РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Силистра, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Ана Аврамова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора Ив. В. Ч.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223400600033 по описа за 2022 година
и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:
Предмет на въззивното производство е Присъда №50/2021г.
постановена от СРС по НОХД №850/2020г., с която Н. В. П. е призната за
виновна в това, че на 11.11.2019г., в гр.Силистра, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудила заблуждение у М К Т, на длъжност „координатор
дейности“ във „Вива Кредит“ООД, като с това е причинила имотна вреда на
дружеството в размер на 300лв, на основание чл.36 и чл.54 НК, за
извършеното престъпление по чл.209 ал.1 НК, й е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е
отложено за срок от три години. Постановено е през изпитателният срок да се
изпълнява пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.4 НК. Гражданският иск е
уважен за сумата от 300лв, а за горницата до 608.50лв е отхвърлен. Съдът се
произнесъл по въпроса за ДТ и разноските по делото.
Против неправилността на така постановената присъда е подадена
жалба от подсъдимата.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът на подсъдимата
обосновава становище за недоказаност на обвинението и за неправилна
оценка на доказателствения материал, като се иска отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна такава.
Подс.П. заявява, че на процесната дата не е била в Изи Пей, майка й
сама си тегли кредитите, в ДП и е отказан адвокат, казали са й, че има записи,
а такива няма.
Прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата.
В последната си дума П. иска отмяна на присъдата.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка
относно правилността на постановеният съдебен акт, съобразно
правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, установи следното:
Въззивната инстанция е в невъзможност да се произнесе по въпроса за
виновността на подсъдимото лице по повдигнатото обвинение, тъй като в
хода на съдебното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правата на страните в процеса.
Мотивната част на присъдата е изградена само и единствено въз основа
на показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели. Макар да
са прочетени и приобщени писмените и веществените доказателства, а също и
дактилоскопната експертиза изобщо не са коментирани от съда. Извън
анализа е останал договор за заем №5563117/2019г., не са изследвани
неговите параметри, не е ясно съдът кредитира ли представените от
мобилните оператори трафични данни,извлечения от Изи Пей, протоколи за
оглед на ВД, какво доказват и не доказват те. Фоноскопската експертиза е
интерпретирана, така че, не е ясно как е изведен фактическия извод коя жена
в кой разговор е участвала.
Съдът е изложил факти по процедурата до сключване на договора и
усвояването на сумата, но основният факт на доказване, как и по какъв начин
подсъдимата е възбудила заблуждение у М Т е неизяснен. Единствено е
изписано, че „посочените лични данни, приложеното копие от личен
документ и подписването на договора са довели до невярна представа у
служителя..“ , но този факт не е ясно въз основа на кои доказателства е
изведен, след като св.Тодоров дори не е разпитван по време на съдебното
2
следствие. Единствено личните данни и личната карта явно според съда са
условие за отпускане на кредита. А не следва ли да се прецени
платежоспособността на кредитоискателя? Кредитът би ли се отпуснал на
лице, което не работи? Тези въпроси не са изяснени, а те вероятно са в пряка
връзка с невярната представа формирана у съответното длъжностно лице. В
тази връзка съдът е следвало да проведе пълно съдебно следствие и да
анализира съдържанието на проведените телефонни разговори, за да даде
отговор на въпроса каква е възбудената невярна представа и съществува ли
пряка връзка между нея и причинената щета, резултат от извършеното
имуществено разпореждане.
Всъщност такива факти липсват и в обстоятелствената част на
обвинителния акт и неконстатирането на този порок също представлява
съществено процесуално нарушение.
Съдът недопустимо е приел за съвместно разглеждане граждански иск
за сума надхвърляща паричната равностойност на предмета на обвинението.
Съдебната практика по този въпрос е константна и не приема за допустимо
разглеждане на граждански иск за имуществени вреди, за които не е
предявено обвинение с обвинителният акт. Нарушението може да бъде
отстранено не с отхвърлянето на иска по същество като недоказан, а с
прекратяването на производството в тази му част.
По отношение на уважената част на иска не са изложени никакви
мотиви. Във въззивното производство са приети доказателства, от които е
видно, че кредитът не е обслужван, с такива РС не е разполагал, за да уважи
обезщетението за имуществени вреди. От друга страна, от записите на
телефонните разговори е видно, че дължимата сума по кредита е 342лв, а ако
се изплати цялата сума, то се ползва отстъпка и сумата искана от
кредитодателя е 291лв. Всички тези доказателства е необходимо да бъдат
анализирани и да се ясен отговор следва ли да се уважи искът и в какъв
размер.
Посочените нарушения са съществени по смисъла на чл.348 ал.3
НПК,неотстраними от въззивния съд, като безусловна последица от това е
отмяна на обжалвана присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 от НПК,
3
настоящият съдебен състав на Силистренски Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 50/07.10.2021г. постановена по НОХД 850/2020г.
от РС-Силистра.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд, от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4