№ 114954
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110107239 по описа за 2022 година
С молба от 31.12.2021 г. ищецът иска да му се издадат 10 съдебни
удостоверения, за да се снабди с други от БНБ и от девет търговски банки, от
които да е видна информацията, свързана с изясняване на фактите, на които
се основават исковете.
С тази молба са внесени пояснения на исковата молба, които не
изпълняват дадените указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК. Сочи се съдебна
практика на ВКС, въз основа на която се настоява, че исковата молба е
редовна.
Тази съдебна практика не изключва необходимостта да се уточнят
обстоятелствата, посочени в разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК -
правопораждащите факти, свързани с договора за кредит, вземанията по
който се твърди да са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия.
Минимумът от фактически твърдения касаещи договора за кредит,
освен страните по него, са и датата на сключването му и размерът на поетите
задължения по договора. С оглед на твърденията на ищеца за извършени
плащания въз основа на неравноправни клаузи и това, че част то платените
сума са основателно платени, а друга – неоснователно, е наложително да се
уточнят размерите на двете групи плащания, както и за какво са били
отнесени по отделните. Също така - съдържанието на неравноправните
клаузи. Съдът служебно следва да следи за наличието на такива клаузи, но
това е възможно единствено, когато се посочи съдържанието им.
Не е допустимо фактическите основания на исковата молба да бъдат
определяеми, те трябва отнапред да са ясно дефинирани и да съдържат
минимума факти, които твърдяното основание за пораждане на
претендираното право.
Посочената от ищеца съдебна практика се споделя от настоящия
съдебен състав, но тя е постановена при различни предпоставки. Претенцията
за обезщетение за неоснователно обогатяване е обусловена от твърденията на
ищеца, че е платил на ответника сума. В тежест на ответника е да докаже
основанието, на което я е получил. Но в настоящия случай, неизпълнените
указания по чл.129, ал.2 ГПК са именно за изясняване на размерите на
платените от цедента суми и по-точно - какви части са платени основателно и
какво части са платени неоснователно, от втората част от които ответникът се
1
е обогатил неоснователно въз основа на неравноправни клаузи по
договора/договорите за кредит.
Именно, поставените по реда на чл.129, ал.2 ГПК въпроси по отношение
на посочения от ищеца договор/и за кредит (защото и това не е изяснено дали
се отнася само за един договор с посочения цедент или за повече от един
договор) и извършените от длъжника плащания целят изясняване точно на
тези пунктове – колко е платил длъжникът, по кой/кои договор/и за кредит,
по какви пера са отнесени платените суми и каква част от тях се твърди да са
въз основа на нищожни, неравноправни клаузи.
Предвид изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Указва на осн. чл.76 ГПК възможността на ищеца в едноседмичен срок
от съобщението да представи доказателства, че е предплатил по сметка на
СРС държавна такса в размер на 50 лв. за издаване на исканите съдебни
удостоверения от посочените в молбата му от 31.12.2021 г. търговски банки.
Указва възможността на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
изпълни указанията по чл.129, ал.2 ГПК, дадени му с предходно
разпореждане от 27.6.2022 г. и допълнителните пояснения с настоящото
разпореждане, тъй като в противен случай исковата молба ще бъде върната.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца на съдебния му адрес
чрез процесуалния му представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2