка № 1030-28-203/18.04.2024 г. до Дирекция-Бюро по труда-гр.Ямбол., относно предоставените на М. С. посреднически услуги. В отговор вх.№ 1030-28-203#2/22.04.2024 г. е получено уведомяване, че лицето е регистрирано като безработно търсещо работа с рег.№10070338/07.08.2023 г. При регистрацията си декларирало здравословен проблем, за който и към момента не е предоставило медицински документ. Като на С. са предлагани различни посреднически услуги: информиран е за услугите, предлагани от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ямбол; консултиран е за професионално развитие и за възможностите за придобиване на професионална квалификация; информиран е за възможностите за работа по активни мерки, национални програми и проекти по Програма „Развитие на човешките ресурси“, както и за обявените свободни работни места в Дирекцията; насочван е нееднократно за срещи с различни работодатели в региона, но към момента не е устроен на работа.

Същевременно е налице и попълнена от М. С. Декларация, относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. от 31.10.2023 г., в която същият посочва, че през периода на последната си заетост от 04.06.2015 г.-31.07.2023 г. заедно с него е живяла съпругата и детето му, както и че данъците върху доходите за този период са заплащани към бюджета на държавата по последна заетост Германия, като са посещавали България няколко пъти в годината.

Като е взел предвид както наличните данни в т.ч. декларираните от заявителя обстоятелства, така и допълнително събраната информация и ги е преценил в тяхната взаимовръзка, административният орган, въз основа на дадените в отменителното решение на съда указания за приложимите критерии, е достигнал до обоснования и законосъобразен извод, че центъра на жизнените интереси на оспорващия към момента на последната му трудова заетост е бил в Германия, докато връзките му и тези на семейството, което също е живеело в Германия със страната на произход са били инцидентни.

Изводи в обратна насока не могат да се направят от показанията на разписания свидетел, който описва обстоятелства след завръщането в България и същевременно сочи, че това е станало поради съкращаване на работещия член на семейството, а не е било планирано. Нещо повече, въпреки твърденията за трайно установяване в България, от приложените писмени доказателства е видно, че М. С. и до момента не е устроен на работа в страната, а такива данни липсват и за съпругата му, т.е. не са изградени присъщите с държавата на трайно пребиваване връзки и отношения.

Поради това приложима в случая е разпоредбата на чл.11, § 3, буква "а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.

Ето защо и доколкото релевантния осигурителен период на осигурена заетост от 04.06.2015 г.-31.07.2023 г. е по законодателството на Германия, то същото следва да се прилага и по отношение на системата за социална сигурност, поради което НОИ не е компетентна институция, която да отпусне исканото обезщетение за безработица.

В разглежданата хипотеза наличните доказателства приложени към относимата правна уредба не установяват по разгледаните по-горе критерии Република България да е държавата на пребиваване към момента на последната заетост на оспорващия, за да се приложи изключението по чл.65, §2 от Регламента и да се приеми, че компетентна да се произнесе по отпускане на парично обезщетение за безработица е българската осигурителна институция.

Предвид посоченото Решение № 2153-28-32/18.07.2024 г. на И.Д Директора на ТП на НОИ-[област], с което е оставена без уважение жалбата на М. Г. С. с вх. №1012-28-58/20.06.2024 г. във връзка с молба № 1012-28-58#3/01.07.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, е което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО е валидно, като издадена от надлежен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, като съответно се отхвърли искането на оспорващия да му се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М. Г. С. от [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат С. Х. Е. от АК-Ямбол, съдебен адрес [населено място], [улица], ** против Решение № 2153-28-32/18.07.2024 г. на И.Д Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №1012-28-58/20.06.2024 г. във връзка с молба № 1012-28-58#3/01.07.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1386-3/22.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, е което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (Е0) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

ОСЪЖДА М. Г. С. от [населено място], [жк], [адрес] да заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на М. Г. С. от [населено място], [жк], [адрес] да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Решението на основание чл.119 КСО не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл.138, ал.3 АПК решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл.137 АПК.