РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Перник, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500644 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана от С. З. С. и К. З. С., чрез
пълномощниците им адв. Е. Ж. и адв. П. К. въззивна жалба срещу Решение № 61 от
03.05.2022г., постановено по гр. дело № 1050/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Радомир, с което съдът е обявил за окончателен сключения между В. Н. К., с
ЕГН:**********, с адрес: *** и З. С. К., ЕГН:**********, живущ в ***, починал на
*** и наследен от съпругата си В. Н. К., с ЕГН:**********, с адрес: *** и синовете си
С. З. С., ЕГН:**********, с адрес: *** и К. З. С., ЕГН:**********, с адрес: ***, в
качеството им на продавачи и „Бултех“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Перник, ул.“Димитър Благоев“ № 109, представлявано от управителя
И.Б.И., ЕГН:**********, в качеството си на купувач, Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.05.2021 г., с предмет на договора
прехвърляне на собствеността на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 61577.502.2780 по ККР, одобрен със Заповед № РД-18-75- от
10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с площ по
скица от 44 кв.м., от които 14 кв.м. с неуредени сметки; с трайно предназначение на
територията; Урбанизираната, начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс; при съседи: поземлен имот с идентификатор 61577.502.318, поземлен имот с
идентификатор 61577.502.2763, поземлен имот с идентификатор 61577.502.316 и
поземлен имот с идентификатор 61577.502.9529, стар идентификатор: няма номер по
1
предходен план: кв.**, с площ по документ за собственост 30 кв.м., заедно с
находящата се в поземления имот сграда с идентификатор 61577.502.2780.1 по ККР,
одобрен със Заповед № РД -18-75/10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находяща се в ***, на ул.“***“, със застроена площ по скица 31 кв.м., брой надземни
етажи: 1 брой подземни етажи: няма данни, с предназначение: Сграда за търговия с
площ по строителни книжа 27 кв.м., тъй като са настъпили предпоставките за
обявяването му за окончателен.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и досежно дължимостта на
разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния
съд, че чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой не се отнася за
разплащания между физически лица, тъй като същия имал за цел защита на
финансовата и фискалната система, както и превенция и борба с икономическата
престъпност. Поради това се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване
на решение, с което предявения иск бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по
депозираната въззивна жалба чрез адв. Я. С. – ПАК. В писмения отговор се сочи, че
доводите, изложени във въззивната жалба са неоснователни и неподкрепени от ясни и
категорични мотиви. Поради това се иска оставянето й без уважение, а
първоинстанционното решение – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, въззивните жалбоподатели С. З. С. и К. З. С.,
представлявани от пълномощниците им адв. К. и адв. Ж. поддържат въззивната жалба
и пледират за уважаването й по едно единствено съображение, а именно: че Закона
Закона за ограничаване на плащанията в брой се отнася и за физически лица, противно
на приетото от първоинстанционния съд.
Въззиваемото дружество, представлявано от пълномощника му адв. Я. С.,
пледира за отхвърляне на въззивната жалба, респ. потвърждаване на
първоинстанционното решение, считайки същото за правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
Районен съд - гр. Радомир, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира
следното:
Основният спорен момент в производството е дали между страните е налице
валидно облигационно правоотношение, възникнало със сключването на процесния
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, предвид направените
възражения от въззивниците за нищожност на договора на основание чл. 26 ал. 1
2
предл. 1-во от ЗЗД, поради заобикаляне на законовата забрана за разплащане в брой със
суми над 10 000 лв., съгласно чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
/ЗОПБ/.
От приетото по делото заверено копие на Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен на 10.05.2021г. между З. С. К. и В. Н. К., в
качеството им на продавачи и „Бултех“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на
купувач, се установява, че купувачът се е съгласил с договорената сума от 20 000 лева,
която сума е платена на продавача от купувача на четири равни вноски от по 5 000
лева, преди подписване на настоящия договор.
В писмения отговор, депозиран от В. Н. К., същата е заявила, че не оспорва
обстоятелството, че е подписала лично процесния предварителен договор, както и че е
получила в цялост договорената цена. Не се противопоставя на обявяването на
предварителния договор за окончателен.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,
плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.
Доколкото, обаче, в случая цената е изплатена на четири равни части, то относима ще
е втората алинея на посочения текст, гласяща, че плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си
платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или
надвишава 10 000 лв.
В настоящия, случай съдът приема, че е налице нарушение на чл. 3 ал. 1 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой, но същото не е от категорията, водещи
до нищожност на сключената сделка. Сделката ще е сключена при заобикаляне на
закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства или когато
макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне
един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на
закона сделка е поначало позволена – недопустима е нейната по-далечна цел. Всички
тези хипотези, обаче, в настоящия случай не са налице. Неспазването на предвидения в
чл. 3 ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой ред за заплащане на суми
над 10 000 лева влече след себе си единствено възможността за ангажиране на
административно-наказателна отговорност (предвидена в чл. 5 ал. 1 от същия закон),
но не и нищожност на сделката, както се посочи по-горе.
Предвид горното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението следва да бъде потвърдено. Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има само
въззиваемата страна. Същата претендира и е доказала такива в размер на 2 200 лева –
3
за заплатено адвокатско възнаграждение, поради и което следва да й бъдат присъдени.
Релевираното от въззивния жалбоподател възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно,
доколкото същото е в минимума на предвидения в чл. 7 ал. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.
Мотивиран от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61 от 03.05.2022г., постановено по гр. дело №
1050/2021г. по описа на Районен съд – гр. Радомир.
ОСЪЖДА С. З. С., с адрес: *** и К. З. С., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„БУЛТЕХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Димитър Благоев“ № 109 сумата от 2 200,00 лева /две хиляди и двеста лева/,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4