РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. , 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100170 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от Н. Я. К. от с. Бр., обл. Пл., Д. Я. Л. от с. Бр., обл. Пл., Р. Я. Л., И. Я.
Л. и З. Я. Л., тримата от гр. Пл., обл. Пл. против Ш. И. Х. и А. И. Х., двамата
от с. Г. Др., обл. Бл..
Иска се на основание чл. 108 от ЗС да бъде постановено решение, с
което да признаете за установено по отношение ответниците, че ние ищците
са собственици на основание наследствено правоприемство и земеделска
реституция - Решение № 6517 от 08.12.2005 г., влязло в законна сила на
27.12.2005 г., в качеството на наследници на Янк. Д. Л., бивш жител на с. Г.
Др., общ. Г., обл. Бл., починал на ******** г. при равни дялове на следния
недвижим имот, а именно: НИВА от 4.371 декара, десета категория, находяща
се в местност „Корията“, съставляваща имот № 000072 по картата на
землището на с. Лещен, ЕКАТТЕ 43606, общ. Гърмен, обл. Благоевград, при
граници(съседи): - № 000095- земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № 000035 - път IV кл.
на държавата и № 000063 - нива на наел. на Бекир Смаилов Муев и др., който
имот съгласно скица на поземлен имот Хе 15-76258-25.01.2023 г,, изд. от
1
началника на СГКК-Благоевград, представлява: поземлен имот с
идентификатор: 43606.8.109 по КККР на с. Лещен, общ. Гърмен, обл.
Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-303/13.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. Лещен,
местност „Корията“, площ от 4375 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: десета, номер по предходен план: съседи 43606.8.161 и да бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху процесния
недвижим имот, ведно със всички произтичащи от това законови последици.
Претендират и присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски.
Твърди се от ищците, че са преки наследници на Янк. Д. Л., починал на
******** г. Преди образуване на ТКЗС Янк. Л. бил собственик на земеделски
имоти, един от които процесната нива. Правото на собственост върху
процесния имот било възстановено на наследниците на Янк.Л. с решение №
6517 от 08.12.2005 г. на ОСЗ Гърмен, влязло в законна сила на 27.12.2005 г.
Собствениците постигнали съгласие с бащата на първия ответник, да му
предоставят имота за ползване, срещу което всяка година получавали
продукция – тикви, сух боб, картофи и др. Ответниците също работили имота,
но знаейки, че той е наследствен на ищците и също спазвали уговорката, като
предавали на ищците земеделска продукция за това, че ползват наследствения
им имот. Ответниците никога не са демонстрирали собственическо
отношение към имота и въпреки това през 2011 г. се снабдили с нотариален
акт за собственост върху имота въз основа на давностно владение. Предвид
изложеното са предявени настоящите искове.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 108 от ЗС във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК.
От страна на ответниците е постъпил общ отговор, в който се
изразява становище за недопустимост на иска, тъй като ищците не са
собственици на процесния имот, а такива са ответниците. Считат иска и за
неоснователен, като оспорват собственическите претенции на ищците,
противопоставяйки им своето право на собственост възникнало по силата на
изтекла в тяхна полза придобивна давност считано към момента на
снабдяването им с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
давност - чл.587, ал.2 от ГПК №64, том I, рег.№ 868, дело №47 от 09.02.2011
2
г. Ако се приеме, че към момента на снабдяването им с нотариален акт в
тяхна полза не е изтекла придобивна давност, то се позовават на същата, като
твърдят, че от 2011 г. до момента на предявяване на исковата претенция в
тяхна полза е изтекла придобивна давност въз основа на постоянно,
непрекъснато и необезпокоявано от никого владение върху процесния
недвижим имот. Оспорват правото на собственост на ищците поради липса на
годен титул на собственост. Правят искане за осъществяване на косвен
съдебен контрол относно Решение № 6517/08.12.2005 г. на ОСЗ Гърмен.
Твърдят, че имотът описан в това решение на ОСЗ не е идентичен с
процесния имот. Твърдят, че решението на ОСЗ - Гьрмен е нищожен акт, и не
легитимира ищците за собственици на процесният недвижим имот, тъй като е
издадено от незаконен състав на комисията, не е подписано от членовете на
комисията, не е издадена скица към него, не е връчено по надлежният ред на
заинтересованите лица и не е влязло в законна сила.
Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.79 от
ЗС, чл.14, ал.1, изр.3 и 4 от ЗСПЗЗ, чл. 60а от ППЗСПЗЗ.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
Ищците са наследници на Янк. Д. Л., починал на ****** г. До 1980 или
1989 г. Янк. Л. живял в с.Г. Др., а след това се изселил със семейството си в
с.Бр., обл.Пл.. По –късно продал и къщата, която имал в селото.
На 21.02.1992 г. Янко Л. подал заявление за възстановяване на
собствеността на земеделски земи, с вх. № 2107 при Поземлена комисия
с.Гърмен (л.57 по делото). С решение № 6517/08.12.2005 г. на Общинска
служба по земеделие и гори с.Гърмен, на наследниците му била възстановена
собствеността в съществуващи стари граници върху нива от 4.371 дка, десета
категория, в местността „Корията“, землището на с.Л., имот № 000072, при
граници/съседи: имот № 000003 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №
000035 – път IV кл. на Държавата и имот № 000065 – нива на насл. на Бекир
Смаилов Муев.
Тъй като не живеели в района, след започване на възстановителните
процеси, наследниците на Янк.Л. предоставили ползването на процесния
имот на бащата на ответника Ш. Х.. Разбрали се, че срещу възможността да
ползва имота, Х. ще им предоставя селскостопанска продукция. В
3
последствие се съгласили имота да бъде обработван от ответника Ш. Х. и
семейството му, при същите условия. През годините някой от ищците идвал
до с.Г. Др., за да вземе от Х.и земеделска продукция и след това я
разпределял между наследниците. За последно Д. Л. пътувал до с.Г. Др., за да
вземе продукция от Х.и преди около 3-4 години.
Междувременно на 09.02.2011 г. Ш. И. Х. и А. И. Х. се снабдили с
нотариален акт № 64, т.І, рег. № 868, дело № 47/2011 г. на нотариус В. Б.,
гр.Г. Д., вписан в СВ Гоце Делчев в вх.рег.№ 161 от 09.02.2011 г., акт № 125,
том I, дело № 124, партидна кн.13726, с който били признати за собственици
на процесния имот въз основа на давностно владение.
Постъпило е писмо от нотариус Ваня Бумбарова, че нотариалното дело
е унищожено, поради изтекъл срок за съхранението му. По делото е
приложено постановление № 700/03.02.2011 г. на нотариус Б., въз основа на
което е издаден нотариален акт № 64, т.І, рег. № 868, дело № 47/2011 г. В
постановлението е отразено, че от представените по делото писмени и гласни
доказателства се установило, че имотът, а именно Нива с площ от 4,371 дка
(четири декара и триста седемдесет и един квадратни метра), десета
категория, находяща се в местността ’’КОРИЯТА”, имот № 000072 (нула
нула нула нула седемдесет и две) по картата на землището на село Лещен,
ЕКАТТЕ 43606, община Г., област Благоевградска, при граници и съседи:
имот № 000095 - Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 000035 - Път IV кл. на
Държавата и имот № 000063 - Нива на наследниците на Б. См. М. и др. е
закупен преди повече от 15 години от наследниците на Янк.Д. Л., бивш жител
на село Г. Др., област Бл.. Оттогава до сега молителите стопанисват имота
като собствен, поради което нотариуса ги признава за собственици на
гореописания имот.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелите Р. Л. и Г. К.,
ангажирани от ищците, заявяват, че Ш. Х. дава на ищците земеделска
продукция, за това, че използва техен имот. Свидетеля Луков знае
единствено, че имота е до асфалтовия път за с.Г.Дряново, а свид. К. твърди,
че това е процесния имот и продукция са получавали до около 2018 г.
Свидетелите К. и Х., ангажирани от ответниците, заявяват, че никога не
са виждали ищците в с.Г. Др.. Процесния имот се обработва от Ш. Х. и друг
не са видели там, не знаят някой да му спори за собствеността на имота.
