Решение по дело №3/2018 на Окръжен съд - Сливен

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 28

Гр.Сливен, 09.08.2018г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юли, двехиляди и  осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

  При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.дело № 3 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК и  цена- 99 879лева.

         В исковата молба ищецът твърди, че  по ч. гр. д. № 3366/2017 г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу Д.К.А. в качеството й на кредитополучател и Р.Й.С. и М.В.А., като солидарни длъжници. С оглед последните изменения в ГПК, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, вр. с чл. 47 ГПК  заповедния съд  констатирал редовността на връчване на покана за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение на длъжника Р.Й.С. и им е указал да предявят иск относно вземането си, поради което и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, банката като кредитор имала правен интерес от установяване съществуването на вземането си спрямо длъжника Р.  С..

Твърди, че Д.К.А. ползвала банков кредит съгласно договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 2268/К/2008 от 05.08.2008 г., сключен с „Банка Пиреос България" АД,  размер 32 000 евро и срок за погасяване до 28.08.2028 г. Договорът бил подписан от Р.Й.С. в качеството му на солидарен длъжник. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Анекс 1 от 16.06.2009 г. към договора, размерът на отпуснатия кредит се определял на 32 992.69  евро.

На 30.03.2010 г. страните са подписали Анекс № 2 към договора, с който уговорили и солидарна отговорност за М.А.. Съгласно чл. 1 ал. 2 от Анекс 03 от 06.10.2011 г. към Договора, размерът на отпуснатия кредит се определя на 43 145.98 евро. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил до 28.09.2036 г. съгласно чл. 4 от Анекс 03 от 06.10.2011 г.

Твърди, че кредитополучателят  изпаднал в забава за плащане на сумите по кредита от 28.09.2015 г., поради което банката се  снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните длъжници по ч.г.д. 2552/2015/23.10.2015 г. за част от дължимите суми по договора за кредит (падежирали плащания) към 03.09.2015, а именно: 909,11 евро -изискуема просрочена главница по договора за кредит, 7 981,32 евро - изискуема просрочена възнаградителна лихва, 161,82 евро - изискуема наказателна лихва, 416,88 евро - изискуеми годишни такси, 134,39 лева - изискуеми нотариални такси.

Поради допуснатите просрочия на 19 вноски по договорна главница, лихви и такси, дължими в периода от 28.09.2015 г. до 28.03.2017 г., на основание чл. 21 б. „в" от договора за кредит, банката изпратила волеизявление до кредитополучателя и солидарните длъжници за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем. С Нотариална покана с №989 по описа на нотариус Н.С., рег. № 123 от НК, връчена по реда на чл. 47 ГПК на 16.03.2017г, банката е уведомила кредитополучателя за допуснатите просрочия и го поканила в седем работни дни да заплати просрочията по кредита, като в поканата било указано, че в случай, че дължимата сума не бъде погасена в посочения срок, кредитът се обявява за предсрочно изискуем.

         С нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК на 21.03.2017 , банката уведомила и солидарния длъжник Р. С. и кредитополучателя за допуснатите просрочия и ги е поканила в седем работни дни да заплатят просрочията, като в поканата  било указано, че ако дължимата сума не бъде погасена в посочения срок, кредитът  ще бъде  обявявен за предсрочно изискуем.

         Твърди, че  длъжниците не заплатили дължимата сума, поради което датата на предсрочна изискуемост по кредита била първият работен ден след изтичане на посочения срок, а именно - 31.03.2017 г. Към датата на входиране на настоящото заявление дължимите суми по договора за кредит не били погасени. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжниците дължали и нотариалните разходи, които банката  направила за връчването на поканите, на основание чл. 3.2 от Общите условия към договора, както и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на сумите и направените съдебни разноски за заплатена държавна такса и заплатено юрисконсултско и адвокатско възнаграждение.

