Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262540 25.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание на единадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4100 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на
искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: ********* против Г.И.П., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 138, ал. 1, вр. чл. 140 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството си
на поръчител по силата на Договор за поръчителство от *****г. дължи на
ищеца следните суми: сума в размер 16 319,
77 лв.- главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от *****г.,
изпълнението по който е обезпечено с договора за поръчителство от *****г.; сума в размер от 504, 94 лв. –
договорна лихва за периода 15.07.2018г.- 21.11.2018г.; сума в размер от 25, 18 лв.- мораторна лихва върху главницата за
периода 15.08.2018г.- 21.11.2018г.; сума
в размер от 120 лв. – заемни такси по кредитното правоотношение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК в съда /22.11.2018г./ до окончателното й погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № *****/ 23.11.2018г. по ч.гр.д. № 18576/ 2018г., по
описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в. ( горепосочените суми са описани съобразно
уточняваща молба вх. № ****/ 05.04.2019г., подадена от ищеца – л. 46 от делото
).
Ищецът посочва, че съгласно Договор за кредит за
текущо потребление от *****г., обезпечен с Договор за поръчителство от същата
дата „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила на Б.Д.И., ЕГН: **********, кредит в размер
на 18 000 лв. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателна сметка на
кредитополучателя на *****г. Срокът за издължаване на кредита в 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, съгласно одобрен погасителен план с описани главница и лихва, размер и падежи. Като обезпечение по Договора за кредит е
сключен Договор за поръчителство от *****г. с Г.И.П., ЕГН: **********, съгласно
който лицето се е съгласило да бъде солидарно отговорно при неизпълнение на
задълженията на титуляря по договора за кредит. По вземането имало нередовни
плащания, поради което ищецът е предприел действия за събиране на кредита по
съдебен ред, като на задълженото лице Б. Д.И. е изпратена покана-уведомление за
предсрочна изискуемост с изх.№*****г., като тя е получено на 18.09.2018г. от
майката на лицето-М. И.. Сочи се, че всички вземания по договора са обявени за
предсрочно изискуеми, считано от 20.11.2018г.
Ищецът е подал срещу Б.Д.И. и Г.И.П. Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК пред РС-Пловдив. Въз основа на подаденото Заявление е образувано
ч.гр.д. №18576 от 2018г., и е издадена Заповед за изпълнение с № **** от
23.11.2018г., и Изпълнителен лист № **** от 26.11.2018г., съгласно които
солидарно отговорните кредитополучател и
поръчител са осъдени да заплатят сумата от 16 969,89 лв. Образувано е
изпълнително дело *****г., по опис на ЧСИ *****, рег. № *****. На 25.02.2019г.
е постъпило писмено възражение от ответника срещу Заповедта за изпълнение,
което е обусловило и правния интерес от предявяване на исковете, предмет на
настоящото производство. Моли се исковете да се уважат. Претендират се
сторените разноски.
Ответникът е
подал отговор в законноустановения срок
по чл.131 от ГПК, Твърди, че установителният иск е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че Договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Съгласно договора лихвата се формирала от аритметичен сбор
на пазарния индекс SOFIBOR, а с решение на управителния съвет на Българска
народна банка от 16.03.2017г., било преустановено използването на този индекс.
Твърди се, че Договорът е недействителен и на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвала посочена в договора обща сума дължима от
потребителя. Претендира се, че договорът е недействителен на основание чл. 22,
вр. чл.11,ал.1,т.12 ЗПК, тъй като в него липсвала информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършване на
плащания и срокове. Поддържа, че договорът е недействителен и на основание чл.
22, вр. чл.11,ал.1,т.20 ЗПК, тъй като в него липсвало вписване на наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срок, в който това право
може да бъде упражнено и други условия за неговото упражняване. Твърди се, че
недействителността на договора за кредит, води до недействителност и на
договора за поръчителство, поради което и претенцията на ищеца е неоснователна.
С оглед изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни.
Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по
същество, съдът счита за нужно да посочи, че с определение от 06.06.2019г.,
производството по делото е прекратено в частта, в която ищецът предявява срещу
ответника осъдителни искове при условията на евентуалност ( л. 60 от делото ).
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените
от страните доводи, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор,
а и се установява от приложените по делото доказателствени материали, че на
дата *****г. между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД и лицето Б.Д.И. е сключен договор за
кредит за текущо потребление. По силата на цитирания договор, на длъжника И. е
предадена сума в размер от 18 000 лв. С цел обезпечаване на вземанията по
кредитното правоотношение, на дата *****г. е сключен и договор за поръчителство
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Г.И.П..
С Решение № 260830/
22.06.2021г. по гр.д. № 1162/ 20г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, IV-ти
гр. с-в, влязло в законна сила на 23.07.2021г. ( л. 114- 116 ), е прогласена недействителността на
сключения между страните в настоящото производство Договор за поръчителство от *****г.
Влязлото в законна сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, предвид
което и съобразно изричната норма на чл. 299, ал. 1 ГПК, спорът е непререшаем.
Предвид това, за настоящия съдебен състав съществува задължение да се съобрази
с постановеното по горецитираното влязло в законна сила решение.
Поръчителството е договор,
с който поръчителят се задължава спрямо кредиторът на третото лице да отговаря
за изпълнението на задължението на това трето лице. Поръчителството е форма на
лично обезпечение, но след като с влязло в сила решение е признато, че
процесният договор за поръчителство от *****г. е недействителен, то не
съществува каквото и да било основание да бъде ангажирана отговорността на
ответника за погасяване на вземанията по кредитното правоотношение, възникнало
между „Банка ДСК“ ЕАД и основният кредитополучател- Б.Д.И.
Предвид
гореизложеното, то предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 138, ал. 1, вр. чл. 140 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се следват разноски в полза на ответника. В рамките на заповедното
производство и исковия процес, ответникът е представляван от адв. ***** с
когото е сключил договори за правна защита и съдействие, с договорен адвокатски
хонорар при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Общо дължимата сума за разноски,
сторени в исковото и заповедното производство възлиза на 2 893, 25 лв. и ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. ***** посочената величина ( 954, 25
лв. хонорар за заповедното производство, 1 639 лв. хонорар за исковия процес и
300 лв. допълнително възнаграждение за провеждане на повече от две открити съдебни заседания по делото ). В тази връзка,
неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ответника. Същото е определено в минимален размер
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следва да се съобрази и че нормата на чл. 2, ал. 5
от Наредбата предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Нужно е да посочи и че по делото са проведени пет открити
съдебни заседания, поради което и в полза на адв. *****, на основание чл. 7,
ал. 9 от Наредбата се следва допълнително възнаграждение от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Г.И.П.,
ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 138, ал. 1, вр. чл. 140 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които
се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството си на поръчител по силата на Договор за поръчителство
от *****г. към Договор за кредит за текущо потребление от *****г. дължи на ищеца следните суми: сума
в размер 16 319, 77 лв.- главница, дължима по Договор за кредит за
текущо потребление от *****г., изпълнението по който е обезпечено с договора за
поръчителство от *****г.; сума в размер
от 504, 94 лв. – договорна лихва за периода 15.07.2018г.- 21.11.2018г.; сума в размер от 25, 18 лв.- мораторна
лихва върху главницата за периода 15.08.2018г.- 21.11.2018г.; сума в размер от 120 лв. – заемни такси
по кредитното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
/22.11.2018г./ до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ******/
23.11.2018г. по ч.гр.д. № 18576/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. *********, с адрес на практиката – ***************,
сума в размер на 2 893, 25 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ответника Г.И.П. процесуално
представителство в настоящото производство и производството по ч.гр.д. № 18576/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в за
един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