4
Ответника споделил със свидетеля К., че работи тази нива на едни приятели
от гр.Пл.. Не е споделил дали тези приятели са му продали или дарили имота,
или са му го предоставили само, за да го ползва.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като намира, че различията в показанията им се дължат на
различните факти и обстоятелства, които са възприели. При това съдът
подложи на по-внимателна преценка показанията на свид. К., който е съпруг
на ищцата Н. К., но показанията му не влизат в противоречие с показанията
на останалите свидетели и дори се подкрепят от показанията не само на свид.
Л., но и от показанията на свид. К., ангажиран от ответниците. Както се
упомена по-горе К. знае от ответника, че той има приятели от Пловдив, чиято
нива обработва. Както се установява от посочените в исковата молба и
удостоверението за наследници адреси на ищците Р. Л., И. Л. и Янк. Л., те са
от гр.Пл.. Не споделил дали нивата му е дадена за ползване или е придобита
от него, но съдът намира, че ако беше придобита, той не би уточнил, че
обработва имот на приятелите си, а би казал, че я има, че я е придобил от тях.
От страна на ответниците е направено искане за осъществяване на
косвен съдебен контрол по отношение на решение № 6517/08.12.2005 г. на
ОСЗ с.Гърмен. Твърдят, че имотът, описан в това решение на ОСЗ не е
идентичен с процесния имот, че решението на ОСЗ - Гьрмен е нищожен акт и
не легитимира ищците за собственици на процесният недвижим имот, тъй
като е издадено от незаконен състав на комисията, не е подписано от
членовете на комисията, не е издадена скица към него, не е връчено по
надлежният ред на заинтересованите лица и не е влязло в законна сила.
Доколкото възражението е повдигнато от лица, които не са участвали в
процедурата по възстановяване на собствеността, поради което и не
притежават право да обжалват същото, то осъществяване на защитата им
срещу административния акт - решението на ОСЗ, от което черпят права
ищците, по спора за собственост с последните, е по реда на косвения съдебен
контрол върху този акт. Предвид което възражението е допустимо.
Съдът е указал на ответниците, че тежестта да докажат твърденията си
за нищожност на решение № 6517/08.12.2005 г. на ОСЗ с.Гърмен се носи от
тях.
Докладчика намира, че не беше доказано твърдението на ответниците за
5
нищожност на решението на ОСЗ Гърмен. Както по площ, така и категория на
земята, по местонахождение, имотен номер и съседи, описания в решението
имот съвпада с процесния такъв – предмет на петитума на исковата молба и
на нотариалния акт № 64, т.І, рег. № 868, дело № 47/2011 г. по описа на
нотариус Ваня Бумбарова. От представената справка на Общинска служба по
земеделие с.Гърмен, приложена на л.88 по делото, се установява, че състава
на комисията/службата към 08.12.2005 г.е бил следния : Началник Б.Из. М.,
Зам.началник - Сн. П.Д. и членове: Ибр. Ахм. З. и К. Анг. Т.. Същият състав
на комисия е отразен и в оспореното решение № 6517/08.12.2005 г. на ОСЗ
с.Гърмен. Налице е практика на ВКС, в която се приема, че изискването на
чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за
формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство
е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при
участието на четен или нечетен брой членове на комисията. Достатъчно е
решението да е подписано от председателя и секретаря на комисията.
Решението в настоящият случай е подписано от началника и двама членове,
което е достатъчно за редовността му. Не беше доказано положените на
решението подписи да не принадлежат на членовете на комисията/службата.
На самото решение е отбелязано връчването му на 12.12.2005 г., не са
представени доказателства то да е обжалвано и отменено (а и като
положително решение не подлежи на обжалване) поради което е влязло в сила
след изтичане на 14-дневния срок за обжалване – съответно на 27.12.2005 г.
Към решението е издадена и скица, съобразно изискванията на закона.
Поради горното съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразен акт, влязъл в законна сила и го цени като доказателство по
делото.
Следва да се упомене обаче, че при прилагане на косвен съдебен
контрол съдът обсъжда действителността на оспорения административен акт
само в мотивите си и не постановява диспозитив в тази част. С решението
актът нито се отменява, нито се изменява, но съдът е длъжен да го прецени
преюдициално дали подлежи на съобразяване и на прилагане, или не следва
да бъде зачетен, тъй като е нищожен.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
6
Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим като
предявен от лица, имащи правен интерес от предявяването му и срещу
надлежни ответници, оспорващи претендираните от ищците права.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен, по следните
съображения:
За да бъде уважен предявения иск, трябва да бъде установено от
ищците, че са налице кумулативно и трите предпоставки за уважаване на иск
по чл. 108 от ЗС, а именно: ищците да са собственици на имота, предмет на
иска; имота да се намира във владение на ответниците и това владение да е
без правно основание.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, а и не се
спори по делото, че ищците са наследници на Янко Димитров Л., починал на
28.04.1992 г.
С решение № 6517/08.12.2005 г. на Общинска служба по земеделие и
гори с.Гърмен, на наследниците на Янк. Д. Л. била възстановена
собствеността в съществуващи стари граници върху нива от 4.371 дка, десета
категория, в местността „Корията“, землището на с.Лещен, имот № 000072,
при граници/съседи: имот № 000003 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№ 000035 – път IV кл. на Държавата и имот № 000065 – нива на насл. на
Бекир Смаилов Муев.
Тъй като не живеели в района, след започване на възстановителните
процеси наследниците на Янк. Л. предоставили ползването на процесния
имот на бащата на ответника Ш. Х.. Разбрали се, че срещу възможността да
ползва имота, Х. ще им предоставя земеделска продукция. В последствие се
съгласили имота да бъде обработван от ответника Ш. Х. и семейството му,
при същите условия. През годините някой от ищците идвал до с.Г. Др., за да
вземе от Х.и земеделска продукция и след това я разпределял между
наследниците. За последно Д. Л. пътувал до с.Г. Др. и получил продукция от
Х.и преди около 3-4 години.
За да приеме, че ищците са предоставили не собствеността, а
ползването на имота на бащата на ответника Ш. Х., а след това и на самия
ответник, съдът взе предвид показанията на свидетелите Л. и К., които се
подкрепят от показанията на свидетеля К., ангажиран от ответника. К. знае от
споделеното му от самия ответник, че той работи този имот на приятели от
7
гр.Пл..
Правото на собственост може да бъде загубено, в случай, че
собствениците не го упражняват, а друго лице установи собствено владение
върху имота и го упражнява явно, необезпокоявано и непрекъснато, с
намерение да свои имота в продължение на предвидения в чл.79 от ЗС срок
от 10 години.
Установеното давностно владение върху имота следва да се докаже от
лицето, което се позовава на него, което беше указано и с разпределената по
делото доказателствена тежест.
След като имота не е владян, а само ползван от ответниците, в тяхна
полза не е текла придобивна давност, за което е необходимо имота не само да
се обработва, но и да се свои, т.е. ответниците да го владеят със съзнанието на
собственици, довеждайки намерението си до знанието на предходния
собственик и отблъсквайки владението му.
Както вече се упомена, от показанията на разпитаните свидетели не
може да се достигне до несъмнения извод, че ответниците Ш. и А. Х.и са
владяли имота като свой. От показанията на свидетеля Л. и свидетеля К. се
установява, че ползването на имота е предоставено на Х. от наследниците на
Янк. Л., а срещу това Х. им предоставял земеделска продукция. От
показанията на свидетеля К. се установява, че Ш. Х. споделил, че работи
нивата на приятели от Пловдив, т.е. той е приемал, че имота не е негов, а на
други лица.
В представеното постановление № 700/03.02.2011 г. на нотариус В.Б. се
твърди, че съобразно представените писмени и гласни доказателства се е
установило, е Ш. и А. Х.и са закупили имота от наследниците на Янк. Д. Л.
преди повече от 15 години. По настоящото дело доказателство за закупуване
на имота не беше представено, поради което съдът няма как да разглежда
подобен документ (ако съществува), като начален момент на давностно
владение.
Съответно ответниците не доказаха твърденията си, че са
осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение над процесния имот
в 10 годишен период, преди да се снабдят с нотариален акт за собственост въз
основа на давностно владение на 09.02.2011 г., а именно поне от 09.02.2001 г.
Не беше доказано да са осъществявали явно владение върху имота и след
8
снабдяването си с нотариален акт през 2011 г. Владението не може да е
скрито, за да породи като правна последица придобИ.е на собствеността,
намерението да се свои вещта трябва да бъде явно и ясно демонстрирано пред
предишните собственици, да отблъсква тяхното владение. Както се прие по –
горе, до преди около 4 години ответниците са предоставяли на ищците
земеделска продукция за това, че са ползвали имота им, с което действие
фактически са признавали правото им на собственост.
За пълнота следва да се упомене и следното:
Ако беше прието за основателно възражението на ответниците за
нищожност на решение № 6517/08.12.2005 г. на Общинска служба по
земеделие и гори с.Гърмен, то отново ответниците не са придобили
процесния имот въз основа на давностно владение. Това е така, защото не
може да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата
по ЗСПЗЗ за възстановяване на имота (в този смисъл решения на ВКС № 584
от 25.09.2009 г. по гр.д. № 2949/2008 г., решение № 383 от 2.11.2011 г. по гр.д.
№ 1388/2010 г., решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 2066/2013 г.,
решение № 96 от 27.05.2014 г. по гр.д. № 5198/2013 г., и др.). В разпоредбата
на чл.5 от ЗВСОНИ, е залегнал принципа, че давност не тече срещу този,
който не може да защити правата си. Лицата, които са заявили за
възстановяване правото си на собственост по реда на ЗСПЗЗ, могат да
предявят иск за защита на правото си едва след влизане в сила на решението
на ПК/ОСЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.2 от Закона за възстановяване
на правото на собственост върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ,)
давност не тече върху подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски
земи, а такава може да тече върху вече възстановените земеделски земи, респ.
оттук и владението би било правно значимо и би имало претендираната
правна последица едва след възстановяване на имота в реалните му граници.
Следва да се има предвид, че след колективизацията имотите, внесени в ТКЗС
губят своята индивидуализация. До приключването на административната
процедура, индивидуализация на имота не е в състояние да се осъществи,
което, съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия
състав на придобИ.ето на имот по давност, прави невъзможно прилагането на
института на придобивната давност.
В конкретният случай процесния имот е възстановен на наследниците
9
на Янк. Л. с решение на ОС „ЗГ“, влязло в сила на 27.12.2005 г. Следователно
едва от тази дата в полза на ответниците би могла да тече придобивна давност
върху процесния имот. От 27.12.2005 г. до 09.02.2011 г., когато Х.и са се
снабдили с нотариален акт за собственост на имота въз основа на давностно
владение, в тяхна полза не е изтекъл изискуемият от закона 10 годишен
период на непрекъснато и неоспорвано владение за придобИ.е на
собствеността върху имота.
Горното бе изложено само във връзка с възражението за нищожност на
възстановителното решение на ОСЗ, доколкото, както се приема от съда,
ответниците не доказаха да са упражнявали явно, непрекъснато и
неоспорвано владение на процесния имот, демонстрирайки на предходните
собственици, че имат намерение да го своят.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице и трите изброени по-
горе предпоставки за уважаване на ревандикационния иск – ищците са
собственици на имота и той се владее от ответниците, без да имат правно
основание за това. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан.
С оглед приетото, че ответниците Ш. Х. и А. Х. не са собственици на
основание давностно владение на процесния имот, като изрично разпоредена
от закона последица от разрешаването на спора за действителния обем на
притежаваните от страните вещни права върху имота, следва да бъде отменен
издаденият нотариален акт № 64, т.І, рег. № 868, дело № 47/2011 г. на
нотариус Ваня Бумбарова, гр.Гоце Делчев, вписан в СВ Гоце Делчев в вх.рег.
№ 161 от 09.02.2011 г., акт № 125, том I, дело № 124, партидна кн.13726.
Ищците са извършили по делото съдебни и деловодни разноски в
размер 50 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото, 15
лева за издаване на съдебни удостоверения и 1500 лева за адвокатско
възнаграждение. Тези разноски в общ размер на 1565 лева следва да бъдат
присъдени в тежест на ответниците на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш. И. Х., ЕГН
10
********** и А. И. Х., ЕГН **********, двамата от с. Г. Др., обл. Бл., че Н. Я.
К., ЕГН ********** от с. Бр.е, обл. Пл., Д. Я. Л., ЕГН ********** от с. Бр.
обл. Пл., Р. Я. Л., ЕГН **********, И. Я. Л., ЕГН ********** и З. Я. Л., ЕГН
**********, тримата от гр. Пл., обл.Пл. са собственици на основание
наследствено правоприемство от Янк. Д. Л., починал на ******* г. и
земеделска реституция, при равни дялове на следния недвижим имот, а
именно: НИВА от 4.371 (четири декара триста седемдесет и един квадратни
метра) декара, десета категория, находяща се в местност „КОРИЯТА“,
съставляваща имот № 000072 (нула нула нула нула седемдесет и две) по
картата на землището на с. Л., ЕКАТТЕ 43606, община Г., област Бл., при
граници(съседи): - № 000095 - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № 000035 - път IV кл.
на държавата и № 000063 - нива на насл. на Б. См. М. и др., който имот
съгласно скица на поземлен имот № 15-76258-25.01.2023 г., изд. от началника
на СГКК-Благоевград, представлява: поземлен имот с идентификатор:
43606.8.109 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л., общ.
Гърмен, обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18- 303/13.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. Л., местност
„Корията“, площ от 4375 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: десета,
номер по предходен план: 000072, съседи 43606.8.161.
ОСЪЖДА Ш. И. Х., ЕГН ********** и А. И. Х., ЕГН **********,
двамата от с. Г. Др., обл. Бл. да предадат на Н. Я. К., ЕГН ********** от с.
Бр., обл. Пловдив, Д. Я. Л., ЕГН ********** от с. Бр., обл. Пловдив, Р. Я. Л.,
ЕГН **********, И. Я. Л., ЕГН ********** и З. Я. Л., ЕГН **********,
тримата от гр. Пловдив, обл.Пловдив владението на следния недвижим имот,
а именно: НИВА от 4.371 (четири декара триста седемдесет и един квадратни
метра) декара, десета категория, находяща се в местност „КОРИЯТА“,
съставляваща имот № 000072 (нула нула нула нула седемдесет и две) по
картата на землището на с. Л., ЕКАТТЕ 43606, община Гърмен, област
Благоевград, при граници(съседи): - № 000095 - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; №
000035 - път IV кл. на държавата и № 000063 - нива на насл. на Б. См. М. и
др., който имот съгласно скица на поземлен имот № 15-76258-25.01.2023 г.,
изд. от началника на СГКК-Благоевград, представлява: поземлен имот с
идентификатор: 43606.8.109 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Лещен, общ. Гърмен, обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-
11
303/13.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот: с. Лещен, местност „Корията“, площ от 4375 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: десета, номер по предходен план: 000072, съседи
43606.8.161.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 64, т.І, рег. № 868, дело № 47/2011 г. на
нотариус В. Б., гр.Г. Д., вписан в Служба по вписванията гр. Гоце Делчев в
вх.рег.№ 161 от 09.02.2011 г., акт № 125, том I, дело № 124, партидна
кн.13726, с който Ш. И. Х., ЕГН ********** и А. И. Х., ЕГН **********,
двамата от с. Г. Др., обл. Благоевград са признати за собственици по
давностно владение на следния недвижим имот, а именно: НИВА от 4.371
(четири декара триста седемдесет и един квадратни метра) декара, десета
категория, находяща се в местността „КОРИЯТА“, съставляваща имот №
000072 (нула нула нула нула седемдесет и две) по картата на землището на с.
Лещен, ЕКАТТЕ 43606, община Гърмен, област Благоевградска, при граници
и съседи: - № 000095 - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № 000035 - път IV кл. на
държавата и № 000063 - нива на насл. на Бекир Смаилов Муев и др.
ОСЪЖДА Ш. И. Х., ЕГН ********** и А. И. Х., ЕГН **********,
двамата от с. Г. Др., обл. Бл. да заплатят на Н. Я. К., ЕГН ********** от с.
Бр., обл. Пл., Д. Я. Л., ЕГН ********** от с. Бр., обл. Пл., Р. Я. Л., ЕГН
**********, И. Я. Л., ЕГН ********** и З. Я. Л., ЕГН **********, тримата от
гр. Пловдив, обл.Пловдив сторените по делото разноски в размер на 1565
(хиляда петстотин шестдесет и пет) лева.
Решението на съда може да се обжалва от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд гр.Благоевград, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
12