Иска се съдебно решение, с което  се признае за установено, че банката има валидно и изискуемо вземане срещу ответника в размер на следните суми: 1/ 41386,54 евро - дължима главница по договор за предоставяне на многоцелеви кредит ипотека № 2268/К/2008 от 05.08.2008 г.; ведно със Законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.07.2017г.) до окончателното им изплащане; 2/ 9358,68 евро,  в т.ч. - 6 789,46 евро - възнаградителна лихва за периода от 28.09.2015 до 30.03.2017г. и 2 569,22 евро  наказателна лихва за периода от 28.09.2015 до 13.07.2017г. ; 3/ 204,32 евро - такси по обслужване на кредита за периода от 28.09.2015г. до 30.03.2017г; 4/ 230,37 лв.-  нотариални такси за връчване на нотариална покана за предсрочна изискуемост, съгласно чл. 3.2 от Общите условия , приети от длъжниците, съгласно чл. 10 от Анекс № 3 и чл. 8 на Анекс № 03).

Претендира  разноски, включително по заповедното производство.

Ответник е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК.

Оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че се е задължил към банката с процесния договор, в качеството си на солидарен длъжник. Твърди, че не е бил уведомен от банката, че са спрели плащанията по кредита. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Допълва, че след снабдяването с изпълнителен лист през 2015 г. до момента не били предприемани принудителни изпълнителни действия, което водело до прекратяване на образуваното срещу него изпълнително производство, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и погасен по давност.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.

В нея ищецът твърди, че  вземането му не е погасено по давност, тъй като датата на предсрочната изискуемост на кредита била 31.03.2017г.

Пояснява, че вземането на банката, предмет на настоящия иск, е съгласно издаден изп. лист по ч.гр.д. № 3366/17 г. на СлРС, който бил присъединен изцяло към изп. дело № 373/2016г по описа на ЧСИ П.Г..Възражението на ответника за перемпция на изп. производство било неотносимо към настоящи спор, а освен това било и неоснователно.

По изп. дело активно били предприети действия, като на 01.03.2017г приключила втората публична продан на ипотекирания  имот.

         Ответникът не е  подал допълнителен отговор в срока по чл.373 ГПК.

         С определение от 30.04.2018 г., съдът се е произнесъл по всички предварителни въпроси и по доказателствените искания на страните.

         В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.  Претендира за разноски.

         В с.з. ответникът, ред. призован, не  се явява.  Представлява от се от процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба. Счита, че банката не може да се позове на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като съобщението до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост било връчено по реда на чл. 47 ГПК-чрез залепване на уведомление, поради което волеизявлението на кредитора на е  стигнало до длъжника, което водело до извод за неоснователност на исковата претенция. Моли да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски за адв. възнаграждение. 

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2008г., между „Банка Пиреос България”АД,  Д.К.А.- кредитополучател и Р.Й. С.-солидарен длъжник е сключен договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 2268/R/2008r. Размерът на кредита е 32 000 евро, който  е усвоен еднократно. Погасяването се извършва на 240 равни месечни анюитетни вноски в размер на 309,02евро. Годишният лихвен процент върху редовната главница се формира от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 5,15%. В случай на забава в плащането или при предсрочна изискуемост банката олихвява просрочената част от главницата с договорения лихвен процент плюс наказателна лихва от 10% .

        На 16.06.2009г., страните сключват Анекс №1 към договора,. с който съгласяват, че кредитополучателя е в просрочие на задълженията към банката и общата сума на просрочията се прибавя към редовната главница, т.е. общата сума на главницата  става в размер на 32 992,69евро .

       На 30.03.2010г, страните подписват Анекс №2 към договора, с който  е уговорена солидарната отговорност на М.В.А..

       На 30.03.2010г страните подписват Анекс №3 към договора, с който се съгласяват, че размера на отпуснатия кредит се изменя на 40 964,39евро. Общата сума по така формираната главница се счита за изцяло усвоена. Годишния лихвен процент е в размер на 10,398%. За първите осем месеца след подписването на анекса кредитополучателя заплаща намален лихвен процент в размер на 4,811%, а вноските по главницата се внасят след гратисен  период от осем месеца.

       На 06.10.2011г.  между страните  е сключен Анекс № 3   с който се променят параметрите по договора и анексите към него. Страните се съгласяват, че кредитополучателя е в просрочие на задълженията си към банката, като същите се прибавят към редовната главница по договора. С този анекс се променя размера на редовната главница - 43 145,98евро, която се счита за отпусната и изцяло усвоена. Крайният срок за издължаване е три месеца.

 За периода 28.09.2008г-15.06.2009г, банката е отразила погасяване на главница  от Д.К.А., в размер на 203.76евро.

 Към 15.06.2009г, кредитополучателят има просрочена главница в размер на 163.82 евро.

След сключването на последния анекс към договора от 06.10.2011г, в банковата система е отразено погасяване на главница по кредита за периода 28.11.2011- 28.10.2013г, в размер но общата сума  850.33 евро.

На 25.11.2013г е направена последната погасителна вноска от солидарния длъжник М.А., с която е погасена главница от 74.40 евро, наказателна лихва – 1.18 евро за м. септември  и октомври 2013г и договорна лихва от 326.16 евро, начислена за м. октомври 2013г.

Плащанията по договора за кредит спират след тази дата и длъжниците изпадат в забава от 28.11.2013г.

        За периода 28.11.2013г - 02.09.2015г просроченото и непогасено задължение на кредитополучателя е в общ размер на  сумата 9 537.82 евро/ със забава от 639 дни/, включваща: просрочена главница- 909,11 евро; просрочена договорна лихва в размер на 7 981,32евро; наказателна лихва - 161,80евро такси и разноски- 485,59евро.

        Оставащата непадежирала главница е на стойност 41 386,54евро.

        За горните падежиралите задължения на длъжниците,  банката подава заявление до СлРС,  по което е образувано  ч.гр.д. № 3175/2015г на СлРС. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 2552/23.10.2015г и изпълнителен лист срещу тримата длъжници, да заплатят солидарно в полза на банката сумите: 909.11 евро- изискуема главница по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 2268/Р/2008, сключен на 05.08.2010г и три броя анекси към нето, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.09.2015г; 7 981.32 евро-изискуема просрочена възнаградителна лихва за периода 28.11.2013г-28.08.2015г; 161.82 евро- изискуема наказателна лихва за периода 28.11.2013г- 02.09.2015; 416.88 евро- изискуеми годишни такси по договора за периода 28.08.2014г-28.08.2015; 134.39лв- изискуеми нотариални такси  и  973лв- разноски.

        Тъй като не са извършени плащания и след 28.11.2013г,  с  нотариална покана  рег. № 993/31.01.2017г по описа на Нотариус Н.С. с рег. № 123 и район на действие СлРС , връчена по реда на чл. 47 ГПК на 21.03.2017, банката уведомява солидарния длъжник Р. С. за допуснатите просрочия и го поканва в рамките на седем работни дни да заплати просрочията по кредита, като в поканата е указано, че ако дължимата сума не бъде погасена в посочения срок, кредитът се обявява за предсрочно изискуем.

       В поканата е посочено, че към 16.01.2017г задълженията по договора са в размер на 56 095.20 евро, в т.ч. просрочени главница, лихви, разноски.

        В съставения от Нотариуса констативен протокол от 22.03.2017г, е отразено, че след неколкократни посещения на адреса на ответника/ гр.Сливен, *** ** **, посочен в нотариалната покана/, на следените дати: 02.02.2017,г от 11часа, 11.02.2017г, в 14 ч и на 22.02.2017г, от 18.30часа, адресатът не е открит на адреса и не е намерено лице, което желае да получи нотариалната покана, поради което, е залепено уведомление на 06.03.2017г, на входната врата, на посочения по-горе адрес и е пуснато уведомлението в пощенската кутия с указание , че нотариалната покана може да бъде получено в 2-седмичен срок на адреса на  Нотариуса, до 17 часа., но в указания срок, не се явило лицето в нотариалната кантора, поради което на основание чл. 47 ал.5 ГПК,   нотариалната покана се считала за връчена на 21.03.2017г.

На 14.07.2017г, банката  подава заявление до заповедния съд,  въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3366/2017г по описа на СлРС, по което е издадена срещу заповед № 2245/17.07.2017г за изпълнение на парично задължение въз основана документ  по чл. 417 и изпълнителен лист срещу Д.К.А. - кредитополучател и солидарните длъжници – ответника Р.Й. С. и М.В.А., които да заплатят солидарно на кредитора следните суми: 41 386.54 евро- главница по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека от 05.08.2008г и  4 анекса към него, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 14.07.2017 г. до изплащане на вземането.; 6 789.46 евро - възнаградителна лихва за периода 28.09.2015 г. - 30.07.2017 г.; 2 569.22 евро - наказателна лихва за периода 28.09.2015г. - 13.07.2017 г.; 204.32 евро – дължими такси по обслужване на кредита за периода 28.09.2015г-30.03.2017г;  230.37лв.- нотариална такса за връчване на нотариална покана и разноски в размер на  2147.58 лв.

 Въз основа на издадения по ч.гр.д.№3366/2017г на СлРС е образувано изп.дело № 661/2017г по описа на ЧСИ П. Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС. 

        Тъй като  поканата за доброволно изпълнение по  изпълнителното дело, ведно със заповедта са били връчени на длъжника Р.С. по реда на чл. 47 ал.5 ГПК /чрез залепване на уведомление/ съгласно чл. 415 ал.1 т.2 и ал.2 ГПК, заповедният съд е спрял принудителното изпълнение по изп.дело № 661/2017г и е дал указания на кредитора за предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземането си, по който иск е образувано настоящото исково производство.

         Другите двама длъжници-кредитополучателят Д.А. и солидарният длъжник М.А. са получили надлежно заповедта за изпълнение и не са възразили срещу вземането в срока по чл. 414 ГПК.

         Според заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, за периода 28.09.2015г-14.07.2017г, цялото изискуемо задължение по кредита е 60 487.36 евро,  която сума включва: 42 295.65 евро- главница; 14 770.78 евро- договорна лихва; 2 731.02 евро- наказателна лихва и 689.91 евро- такси и разноски по кредита.

          След като се приспаднат сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. № 3175/2015г на СлРС, остатъкът от дълга за периода 28.09.2015г - 14.07.2017г/ датата на подаване на второто заявление до заповедния съд/  възлиза в общ размер на   сумата 51 018.23 евро, която включва : 41 386,54вро –главница;  6 789,46евро - договорна лихва; 2 569,20евро –наказателна лихва и 273,03евро – такси и разноски.

        След 14.07.2017г  също не са извършвани погасявания по договора за кредит.

      Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени доказателства,  които цени като относими  и допустими.

      Съдът приема заключението на  приетата по делото  съдебно-икономическа експертиза като обосновано, ясно и неоспорено.

      Така установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:

        Предявени са  положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 и ал. 2 ГПК и  чл. 124 ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува  вземане на ищеца спрямо солидарния длъжник и ответник, произтичащо от договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 2268/К/2008 от 05.08.2008 г., включващо следните суми: 41 386.54 евро – главница; 6 789.46 евро- възнаградителна лихва; 2 569.22 евро- наказателна лихва; 204.32 евро- такси;  и 230.37лв-  разноски за нот. такси,  за които суми по ч.гр.д. №  3366/2017г на СлРС, е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист.

        Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени в едномесечния срок по чл. 415 ал.4 ГПК.

        Разгледани по същество, са  частично основателни и доказани.

        Предмет на делото по установителния иск  е вземането, основано на представен документ по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от  страните при сключването му.

        Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на документ по  417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката Тъй като извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Затова, в исковото производство ищецът-кредитор следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на заявлението до заповедния съд.                    

        В  случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на многоцелеви кредит с ипотека № 2268/К/2008 от 05.08.2008 г.Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до заповедния съд.

         Предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал.2 ЗКИ.

        Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал.2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване  от длъжника на волеизявлението на кредитира, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. 

        В отговора на исковата молба  ответникът  направи възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането по заповедта, тъй като волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до него , а именно: представената по делото нотариална покана не му е била връчена надлежно, а по реда на чл. 47 ГПК. 

        Възражението е  неоснователно. Съдът намира, че нотариалната покана, с която кредиторът уведомява солидарния длъжник и ответник по делото за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, е редовно връчена по реда на чл. 47 ал.5 ГПК. Тази разпоредба е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани и в този смисъл има еднозначна съдебна практика.

          Нотариусът връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД.  В ГПК няма особени правила за връчване на нотариалните покани и доколкото нотариалното производство е вид охранително производство, съгласно чл. 540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и  правилата на исковото производство.

         В определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на  ВКС, ІІ т.о.,  е прието, че съгласно чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението.  Прието е също, че доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата,  които са обусловили прилагането на такова връчване.  

       В настоящия случай, това изискване е изпълнено. По делото  е представен не само екземпляр от нотариалната покана, но и уведомлението и констативния протокол, съставен от нотариуса, в които е удостоверено, че лицето е търсено на адреса три пъти в рамките на един месец, в интервал от една седмица, в различни часове, като единият ден е неприсъствен /11.02.2017/, с което е изпълнена и разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК/ ред. ДВ бр. 86/28.10.2017г/, макар и влязла в сила след датата на залепване на уведомлението.

        Удостоверено е още в уведомлението, че по данни на собственичката на имота-бивша тъща на ответника, той не живее на адреса/ гр.Сливен, *** ** *, от 10 години, т.е. по делото има данни, че лицето отдавна е напуснало адреса.

        В заповедното производство  е била изискана справка за адресната му регистрация, от която е видно, че същия има за настоящ адрес-горепосочения, а за постоянен –с.Ж., общ.Карнобат.

        Видно от писмото на ЧСИ П. Г./ съдържащо се в заповедното производство/, същият е залепил уведомление по изп.дело № 661/2017г по настоящ адрес на ответника и няма данни дали е залепено на постоянния адрес /с.Ж./, но кметът на селото го уведомил, че  адресата на пребивава на  адреса  от  2006г.          

        Следователно, по делото е установено, че ответникът не пребивава нито на постоянния, нито на настоящи си адрес.

        За първото с.з по настоящото дело е бил призован на трети адрес: гр.Сливен, *** ** *, чрез съпругата му Р. С., който адрес е установен от призовкаря, а не е посочен от ответника  .

        Видно от процесния договор за кредит, сключен на 05.08.2008г, раздел ІХ, т.28, кореспонденцията между страните се води на адресите, посочени в договора, като за ответника адреса е: гр.Сливен, *** ** *. Клауза в договора предвижда, че при промяна на адреса, страната е длъжна да уведоми другата страна.      

        Макар по делото да е установен нов адрес на ответника, на който пребивава към настоящия момент, след като не е изпълнител задължението си по договора да уведоми банката за променения си адрес, който е съобщил за кореспонденция с нея, следва да се приеме, че банката е положила дължимата грижа, като му е връчила нотариална покана за предсрочна изискуемост на кредита на адреса, който й е бил съобщен.

         Същият адрес е посочен и в подадения отговор на исковата молба.

         По изложените съображения съдът намира, че на 21.03.2017г е извършено надлежно връчване на нотариалната покана  на  длъжника  по реда на чл. 47 ал.5 ГПК и волеизявлението на банката ,че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало  своя адресат.

        Изпращайки съобщението до ответника на посочения от него в договора адрес, банката е изпълнила задължението си да го уведоми, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомила го е и за размера на дълга и просрочието, както и че ако не се издължи в рамките на 7 работни  дни, на основание чл. 60ал.2 ЗКИ във вр. с чл. 21 б.“в“ от договора,  ще счита цялата сума по кредита предсрочно изискуема.

         Този седмодневен срок за доброволно плащане е изтекъл на 30.03.2017г, на която дата следва да се счита, че е  обявена  предсрочната изискуемост на кредита.

         От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че  плащанията по процесния  договор  са спрели на  28.11.2013г. Щом е налице спиране на плащанията от страна на длъжника, за кредитора е налице предвидената в чл. 60 ал.2 ЗКИ и чл.  21 б.“в“ от договора  възможност обяви кредита за  предсрочно изискуем.

        Съгласно  чл. 21 б.“в“ от договора за кредит,  при просрочие на която и да е от дължимите вноски по договора, кредитът става предсрочно изискуем. Банката се е възползвала от правото си да обяви кредита на предсрочно изискуем на 30.03.2017г - преди подаване на заявлението до заповедния съд/ 14.07.2017г/ и е довела до знанието на длъжника и поръчителите това волеизявление от 21.03.2017г.- преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

Експертното заключение дава два варианта на дължимите суми: с включеното вземане по първата заповед за изпълнение, издадена по ч.г.д. №3175/2015г на СлРС и с приспаднато, като съдът възприе втория вариант, тъй като само за остатъка от вземането кредитора се е снабдил с втората заповед по чл. 417 ГПК, което вземане е и предмет на настоящото дело.  

       Съдът констатира, че съгласно заключението на в.л., неоспорено от страните, общата сума на таксите и разноските по  кредита е 273.03 евро. 

       По процесната заповед  по чл. 417 ГПК,  таксите са в размер на  204.32 евро, а разноските за връчване на  нотариална покана-  230.37лева.

       Съдът намира, че следва да присъди таксите в пълен размер, а като разноски  - сумата  68.71 евро/ с левова равностойност 134.68лв/,  явяваща се  разлика между  сумите  273.03 евро  и  204.32 евро.

       Разноските за връчване на нотариална покана са дължими на банката на основание чл. 3.2 от Общите условия към договора за банков кредит.

       За разликата от  134.38лв до 230.37лв, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

       Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на главното и акцесорното вземане, направено с отговора на исковата молба.

       Давностните срокове по чл. 114 ал.1 ЗЗД за вземанията на ищеца/ 5г за главницата и 3г за лихвите/,  са започнали да текат от настъпване на изискуемостта - 30.03.2017г и не са изтекли до датата на предявяване на иска, респ. подаване на заявлението.

        Неоснователно е  възражението на ответника, че тъй като през 2015г банката се снабдила срещу него с изпълнителен лист за част от сумата и било образувано изп.производство, но по него не са предприети изпълнителни действия,  това водело до прекратяването му на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК и погасяване на вземането.

Дали да бъде прекратено, кога и на какво основание едно изпълнително производство преценя съдебният изпълнител, а не съда в исково производство.  

        Ирелевантно  в случая е дали има образувано изп.производство въз основа за същото вземане, респ. събрани суми и дали те са достатъчни за погасяване на дълга. В т.9 от ТР № 4/2014г от 18.06.2014г по т.д. №4/2013г на ОСГТК, е прието, че по отношение на сумите, събрани по принудителен ред по образуваното във връзка с вземането изпълнителното дело, не  намира приложение разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК. Прието е също, че в производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

        Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат разноски  по заповедното производство в размер на сумата 2 145.52 лв от общо 2147.58лв, както и разноски в исковото производство в размер на 1995.66лв от общо 1997.58лв-държ.такса за образуване на настоящото дело

        Съдът не присъжда претендираното с исковата молба адв. възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за уговорения размер и че е платено в брой или по банков път. 

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявените от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, представлявано заедно от Й.К.- председател на съвета на директорите и Е.А.А.- главен изпълнителен директор, с ЕИК-******** и съдебен адрес:***,  искове по чл. 422 ал.1 ГПК,  че   Р.Й.С. ***, ЕГН- **********, в качеството му на солидарен длъжник ДЪЛЖИ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 2268/К/2008 от 05.08.2008 и 4 броя анекса към него: 41 386.54 евро - главница по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека от 05.08.2008г и 4 анекса към него, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 14.07.2017 г. до изплащане на вземането.; 6 789.46 евро-възнаградителна лихва за периода 28.09.2015 г. - 30.07.2017г 2 569.22 евро - наказателна лихва за периода 28.09.2015г. - 13.07.2017 г.; 204.32 евро – дължими такси по обслужване на кредита за периода 28.09.2015г-30.03.2017г;  134.38лв.- нотариална такса за връчване на нотариална покана, за които суми по ч.гр.д.№ 3366/2017 по описа на СлРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният  иск за дължимост на нотариална такса  за връчване на нотариална покана на длъжника, за разликата от 134.38 лв до  230.37лв,  като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. 

 

 ОСЪЖДА Р.Й.С. ***, ЕГН- ********** да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, представлявано заедно от Й.К.- председател на съвета на директорите и Е.А.А.- главен изпълнителен директор, ЕИК-********, направените в заповедното производство разноски в размер на 2 145.52 лв,  която сума е включени в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3366/2017г по описа на СлРС, както направените в исковото производство разноски в размер на 1995.66 лева.

 

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: