Р Е
Ш Е Н
И Е №
50
гр. Силистра, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен
съд, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
трета година в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при
секретаря Анета Тодорова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 53 по
описа за 2023 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, във вр. с чл. 269а и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Жалбоподателят С.Х.А. ***
обжалва Решение № 36/22.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230019-022-0007918/03.02.2023
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Силистра с
доводи, че така постановеното решение е нищожно, а при условията на
евентуалност – неправилно/унищожаемо.
С оспореното постановление са наложени
обезпечителни мерки – възбрана върху ½ ид. част от земеделска земя и
запор върху ½ ид. част от МПС.
Подлежащите на събиране вземания
представляват три вида публични вземания - данък върху доходите/капитала в
резултат на положен труд и получени възнаграждения през 2015 и през 2016 г. в
кралство Белгия; административно-наказателни суми и разходи по образуваното и
движено административно производство по повод на образуването на изпълнителното
дело за събиране на сумите.
Жалбоподателят счита, че с постановлението
за налагане на обезпечение за събиране на дължимите към държавата, в която е полагал
труд суми, съществено се нарушават неговите права, тъй като е социално слаб и
не може да си позволи да поема задължения към бюджета.
Твърди, че не му е връчен актът, който
установява вида и основанието на публичното вземане, което е предмет на постановлението
за налагане на обезпечителни мерки, а така също не му били връчени всички други
актове, предхождащи наложените обезпечителни мерки, а именно – съобщението за
доброволно изпълнение, отговор по повод на оспорване на вземане с приложен
Единния инструмент за събиране. В същото време е възразявал срещу тези цитирани
като неполучени писма, с жалби/възражения, приложени по преписката.
Счита, че дължимите данъци върху доходите,
в резултат на получените заплати по време на работа в кралство Белгия, дължимите
административни санкции, както и разноските по образуваното обезпечително и
изпълнително производство в кралство Белгия, които са предем на събиране по
процесното изпълнително дело, следва да се поемат от лицата – негови
работодатели с турска етническа принадлежност, вероятно с придобито гражданство
в Белгия, тъй като те са го уверили при започване на работа, че всички публични
задължения щели да бъдат поети от работодателите.
Акцентира, че възразил, че вземанията са с
изтекла давност, но никой не взел предвид това възражение.
В обобщение, основното
оплакване е свързано с молба за отмяна поради тежко материално състояние –
липса на достатъчно доходи и влошено здравословно състояние
Ответникът по жалбата - Директорът на ТД
на НАП - Варна, редовно призован не се явява в съдебно заседание. В писмен
отговор, по повод на разпореждане от съдебно заседание, оспорва жалбата като
неоснователна. Излага в писмен вид хронологията на събитията по изпълнителното
дело като цитира датите на получени отговори с приложени обратни разписки,
посочва, че възражението за давност е изпратено в кралство Белгия, получен е
отговор, който е връчен на жалбоподателя. Извличат се мотивите, изложени в
потвърдителното решение.
Съдът, след като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
В ТД на НАП Варна - офис Силистра е било
образувано изпълнително дело № *********/ 2022 г. на 25.01.2022 г. срещу С.Х.А.
с ЕГН: **********. Било е издадено и изпратено Съобщение за доброволно
изпълнение № С2220019-048- 0022333 от 10.02.2022 г. до постоянния адрес на
лицето в област Силистра, ***. Видно от приложеното известие за доставка същото
е било получено лично от лицето на 21.02.2022 г. След получаване на съобщението
за доброволно изпълнение, задълженото лице е подало лично, чрез деловодството в
офис Силистра жалба № ВхК 1643/ 23.02.2022г. срещу съобщение за доброволно
изпълнение № С220019-048-0022333/10.02.2022г. Постановено е Решение № 40/02.03.2022г.
на Директор на ТД на НАП Варна, съставляващо л. 23 от делото, с което жалбата
се оставя без разглеждане, тъй като не съставлява финализиращ производството
акт и адресатът няма интерес от самостоятелното оспорване на съобщението за
доброволно изпълнение.
Жалбоподателят е инициирал и оспорване № ВхК 1643#1/ 28.02.2022г.
срещу публичните вземания. С изходящо писмо № С220019-178-0017057/20.07.2022
г., към което е приложен Единен инструмент за предприемане на изпълнителни
мерки от компетентния орган в Белгия, е върнат отговор на лицето във връзка с
неговото оспорване. Видно от известието за доставка, писмото е получено на 16.08.2022
г. лично oт С.Х.А..
В преписката се намира и Искане за
събиране на вземане (л. 31 и сл. от делото), от което в точка 20 „Други
коментари" е видно, че се съдържа информация с отправеното запитване до
институцията в Белгия във връзка с полученото оспорване, дали се дължат
публичните вземания. В същата точка е видно и съдържанието на получения
отговор. В заключение не е достоверно оплакването в жалбата за неполучена
информация за публичното вземане, за липса на реакция по повод оспорване на
давността и за цялостното развитие на изпълнителното дело.
С наложените
обезпечителни мерки – възбрана върху ½ ид. част от нива и запор върху
½ ид. част от МПС, публичният изпълнител е предприел действия по
обезпечаване събирането на публични вземания. Последните представляват дължими
към бюджета данъци, глоби и разноски. Същите са установени с влезли в сила
административни актове, издадени на 03.11.2021 г. Относителната 5-годишна
давност, предвидена нормативно от законодателството на кралство Белгия не е
изтекла, тъй като същата е била прекъсната с предприетите действия от
държавните органи за установяване и събиране на публичните вземания. Абсолютната
по-дълга давност, нормирана от законодателството на запитващата държава, не е
изтекла, който извод се извлича от материалите по делото.
Въз основа на данните от
преписката, действително, при липса на обезпечение, събирането на публичните
задължения към бюджета би се затруднило, който извод предпоставя налагането му.
С процесното
постановление № С230019-022-0007918/03.02.2023 г. са наложени обезпечителни
мерки от М.Н.- публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП - Варна, офис Силистра. Същото
е потвърдено от горестоящия орган - Директор на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите Варна. В потвърдителния акт е обяснено от
правна страна, че твърдените от жалбоподателя обстоятелства – затруднено
материално положение – ниски доходи и влошено здравословно състояние - не
попадат в кръга на основанията за отмяна на обезпечителна мярка по реда на чл. 208
от ДОПК. Такава отмяна, респективно замяна на възбраната и запора би се
постигнала чрез искане за замяна на тези мерки или при погасяване на задължението, каквито искания и
предложения жалбоподателят не демонстрира. Акцентирано е и, че при налагане на
възбраната и на запора са съобразени правилата за несеквестируемост по ДОПК.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че подадената
жалба е допустима, насочена срещу акт подлежащ на обжалване, пред компетентния съд
и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Недостоверни са, както
бе споменато по-горе, оплакванията за невръчени актове по изпълнителното дело. В
тази връзка неоснователни се явява възраженията за съществени процесуални
нарушения.
От формална страна,
постановлението е издадено в съответната форма и реквизити и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните административнопроизводствените правила,
обосноваващи основание за незаконосъобразност.
По отношение
съответствието му с материалния закон и целта му, съдът намира следното:
Контролът на съда върху
наложени обезпечителни мерки в производство по чл. 197, ал. 3 от ДОПК, приложим съгласно чл. 269м, ал.2 от
Кодекса, обхваща три хипотези на отмяна на обезпечителната мярка:
1. Когато длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, в която не попада случая, тъй като жалбоподателя не
представя такова обезпечение;
2. Ако не съществува изпълнително
основание, жалбоподателят изрично е заявил, че не оспорва съществуването му или
3. Ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 и чл. 195, ал.5,
като в случая не се касае за предварителни обезпечителни мерки.
Жалбоподателят се позовава именно на
последната хипотеза, не са спазени изискванията за налагане предварителни
обезпечителни мерки.
По материалната
законосъобразност на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, спорът
е дали местният запитан орган е следвало да откаже взаимна помощ, когато
искането за същата се отнася за вземане, по отношение на което е изтекла
5-годишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо.
В тази връзка, следва да
се има предвид спецификата на случая, доколкото изпълнителното основание е
издадено в кралство Белгия -държава-членка на Европейския съюз и събирането на
вземането се осъществява в процедура по взаимна помощ на Държави-членки
на Европейския съюз при събиране на публични вземания. Съобразно разпоредбата
на чл. 269л, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК по искане на запитващ орган от друга държава-членка,
местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1 от същия кодекс, за които е налице
първоначално изпълнително основание, издадено в друга държава
членка.
В конкретния случай са
изпълнени изискванията на чл. 269к от ДОПК, доколкото изпълнителното производство е
образувано въз основа на искане за събиране на публично вземане, изпратено от
компетентните данъчни власти на кралство Белгия, придружено от единен
инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в които се отразява основното
съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено
основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на
обезпечителни мерки от местния запитан орган.
Както стана ясно в хода
на съдебното производство именно позовавайки се на специалната правна уредба на
процедура за взаимна помощ с държавите
членки на Европейския съюз при събиране на
публични вземания - Гл. ХХVІІа от ДОПК - публичният изпълнител, съблюдавайки и
изискванията на Директива 210/24/ ЕС на Съвета е намерил, че
са налице основания за образуване на изпълнително дело и за налагане на обезпечителни
мерки, без да е необходимо да бъдат представяни допълнително каквито и да било
доказателства относно наличието на изискуемо и установено по размер публично
вземане по отношение на жалбоподателя. Ответникът - директорът на ТД на
НАП-Варна, който е получил искане за събиране на публично вземане, не може да
извършва проверка относно актуалното наличие на такова задължение в друга държава членка
и неговия размер към момента на образуване на изпълнителното производство. Когато
получи искане, отговарящо на изискванията на Директива 210/24/ЕС на Съвета, придружено
от съответния единен инструмент, органът по приходите в замолената държава може да извърши проверка дали
правилно е определен компетентния в съответната държава
- членка орган и дали се касае за публично
вземане, попадащо в обхвата изрично и изчерпателно очертан в чл. 269, ал. 1 от ДОПК
В ПНОМ публичният изпълнител
е посочил, че ще бъде затруднено събирането на установеното и изискуемо
вземане. Съдът споделя този довод на публичния изпълнител, тъй като с оглед
размера на установеното и изискуемо публично вземане налагането на възбрана и
запор върху МПС се явява най-адекватната обезпечителна мярка. При липса на
друга първоначална информация относно наличие на друго имущество на длъжника,
срещу което да бъде насочено изпълнението, изборът на наложените представлява
обоснован и законосъобразен, в съответствие на принципа за пропорционалност.
По отношение на
възражението за изтекла 5-годишна давност, съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 269т, ал. 7 от ДОПК, местният запитан орган дължи мотивиран
отказ за предоставяне на взаимна помощ пред запитващия орган.
Съгласно нормата на чл. 269у, ал. 1 от ДОПК, по отношение на погасителната давност на
вземанията се прилага законодателството на запитващата държава-членка.
Тази норма е идентична с
чл. 19 от Директива 2010/24/ЕС от 16.03.2010 г. Следователно
въпросът за давността по същество на вземането е в преценката на запитващата държава, доколкото съгласно чл. 269у, ал. 1 от ДОПК се прилага нейното законодателство. Следователно
ТД на НАП Варна в качеството и на запитан орган не е имал право на преценка,
относно възраженията за изтекла 5-годишна давност и правилно не е постановил
отказ за предоставяне на взаимна помощ, на осн. чл. 269т, ал. 7 от ДОПК. За него съществува единствената
предвидена в закона възможност, съгласно чл. 269м от ДОПК, когато срещу вземането е депозирана
жалба до местния запитан орган, той да уведоми жалбоподателя, че следва да
подаде жалбата пред компетентния да се произнесе по жалбата орган в запитващата
държава-членка. Само в правомощията на запитващата държава е да оттегли изпратеното искане за
събиране на публично вземане до българските данъчни власти и съответно
изпълнителното производство да бъде прекратено.
В обобщение, съдът
намира, че оспорваният акт е издаден в писмена форма, от компетентен орган, при
правилно приложение на материалния закон, при спазване на процесуалните правила
и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения този акт следва
да бъде потвърден като обоснован,правилен и законосъобразен, а подадената жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на С.Х.А., ЕГН:********** *** против Решение №
36/22.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С230019-022-0007918/03.02.2023 г.от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна
,офис Силистра
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: