№ 14248
гр. С., 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110104690 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. А. Х. срещу „Ф.” ЕООД, с която е предявен
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с който
се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5 лв. - частичен
иск от сумата в размер на 505,02 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 6003355, сключен на 21.02.2023 г. – неустойка, начислена на
основание чл. 11 от договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 21.02.2023 г. между А. Н. И. и ответника бил сключен договор
за потребителски кредит № 6003355. Твърди, че сумата по кредита била в размер на 500 лв.
със срок на погасяване - 21.08.2023 г. (на 6 месечни погасителни вноски), като размер на
месечния лихвен пр.нт не бил посочен. В чл. 11 от пр.сния договор било предвидено, че
договорът се обезпечава с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя, като
на А. И. била начислена неустойка в размер на 505,02 лв., тъй като не представила в срок
надлежно обезпечение - банкова гаранция или застраховка. Твърди, че задълженията по
договора са изцяло погасени. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй
като не е спазена предвидената в зак. форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание - ГПР с посочване на основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване. Поддържа, че от една страна е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок гаранция, отговаряща на всички изисквания,
посочени в договора, поради което клаузата за неустойка е нищожна по смисъла на чл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна и поради нарушение на чл. 16
1
ЗПК, както и поради заобикаляне на зак. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК,
вр. чл. 21 ЗПК, тъй като кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо. Сочи, че клаузата е и неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Поддържа, че тази клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Твърди, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване, поради клаузата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД – като накърняваща добрите нрави. Счита, че ответникът дължи връщане на сумата за
неустойка, заплатена без основание – въз основа на нищожна договорна клауза. Сочи, че на
15.10.2024 г. бил сключен договор за цесия, съгласно който А. Н. И. прехвърлила на ищцата
В. А. Х. вземането си срещу „Ф.“ ЕООД, представляващо сумата в размер на 100 лв. -
платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит №
6003355/21.02.2023 г. По изложените съображения ищцата счита, че е носител на вземане в
размер на исковата сума. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че договорът за
потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г. отговаря изцяло на изискванията на чл. 10,
чл. 11, чл. 12, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК - спазена е писмената форма, договорът е съставен
на хартиен носител, в два екземпляра, по ясен и разбираем начин, шрифтът на текста е не по
– малък от 12, съгласно чл. 10 ЗПК. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10 ЗПК
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация
на страните по него, срок на договора, чистата стойност на кредита, общия размер на
задължението по договора, размер на лихвения пр.нт, който е фиксиран и не се променя за
срока на договора, годишния пр.нт на разходите, начин на усвояване, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ведно с
погасителен план. Сочи, че в чл. 3 на договора ГПР е определен в размер на 46,20 %,
съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в зак. няма изискване за посочване в
договора на конкретните показатели при определянето на ГПР. В договора е посочен и
точният размер на годишната договорна лихва – 37,99 %, посочен е общият размер на
задължението, определен към крайния срок на издължаването, с което за кредитополучателя
е налице яснота относно финансовата тежест, която поема чрез сключването на договора.
Счита, че за потребителя съществува възможност да се откаже от договора, в случай че
изискванията на чл. 11 са прекалено обременяващи за него. Счита, че не се касае за
заобикаляне на чл. 33 ЗПК. Излага доводи, че на 24.02.2023 г. А. И. е внесла сумата от 600
лв. в офис на „Ф.” ЕООД, без да подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения
договор или молба за предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит,
съответно не е начислявана и не е заплащана неустойка по чл. 11 от договора, поради което
искът е неоснователен. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените
по делото разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за
потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г. е видно, че между А. Н. И., в качеството й на
кредитополучател, и „Ф.“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който „Ф.“ ЕООД е предоставило на А. Н. И. сумата в
размер на 500 лв., която кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 21.08.2023 г.
на 6 броя равни месечни погасителни вноски с размер на 15,83 лв. всяка съгласно
погасителен план - Приложение № 1 към договора (в периода 21.03.2023 г. - 21.08.2023 г.),
включващи главница и възнаградителна лихва в размер на 94,98 лв., при годишна лихва за
ползване на кредита в размер на 37,99 % и годишен пр.нт на разходите от 46,20 %.
Съгласно чл. 11 от договора, в 7-дневен срок от подписване на договора,
кредитополучателят се задължава да осигури на финансовата институция някое от следните
обезпечения относно изпълнението на задълженията му по договора: 11.1. сключването на
договор за поръчителство/встъпване в дълг между финансовата институция и трето лице, с
който третото лице се задължава да отговаря солидарно, заедно с кредитополучателя за
изпълнение на уговореното с договора за потребителски кредит и връщане/заплащане на
всички дължими суми по главница, лихви и евентуално обезщетения, неустойки и разходи;
11.1.1. страните приемат, че поръчителят/встъпилият в дълг – физическо лице, следва
едновременно да отговаря на следните изисквания: а) да бъде дееспособно физическо лице,
б) да е на възраст над 20 години, в) да е с минимален брутен осигурителен доход през
последните шест месеца, предхождащи сключването на договора в размер не по-малък от
1200 лв. на месец, г) да е работещ по трудово правоотношение от поне шест месеца преди
сключването на договора, д) да има стабилна кредитна история и е) да не е страна по друг
договор за кредит или встъпване в дълг/поръчителство с финансовата институция, който да
не е приключил и погасен изцяло към датата на сключване на настоящия договор или
договора за встъпване в дълг/поръчителство; съгласно чл. 11.1.2. страните приемат, че
поръчителят юридическо лице следва да бъде одобрено от финансовата институция
дружество, което извършва гаранционни сделки; 11.2. застрахователна полица за сключен в
полза на финансовата институция договор за застраховка с одобрен застраховател срещу
риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на кредитополучателя във
връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховката за срока на договора; 11.3.
кредитополучателят има право по всяко време от действието на договора да предложи
изпълнение на задължението си по чл. 11, при условията на чл. 11.1. и чл. 11.2. Съгласно чл.
11.4. в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си по чл. 11 от договора,
същият дължи на финансовата институция неустойка в размер на 505,02 лв., която се
заплаща на части, заедно с всяка от погасителните вноски по Приложение № 1, съгласно
погасителен план – на 6 равни месечни вноски от по 84,17 лв. всяка за периода 21.03.2023 г.
- 21.08.2023 г.
3
В договора за потребителски кредит страните са постигнали съгласие (чл. 19), че
кредитополучателят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията
си по договора за кредит, в който случай има право на намаляване на общите разходи по
кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока
на договора. Съгласно чл. 21 от договора в случай на предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателят е длъжен да върне на финансовата институция усвоената сума по
главницата от кредита, както и дължимата лихва върху нея от датата на усвояване до датата
на предсрочното погасяване.
По делото не се спори, че А. Н. И. е усвоила сумата от 500 лв. по договора за
потребителски кредит, за което е представена разписка № 6003355/21.02.2023 г. за получени
суми в брой, както и че на 24.02.2023 г. е заплатила в полза на „Ф.“ ЕООД сумата от 600 лв.
за погасяване на сумите по договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г., за
което е представена разписка № 24721/24.02.2023 г.
По делото е прието потвърждение за извършена цесия, в което е посочено, че на
основание чл. 99 ЗЗД и договор за цесия от 15.10.2024 г. А. Н. И. потвърждава извършената
цесия от 15.10.2024 г., съгласно който договор А. Н. И., ЕГН ********** прехвърля на
цесионера В. А. Х., ЕГН ********** вземането си срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК 2...9,
представляващо сума в размер на 100 лв. – платена сума без основание, произтичаща от
договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че по договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г. А. Н. И. е
извършила плащане в общ размер на 600 лв. – на 24.02.2023 г., с което задълженията по
договора са били предсрочно погасени. С платената сума са погасени: 500 лв. – главница,
2,12 лв. – договорна лихва, 97,88 лв. – такса за предсрочно погасяване на кредита. Вземайки
предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита, вещото лице е
изчислило, че годишният пр.нт на разходите е в размер на 384 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 5 лв., предявена като частичен иск
от сума в размер на 505,02 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по
договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия
текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно
обогатяване - при първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага
при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение.
Вторият фактически състав визира получаване на престация, с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с
4
обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл.
55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и
обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
В случая пр.сната искова претенция се основава на първия фактически състав по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже по
делото пълно и главно, че в полза на А. Н. И. е възникнало вземане в размер на 5 лв. (че тя е
заплатила посочената сума в полза на ответника по сочения договор за кредит, че сумата е
постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на
А. И. в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен
юридически факт), както и че между ищцата В. А. Х. и А. Н. И. е сключен валиден договор
за цесия, по силата на който на ищцата е било прехвърлено вземане за заплатени без
основание суми по договора за кредит и ответникът е бил уведомен за извършената цесия.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за задържане на сумата от
5 лв., заплатена от страна на А. Н. И., включително наличието на действителен договор за
потребителски кредит, отговарящ на всички изисквания на ЗПК, в това число и коректно
посочване на ГПР с включени всички разходи в него и валидно уговорена клауза за
неустойка.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото са отделени фактите, че на 21.02.2023 г. между А. Н. И.
и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 6003355, като сумата по
отпуснатия кредит е в размер на 500 лв. и че същата е била усвоена от кредитополучателя,
от страна на който е извършено плащане на сумата от 600 лв. на 24.02.2023 г. във връзка с
пр.сния договор за потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че ищцата не доказа по делото, че е
материалноправно легитимиран субект, а именно, че е носител на вземането, предмет на
настоящото производство, доколкото по делото не е представен договор за цесия, от който да
се установи, че й е надлежно прехвърлено именно вземането, предмет на настоящото
производство. Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на
прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. Договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В зак. липсва изискване за форма за
действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по
5
силата на зак. преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено противното). От
правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване
е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на
цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко
едно от тях.
В случая, в уточнение на исковата молба от 06.02.2025 г. ищцата твърди, че предмет
на договора за цесия е прехвърляне на вземане за неустойка, начислена на основание чл. 11
от договора за потребителски кредит, съответно сумата от 5 лв. – частично от 505,02 лв. –
предмет на настоящото производство, е недължимо заплатена неустойка съгласно
посочената разпоредба от договора за потребителски кредит, но от заключението на
неоспорената от страните съдебно - счетоводна експертиза се установява, че по договора за
потребителски кредит не е била начислена и не е била заплатена неустойка поради
непредоставяне на обезпечение (поради изплащане на задълженията предсрочно, преди
предвидения в чл. 11 от договора 7-дневен срок за предоставяне на обезпечение). В
представеното по делото потвърждение за цесия е посочено единствено, че сумата в размер
на 100 лв. представлява платена сума без основание, произтичаща от договор за
потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г., но не става ясно дали с твърдения договор за
цесия се прехвърля недължимо платена главница, недължимо платена договорна лихва,
недължимо платени такси и/или недължимо платена неустойка, в частност липсва посочено
конкретно основание, което да обуслови извода, че с договора за цесия се прехвърля именно
сума, заплатена като посочената неустойка. При липсата на данни за начисляване на
неустойка за непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя А. Н. И., съответно за
заплащане на такава неустойка в полза на ответника, съдът приема, че по делото не е
доказано кредитополучателят да има такова вземане спрямо финансовата институция,
съответно посоченото вземане да е било предмет на последващ договор за цесия, сключен с
ищцата В. А. Х.. Следва да се отбележи още, че с доклада по делото от 10.04.2025 г. съдът не
е дал указания на ищцата, че не сочи доказателства за надлежното прехвърляне на
вземането, което претендира, тъй като от нейна страна е представено потвърждение за
извършена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а фактът дали то е годно да установи
твърдяната цесия подлежи на изследване по същество на спора. Съгласно диспозитивното
начало в гражданския пр.с – чл. 6 ГПК, съдът е обвързан от искането на ищцата и не може
да променя предмета на делото, съответно да се произнася относно дължимостта на
останалите суми, заплатени над чистата стойност на главницата по договора за
потребителски кредит, чието връщане не се претендира в настоящото производство. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че ищцата не доказа по делото, че е
материалноправно легитимирана да претендира исковата сума, в частност, че е носител на
6
вземането, предмет на делото, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло, без да е необходимо да се излагат мотиви по възраженията на
ищцата за недействителност на пр.сния договор за потребителски кредит.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да заплати на
ответника разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 13.05.2025 г., служещ като разписка за
изплащане на възнаграждението, което е съобразено с фактическата и правната сложност на
делото и с извършените от пр.суалния представител на ответника действия в хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „З. Б-5“,
бл. 14, вх. Б, ет. 11, ап. 46, срещу „Ф.” ЕООД, ЕИК 2...9, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „К. село“, бул. „Г. Д.“ № 103, ет. 2, офис № 3, частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 5 лв. - частичен иск от сумата в размер на 505,02 лв.,
представляваща недължимо платена сума за неустойка, начислена на основание чл. 11 от
договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г., сключен между А. Н. И. и „Ф.“
ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на В. А. Х. с договор за цесия от 15.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 27.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „З. Б-5“, бл. 14, вх. Б, ет.
11, ап. 46, да заплати на „Ф.” ЕООД, ЕИК 2...9, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „К. село“, бул. „Г. Д.“ № 103, ет. 2, офис № 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 400 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7